О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

152                                               04.03. 2013г.                     град СТАРА ЗАГОРА

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд                                  ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На четвърти март                                                                            Година 2013

В закрито заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                           КРАСИМИРА ДОНЧЕВА    

Секретар

като разгледа докладваното от  съдия ДРАГОТИНОВА

ВЧНД № 1008 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

          Производството има своето правно основание в чл.243, ал. 6 и 7 от НПК.

          Постъпила е въззивна жалба от С.В.Х. против определението от закрито заседание по ЧНД № 2669/ 2012г. по описа на Ст.З.РС, с което на основание чл.243, ал.5 т.1 от НПК е потвърдено като законосъобразно постановлението от 27.11.2012 г. на РП-Ст.Загора за прекратяване на наказателно производство по ДП № зм-33/ 2011 г.по описа на ОД на МВР- Стара Загора, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

          В жалбата са направени оплаквания на незаконосъобразност на горното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост. Неправилно и в нарушение на процесуалните правила според жалбоподателя РС не бил обсъдил направените от него доводи, като само бил преписал прокурорското постановление. Липсвало обсъждане на представените от него документи и свидетелстващи показания като се възприемала директно защитната версия на лицето В.Ж., че същият не е използвал създадените им договорни отношения с измамлива цел. Освен това счита, че не са извършени от прокурора всички необходими следствени действия и извършената проверка не е обективна, всестранна и пълна. Необосновано производството било водено срещу неизвестен извършител при известен такъв. Не било обсъдено и казаното от Валентин Желев, че когато са сключили договора, той е знаел кой е собственик на апартамента и, че това не е той. Въпреки че било установено, че същият признава, че е задържал сумата от 5 500 лв., представляваща капаро по договора, прокурорът приема, че това не била имотна облага за него. Предвид което счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено н в нарушение на процесуалните  правила.

          Копия от жалбата са изпратени на В.Ж.Ж. и на РП- Стара Загора, но от тях няма постъпили възражения.  

          Съдът след като се запозна с всички доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, а така също и със становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

          Атакуваното определение на Ст.З.РС е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

             Видно от обжалваното определение от 12.12.2012г. по ЧНД № 2669/ 12 г. по описа на Ст.З.РС , със същото е прието, че постановеното от РП- Стара Загора от 27.11.2012г. за прекратяване на наказателно производство е правилно и законосъобразно. Изводът на прокурора от Районна прокуратура–гр.Стара Загора, че от приложените по ДП № зм-33/ 2011 г. по описа на ОД на МВР- Стара Загора доказателства, не се установявали данни за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, основателно е бил потвърден. Отговорено е на оплакванията на жалбоподателя досежно твърденията му, че по повод даването на капарото по сделката от 5 500 лв. са налице измамливи действия от страна на лицето Валентин Желев, който бил използвал създадените договорни отношения с измамлива цел. Правилно и обосновано е прието, че с оглед събраните по делото доказателства не може да бъде направен такъв извод  и е налице спор от гражданско- правен характер между двамата, който следва да бъде решен по гражданско- правен ред. Поради което изводът на прокурора, че липсват безспорни  доказателства относно наличието на елементите от фактическия състав на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, е законосъобразен и наказателното производство правилно е било прекратено.

            Видно от самото прокурорско постановление,  прокурорът от РП- Стара Загора е приел, че по ДП, образувано срещу неизвестен извършител, не е установено по несъмнен начин, че е налице въвеждане в заблуждение  на пострадалия С.В.Х., поради което лицето Валентин Желев дори не е било привлечено като обвиняем по това ДП. След анализ на събраните при разследването доказателства прокурорът е приел, че обвинението по чл.209, ал.1 от НК не е установено по несъмнен начин, поради което е прекратил наказателното производство по делото поради това, че не са събрани категорични доказателства за извършено престъпление- измама, или друго от общ характер от св. Ж или от друго лице.

            Видно от доказателствата по ДП, е безспорно установено: че лицето В.Ж. е било упълномощено устно от собственика, св. Д.Д., за извършване на продажба на негов собствен недвижим имот- апартамент; че в края на 2009 г.- началото на 2010 г. св.Ж. е установил контакт с жалбоподателя С.Х. и между двамата на 22.01.2010 г. е бил сключен предварителен договор за продажба на същия имот, за което е платено капаро в размер на 2 000 лв./отразено в договора/. Впоследствие е постигната допълнителна договорка за продажба и на един гараж, по който повод е бил подписан втори предварителен договор на 14.06.2010 г.., по който е било доплатено капаро в размер на 3500 лв., или общо по двата предварителни договора е било заплатено капаро в размер на 5 500 лв.. Макар, че тези договори са били сключени от св.Ж. без представителна власт на собственика, впоследствие пред нотариус, св.Д. и св.М. са  валидирали договора, сключен от св. Ж. относно гаража, а св. Д. относно апартамента, и до жалбоподателя Х. е била отправена нотариална покана/л. 35-37 от ДП/ като същият е бил поканен да сключи окончателен договор за апартамента при заплащане на цената първоначално уговорената цена. На посочената дата и час страните са се явили пред нотариус Богданова, но не е било постигнато съгласие за сключване на окончателен договор поради разминаване на позициите на страните относно размера на неизплатения остатък по сделката. В договора от 14.06.2010 г. изрично е отразено условието, че при несключване на сделката до 31.08.2010г. купувачът загубва даденото капаро. Спорът е бил относно сумата 10 222 евро, която е вписана в договора като цена на първоначалната вноска, и за която жалбоподателят твърди, че я е изплатил заедно с капарото, а св.Ж.- че не му е заплащана, и че в договора е налице дописване на това обстоятелство. По повод на обстоятелството дали е инкриминиран предварителния договор от 14.06.2010г. като е дописано на ръка върху текста относно първата вноска в размер от 10 222 евро, че същата е „платена”, прокурорът е приел, че това дописване липсва в оригиналния документ и същото е извършено от неустановено лице, както и че въпреки положените усилия обективната истина относно тази сума не е установена.

             Съдът правилно и обосновано е приел, че освен капарото по договора, не е установено по безспорен начин да са били заплатени от купувача някакви други суми, представляващи плащания по сделката. По този въпрос е бил съставен констативен протокол и са разпитани свидетели, но от техните показания това обстоятелство не е било установено по безспорен начин.  Между страните освен това е налице висящ спор пред гражданския съд, който е пред приключване.

             За това, че не е било постигнато окончателно споразумение относно размера на дължимия по договора остатък, в обясненията си св.Ж. твърди, че  по тази причина не е бил сключен окончателен договор, а жалбоподателят- че е бил изначало измамен, въведен в заблуждение и му е била причинена имотна вреда, а св.Ж. е извлякъл имотна облага, изразяваща се в сумата от 5 500 лв./капаро/ и 10 222 евро/първоначална вноска по договора/.

            Съдът /както и прокурорът/ обаче обосновано са приели, че твърденията на св. Х. за извършена спрямо него измама при сключването на предварителните договори със св.Ж., не са безспорно установени. Обстоятелството, че последният го бил заблудил, че може да му прехвърли собствеността, което го било мотивирало да даде горните суми по предварителния договор, е недоказано и се подкрепя само от неговите показания. Такива обстоятелства не се установяват от показанията на св.Д. и св.М., св.Д., и не се подкрепят от представените по ДП писмени доказателства.

               Въззивният съд счита, че горните изводи са напълно законосъобразни и обосновани. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.209, ал.1 от НК/ измама/ представлява създаването на невярна представа /възбуждане/ или потвърждаване на вече оформена по други причини заблуда /поддържане/ у адресата на измамата. Невярната представа представлява заблуда относно такива обстоятелства, съобразно които заблуденият, решава да прави имуществени разпореждания. Освен това е и необходимо адресатът на измамата да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение: а/ да извърши нещо, б/ да пропусне някаква полза или в/ да претърпи някаква загуба. Вследствие на заблудата у адресата се формира или поддържа невярна представа относно гражданско-правните релевантни обстоятелства от значение за осъществяване на имущественото разпореждане.  Вследствие на тези свои неверни представи адресатът на измамата предприема имущественото разпореждане, поради  което се стига до имотна вреда за него самия или за трето ощетено лице. В правната теория обаче се приема, че не всяко предизвикано чрез заблуда имуществено разпореждане е измама, а само това при което заблуденият не знае какво е действителното положение.

             В настоящият случай от доказателствата по делото не се установяват и двете форми на изпълнително деяние. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че св.Ж., макар и действащ без представителна власт в изпълнение на устно упълномощаване от св.Д., е направил възможното да не ощети св.Х. като на няколко пъти му е давал възможност за това. Св.Д. е встъпил в неговите права на продавач по предварителния договор и е отправил нотариална покана до св.Ж. за това. Т.е. договорът е могъл да бъде финализиран, но само непостигането на съгласие относно размера на остатъка по задължението за заплащане на вписаната в договора цена/ при неясно изписване на дадените по договора суми и заплатени цени/, което е допуснато и по вина на жалбоподателя, е причина за прекратяването на договора и задържането на даденото капаро.

             В тази насока е и съдебната практика: за да е налице наказателна измама, следва да са събрани несъмнени доказателства, че още към момента на  поемане на задължението, деецът не е имал намерение до го изпълни. Доколкото по делото липсват доказателства за измамлива цел, а последната  не може да се предполага, деянието не покрива признаците за наказателна измама, и е несъставомерно./ вж. напр. Р № 116/ 06.03.2009 г. к.н.д.№ 67/ 2009г., І н.о., НК, докл. с. Блага Иванова, и др../

          С оглед на гореизложеното съдът намира, че правилно е било потвърдено постановлението на РП-Ст.Загора за прекратяване на наказателното производство и направените оплаквания в жалбата са основателни.     

         Поради което съдът счита, че обжалваното определение като правилно,  обосновано и законосъобразно, постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, следва да бъде потвърдено.

 

          Водим на горните мотиви и на основание чл.243, ал.7 от НПК съдът

 

                                       О  П  Р   Е  Д  Е  Л  И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА определение № 951/ 12.12.2012 г. от закрито заседание по ЧНД № 2669/ 2012г. по описа на Ст.З.РС, с което на основание чл.243, ал.5 т.1 от НПК е потвърдено като законосъобразно постановлението от 27.11.2012 г. на РП-Ст.Загора за прекратяване на наказателно производство по ДП № зм-33/ 2011 г.по описа на ОД на МВР- Стара Загора, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

 

           Настоящото определение не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                                           

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

              

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.       

   

 

                                                                                               2.