Р Е Ш Е Н И Е

Номер № 48                            27.03. 2013 г.                  Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесети февруари две и хиляди и тринадесета година, в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

                                       ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА

                  ИВА СТЕФАНОВА

СЕКРЕТАР:  И.Г.

ПРОКУРОР 

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ТОНЬО ТОНЕВ ВНЧХД  №1026 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава ХХІ от НПК

Обжалвана е от адв.И.М. – АК-Ст.Загора, в кач. на защитник  на подс.С.П.Ж.,  присъда №146/18.09.2012 год. по  НЧХД №898/2012 год. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, с която подс.С. Ж.  е признат за виновен в това, че на 09.04.2012 год. в гр.Стара Загора  е причинил на Н.К. Д.– Б., ЕГН ********** лека телесна повреда  по чл.130,ал.2 НК и е осъден на наказание глоба в размер на 300 лева. Със същата присъда подс.С. Ж. е осъден , че на същата дата и място е извършил и престъпление по чл.146,ал.1 НК по отношение на Н.К. Д. – Б., за което е осъден на наказание глоба в размер на 1 500 лева.

На основание чл.23,ал.1 НК съдът е определил едно общо наказание-най-тежкото, а именно глоба в размер на 1 500 лева.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия С. Ж. да заплати на гражданския ищец Н. Д. сумата от 1 000 лева,за първото престъпление по чл.130,ал.2 НК и 700 лева за престъплението по чл.146,ал.1 НК, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането -09.04.2012 год./за престъплението по чл.130,ал.2 НК/ до окончателното й изплащане и отхвърлил иска в останалата му част, като неоснователен и недоказан.

 

Според жалбата, присъдата  на  районния съд  е незаконосъобразна, тъй като деянието е несъставомерно и от обективна, и от субективна страна. С оглед на това съдът  следва да я отмени и постанови нова присъда, с която подсъдимия бъде признат за невинен и оправдан.

В съдебно заседание повереникът на ч. тъжител Н. Д. –адв.Ц. В. пледира за потвърждаване на първоинстанционният съдебен акт, който е обоснован и изводите на съда са подкрепени от събраните доказателства.

Защитата на подсъдимия счита, че обвинението не е доказано, предвид неубедителността на доказателствата за авторството на телесната повреда и необосноваността на правния извод за престъплението по чл.146,ал.І от НК.

 

Въззивният съд като разгледа подадената в срок въззивна жалба и доказателствата по делото намира, че същата е неоснователна, поради следното:

І. По отношение на фактическата обстановка.

Районният съд е приел фактически обстоятелства, които напълно се споделят от настоящия състав на окръжния съд.

Безспорно е, че на 09.04.2012 год. във връзка с подадено на 21.03.2012 год. заявление до Управителя на “П.”ООД-подс.С.Ж., тъжителката Н. Д. посетила офиса на дружеството, находящ се в гр.Стара Загора, база “***”. До офиса пътувала с автомобил управляван от съпруга й-св.И. Б. и негов приятел – св.Д. Т., които останали на паркинга пред портала на дружеството.

В кабинета на подсъдимия били и св.Т. Т. –негов шофьор и св.М. З. -зав.личен състав. Между подс.С. Ж. и тъжителката Н. Б. възникнал спор, който прераснал в спречкване. Поводът бил, оформянето на документите за прекратяване на трудовия договор на тъжителката и предаване с протокол на “лабораторията” от страна на тъжителката. И двамата държели другият първи да изпълни задълженията си. В един момент  подсъдимият не издържал, станал от бюрото си, отишъл до седящата на стол до масата тъжителка, блъснал я по лявата ръка/в мишничната област/, грабнал чантата й и я хвърлил на пода. Св.Н. Б. се разстроила, напуснала кабинета и фирмената база, отишла при съпруга си и св.Д. Т. и им разказала за случилото се.

Последващите действия на св.И. Б. и участниците в описания инцидент не са относими към предмета на доказване по делото.

Всички разпитани свидетели/с изключение на св.Т. Т./ са еднопосочни и непротиворечиви в своите показания за развитието на конфликта между подсъдимия и пострадалата. Изолираността на показанията на св.Т. Т./ при наличието и на писмени доказателства/, несъответствието им с останалите свидетелски показания, особените отношения между св.Т. Т. и подс.С. Ж., служебната зависимост на свидетеля от подсъдимия подлагат на съмнение достоверността им. Всъщност тези показания  по същество и не опровергават показанията на останалите свидетели, защото св.Т. Т. не отрича, че изобщо се е случило изложеното в частната тъжба, а твърди, че за известно време е бил извън кабинета на подсъдимия, когато е отишъл да вземе лист хартия, за да се състави приемо-предавателен протокол. Т.е. нито потвърждава, нито може да отрече, какво се е случило между пострадалата и подс.С. Ж. във време на неговото отсъствие/ако изобщо е имало такова-арг.от очна ставка между Т. Т. и св.М. З./, когато в кабинета са били подсъдимият, пострадалата и св.М. З.

 

ІІ. По правната квалификация.

При изложената фактическа обстановка изводите на съда за съставомерността на деянията на подс.С. Ж. по чл.130,ал.ІІ и чл.146,ал.І от НК са правилни и законосъобразни.

Уместно е да се отбележи, че оплакванията на защитата на подс.С. Ж. за необоснованост на изводите на съда, са частично основателни. Основателността на това оплакване произтича от пестеливите мотиви на районния съд, обосноваващи правната квалификация на деянията на подсъдимия. Изводите на съда по същество са правилни, но е било наложително да се акцентира върху наличието на всички признаци от обективната и субективната страна на престъпните състави.

За престъплението по чл.130 от НК от обективна страна и в конкретния случай престъплението лека телесна повреда се изразява от действието на подс.С. Ж., изразяващо се в хващане за лява ръка в мишнична област, при което са причинени болки и страдания на Н. Б.а, без разстройство на здравето и блъскането и в следващия момент.

От субективна страна поведението на подсъдимия съдържа белезите на умишлена форма на вината. Същият е съзнавал обществената опасност на причинените болки и страдания на пострадалата, предвиждал и е искал настъпването на общественоопасните последици.

По отношение престъплението по чл.146,ал.І НК и тук са налице всички признаци на специалната норма.

Обект на престъплението обида са обществени отношения, свързани с реализацията естественото, гарантирано с нормите на българското и европейско законодателство право на всеки гражданин на достойнство, чест и репутация.

От обективна страна подсъдимият С. Ж. с хващане на ръката на св.Н. Б., блъскането й, изтръгването на чантата от ръцете й и хвърляйки я на пода, е извършил действия, насочени към унижение честта и достойнството на пострадалата. Като формално престъпление съставът е довършен в момента на извършването на описаните действия.

Поведението на подс.С. Ж. е израз на унизяване честта и достойнството на св.Н. Б., защото:

а/действията са насочени пряко и персонално против пострадалата;

б/действията отразяват отношение към личните качества и достойнство  на пострадалата, към нейните социални и професионални качества, ценности и репутация в обществото и на работното място;

в/действията на подсъдимия са насилнически по своя характер-причинили са  физическа болка  и е засегнато здравето на пострадалата, макар и без разстройство;

г/действията са извършени в неприлична форма, тъй като са в дълбоко противоречие с нравствените норми, правила за поведение, фирмена етика.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Извършвайки обидните действия подсъдимият е съзнавал обществената опасност на изразеното в неприлична форма унижение на честта и достойнството на своя служителка, предвиждал и е искал настъпването на общественоопасните последици.

 

Когато действията, с които се цели унижаване честта и достойнството, са съпроводени с насилие, причиняване на физическа болка са налице условията за квалифициране извършените деяния по правилата на съвкупността. Очевидно е, че при условията на идеална съвкупност подсъдимият осъществил съставите на престъпленията по чл.130,ал.ІІ и чл.146,ал.І НК, затова и съдът е приложил чл.23,ал.І НК и определил едно общо наказание.

   ІІІ. По отношение наказателната и гражданската отговорност       

   За въззивната инстанция, при събраните и обсъдени доказателства от районния съд, определените наказания отделно и в съвкупност са законосъобразни и обосновани. Съдът е приел превес на смекчаващи вината обстоятелства и определил наказания под средния размер, като за престъплението по чл.130,ал.ІІ НК определеното наказание глоба е в максималния предвиден в закона размер, но това наказание е неизмеримо по-леко в сравнение с предвиденото алтернативно наказание пробация.

 Определеното обезщетение за причинените на пострадалата неимуществени вреди са съобразени с изискването този размер да е определен по справедливост и съобразно доказателствата/свидетелски показания и амбулаторен лист №749/10.04.2012 год./.

При извършената цялостна проверка на присъдата съгласно чл.314 НПК съдът не намери основания, налагащи нейната отмяна или изменение.

С оглед на гореизложеното  и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, окръжният съд

          Р            Е            Ш           И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №146/18.09.2012 год. по  НЧХД №898/2012 год. по описа на Старозагорски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          1.

                                            ЧЛЕНОВЕ:

                                                          2.