Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 52                                          08.04.2013 г.                      град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                                     ІІ Наказателен състав

На 06.03.                                                                                             Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА  ХРИСТАКИЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИР  ГЕОРГИЕВ

Секретар  М.  Д. 

Прокурор  МИТКО  ИГНАТОВ 

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1271 по описа за 2012 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда  № 21 от 25.06.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 54/2012 г. по описа на Чирпанския районен съд, подсъдимият Г.Р.И. е признат за виновен в това, че на 19.08.2011 г. в с. Б.Д., обл. Стара Загора, при управление на МПС – лек автомобил марка “Пежо”, модел “306” с рег. № СТ *** АТ, в нарушение на правилата за движение по пътищата – навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение – нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, е причинил по непредпазливост тежка телесна повреда на Н.М.М., изразяваща се в постоянна слепота с лявото око, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“б”, пр.1 във връзка с чл.342, ал.1 от НК  е осъден на осем месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На полицейския инспектор при РУП – Чирпан, отговарящ за района, в който живее подсъдимият Г.Р.И., е възложена възпитателната работа с него.

На основание чл.343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Г.Р.И. е лишен от правото да управлява  моторно превозно средство за срок от осем месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Г.Р.И., който я е обжалвал в законния срок. Според жалбоподателя присъдата е незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива по отношение на наложеното му наказание. Моли съда за оправдателна присъда. В съдебно заседание жалбоподателят И. заявява, че не поддържа въззивната си жалба. В този смисъл пледира и защитникът му адв. Х.Ю..

                                                        - 2 -

Въззиваемият Н.М.М. счита, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна, моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди присъдата. Съображения за това развива в пледоарията си повереникът му адв. П.П..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като такава следва да бъде потвърдена.

Пред въззивния съд не бяха направени искания за повторен разпит на подсъдимия, свидетелите и експертите, както и искания за допускане на нови доказателства. За изясняване на фактическата обстановка по делото въззивният съд назначи повторна тройна автотехническа експертиза.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д № 54/2012 г. по описа на Чирпанския районен съд и в хода на въззивното съдебно следствие, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на Г.Р.И. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Във въззивната си жалба жалбоподателят И. излага своята позиция, че не е виновен по повдигнатото срещу него обвинение.

С оглед събраните по д.п. № 464/2011 г. по описа на РПУ – Чирпан и в хода на съдебното следствие по н.о.х.д № 54/2012 г. по описа на Чирпанския районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че жалбоподателят И. е извършил престъплението по чл.343, ал.1, б.“б”, пр.1 във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил твърдението на жалбоподателя И., че не е навлязъл в лентата за насрещно движение, като обосновано и правилно е приел това твърдение като защитна позиция на подсъдимия, тъй като то се опровергава от всички събрани по делото доказателства и от действията на И..

Първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, която въззивният съд изцяло споделя. Още повече, че констатациите на районния съд се потвърждават и от заключението на назначената в хода на въззивното съдебно следствие повторна тройна автотехническа експертиза от 25.01.2013 г.

А и жалбоподателят И., в хода на съдебните прения пред въззивния съд, заявява, че не поддържа въззивната си жалба.

На 19.08.2011 г. подсъдимият И. ***. Малко след 15 ч. И. решил да се прибира в гр. Чирпан, където живеел.

Старозагорски окръжен съд                       - 3 -                         в.н.о.х.д. № 1271/2012 г.

 

Подсъдимият И. тръгнал от с. Верен с лекия си автомобил м. „Пежо 306”, рег. № СТ *** АТ, като около 15.30 ч. подсъдимия стигнал до с. Б.Д., обл. Стара Загора. Той движел в посока от запад на изток, със скорост от около 65 км/ч.

По същото време, по пътя по който се движел подсъдимият И., но в обратна посока – от изток на запад, със скорост от 29 км. се движел джип м. „УАЗ”, без регистрационни табели, управляван от свидетеля Н.М.М.. Заедно с него в автомобила, седнал на задната дясна седалка, пътувал свидетелят И.С. И..

На края на с. Б.Д., за да избегне неравности по асфалта в южната пътна лента, подсъдимият И. навлязъл с управляваното от него превозно средство в насрещната /северна/ лента. В този момент подсъдимия се движел със 65 км/ч.  Поради обстоятелството, че пътят правел десен завой, подсъдимият И. възприел със закъснение движещото се срещу него, но в собствената си пътна лента, превозно средство, управлявано от свидетеля М..

Виждайки джипа на М., около 2,3 секунди преди удара, И. задействал спирачната система на автомобила, но поради недостатъчното разстояние между двата автомобила настъпил челен сблъсък между тях.

Ударът между двата автомобила настъпил върху лявата /северната/ лента на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина – на около 23-24 м. югоизточно от ориентира, приет в протокола за оглед; по широчина – на около 0,6-2,2 м. югозападно от североизточния край на платното за движение или на посоченото разстояние в дясно от левия край на платното спрямо посоката на движение на лекия автомобил „Пежо 306“.

Скоростта на движение на лекия автомобил „Пежо 306“, непосредствено преди задействане на спирачната му система, била около 65км/ч., а в момента на удара – около 33 км/ч. Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на лекия автомобил „Пежо 306“ в конкретната пътно-климатична обстановка с установената скорост e 42,25 м.

Скоростта на движение на лекия автомобил „УАЗ” в момента на удара била около 27 км/ч. Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на лекия автомобил „УАЗ” в конкретната пътно-климатична обстановка с установената скорост е 15,62 м.

Подсъдимият И. и свидетелите М. и Иван И. излезли от автомобилите си.   

Уведомени за станалото произшествие, на място пристигнали служители на РУП – Чирпан – свидетелите Т. С. И., С.Н. Н., С. Д. И., Т. И.И., В.М.Ж. и И.Т.К.

Подсъдимият И. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкомер 931”, като бил отчетен отрицателен резултат.

                                                      - 4 -

Свидетелят М. отказал да бъде изпробван за алкохол., като малко по-късно бил откаран в ЦСМП – Чирпан, обслужен амбулаторно и освободен.

Няколко дни след това свидетелят М. постъпил в болница.

Според заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 430/2011 г. от 01.12.2011 г. /л.59 – л.60 от д.п. № 464/2011 г. по описа на РПУ – Чирпан/, пострадалият Н.М.М. при ПТП на 19.08.2011 г. е получил: разкъсноконтузна рана на горния клепач на лявото око, разкъсноконтузна рана на склерата и роговицата на лявата очна ябълка с излизане навън и загуба на очни тъкани, състояние след операция на лявата очна ябълка. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лек автомобил при описаното ПТП. Описаните травматични увреждания на лявата очна ябълка осъществяват медикобиологичния квалифициращ признак ПОСТОЯННА СЛЕПОТА С ЛЯВОТО ОКО.

Видно от заключението на повторна тройна автотехническа експертиза от 25.01.2013 г., назначена в хода на въззивното съдебно следствие /л.40 – л.68 от настоящото дело/, експертите считат, че ударът е настъпил върху лявата /северна/ лента на западното платно за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира:

-по дължина – на около 23 – 24 м. югоизточно от ориентира, приет в протокола за оглед;

-по широчинана около 0,6 – 2,2 м. югозападно от североизточния край на платното за движение или на посоченото разстояние в дясно от левия край на платното спрямо посоката на движение на лекия автомобил „Пежо 306“.

Скоростта на движение на лекия автомобил „Пежо 306“, непосредствено преди задействане на спирачната му система, е била около 65 км/ч., а в момента на удара е била около 33 км/ч. Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на лекия автомобил „Пежо 306“ в конкретната пътно-климатична обстановка с установената скорост e 42,25 м.

Скоростта на движение на лекия автомобил „УАЗ” в момента на удара е била около 27 км/ч. Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на лекия автомобил „УАЗ” в конкретната пътно-климатична обстановка с установената скорост е 15,62 м.

В анализираната пътна ситуация, от момента в който е реагирал при получаване на видимост към другия автомобил, водачът на лекия автомобил „Пежо 306“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на лекия автомобил „Пежо 306“ е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако се бе движил по дясната /южна/ лента на платното за движение, за да се размине с лекия автомобил „УАЗ” без да се налага задействане на спирачната система.

В анализираната пътна ситуация, ако водачът на лекия автомобил „УАЗ” бе реагирал в момента, в който е реагирал водачът на лекия автомобил „Пежо 306“, то водачът на лекия автомобил „УАЗ” е имал техническа възможност да установи

Старозагорски окръжен съд                       - 5 -                         в.н.о.х.д. № 1271/2012 г.

 

автомобила преди мястото на удара, но не и да избегне произшествието, тъй като лекият автомобил „Пежо 306“ се е движел насрещно и пак би настъпил удар. Но вместо при скорост на движение на лекия автомобил „Пежо 306“ 33 км/ч., скоростта би била около 27 км/ч.

Според експертите, най-вероятен, от техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие, описан по-долу, по приложената динамична мащабна скица на местопроизшествието.

Водачът И. е управлявал лек автомобил „Пежо 306“ по платното за движение на улица в с. Б.Д. в посока от запад на изток. По това време водачът М. е управлявал лек автомобил л.а. „УАЗ” по платното за движение на същия път в посока от изток на запад, срещу лекия автомобил „Пежо 306“.

Около 2,3 секунди преди удара лекият автомобил „Пежо 306“ се е движел по лявата /северна/ лента. От техническа гледна е невъзможно лекият автомобил „Пежо 306“ да се е движел по дясната /южна/ лента в този момент, тъй като първо – тогава е нямал видимост към лекия автомобил „УАЗ”, и второ – автомобилът не би оставил следите на мястото, в което са фиксирани в протокола за оглед. Следите са оставени от лекия автомобил „Пежо 306“, като аргументите за това са посочени в направения от експертите анализ. От техническа гледно точка не може да се определи категорично в коя лента се е движел лекия автомобил „УАЗ” в този момент, но по-вероятно той се е движел по дясната за него /северна/ лента, тъй като тогава водачът на лекия автомобил „Пежо 306“ би имал видимост към него. В този момент водачът на лекия автомобил „Пежо 306“ е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това, след около 2,3 секунди е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на лекия автомобил „Пежо 306“ и в предната част на лекия автомобил „УАЗ”. След удара автомобилите са се установили на местата и в положенията, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.

Основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лекия автомобил „Пежо 306“ – Г.Р.И., се е движел по лявата /северна/ лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно – т.е., когато там насрещно се е движел лекият автомобил „УАЗ”.

Предвид на изложената по-горе фактическа обстановка и събрани по делото доказателства, районният съд обосновано  законосъобразно е преценил, че нарушението на подсъдимия И. по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП /навлизането му в лентата за насрещно движение/, е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е причинена тежка телесна повреда на свидетеля М. – постоянна слепота с лявото око.

Районният съд е обсъдил защитната теза на подсъдимия И. – че не той, а свидетелят М. е бил в неговата лента за движение, като правилно и обосновано я е отхвърлил като несъстоятелна.

                                                       - 6 -

Механизмът на пътнотранспортно произшествие, предмет на настоящото наказателно производство, се установява безспорно както от събраните в хода на съдебното следствие пред районния съд доказателства, така и от заключението на повторната тройна автотехническа експертиза от 25.01.2013 г., назначена в хода на въззивното съдебно следствие.

Поради това въззивният съд счита за неоснователно твърдяното от жалбоподателя И. във въззивната му жалба, че не е извършил престъплението по чл.343, ал.1, б.“б”, пр.1 във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.343, ал.1, б.“б”, пр.1 във връзка с чл.342, ал.1 от НК на подсъдимия И. – отчел е чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Всичко това е дало основание на първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на подсъдимия И. следва да се стане при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като районният съд е преценил, че най-справедливо е да му наложи малко над минималното наказание, предвидено в закона, а именно осем месеца лишаване от свобода /за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б”, пр.1 във връзка с чл.342, ал.1 от НК предвиденото в закона наказание е до четири години лишаване от свобода/.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на жалбоподателя И. е справедливо, законосъобразно и правилно и с него ще се постигнат целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия И..

Правилна е и преценката на районния съд, че следва да се приложи институтът на условното осъждане, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на така наложеното наказание следва да се отложи за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Правилно и законосъобразно, на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, подсъдимият И. е лишен от право да управлява  моторно превозно средство за срок от осем месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за изменяне или отменяне на присъдата.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на Г.Р.И. в е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

С оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият И. следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет направените разноски във въззивната инстанция в размер на 793 лв.

Частният обвинител Н.М.М. не претендира за направените от него разноски по делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът

Старозагорски окръжен съд                       - 7 -                         в.н.о.х.д. № 1271/2012 г.

 

Р       Е       Ш       И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда  № 21 от 25.06.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 54/2012 г. по описа на Чирпанския районен съд.

ОСЪЖДА Г.Р.И., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, таксиметров шофьор, женен, неосъждан, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ  по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет направените по делото разноски в размер на 793 /седемстотин деветдесет и три/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

     

 

                                                                                 2.