О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер 190                                      15.03.2013 г.                               град Стара Загора

 

Окръжен съд                                                                     ІІ Наказателен състав

На 15.03.                                                                                           Година 2013

В закрито заседание в следния състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА  ХРИСТАКИЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВА  СТЕФАНОВА

                                                                                     КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Секретар …. ……                   

Прокурор ……….

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВЧН дело номер 1075 по описа за 2013 година,

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

С определение № 113 от 18.02.2013 г., постановено по ч.н.д. № 2617/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, е потвърдено постановление от 20.11.2012 г., с което Районна прокуратура – Стара Загора е прекратила наказателното производство по д.п. № 46-с/2011 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Стара Загора, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.130, ал.2 от НК, поради липса на данни за извършено престъпление.

Недоволен от това определение е останал пострадалият Д.Г.Д., който го е обжалвал в законния срок. Според жалбоподателя определението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като към момента на приключването на досъдебното производство не са извършени всички възможни и необходими следствени действия за разкриване на обективната истина. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение, като върне делото на Районна прокуратура – Стара Загора, с цел разкриване на обективната истина. Съображения в този смисъл са развити в жалбата на пострадалия Д..

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по д.п. № 46-с/2011 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Стара Загора, с постановление № 3368/2011 г. от 20.11.2012 г., с изразеното становище на жалбоподателя и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намери за установено следното:

Жалбата на Д.Г.Д. е неоснователна.

Д.п. № 46-с/2011 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Стара Загора е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 13.07.2011 г. в Ареста при Областна служба „*****” – Стара Загора е причинил на  Д.Г.Д. лека телесна повреда, като леката телесна повреда е причинена от длъжностно лице – лице от надзорно-охранителния състав на следствения арест към сектор „А.” при Областна служба „**** ” – Стара Загора, при  изпълнение на службата му – престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.130, ал.2 от НК.

Образуваното д.п. № 46-с/2011 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Стара Загора е прекратено с постановление от № 3368/2011 г. от 15.11.2011 г. на Районна прокуратура – Стара Загора, което е потвърдено с определение № 96 от 26.01.2012 г. по ч.н.д. № 2476/2011 г. на Старозагорския районен съд.

Горното определение е обжалвано от пострадалия Д. и с определение № 51 от 20.03.2012 г. по в.ч.н.д. № 1101/2012 г. на Старозагорския окръжен съд същото е отменено, като са дадени задължителни указания за назначаване на повторна тройна съдебномедицинска експертиза /наред с първоначалните въпроси към нея са посочени и допълнителни такива/ и за изискване и изследване на записите от охранителните камери в Ареста /за килията на Д. и коридора/ към датата на инцидента – 13.07.2011 г.

Предвид изпълнение на указанията, дадени в определение № 51 от 20.03.2012 г. на въззивния съд, са разпитани свидетелите Т.П.Д., Р.Б.П., К.Д.П. и  Ц.Ц.К., събрани са допълнителни писмени доказателства /свързани с дефектирането и подмяната на хард диска на дивиара на записващото устройство в Ареста/, назначена е повторна тройна съдебномедицинска експертиза.   

По делото са разпитани свидетелите Р.Б.П., В.Д.П., д-р А.Д.К.-С., К.О.Г., Х.Т.Т., Д.Г.Д., И.Г.Г., д-р Д.И.Д., П.Ц.Х., Е.П.Т., Г.П.Д., Д.Д.Д., д-р Д. Н.А., К.Д.П., събрани са обилни писмени доказателства /докладни записки, експертни становища, медицински документи, инструкции, длъжностни характеристики, заповеди, графици, техническа документация и др./ и са назначени две тройни съдебномедицински експертизи.

С обжалваното определение № 113 от 18.02.2013 г., постановено по ч.н.д. № 2617/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, е потвърдено постановление от 20.11.2012 г., с което Районна прокуратура – Стара Загора е прекратила наказателното производство по д.п. № 46-с/2011 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Стара Загора, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.130, ал.2 от НК, поради липса на данни за извършено престъпление.

Въззивният съд изцяло споделя изложената в обжалваното определение фактическа обстановка и счита, че същата е обективно, всестранно и пълно изяснена, като от нея са направени законосъобразни и правилни правни изводи.

Тъй като спрямо Д.Г.Д., обвиняем по д.п. № 387/2011 г. по описа на І РУП - Стара Загора, е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, от 16.05.2011 г. Д. бил настанен в следствения арест при Областна служба „*****" – Стара Загора.

Старозагорски окръжен съд                       - 3 -                           в.ч.н.д. № 1075/2013 г.

 

На 13.07.2011 г. свидетелят П.Х. /надзирател в ОС „ИН" – Стара Загора/ бил на работа като дежурен по арест, дневна смяна. Той изпълнявал задълженията си в коридора между килиите на ареста. Около 19.30 ч. Х. чул подвикване от килия № 11, в която бил настанен жалбоподателят Д..

Свидетелят Х. видял, че от килия № 11 излетяла хартиена фунийка, която паднала на земята в коридора. Х. отворил капака на килия № 11 и попитал задържания И.Г. кой е хвърлил бележката. Тогава Д. признал, че той самият е направил това.

Тогава Х. извикал свидетеля Е.Т. /също надзирател в ОС „ИН" – Стара Загора/, който бил на работа. Двамата заедно влезли в килия № 11 – Х. разпоредил на задържаните лица – свидетелите К.О. и И.Г., да застанат с лице към леглото, след което започнал да говори с Д.. По същото време свидетелят Т. прочел на глас съдържанието на бележката /хартиената фунийка/, което Х. възприел като обидно. Затова той предупредил Д., че при повторно нарушение на вътрешния ред ще му бъде наложена санкция. След това двамата надзиратели напуснали килия № 11 и заключили вратата.

Веднага след излизането им жалбоподателят Д. започнал да вика силно, че иска да бъде бит, че иска да има белези и да удря по вратата на килията. Той не преустановил тези свои действия, въпреки предупреждението от страна на Х. да престане.

След като отворил отново вратата на килията, свидетелят Х. поставил на Д. белезници, извел го от килията и докладвал за инцидента на свидетеля Р.П. /Началник сектор „А.” при ОС „ИН" – Стара Загора/.

Свидетелят П. пристигнал незабавно и разговарял със задържания Д.. Последният нито се оплакал, че му е нанесен побой, нито по тялото му имало видими следи от такъв.

През нощта на 13-ти срещу 14-ти юли 2011 г. жалбоподателят Д. се оплакал от болки в кръста. Бил извикан екип на ЦСМП – Стара Загора, който констатирал, че пациентът има бъбречна криза.

Сутринта свидетелката А. С. /лекар-ординатор в ОС „ИН" – Стара Загора/ прегледала Д., който й оплакал от болки в кръста и от това, че през нощта върху него е упражнено физическо насилие от свидетеля Х..

По преценка на свидетелката С, задържаният Д. бил транспортиран отново до ЦСМП – Стара Загора, за да му бъдат направени изследвания. След преглед Д. бил настанен в I-ва хирургия на МБАЛ „****” – Стара Загора за наблюдение с диагноза – контузия на корема, поясната област и сътресение на левия бъбрек. Тъй като свидетелят Д. отказал лечение, бил върнат в ареста.

На следващия ден, по настояване на свидетеля П., на Д. била направена ехография на вътрешни органи в частна болница „****” от д-р А., при която не са констатирани отклонения в медицинските показатели.

                                                          - 4 -

В хода на досъдебното производство са разпитани множество свидетели – съкилийниците на жалбоподателя Д. /О. и Г./, задържани лица от съседни килии /П., Д. и Т./, служители от сектор „А.” /П., д-р С., Х., Т., Д./, лекари /д-р Д., д-р А. /, служители и представители на фирмата за видеонаблюдение, обслужваща Ареста /П., К. / и др.

Нито в показанията на посочените по-горе свидетели /с изключение на показанията на Д., по чиято жалба е образувано досъдебното производство/, нито в експертно становище № 4 от 21.07.2011 г. на д-р Р.М.Д. /съдебен лекар/, нито в двете тройни съдебномедицински експертизи има обстоятелства и изводи, които да подкрепят оплакванията на жалбоподателя Д., че на 13.07.2011 г. свидетелят Х. му е нанесъл побой

Видно от заключението на тройната съдебномедицинска експертиза № 477/2011 г. по писмени данни от 26.10.2011 г. /л.123 – л.136 от д.п./, принципно е възможно, вследствие на посочените от освидетелствания Д. данни за побой, да се получат травми, водещи до симптоми, подобни на споделените оплаквания. Но експертите считат, че са налице данни за симулативно поведение при освидетелствания Д., тъй като: липсват каквито и да е видими травматични увреждания по Д.; липсват констатации за такива увреждания при извършените кличнични и апаратни прегледи на Д.; твърде неспецифичен и бързопреходен характер на клиничната находка; неубедителна за травмата уринарна находка; наличие на бистра урина и др. признаци, които дават основания за съмнение за патология на отделителната система от болестно, а не от травматично естество; липса на данни за травма на корема. Според експертите, липсва обективна находка, даваща основание за категоричен извод за травма на главата, корема и поясно. Експертите са взели предвид и гласните доказателства за активно симулативно поведение от страна на освидетелствания Д., както и данните за липса на нанесени удари върху него.

Видно от заключението на повторната тройна съдебномедицинска експертиза № 154/2012 г. по писмени данни от 14.04.2012 г. /л.203 – л.205 от д.п./, в медицинската документация по д.п. № 46-с/2011 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Стара Загора не се съдържат обективни данни, за да се приеме, че на жалбоподателя Д. е причинено травматично увреждане. Субективните му оплаквания, че изпитва болка, не са в полза на тезата, че тази болка е провокирана от травма. Вещите лица са категорични, че не са налице обективни данни за претърпяна травма от жалбоподателя. Вещите лица, като са съпоставили данните от медицинските изследвания и характера на оплакванията на жалбоподателя Д., са посочили, че се касае или за симулативно поведение или за агравантно поведение, т.е. опит да се представи съществуващо болестно състояние за по-тежко и опит да се представи болестно състояние за последица от травма. Експертите заявяват, че е възможно да има усещане за болка без възможност за обективно установяване на увреждане. Едно евентуално физическо съприкосновение между жалбоподателя Д. и служителя от ареста би причинило на жалбоподателя болка.

Старозагорски окръжен съд                       - 5 -                           в.ч.н.д. № 1075/2013 г.

 

Под физическо съприкосновение може да се приеме удар или удари, нанесени с длан или юмруци, но ако е имало такива, то тяхната сила е била минимална и не са оставили никакви следи, още повече, че жалбоподателят Д. е бил гол, когато твърди, че са му били нанесени тези удари. Експертите са категорични, че в медицинската документация не се съдържат данни за травматични увреждания, получени от жалбоподателя Д. по описания от него механизъм. В заключението подробно е анализирана възможността оплакванията на Д. да се дължат на болестен процес на пикочните пътища, който не е провокиран от травма. Според експертите, ако на жалбоподателя са били нанесени удари със сила, достатъчна да го събори на земята, още повече върху непокрита кожа, то би следвало тези удари да оставят видими следи под формата на отоци, подкожни кръвонасядания или плитки хематоми, повърхностни ожулвания или поне зачервяване в зоната на травмата. Такива увреждания при жалбоподателя Д. не се откриват в нито един момент от инцидента, за който той твърди, и след него. Това затвърждава убеждението на експертите, изложено по-горе, за симулативно и агравантно поведение от страна на Д..

Обосновано и правилно както прокурорът, така и районният съд, са възприели горното заключение като компетентно, обосновано и почиващо на събраните по делото медицински документи и всички други доказателства.

В обжалваното определение са подробно обсъдени и действията на разследващия орган по изпълнение указанията на въззивния съд за изискване на видеозаписите от 13.07.2011 г. за времето от 18.00 ч. до 20.00 ч.

Обективен и съответстващ със събраните по делото доказателства е изводът, че горните указания не могат да бъдат изпълнени.

Този извод се налага от показанията на разпитаните служители и представители на фирмата за видеонаблюдение „****” ЕООД, обслужваща Ареста – свидетелите К.П/технически специалист/ и Ц. К. /управител/.

Показанията на посочените свидетели изцяло кореспондират със събраните писмени доказателства – приемо-предавателните протоколи, сервизна поръчка № 5910/22.07.2011 г., протокол за въвеждане в редовна експлоатация на „системата за видеонаблюдение” на обекта и констативен протокол № 614/11.10.2012 г.

По делото е безспорно установено, че през 2006 г. са монтирани видеокамери в подстъпите към Ареста, в коридора на пост № 1, в стаята за свиждания и помещение за разходка на открито. Камерите са свързани със сървър в дежурната стая и информацията /образ без звук/, която се записва на сървъра, се преглежда от началника на Ареста и оторизиран представител на „****” ЕООД.

При възникване на проблем с камерите и сървъра от Ареста се обаждали на фирмата, която на място отстранявала повредата. За всяка повреда се съставял протокол. Записите се съхранявали в паметта на компютъра за три месеца и след това се изтривали автоматично.

                                                      - 6 -

В Ареста имало около 16 бр. камери за видеонаблюдение, които обхващали коридора с килиите /монтирани са 4 камери/, фойаето /около което са лекарският кабинет, оръжейната и дежурната стая/, на мястото за престой на открито /2 бр. камери/, а останалите камери обслужвали буферни зони и подходи към ареста. В килиите нямало монтирани камери.

Според свидетеля П., на 13.07.2011 г. /след разговора с Д./ той прегледал записите от камерите в коридора на килиите и на стаята за престой на открито. На записите П. не видял дежурният полицай Х. да нанася удари на задържания Д. нито в коридора, нито в стаята за престой на открито.

На 15.07.2011 г. се обадили на фирмата, която поддържа видеосистемата, че същата не работи /в приемо-предавателния протокол от 15.07.2011 г. е отбелязано, че е извършена диагностика на системата за видеонаблюдение и е установен проблем с хард диска/. От фирмата дошли и взели частта, която не работела, като обещали да възстановят записите от твърдия диск за предходните дни. След около месец им върнали друго устройство, тъй като старото било дефектирало изцяло и не могли да възстановят записите от дните, предхождащи повредата.

Това се потвърждава от свидетелите П. и К. и от приемо-предавателните протоколи, сервизна поръчка № 5910/22.07.2011 г. и констативен протокол № 614/11.10.2012 г.

Според тези гласни и писмени доказателства, вследствие на токов удар хард дискът на видеосистемата в сектор „А.” е спрял да функционира, поради което е бил преустановен записът, тъй като дивиарът не го откривал като включен в него. За нормалната работа на устройството бил направен формат на хард диска, при който всички записи в момента на спирането му са били изтрити.

В обжалваното определение правилно е отбелязано, че прокурорът подробно е анализирал действията на полицаите Х. и Т. и че не са установени никакви доказателства, сочещи за използване физическа сила спрямо жалбоподателя Д., предвид неговото поведение в килия № 11.

Липсват доказателства за действия на полицейските служители, посочени по-горе, или на други служители на ОС „ИН” – Стара Загора, които да осъществяват престъпен състав по НК. Изводът в тази насока на прокурора и на районния съд е обоснован, правилен и законосъобразен.

В хода на досъдебното производство са изпълнени всички указания, които обективно е било възможно да бъдат изпълнени, дадени с определение № 51 от 20.03.2012 г. по в.ч.н.д. № 1101/2012 г. на Старозагорския окръжен съд.

 Районният съд правилно е приел, че твърденията на Д. за нанесен му побой на 13.07.2011 г. по време на престоя му в Ареста при ОС „ИН” – Стара Загора не се подкрепят от доказателствата по делото, като този извод е направен въз основа на подробно изложената фактическа обстановка в прокурорското постановление и след задълбочена, всестранна и пълна преценка на събраните доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Старозагорски окръжен съд                       - 7 -                           в.ч.н.д. № 1075/2013 г.

 

Възраженията на жалбоподателя Д., че към момента на приключването на досъдебното производство не са извършени всички възможни и необходими следствени действия за разкриване на обективната истина, са неоснователни и въззивният съд не може да ги възприеме.

По делото са събрани взаимно допълващи се доказателства, че оплакванията на Д. за нанесен му побой на 13.07.2011 г. по време на престоя му в Ареста при ОС „ИН” – Стара Загора не отговарят на истината. Поради това тези твърдения не могат да бъдат доказани, въпреки изчерпателно проведеното досъдебно производство.

Не е налице необходимостта от провеждане на допълнителни процесуално-следствени действия, както твърди жалбоподателят Д., а именно – провеждане на очни ставки между пострадалия Д. и съкилийника му Г.

Исканото доказателство не би допринесло за разкриването на обективната истина по делото, тъй като чрез очна ставка между Д. и Грозев не могат да се разкрият обстоятелства относно нанасянето на телесни увреждания на жалбоподателя от полицай Х. в Ареста на 13.07.2011 г.

 Уврежданията са обективни находки, за наличието на които следва да има обективни данни. А както беше подробно изложено по-горе, такива данни няма.

В хода на досъдебното производство са разпитани всички установени свидетели, които имат отношение към случая, поради което прокурорът правилно е приел, че са извършени всички възможни процесуално-следствени действия.

Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е направил законосъобразния и правилен извод, че атакуваното постановление е законосъобразно, тъй като в хода на производството не са събрани данни, че по отношение на жалбоподателя Д. *** е извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.130, ал.2 от НК от лице от надзорно-охранителния състав на следствения арест към сектор „А.” при Областна служба „***” – Стара Загора, при  изпълнение на службата му.

Предвид гореизложеното, съдът приема като обосновани и законосъобразни мотивите, изложени в определение № 113 от 18.02.2013 г., постановено по ч.н.д. № 2617/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено постановление от 20.11.2012 г., с което Районна прокуратура – Стара Загора е прекратила наказателното производство по д.п. № 46-с/2011 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Стара Загора, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.130, ал.2 от НК, поради липса на данни за извършено престъпление.

Определение № 113 от 18.02.2013 г., постановено по ч.н.д. № 2617/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

                                                       - 8 -

Воден от горните мотиви и на основание чл.243, ал.7 от НПК, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 113 от 18.02.2013 г., постановено по ч.н.д. № 2617/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено постановление от 20.11.2012 г., с което Районна прокуратура – Стара Загора е прекратила наказателното производство по д.п. № 46-с/2011 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Стара Загора, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.130, ал.2 от НК, поради липса на данни за извършено престъпление.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                               2.