М О Т И В И

 

към Присъда № 24/18.04.2013г.,

постановена по НОХД № 642/2012г.

по описа на Старозагорски окръжен съд

 

 

     С обвинителен акт подсъдимият В.Р.П. с ЕГН - **********, роден на *** в гр. ******, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, *******.”***, е предаден на съд за това, че на 07.03.2012 г. по път ІІ -66 на км. 43+700, източно от с.****, общ. *****, при управляване на МПС – товарен автомобил марка „Рено”, модел „Мастер” с рег. № У 28 65 АК в посока изток,  нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно както следва:

             - чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;

            - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне”;

          - чл. 20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват”

            и по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице, а именно С. И. С., ЕГН ********** - пътник в товарния автомобил марка „Рено Мастер” с рег. № У 28 65 АК и средна телесна повреда на едно лице, а именно на М.М.Д., ЕГН ********** – водач на лекия автомобил марка „Дачия Логан” с рег. № В 21 37 РТ, изразяваща се в гръдна травма – счупвания на гръдната кост в областта на костно –хрущялните връзки на ІІ-V ребра и счупване на VІІ – дясно и V – ляво ребро, контузия на белите дробове, набиране на малко количество кръв в двете плеврални кухини и на въздух в лявата плеврална кухина, довела до  трайно затрудняване движението на снагата за срок по –дълъг от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б”, предл. І,   вр. с чл. 343, ал. 1, б.”в”, вр. чл. 342, ал. 1, предл. ІІІ  от НК.

Подсъдимият В.Р.П. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 

Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено  следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

               На 07.03.2012 г. около 16.43 ч. по път II – 66 при ясно, сухо време и нормална видимост в посока изток се движел товарен автомобил “Рено Мастер” с рег. № У 2865 АК, управляван от подсъдимия В.Р.П., ЕГН **********. На предната дясна седалка в товарния автомобил пътувал пострадалият С. И. С. ЕГН **********. Източно от разклона за с. *****, общ. *****, подсъдимият П. управлявал автомобила със скорост 90 км/ч. На км. 43+700 подс.  В.П. внезапно изгубил контрол над автомобила «Рено», който навлязъл в лентата за насрещно движение. В този момент в тази лента в посока запад, със скорост 70 км/ч. се движел лек автомобил «Дачия Логан» с рег. № В 2137 РТ, управляван от свид. М.Д.. Водачката Д. възприела навлизащия в нейната пътна лента товарен автомобил, предприела спиране, но поради недостатъчното време за реакция не успяла да достигне до ефективно спиране на управлявания от нея лек автомобил. Поради това настъпил удар между двата автомобила, като първоначалният бил на 2, 8 м северно от разделителната осева линия, в лентата за движение в посока запад. Преди сблъсъка, подс. П. задействал спирачната уредба, поради което скоростта на автомобила му в момента на удара била 70 км/ч. Вследствие на челния кос удар и възникналите инерционни сили, лекият автомобил «Дачия» се завъртял с предната си част по посока на часовниковата стрелка и настъпил втори удар, между задната лява страница на лекия автомобил «Дачия» и задния десен край на автомобила «Рено»,  в  пантата на задната му дясна врата. Този втори удар бил на височина 2 м от нивото на асфалта. В момента на настъпилия сблъсък между двата автомобила в лентата за движение в посока запад, в посока към гр. *****със скорост 61 км/ч се движел лек автомобил «Опел Вектра» с рег. № СН 8065 АК, управляван от свид. А.М.. Той възприел възникналия сблъсък в неговата пътна лента, задействал спирачната система на автомобила, но не успял да избегне удара. Настъпил сблъсък между предния ляв край на автомобила «Опел Вектра» и предния ляв край на автомобила «Рено», както и между дясната страница на автомобила «Опел Вектра» и задния ляв край на лекия автомобил «Дачия». Последвало задиране по лявата страница на автомобила «Опел». След настъпилите удари предната част на автомобила «Дачия» се завъртяла по посока на часовниковата стрелка и автомобилът се установил с предна част насочена към северозапад, върху отбивка северно от платното за движение. Товарният автомобил «Рено» след удара повдигнал задната си част/ задния мост, завъртял се и се установил в покой с предна част насочена на североизток. След това внезапно завъртане, вследствие на възникналите центробежни сили, пътникът С. С. изпаднал от товарния автомобил «Рено» и паднал на асфалта, където починал. В момента, когато автомобилът «Рено» се завъртял, в посока  изток със скорост около 85-90 км/ч се движел друг лек автомобил - «Мицубиши» с рег. № А 6644 ВВ, управляван от свид. Г. К.. Той се опитал да заобиколи товарния автомобил отдясно и в момента на заобикалянето настъпил удар между предния ляв край на автомобила «Мицубиши» и бронята на задния десен край на автомобила «Рено». В момента на удара  автомобилът «Мицубиши» се движел със скорост около 20 км/ч, като след удара продължил бавно движението си на изток и спрял извън платното за движение, на около 50 м след мястото на удара. Веднага след този удар, в задната част на автомобила «Рено» се ударил движещия се в посока изток със скорост 85 км/ч лек автомобил «Хюндай» с рег. № А 16 04 КТ, управляван от свид. Р.Г.. Водачката възприела опасността, задействала спирачната система, но въпреки това настъпил сблъсък  между предния ляв край на автомобила «Хюндай» и задната дясна страница на товарния автомобил «Рено Мастер». След удара автомобилът «Хюндай» променил незначително посоката си на движение към югоизток. Автомобилът «Рено» не променил местоположението си вследствие на този удар.

              В резултат на настъпилото ПТП с участието на 5 броя автомобили настъпила смъртта на С. И. С. – пътник в товарния автомобил «Рено Мастер» и били причинени травматични увреждания в различна степен на подс. В.П., свид. М.Д. – водач на лекия автомобил «Дачия Логан» и свид. Р.Г. – водач на лекия автомобил «Хюндай».  

 

Събраните в хода на досъдебното производство доказателства – взаимно допълващи се и непротиворечиви – подкрепят направеното от подсъдимия В.Р.П. признание на инкриминираните в обвинителния акт факти и обстоятелства и налагат за установено по несъмнен и категоричен начин гореизложеното изложение на фактически случилото се.

 

Обстоятелствата относно поведението на подсъдимия П. като водач на процесното МПС на инкриминираната дата и място се установяват от гласните доказателства, събрани на досъдебното производство, показанията на свидетелите  Ж.И.С. /л. 60-61 от ДП/; св. Г.П.К. /л. 62 от ДП/;  св. М.Д.К. /л. 63 от ДП/; св. А.Р.М. /л. 66-67 от ДП/; св. Р.Д.Г. /л. 77-78 от ДП/; св. М.Б.Г. /л. 79 от ДП/; св. С.П.П. /л. 80 от ДП/; и св. Д.К.И. /л. 81 от ДП/; св. М.Д.Д., направените самопризнания от подсъдимия, както и от писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие /л. 15-19 от ДП/, фотоалбум и джоб, съдържащ допълнителни снимки /л. 21-48 от ДП/ и не на последно място от заключенията на съдебните експертизи.  

 

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп № 95/2012г. /л. 83-86 от ДП/, изготвена от вещото лице д-р Е.Н.Б., се установява, че при извършения оглед и аутопсия на труп на С. И. С., са констатирани  множество травматични увреждания, изразяващи се множествена черепно-мозъчна и гръдна травма, кръвонасядане на меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, разкъсване на аортата, кръвоизлив в околосърцевата торбичка, контузия и разкъсване на белите дробове, кръвоизлив и навлизане на  свободен въздух в гръдната кухина, счупване на дясната ключица, счупване на всички ребра двустранно с кръвонасядане на междуребрената мускулатура, счупване на гръдната кост, счупване на лявата бедрена кост, множество контузи и охлузвания по главата, тялото и крайниците и  порезна рана на лицето.  

Смъртта е настъпила вследствие на претърпяната от С. гръдна травма, изразяваща се в разкъсване на аортата, кръвоизлив в околосърцевата торбичка и сърдечна тампонада, кръвоизлив и навлизане на свободен въздух в гръдната кухина. Наличните увреждания отговарят да са получени при настъпило ПТП. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Към момента на настъпване на същата, постр. С. С. не е бил под влияние на алкохол.

 

Гореустановената чрез заключението на съдебномедицинската експертиза на труп причинно-следствена връзка между факта на ПТП и смъртта на пострадалия, е безспорна по делото.

 

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 156/2012г. /л. 89-91 от ДП/, изготвена от вещото лице д-р Т.Т. относно получените травматични увреждания на постр. М.М.Д. се установява, че при настъпилото ПТП на 07.03.2012г., същата е получила контузия в областта на брадичката и лекостепенно мозъчно сътресение, без загуба на съзнание и гръдна травма – счупвания на гръдната кост в областта на костно-хрущялните връзки на ІІ-V ребра и счупване на VІІ - дясно и V - ляво ребро, контузия на белите дробове, набиране на малко количество кръв в двете плеврални кухини и на въздух в лявата плеврална кухина. Описаната по-горе травма е причинила трайно затруднение на движенията на снагата, които при правилно протичане на оздравителния процес ще се възстанови за срок от около 2,5 месеца.

Това увреждане е довело до трайно затрудняване на движението и снагата на постр. Д. за срок, по-дълъг от 30 дни и осъществява медико-биологичния признак на причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

 

Гореустановената чрез заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 156/2012г. /л. 89-91 от ДП/, изготвена от вещото лице д-р Т.Т. причинно-следствена връзка между факта на ПТП и причинената средна телесна повреда на пострадалата Д., е безспорна по делото.

 

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 144/2012г. /л. 95-96 от ДП/, изготвена от вещото лице д-р Р.Д. относно получените травматични увреждания на постр. Р.Д.Г. се установява, че при настъпилото ПТП на 07.03.2012г. е получила контузия на главата и шията. Сътресение на мозъка. Това увреждане се явява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1от НК.

 

 От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 187/2012г. /л. 100-107 от ДП/, изготвена от вещото лице д-р Е.Н.Б. относно поучените травматични увреждания на подсъдимия В.Р.П. се установява, че при настъпилото ПТП на 07.03.2012г. същият е получил множествена травма. Счупване на VІ-ІХ ребра в дясно. Частичен травматичен хемеопневмоторакс в дясно – кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина.

Счупването на 6 ребра е причинило трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни.

 

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза /л. 112-125 от ДП/, изготвена от вещото лице С.Р.В., се установява следния механизъм на настъпилото ПТП:

Товарният автомобил „Рено Мастер”, управляван от подс. П. е навлязъл в лентата за насрещно движение. Въпреки предприетото аварийно спиране от свид. М.Д. – водач на лекия автомобил „Дачия”, същата не е успяла да спре и не е имала техническа възможност да предотврати сблъсъка. Конкретната причина за настъпилото ПТП е внезапното навлизане на товарния автомобил „Рено” в насрещната лента, при което и водачите на лекия автомобил „Дачия Логан” и лекия автомобил „Опел Вектра” не са имали възможност да спрат в рамките на опасните си за спиране зони и по този начин произшествието е било непредотвратимо.

 

Въз основа на всички горепосочени доказателства, съпоставени поотделно и в съвкупността си със самопризнанието, направено от подсъдимия, съдът прие, че спорни въпроси относно авторството на подсъдимия в осъществяването на описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт деяние и всички обстоятелства, относно начина му на извършване, тъй както са изложени в обвинителния акт и приети от съда, няма.

 

При така установените факти по делото, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

 

От изложеното по-горе е видно, че на 07.03.2012г., на път ІІ -66 на км. 43+700, източно от с.*****, общ. ****, е извършено ПТП, при което товарният автомобил „Рено Мастер”, с рег. № У 2865 АК, управляван от подс. П. /поради обстоятелството, че последния е изгубил контрол върху автомобила/, е навлязъл в лентата за насрещно движение. Въпреки предприетото аварийно спиране от свид. М.Д. – водач на лекия автомобил „Дачия” с рег. № В 2137 РТ, същата не е успяла да спре и не е имала техническа възможност да предотврати сблъсъка. Последното се отнася и за водача на лекия автомобил “Опел Вектра” с рег. № СН 8065 АК – свидетеля А.М.. В резултат на което е настъпила смъртта на пострадалия С. И. С., ЕГН ********** - пътник в товарния автомобил марка „Рено Мастер” с рег. № У 28 65 АК и е причинена средна телесна повреда на М.М.Д., ЕГН ********** – водач на лекия автомобил марка „Дачия Логан” с рег. № В 21 37 РТ.

 

Горепосоченото ПТП е настъпило по вина на подсъдимия като водач на товарния автомобил  „Рено Мастер”, с рег. № У 2865 АК, тъй като същият е изгубил контрол върху МПС-то, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е създал опасност и пречки за движението, като по непредпазливост е причинил вследствие на ПТП-то смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго лице.

  

   С горепосоченото си поведение, като водач на ППС, подсъдимият П. е нарушил правилата по ЗДвП, а именно:

 

                - Чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”.

                 - Чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне”.

               - Чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват”.

 

               Непосредствена последица от виновното поведение на подсъдимия като водач на МПС, е настъпилия вредоносен резултат – причинена смърт и средна телесна повреда, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на тези опасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

 

В съответствие с изложеното по-горе, съдът прие, че след като на 07.03.2012 г., на път на път ІІ -66 на км. 43+700, източно от с.*****, общ. ****, е нарушил правилата за движение - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне” и чл. 20, ал. 1 от ЗДП - “водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват” - в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на С. И. С.,  ЕГН ********** и средна телесна повреда на едно лице, а  именно на М.М.Д., ЕГН **********, подсъдимият В.Р.П., както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на  чл.343, ал.4, вр. ал. 3, б. „б”, предл. 1, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал.1, предл. ІІІ  от НК, в извършването на което престъпление съдът го призна за виновен.

 

 

Относно вида и размера на наложеното наказание:

 

При определяне на наказанието, съдът изходи от двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, като съобрази и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

 

За извършеното от подсъдимия В.Р.П.  престъпление, законът предвижда наказание от три до десет  години лишаване от свобода.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства: ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, предвид чистото му съдебно минало; невисока степен на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС, предвид броя и вида на нарушенията на правилата за движение, за които е санкциониран по административен ред до извършване на ПТП; средната степен на обществена опасност на престъпното деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид – от една страна, с оглед вида и конкретното съдържание на нарушенията на ЗДвП, довели до настъпване на съставомерния резултат;  самопризнанията и изразеното съжаление за извършеното от страна на подсъдимия, както и добрите му характеристични данни.

 

Съдът отчете, че вследствие на деянието са причинени и несъставомерни телесни увреждания на други участници в ПТП-то.

Тежестта на настъпилите съставомерни последици поначало е съобразена от законодателя като признак от състава на престъплението, поради което повторно не може да се отчита и като отегчаващо обстоятелство.

 

Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице значителен превес на  смекчаващи отговорността обстоятелства.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК.

 

Действаща към време на извършване на престъплението и към настоящия момент разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието “Лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с 1/3. Както вече бе посочено, налице е значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което най-подходящото по вид и размер наказание, което следва да се наложи на подсъдимия В.Р.П. е “Лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца, поради което и в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия П. на “Лишаване от свобода” за срок от две години и четири месеца.

 

Отчитайки, че са налице материалните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В случая, съдът прецени, че за постигане целите на генералната и специална превенция не е необходимо подсъдимия да изтърпи така наложеното му наказание “Лишаване от свобода” ефективно. В тази връзка съдът съобрази вече посочените смекчаващи вината обстоятелства, семейното положение на подсъдимия – същият има малолетно дете, обстоятелството, че упражнява обществено-полезен труд и неговата личност, предвид на което за превъзпитанието му не се налага изолация на същия от обществото за определен период от време.

 

Съобразявайки се с конкретното съдържание на извършените  от подсъдимия нарушения  на правилата за движение,  съдът постанови лишаване на подсъдимия В.Р.П. - на основание чл.343г  във връзка с  чл.37, ал.1, т.7 от НК - от право да управлява моторно превозно средство   за срок от две години и четири месеца,  считано от влизане на присъдата в сила.

 

Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия В.Р.П. наказание, ще бъдат постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК.

 

На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия В.Р.П. да заплати сумата от 172 /сто седемдесет и два/ лева разноски по делото, платима по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора.

 

 

На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия В.Р.П. да заплати сумата от 665 /шестстотин шестдесет и пет/ лева разноски по делото, платима по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора.

 

Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: