О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№158                                             05.03.2013 година                        град СТАРА ЗАГОРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На пети март                                                                                         Година 2013

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                                  2. КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от  съдията  Спасена Драготинова

ВЧНД № 1032/2013 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

          Производството има своето правно основание в чл.243, ал.7 от НПК.

 

          Постъпила е частна жалба от обвиняемия по ДП № ЗМ-756/ 2012г. по описа на РУ„П”-Казанлък К.А.Д. против определение № 7/ 08.01.2013г. от закрито заседание на същата дата по ЧНД № 10/2013г. по описа на КРС, с което е потвърдено изцяло постановлението на РП- Казанлък от 20.12.2012г. за прекратяване на наказателното производство по ДП, водено срещу него за извършено престъпление по чл.172а, ал.1 от НК.

Оплакванията в жалбата са за неправилност – необоснованост, незаконосъобразност, и съществени нарушения на процесуалните правила.  

Жалбоподателят счита, че съдът не е отговорил на наведените от него аргументи в жалбата му. На първо място се сочи, че протокола за претърсване и изземване от 07.05.2012г. /л.10 от ДП/ не бил годно доказателствено средство, тъй като не съдържал подписи на всички участващи в това процесуално-следствено действие лица. В потвърждение на което представя копие от същия протокол, но без подпис на второто лице, присъствало при извършването му, а именно лицето А.Д..  

Оспорва извода в прокурорското постановление, че той е знаел за нелицензираните програми и че лично той ги е възпроизвел, като счита, че същият не почива на събран по делото доказателствен материал. В тази насока той бил в противоречие със свидетелските показания на св.К.Г.и св.С.Т., които били категорични, че пострадалият К. е имал достъп, време и възможност за около 10 минути да активира въпросната компютърна програма /представляваща обект № 1 от иззетата компютърна конфигурация/. Поради което всъщност оспорва авторството на деянието.

Освен това счита, че продажбата на компютърна конфигурация от неговия магазин „Д.К.” не е осъществена, тъй като пострадалият и до този момент не е заплатил действителната цена на поръчката на обща стойност 659,30 лева. От финансовия бон и гаранционната карта пък било видно, че в неговия магазин се е продавал само хардуер, но не и софтуер. С което всъщност оспорва извода за наличие на извършено деяние.

Предвид гореизложеното моли да бъде изменено обжалваното постановление относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства, като му бъде върната като негова собственост иззетата компютърна конфигурация, обозначена като обект № 1.

Копие от жалбата е изпратена на Районна прокуратура – гр.Казанлък, от която са постъпили писмени възражения.Във възражението е взето становище по соченото от жалбоподателя процесуално нарушение, а именно че видно от оригинала на самия протокол за претърсване и изземване лицето, посочено като присъствало на извършваното процесуално-следствено действие под № 2, е подписало този протокол. Освен това прокурорът счита, че дори да  липсва подпис по този протокол на едно от тези лица, това не представлява особено съществено процесуално нарушение и не опорочава извършеното процесуално действие, тъй като от значение е само дали същият е подписан от поемните лица, вписани в него.

По отношение на другото оплакване относно това, че според жалбоподателя клиентът /св.К./ е имал достъп до интернет и сам докато е бил в магазина за 10 минути си е инсталирал въпросната компютърна програма – обект № 1, в нарушение на ЗАПСП, същото е неоснователно. С оглед заключението на изготвената по ДП комплексна АПСОЕ, видно от която инсталирането на програмата е станало три дни преди датата 07.05.2012г., и липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията, че този свидетел е могъл сам да задейства инсталираната в този период програма, той е и недоказан.

По искането за връщането на иззетите веществени доказателства /компютърна конфигурация обект №1/ намира, че с оглед обстоятелството, че наказателното производство е прекратено само поради маловажността на случая, а не и поради това, че деянието не е извършено, и органът на разследването е преценил, че в случая следва ДП да бъде изпратено на съответния административен орган за проверка наличието на основания за реализиране на административна отговорност, законосъобразно е отказано връщането им до решаването на този въпрос, който по силата на закона не може да бъде решен от органите на съда и прокуратурата. Предвид което моли жалбата да не бъде уважавана.

          Съдът след като се запозна с всички доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, а така също и със становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

 

          Въззивната жалба НЕОСНОВАТЕЛНА, а обжалваното определение на КРС, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателно производство, е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при липса на допуснати на ДП съществени процесуални нарушения.

       Със същото е прието, че на датата 07.05.2012г. при извършено по съответния процесуален ред претърсване и изземване в търговски обект – магазин и сервиз „Д.К.” в гр.К., собственост на обвиняемия К.А.Д., са били намерени и иззети 3 броя компютърни конфигурации, от които едната е била клиентска в момент на покупка от свидетеля А.К. от гр.С.. Като пострадал от това деяние по ДП е била конституирана фирма „А.- К.” – гр.София в качеството и на юридически представител на Сдружение с издателите на бизнес софтуер за територията на РБългария. Клиентът – свидетеля К. в известен период преди това заплатил 100 лева капаро и му било издадено удостоверение, като на 04.05.2012г. получил обаждане, че компютъра е готов, а на инкриминираната дата – 07.05.2012г. отишъл в магазина да си го получи, но в момента, в който му били издадени гаранционна карта и фискален бон, за да плати цената на услугата, в магазина влезли полицаи и започнали проверка на компютърните системи, след което компютъра му бил иззет.

               С оглед заключението по назначената по ДП авторско-правна, софтуерна и оценителна експертиза към момента на изготвянето и не са били  предоставени всички необходими оригинални инсталационни носители или документи, удостоверяващи законното притежание и използване на компютърните програми, инсталирани в компютърните системи. С оглед на което извода, че иззетата компютърна конфигурация в обект № 1, заявена като клиентска от свидетеля К., е инсталирана без действителната воля на правоносителя да разреши използването и, е правилен и обоснован.  С оглед на това заключение правилно е прието, че обвиняемият жалбоподател  К.Д. е знаел за тази нелицензирана програма, на стойност 212,13лв, и лично той я възпроизвел. Същата като стойност е значително под размера на една минимална работна заплата за страната, а предвид обстоятелството, че обвиняемият е неосъждан, не е регистриран като административен нарушител по ЗАПСП и е с добри характеристични данни, законосъобразно и с оглед на съдебната практика е прието, че деянието представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от НК, и съгласно чл.172а, ал.5 от НК за извършеното от него деяние следва евентуално да му бъде наложено административно наказание по  ЗАПСП – по административен ред. Предвид на което и на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство срещу обвиняемия е прекратено, отменена е взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Подписка”, а веществените доказателства, иззети с протокол за претърсване и изземване с протокол от 07.05.2012г., са оставени на съхранение при домакина на РУ”Полиция” – гр.Казанлък. Постановено е цялото досъдебно производство ведно с копие на постановлението за прекратяване след влизането му в сила следва да бъде изпратено на Министерството на културата – гр.София за преценка наличието на основания за реализиране на административна отговорност съгласно чл.98в, ал.1, във вр. с чл.97, ал.1, т.9  по ЗАПСП, както и за разпореждане с веществените доказателства.

            Въззивният съд намира, че правилно районният съд е потвърдил като законосъобразно и обосновано горното постановление на Районна прокуратура– гр.Казанлък. В тази насока съдът намери за неоснователен поддържания и пред настоящата въззивна инстанция довод за допуснати от органа на досъдебното производство съществени процесуални нарушения при извършване на процесуално-следственото действие претърсване и изземване на датата 07.05.2012г. /л.10 от ДП/. В тази насока съдът счете, че представеното от жалбоподателя копие от протокола за извършване на това действие от 07.05.2012г. не представлява годно доказателствено средство, тъй като видно от оригинала му, приложен по досъдебното производство, същият е подписан и от лицето, фигуриращо под  № 2 – като присъствал на това процесуално следствено действие, а именно лицето А.Д.. Освен това процесуално-следствено действие, извършено в условията на неотложност, е било одобрено от съдия по реда на чл.161, ал.1 от НПК, видно от приложеното разпореждане на съдия от РС- Казанлък от 08.05.2012г. /л.9 от ДП/. В тази насока съдът намери за основателен довода на прокурора в представеното по делото възражение във връзка с жалбата, че дори и да не беше подписан този протокол от това лице, това не би представлявало съществено процесуално нарушение и същият би бил годно доказателствено средство с оглед обстоятелството, че същия е подписан от поемните лица, за което обстоятелство не се повдига никакъв спор в жалбата. Не представлява такова съществено процесуално нарушение и визираното в жалбата „нарушение” по чл.137, ал.5 от НПК, а именно незапознаване на поемните лица с правата им.   

           Неоснователно е и второто оплакване във въззивната жалба досежно липсата на авторство на деянието от страна на обвиняемия Д.. Безспорно е установено, че свидетелят К. не е имал достъп до поръчаната клиентска компютърна конфигурация към датата 04.05.2012г. – на която дата тази програма е била  инсталирана, а едва три дни след това, като доводът, че за около десет минути същият е имал възможност да активира сам въпросната програма, не е подкрепен с никакви доказателства и е с противоречие с назначената по ДП експертиза. Предвид което извода на прокурора, потвърден с обжалваното определение, че инсталирането на компютърна конфигурация – обект № 1 е извършено от обвиняемия Д. в нарушение на ЗАПСП, като е изключена възможността клиентът сам да си я е инсталирал, осъществявайки по този начин изпълнителното деяние на чл. 172а, ал.1 от НК, е обоснован. Същия се подкрепя и от представеното по ДП писмо от „А.- К.” – гр.С.. Видно от него, през м.април 2012г. в качеството си на юридически представител на Сдружение с издателите на бизнес софтуер за територията на РБългария, при него е била получена информация, че „Д.К.” ЕООД – гр.К. се занимава с продажба на компютърни системи с инсталирани на тях нелегитимни копия на компютърни програми. По този повод той е сигнализирал полицията и това писмо е станало повод за образуваното на ДП № 756 /2012г. по описа на РУ”Полиция”-гр.Казанлък. Предвид което, довода, че не бил приложен пощенския плик, от където вероятно да се констатира датата на изпращането на писмото, е абсолютно неоснователен.

          Относно довода, че деянието не било осъществено, тъй като „Д.К.” ЕООД – гр.К. продавал само хардуер, но не и софтуер, както и че компютърната конфигурация не била осъществена и не била собственост на фирмата му, доводите на жалбоподателя не са подкрепени с абсолютно никакви доказателства.

           Безспорно е и обстоятелството, че тъй като свидетелят К. не е заплатил цялата цена по заявената от него поръчка, а само е внесъл капаро в размер на 100 лева, компютърната конфигурация все още е собственост на фирмата на жалбоподателя. Именно поради това, че същата е била неправомерно инсталирана на неговия компютър и за това в стойността на услугата е била калкулирана цена, но е установено от експертизата, че това е станало без разрешение съгласно ЗАПСП, жалбоподателя евентуално подлежи на санкциониране по административен ред, в който смисъл е и постановлението на прокурора, потвърдено с обжалваното определение. Не може да бъде възприето за основателно от тази гледна точка искането на жалбоподателя да му бъде върната иззетата като веществено доказателство по делото компютърната конфигурация, обозначена като обект № 1 на стойност 212,13лв.. Това ще стане евентуално след произнасяне на административния орган за това има ли извършено административно нарушение, за какво и от кого, както и в тази връзка да бъде решен въпроса и по иззетите веществени доказателства приложени по досъдебното производство.

              Предвид гореизложеното законосъобразно и обосновано, и при липса на допуснати на ДП съществени процесуални нарушения, е бил решен въпроса с основанието за прекратяване на наказателното производство срещу обвиняемия. В тази насока оплакванията в жалбата са неоснователни. С оглед на обстоятелството, че ДП е прекратено поради липса на извършено престъпление/поради малозначителност на случая/, а не поради липса на осъществено деяние, за което съгласно разпоредбата на чл.172а, ал.5 от НК е предвидена наказуемост по административен  ред/ съгласно чл. 98в, ал.1, във вр. с чл.97, ал.1, т.9  по ЗАПСП/ е задължителна преценката на административния орган за това дали не се касае до  административно нарушение,         решаването на въпроса с веществените доказателства не може да бъде извършено по реда на НПК. Правилно в тази връзка е преценено, че ДП следва да бъде изпратено на Министерството на културата, тъй като решаването на въпроса е от  компетенциите на министъра или на упълномощените от него лица, които следва да преценят извършено ли е административно нарушение и какво, както и от кого. В неговите прерогативи е да се разпореди със съответните веществени доказателства, като издаде съответното постановление за това.

           С оглед на което въззивният съд счита, че обжалваното определение на Казанлъшкия районен съд, с което е  потвърдено  изцяло постановлението на РП- Казанлък за прекратяване на наказателното производство, и е разпоредено изпращането на досъдебното производство ведно с копие от постановлението на съответния административен орган за преценка наличието на основания за реализиране на административна отговорност спрямо обвиняемия, както и разпореждането с веществените доказателства, е правилно, законосъобразно и обосновано и същото следва да бъде потвърдено като такова.

            Водим на горните мотиви и на основание чл.243, ал.7 от НПК, съдът

 

О  П  Р   Е  Д  Е  Л  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА постановеното по ЧНД № 10/2013г. по описа на КРС определение № 7/ 08.01.2013г. от закрито заседание на същата дата, с което е потвърдено изцяло постановлението на РП- Казанлък от 20.12.2012г. за прекратяване на наказателното производство, водено срещу обвиняемия по ДП № ЗМ-756/ 2012г. по описа на РУ„П”-Казанлък К.А.Д. за извършено от него престъпление по чл.172а, ал.1 от НК.

 

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                                   2.