О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                            22.03.2013 година                       град СТАРА ЗАГОРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и втори март                                                                     Година 2013

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАСТЕФАНОВА

                                                                                  2. КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от  съдията  Спасена Драготинова

ВЧНД № 1058/2013 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

          Производството има своето правно основание в чл.243, ал.7 от НПК.

 

          Постъпил е въззивен частен протест от прокурора при РП - Стара Загора Н.К. срещу определението от закрито заседание на 21.10.2012г. по ЧНД № 1523 /2013г. по описа на Ст.З.РС, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.06.2012г. на РП – гр.Стара Загора по ДП № 221/ 2012г. по описа на Първо  РУ”Полиция”- гр.Стара Загора, водено срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12  от НК.

Оплакванията в протеста са за неправилност-незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения. Представителят на прокуратурата счита, че неправилно районният съд при проверката на обжалваното постановление е приел, че не са анализирани в обжалваното постановление всички събрани по ДП доказателства. Оспорва извода  на съда, относно приетата от него липса на безспорна установеност на деянието. Прави довод, че постановлението за прекратяване на наказателното производство отговаря на изискванията на закона по форма и съдържание /чл.199, ал.2 от НПК/, вкл. че съдържащите в него мотиви са постановени в съответствие с изискванията на закона и съдебната практика. Обемът им бил достатъчен за формулиране на правните изводи. Излагането на по-подробни и обстоятелствени съображения бил въпрос на стилистика на конкретния решаващ магистрат. Поради което определението на съда било незаконосъобразно, противоречащо на  установените при разследването изложени факти и обстоятелства. Поради липсата на каквито и да пороци на постановлението, намира че определението на Старозагорския районен съд следва да бъде отменено и да бъде потвърдено постановлението на Районна прокуратура – гр.Стара Загора.

Препис от частния протест е изпратен на пострадалия  Диньо Весков Вълчев, но възражение срещу него не е постъпил по делото. 

          Съдът след като се запозна с всички доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, а така също и със становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

 

          Въззивният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН, а обжалваното определение -  правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

           Направените от съда фактически и правни изводи относно липсата на мотиви в обжалваното постановление, поради което не може да бъде проверен извода за отсъствието на доказателства за престъпление от общ характер по чл.131, ал.1, т.12  от НК,  са правилни и законосъобразни. Видно от самото прокурорско постановление, същото не съдържа анализ на доказателствата, въз основа на които прокурорът приема за установено изложеното от него относно „липсата на доказателства за хулигански подбуди или действия на свидетеля Пенев, както и обстоятелството, че действията на последния нямат такъв характер, а са насочени единствено срещу личността на пострадалия”. Липсват мотиви в подкрепа на този извод, поради което изводът на прокурора не може да бъде проверен дори и да е правилен. Не може да бъде задължен съдът да замества прокурора в анализа на събраните по делото доказателства и да запълва със самостоятелен анализ тази липса. Неоснователен е и довода, че първоинстанционният съд не бил дал указания относно задължителното изясняване на делото. Такива указания съдът не е длъжен да даде при положение, че не е извършена в достатъчен обем онази аналитична дейност от прокурора, позволяваща да бъде извършена проверка по същество на неговия акт. Въпреки това съдът е дал такива указания досежно изясняване на обстоятелството дали действията на извършителя са провокирани от някакво противоправно поведение на пострадалия, къде и кога е извършено деянието, нарушен ли е бил обществения ред и какво е било отношението на дееца към реда и спокойствието на гражданите, са правилни и в унисон в изискванията на съдебната практика.  Въззивният съд намира, че тези указания са правилни и в унисон с изискванията на закона и съдебната практика. Единствено анализа на горепосочените факти и обстоятелства би могъл да доведе до обоснован извод по отношение на авторството на деянието, извършването му от дееца и квалифициращите признаци на същото.  Поради което и настоящият въззивен състав намира, че изводът на прокурора, че деянието не е осъществено по хулигански подбуди и като такова не съставлява престъпление от общ характер, а се преследва по частноправен ред е необоснован.

            Съдът не споделя и довода, че съдебния акт страдал от вътрешно противоречие. Напротив, както правилно е отбелязал съдът - такъв е прокурорският акт. Основанието за прекратяване на наказателното производство е чл.243, ал.1, т.1 от НПК, което действително предполага с оглед това, че нормата е препращаща, че в случая са налице основанията на чл.24, ал.1 от НПК, а именно: че деянието не е извършено или не съставлява престъпление. От прокурорското постановление обаче не става ясно какво приема прокурорът: дали деянието е извършено, но по своите съставомерни признаци не представлява такова по хулигански подбуди, или пък изобщо не е извършено или не е извършено от дееца- св. Пенев. Поради което правилно и обосновано районният съд е приел, че не може да бъде проверено основанието за прекратяване на наказателното производство, тъй като от една страна се приема, че не са събрани доказателства за хулигански подбуди за извършване на деянието, което навежда на извод за недоказаност на обвинението досежно обстоятелството, че деянието е извършено по хулигански подбуди, в който случай основанието действително би трябвало да бъде чл.243, ал.1, т.2 от НПК.  От друга страна би могло да се приеме, че  деянието е несъставомерно, тъй като не е извършено или не съставлява престъпление, в който случай действително основанието за прекратяване би било посоченото в постановлението- чл.243, ал.1, т.1 от НПК. Поради което по своето съдържание и форма действително постановлението е вътрешно противоречиво.

                По тези въпроси обаче в самото прокурорско постановление би следвало да се съдържа анализ на фактите и доказателствата, не само от фактическа, но и от правна страна. Поради липсата на такъв анализ изводът в постановлението, с който се прегражда пътя   на наказателното производство по общия ред и се насочва жалбоподателя да реализира отговорността за престъпление по чл.130 от НК по частен ред е незаконосъобразен, необоснован и постановен при наличие на съществено процесуално нарушение. Непълнотата на мотивите, с оглед съдебната практика, се равняват на липса на мотиви, представляващо съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на прокурорския акт и връщане на делото на прокурора за постановяване на правилен такъв, с оглед указанията на съда в тази насока. Макар и протестираното определение да не съдържа диспозитив за връщане делото на прокурора за допълнително разследване и съставяне на ново прокурорско постановление при изпълнение на дадените от съда указания, в обстоятелствената му част същите са достатъчно добре развити и представляват задължителни такива за прокурора, с оглед правилното и законосъобразно продължаване на хода на наказателното производство.

          Наред с гореизложеното въззивният съд намира, че на ДП не са събрани в достатъчен обем онези доказателства, които биха могли да мотивират прокурора  за направата на извод за липса на престъпление от общ характер. В тази насока действително не са разпитани всички възможни очевидци на инцидента, не са им проведени очни ставки, не са съпоставени показанията на двете групи свидетели и не са изискани записите на охранителните камери на заведението, които биха могли да дадат възможност за правилното развитие и приключване на наказателното производство. Направеният извод, че деянието не е извършено по хулигански подбуди  не е подкрепено с такива доказателствени изводи, каквито изисква законът и съдебната практика. Не е изяснен въпросът и не е направена преценка дали/ако такива действия действително са били извършени от дееца- св.Пенев, разпознат от пострадалия и неговата приятелка по публикувана снимка в интернет сайт/, се касае до действия, представляващи явно неуважение към обществото или до демонстрация против установения правов ред и морал, и чрез тях са накърнени съществено нормите на нравствеността, или пък общественият ред не е бил нарушен, и се касае до саморазправа, провокирана от някакво демонстрирано от пострадалия нередно и неуважително поведение, накърняващо представите на дееца за морал и поведение в обществото/отправени обиди, псувни или нецензурни думи/. Поради което не е изяснен въпросът дали в случая става въпрос за непристойно поведение както и за умисъл за нарушаване на реда и общественото спокойствие, поради което са налице съставомерните телесни увреждания по чл.13, ал.1, т.12 от НК, или пък същите не са нанесени по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към обществените правила и човешката личност, и в такъв случай деянието действително представлява такова по чл. 130 от НК, и се преследва по частноправен ред. Липсата на такива изводи в прокурорското постановление действително води до неправилно прекратяване на наказателното производство, и неоснователно преграждане възможността пострадалият да търси правата си по общия ред.

 

Предвид гореизложеното определението на РС- Стара Загора следва да бъде потвърдено, а постановлението на РП- Стара Загора- отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено  нарушение на процесуалните правила, като делото бъде върнато на РП- Стара Загора за отстраняването им с оглед дадените от съда указания в отменителното  определение.

 

          Водим на горните мотиви и на основание чл.243, ал.7 от НПК, съдът

 

                                     О  П  Р   Е  Д  Е  Л  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определението от закрито заседание на 21.10.2012г. по ЧНД № 1523 /2013г. по описа на Ст.З.РС, с което е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство от 25.06.2012г. на РП – гр.Стара Загора по ДП № 221/ 2012г. по описа на Първо  РУ”Полиция”- гр.Стара Загора, водено срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12  от НК.

 

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

                                                                                                   2.