О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 181                               12.03.2013 година                     гр.СТАРА ЗАГОРА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,            НАКАЗАТЕЛНО    ОТДЕЛЕНИЕ

В закрито заседание на дванадесети март                               2013 година

в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

 

                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                              КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР:

ПРОКУРОР:

като разгледа докладваното от  съдия  ГЕОРГИЕВ 

ВЧНД № 1387 по описа за 2012 година на Окръжен съд – Стара Загора,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

 

Същото е образувано въз основа на въззивна жалба от К.Д.К. против Определение № 857 от 20.11.2012г., постановено по ЧНД № 2450/2012г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора.

 

 В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, като се прави искане за неговата отмяна и отмяна  постановление от 23.10.2012г. на Районна прокуратура гр. Стара Загора, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 154/2011г. по описа на ОД на МВР - гр. Стара Загора, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209 от НК.

 

Окръжен съд гр. Стара Загора, след като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена от лице, притежаващо легитимация за това, поради което се явява допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

 

С Определение № 857 от 20.11.2012г., постановено по ЧНД № 2450/2012г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, е потвърдено   постановление от 23.10.2012г.  на Районна прокуратура гр. Стара Загора за прекратяване на наказателното производство по ДП № 154/2011г. по описа на ОД на МВР - гр. Стара Загора, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209 от НК.

 

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че постановлението на Районна прокуратура гр. Стара Загора, с което е прекратено процесното наказателно производство, е законосъобразно и обосновано.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 по тези производства съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В тази връзка въззивният съд споделя гореизложения извод на решаващия съд за обоснованост и законосъобразност на постановлението.

 

За да прекрати наказателното производство от фактическа стана, прокурорът е приел, че в периода от началото на 2009г. до началото на 2011г. в с. ******, обл. **** св. К.К. на няколко транша с различна големина, е дал в заем на Р. И. К. сума в общ размер на 28 000 лева при лихва от 10% върху главницата месечно. Следва да се отбележи, че в процесния период св. К. и св. К. са били в близки отношения. С цел да погаси задължението си към св. К., св. К. е изплатила на последния около 38 000 лева, като в периода е издавала и записи на заповед в негова полза. През 2010г. в гр. ****** св. Й. М. Й. дал в заем на св. Р. П. К. – ***** на св. К. сумата от 4000 лева при лихва от 10% върху главницата месечно. Заемът срещу лихва е бил даден на св. К., но гаранциите по него – ипотека върху земеделска земя и пълномощно за разпореждане с последната са били осигурени от св. Ж. Т. С.. Свидетелят К. дава показания, че горепосочената сума от 4000 лева му е трябвала, за да я предаде на ******си – св. К., която от своя страна да я върне на св. К.. Безспорно е, че горепосочените записи на заповед /л. 112-113 от ДП/ са изготвени от св. Р. К. В тази връзка виж заключение № 459/01.08.2012г. на съдебно-почеркова експертиза. Първоинстанционният съд е възприел гореизложената фактическа обстановка за безспорно установена и законосъобразно е споделил извода на прокуратурата, че в случая се касае за гражданско-правни отношения между св. К., св. К., св. Д. /в полза на когото св. К. също е издала запис на заповед/. Последният дава показания, че е предоставил определена парична сума на св. К., за да може същият да я предостави на св. К. В случая правилно е посочено, че св. К. и св. К. не са мотивирали заемодателите да им предадат парични суми посредством въвеждане в заблуждение относно конкретни обстоятелства. Свидетелката К. е върнала част от получените парични средства на св. К., задължила се е по записи на заповед, което само по себе си говори, че същата е имала намерение да върне получените парични средства на заемодателите и не е целяла набавянето на облага от придобитото. Гореизложеното се отнася и за отношенията между св. К. и св. Й. Последният е удовлетворил вземането си от гарантираните обезпечения.

 

Гореизложените изводи на решаващия съд следват от анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намерили място в процесния съдебен акт, поради което същите се явяват обосновани и законосъобразни.

 

С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното определение на Районен съд гр. Стара Загора като законосъобразно и правилно, следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горното, съдът

 

                              О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 857 от 20.11.2012г., постановено по ЧНД № 2450/2012г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

                         2.