Р Е Ш Е Н И Е       

 

 

Номер…58……12 април..…....….Година 2013………..….Град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският окръжен съд…………………….….Наказателно отделение

На шести март........……............….…........  Година две хиляди и тринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                      КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

Секретар  Маргарита Стоянова

Прокурор Алексей Ангелов

като разгледа докладваното от съдията ………………..ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело ..………….…номер 1382………………по описа за 2013 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Обжалвана е Присъда №29/27.11.2012г., постановена по НОХД №195/2012г. по описа на Чирпански районен съд, с която подсъдимият М.Х.Х. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.122 ал.1 НК и му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. Уважени са частично предявените граждански искове.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли съда да го потвърди.

 

Защитникът на подсъдимия-жалбоподател М.Х.Х. - адв.Ч. изразява становище, че постановената присъда е незаконосъобразна, немотивирана и неправилна – постановена при съществено нарушение на процесуални правила и на материалния закон, поради което моли да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Излагат се съображения, че е налице случайно събитие, тъй като Х. нито е можел да знае, нито да предвиди действията на пострадалия, създали предпоставки за настъпилия общественоопасен резултат. Алтернативно се прави искане наказанието да бъде намалено.

 

В дадената му дума за лична защита жалбоподателят-подсъдим М.Х.Х. заявява, че при влизането пострадалият не е бил в сградата, където дърпали стената с камиона на фирмата, нямало го е и не е разбрал пострадалият да е стоял там.

 

В последната си дума подсъдимият М.Х.Х. моли съда да го оправдае.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

По делото са събрани всички необходими доказателства за пълното му изясняване от фактическа страна – разпитани са всички свидетели, чиито показания установяват правно значими по обвинението факти, изслушани са назначените експертизи, събрани са писмени доказателства. Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд и същата не се оспорва от подсъдимия и защитата. Респективно не се спори, че Х. е предприел събарянето на северния трегер, теглейки го вързан за управлявания от него камион, както и не се спори, че в този момент пострадалият *** се е намирал във вътрешността на непокритата постройка, в близост до източния трегер, който също се срутил и го затиснал, причинявайки незабавно смъртта му. Оспорва се знанието на подсъдимия за последното обстоятелство и задължението му да направи нещо повече от това да се огледа зад камиона преди да започне събарянето на постройката. Въз основа на отрицателните твърдения на защитата по последните въпроси се прави извод за несъставомерност на деянието поради липсата на субективния елемент на престъпния състав, съответно за наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Въззивният съд намира тези доводи за неоснователни. В мотивите към обжалваната присъда са изложени последователни, подробни и задълбочени съображения досежно съставомерността на извършеното от М.Х., както от обективна, така и от субективна страна, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция. Изложен е обоснован отговор и на възраженията за наличието на случайно деяние, като същите убедително са отхвърлени от съда. В допълнение към изложеното от първоинстанционния съд следва само да се добави, че самият подсъдим не твърди да е направил повече от това да се огледа зад камиона и да се увери, че там няма никого. С други думи Х. дори не твърди, че се е уверил дали не е останал някой във вътрешността на постройката /при положение, че, освен него, на място е имало още трима души/, както и на безопасно разстояние около самата постройка. При предприетите действия по дърпане и събаряне на трегера подсъдимият е бил длъжен да предвиди най-малкото, че същите ще доведат до нарушаване целостта на постройката, респективно, че ще паднат бетонни късове и тухли. При подобно събаряне на зид не може да се предвиди само една посока на падане на строителния материал. Ето защо събарянето на сграда е нормативно уредено в Наредба №2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи  - в т.1 на Приложение №6 към чл.2 ал.2. В последното подробно са формулирани изискванията, които следва да се спазват при извършването на такава дейност, като дори се сочи необходимостта от заграждане или охраняване на опасната зона на падане. В случая обвинението против Х. е формулирано по основния състав на чл.122 НК, което е в негова полза. Това обаче не може да доведе и до пренебрегване на горните нормативни изисквания, които категорично не са зачетени от подсъдимия. Обстоятелството, че пострадалият също не е проявил грижа към собствената си безопасност, оставайки във вътрешността на постройката, правилно е било отчетено от решаващия съд при определяне на наказателната и гражданската отговорност на Х.. Само по себе си обаче то не може да изключи тази отговорност. Необходимо е да се отбележи и факта, че с деянието си подсъдимият е поставил в опасност и живота и здравето на свидетеля *** и на свидетеля Ю.Ю., които, макар и извън постройката, са били в близост до нея, т.е. в опасната зона на падане. Същите по случайност не са пострадали.

 

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. След като е доказана вината на подсъдимия в извършване на деянието, за което е предаден на съд, му е наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при отчитане приноса на пострадалия в причиняване на престъпния резултат. Наложеното наказание девет месеца лишаване от свобода значително под средния размер, предвиден от закона, действащ към инкриминираната дата, съобразено е с нормата на чл.2 ал.2 НК и съответства, както на обществената опасност на подсъдимия и на извършеното, така и заложените цели в чл.36 НК. Липсва основание наказанието да бъде допълнително намалено, каквото искане се отправи от защитата. Въззивният съд споделя преценката, че за поправянето на подсъдимия не е необходимо наказанието да бъде ефективно изтърпяно.

Гражданските искове са уважени в размер, отговарящ на установените обстоятелства за родство и близост, както и за възрастта на пострадалия, в частност е отчетен факта, че гражданските ищци са загубили единствения си жив родител. От друга страна са изложени съображения, че смъртта на *** е настъпила пред очите на сина му Ю.Ю., но този факт неясно защо не се е отразил на размера на предявения от този пострадал граждански иск. Въззивното производство е инициирано от подсъдимия, поради което липсва законова възможност този иск да се уважи в по-голям размер. 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №29/27.11.2012г., постановена по НОХД №195/2012г. по описа на Чирпански районен съд.

 

Решението е окончателно.

 

                               

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                                        2.