Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 43                                      15.03.2013 година                      град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   първи състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ  КАМЕНОВА

КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР:  И.Г.

ПРОКУРОР: МИТКО ИГНАТОВ

            

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА  ВНОХД № 1043 по  описа за 2013  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 13/21.01.2013 г., постановена по НОХД № 2591/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият И.Г.З., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 12.04.2012 г., в с.****, общ. Стара Загора, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – ръчен часовник “POLJOT”, със златиста корона над циферблата и с № 1144 на задния капак, на стойност 199.00 лв. и сума от 2000 лв., всичко на обща стойност 2199.00 лв. от владението на собственика Д.Г.Л., без негово съгласие, с  намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,  а кражбата е извършена повторно и в немаловажен случай, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК във връзка с чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а във връзка с чл.54 от НК му е определено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НПК е намалено с една трета и е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 69, ал.1 във вр. с чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият И.Г.З., действащ със съгласието на своите родители  - З.С.К. и Г.З.К.,  е осъден да заплати на Д.Г.Л., ЕГН ********** сумата от 1900 лв. - обезщетение за имуществени вреди, както и 100 лв. - разноски  по делото.

Подсъдимият И.Г.З. е осъден да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – Стара Загора, сумата от 26.70 лв. – разноски по делото, както и сумата от 76 лв. – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

 

В срока по чл. 319 от НПК  горепосочената присъда е протестирана от Районна прокуратура – Стара Загора.

В протеста е повдигнат довод за явна несправедливост на наложеното наказание, поради неправилна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

 ИСКАНЕТО в протеста е присъдата да бъде изменена, като на подсъдимия И.Г.З. да бъде наложено ефективно наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

 

Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа протеста.

 

Подсъдимият И.Г.З.  чрез защитника си застъпва становището, че няма основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в жалбата  оплаквания, прие следното:

 

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по правилата на съкратеното съдебно следствие  - Глава ХХVІІ, чл.370 – 374 НПК. Съдът е разяснил на подсъдимия И.Г.З.  правата по чл.371 от НПК и го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват  при постановяване на присъдата. След като е последвало съгласие на подсъдимия производството да протече по съкратената процедура, съдът е приел, че  направеното  от подсъдимия самопризнание  по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – за които подсъдимият И.Г.З.  се е съгласил да не се събират доказателства  – се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение  по реда на чл.372, ал.4 от НПК е обявил, че ще се ползва от направените самопризнания при постановяване на присъдата.

Преценката на първоинстанционния съд по чл.372, ал.4 от НПК,  че самопризнанието  на подсъдимия И.Г.З. се подкрепя  от събраните  в хода на досъдебното производство доказателства,  е законосъобразна и  почива на верен доказателствен анализ, без да е налице превратно тълкуване на доказателствата. Във въззивното производство не е и повдигнат довод за противното. Когато производството пред първоинстанционния съд е преминало по реда на посочената по-горе съкратена процедура, при спазване на законовите изисквания за провеждането й, фактическите обстоятелства по делото са такива, каквито са  приети от първоинстанционния съд, поради което и е ненужно преповтарянето им в настоящото решение.

Не е налице спор и относно приложимия материален закон. Правилно, първоинстанционният съд е приел, че извършеното от подсъдимия И.Г.З. деяние, както от обективна, така и от субективна страна осъществява състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Повторността е обусловена от извършване на деянието по настоящото дело в срока по чл.30, ал.1, предложение първо от НК, след като подсъдимият И.Г.З. вече е бил осъждан за кражба – със Споразумение от 02.02.2012 г. по НОХД № 171/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, след приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК е осъден на обществено порицание.

За извършеното от непълнолетния подсъдим престъпление, законът – след редуциране на наказанието по реда и на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК – предвижда наказание до три години лишаване от свобода.

За да наложи на подсъдимия И.Г.З. наказание лишаване от свобода  за срок от една година, първоинстанционният съд е приел, че  е налице баланс  между смекчаващите и отегчаващите  отговорността обстоятелства, поради което  - при условията на чл.54 от НК – е определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,  което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил с една трета  и  така е осъдил подсъдимия на една година лишаване от свобода.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, поради което на основание чл.66, ал.1 във връзка с чл.69, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание една година лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Доводът в протеста за явна несправедливост на наложеното наказание, поради неправилно приложение на чл.66, ал.1 от НК, е неоснователен.

Основен принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е това наказание, което съответства на тежестта на престъплението (чл. 35, т. 3 НК). Този принцип законодателят е разширил и в разпоредбите на чл. 54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно които наказанието следва да съответства на обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Съгласно посочената разпоредба основна цел на наказанието е да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите.

Справедливостта на наказанието, освен като размер на последното, е безусловно свързана и с начина му на изтърпяване. Затова в чл.348, ал.5, т.2 от НПК е посочено, че наказанието е явно несправедливо когато неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.

При определяне на наказанието първинстанционният съд е взел предвид данните за личността на подсъдимия като един от критериите за индивидуализацията на справедливото наказание,  както и  не е пренебрегнал,  а  е отчел,  в съгласие с действителната им тежест, специфичните особености на съответното престъпно деяние и обстоятелствата, при които е извършено от подсъдимия.

Действително, районният съд не е взел предвид наличието на две неприключили наказателни производства срещу подсъдимия (данни за такива са представени едва пред въззивната инстанция), но същите само доаргументират изведения от първоинстанционния съд извод за наличието на лоши характеристични данни за личността на  подсъдимия – взети предвид при определяне на наказанието.

Понастоящем подсъдимият И.Г.З. е настанен във Възпитателно училище интернат “Ангел Узунов” – Р.,  като по този начин  е изведен от социалната среда, в  която е израсъл и която, поради това, че слабо укорява кражбата като средство за препитание, го е  улеснила  в  извършване на престъплението. Акцентирайки върху обстоятелството, че още в хода на досъдебното производство подсъдимият активно е съдействал за установяване на фактите по делото,  както и че  сега за същия се полагат възпитателни грижи в специализирана институция за малолетни и непълнолетни лица,   Окръжен съд – Стара Загора приема, че за поправянето и превъзпитанието на  подсъдимия  не е наложително да търпи ефективно наказанието лишаване от свобода.  

По изложените съображения доводът за неправилно приложение на чл.66, ал.1 от НК е неоснователен.

Тъй като извършеното от подсъдимия деяние, освен наказателно съставомерно, ангажира и отговорността му пред пострадалия на основание чл.45 от ЗЗД, чийто фактически състав е осъществен, правилно първоинстанционният съд е осъдил непълнолетния  И.Г.З., действащ със съгласието на своите родители, да заплати на гражданския ищец невъзстановените имуществени вреди – 1 900лв., ведно със законната лихва, считано от извършване на кражбата.

Поради всичко гореизложено и тъй като не установи   - при извършената  цялостна служебна проверка на присъдата и по оплакванията в жалбата и протеста - основания за  отмяна на атакуваната присъда, както в наказателната, така и  в гражданската й част,   Окръжен съд – Стара Загора прие, че  същата  на основание чл.338 от НПК  следва да бъде потвърдена.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 13/21.01.2013 г., постановена по НОХД № 2591/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

 Решението не подлежи на жалба и/или протест.

                                                                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

 

ЧЛЕНОВЕ:      

 

 

1.

 

 

                                                                     2.