Р Е Ш Е Н И Е       

 

 

Номер...…57……12 април.......….Година 2013………..….Град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският окръжен съд…………………….….Наказателно отделение

На шести март........……............….…........  Година две хиляди и тринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                    КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

Секретар  Маргарита Стоянова

Прокурор Алексей Ангелов

като разгледа докладваното от съдията ………………..ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело ..………….…номер 1002………………по описа за 2013 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Обжалвана е Присъда №250/15.11.2012г., постановена по НОХД №1263/2012г. по описа на Старозагорски районен съд, с която подсъдимият Т.С.Ч. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.339 ал.1 НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище, че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна. Предлага съдът да остави без уважение жалбата и да потвърди съдебния акт.

 

Защитникът на подсъдимия-жалбоподател Т.С.Ч. - адв.Ч. поддържа жалбата. Моли съда да има предвид представените документи, установяващи паралелното разглеждане на НОХД №1653/2012г. от същия съдия-докладчик срещу свидетеля по настоящото дело *** с постановен оправдателен съдебен акт. Подчертава, че обстоятелствата, касаещи процесните патрони по двете дела, са почти идентични, както и събраните от районния съд доказателствата по настоящото обжалвано НОХД №1263/2012г и по  НОХД №1653/2012г. са еднакви, един и същ е съдебният състав - съдията-докладчик - съдията Тодор Минов, а по ДП – следователят Христомир Личев. Моли съдебният състава да прецени дали не е следвало при идентични, но не обединени дела, съдията да се отведе по едното от тях. Счита, че липсата на отвод по едно от цитираните дела, може да представлява основание за връщане на делото за ново разглеждане. Заявява, че липсва субективният елемент на престъплението и моли присъдата да бъде отменена и постановена нова, оправдателна.

 

В дадената му дума за лична защита жалбоподателят-подсъдим Т.С.Ч. заявява, че поддържа изложеното от защитника си.

 

В последната си дума подсъдимият Т.С.Ч.  моли да бъде оправдан.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

Против подсъдимия Т.Ч. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.339 ал.1 НК – за това, че на 08.05.2012г. в гр. Стара Загора държал боеприпаси за огнестрелни оръжия: 58 бр. патрони “Winchester x Super-270” – кал.0,270, предназначени за винтовка “Winchester mod. 54”  и 1 бр. патрон кал. 7,62, предназначен за пистолет “ТТ”, без да има за това надлежно разрешение. По делото е установено по категоричен начин, а това не се оспорва от Ч. и защитата, че процесните боеприпаси са открити при извършеното претърсване в дома на подсъдимия върху рафт на секцията, намираща се в детската стая на апартамента, обитавана от подсъдимия. Не се спори и по обстоятелството, че Ч. е законен ловец, като му е издадено разрешително за носене на гладкоцевно ловно оръжие серия АЛ №005911, валидно до 26.04.2013г., съответно и такова за съхранение на същото ловно оръжие. Пред настоящата инстанция се навеждат доводи за липсата, както на обективните признаци на състава на чл.339 ал.1 НК, така и на субективните такива. В тази връзка се оспорва наличието на съзнание у Ч., че в обитаваната от него стая са се намирали процесните боеприпаси, като се твърди, че същите са били пренесени от багажника на автомобила до стаята му от майка му – св.***. В тази връзка се твърди още, че Ч. въобще не е разбрал при осъществената среща между свидетелите *** и ***, че последният е оставил боеприпасите в автомобила, както и че св.***, считайки, че в торбичката има машинни части, с каквито боравел подсъдимият, оставила същите в стаята му на 06.05.2012г., без да го уведоми за това. Настоящият въззивен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че изложеното от св.*** ***и от подсъдимия е израз на защитната му теза, която не се подкрепя от съвкупната преценка на целия събран доказателствен материал по делото. На първо място свидетелят ***, на когото са били предадени боеприпасите от св.***, в показанията си, дадени по ДП пред съдия, подробно и последователно е заявил, че боеприпасите му били предадени от *** в автомобила, управляван от Ч., като е посочил всеки от тримата къде е седял. При назованите позиции на подсъдимия и на двамата свидетели се изключва възможността подсъдимият да не е разбрал какви вещи предава ***на ***. Освен това, св.***категорично заявява, че преди да се разделят двамата с Т., подсъдимият разгледал патроните и потвърдил, че единият вид от тях стават за неговата пушка, а тези, които били над 50 на брой, по думите на подсъдимия, били за друг вид ловно оръжие, за които подсъдимият поел ангажимент да ги предложи за продан на други ловци. Въззивният съд също дава вяра на показанията на този свидетел, депозирани пред съдия, тъй като същите са убедителни, последователни и се подкрепят от останалите доказателства по делото. В тази връзка следва да се подчертае, че действително съдебно-балистичната експертиза е потвърдила, че 14-те бр. патрони “Remington”, са предназначени за гладкостволно ловно оръжие 12-ти кал., каквото законно притежава подсъдимият. Ето защо тези боеприпаси са изключени от предмета на обвинението. Същата експертиза установява, че останалите 58 бр. патрони са предназначени за ловно нарезно оръжие, различно по вид от оръжието, за което е издадено разрешително на Ч.. Заключението на тази експертиза и представената справка от Второ РУП Стара Загора досежно издадените разрешителни за носене и съхранение от подсъдимия Т.Ч., категорично потвърждават изнесените факти в показанията на св.***. Вярно е, че в хода на съдебното производство този свидетел е дал по-уклончиви показания, с които се е опитал донякъде да оневини подсъдимия, което е наложило да бъдат приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК дадените показания пред съдия по ДП. Впрочем, св.***е заявил, че е оставил боеприпасите в автомобила, като пред първоинстанционния съд е посочил, че ги е оставил на задната седалка, което категорично опровергава изнесеното от подсъдимия и майка му св.***, че последната прибрала същите от багажника на превозното средство. Освен посоченото ярко противоречие между показанията на св.***и тези на св.***, следва да се посочи още, че последната е в изключително близка родствена връзка с подсъдимия, която обуславя и нейната заинтересованост от изхода на делото. Ето защо съдът не дава вяра на депозираните от св.***показания. Свидетелят ***– едно от поемните лица, присъствали при извършеното претърсване в дома на подсъдимия, потвърждава категоричното изявление на бащата на подсъдимия при въпроса на претърсващите чии са патроните, че някакъв приятел на сина му ги бил дал да ги продава. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като същият не е нито в родствена връзка, нито в други особени отношения с подсъдимия, поради което и у същия липсва заинтересованост от изхода на делото. От друга страна, показанията на този свидетел кореспондират изцяло с изнесеното в показанията на св. ***, депозирани пред съдия по ДП.

При така установеното, въззивният съд намира, че подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състава на чл.339 ал.1 НК. Съдът намира, че подсъдимият е осъществил фактическа власт върху процесните боеприпаси, за които няма издадено надлежно разрешително, тъй като по негово предложение същите му били предадени от св.***за търсене на пазар. Боеприпасите били оставени на Ч. от свидетеля в автомобила, управляван от подсъдимия, след което същият ги пренесъл в жилището си и по-точно в обитаваната само от него детска стая. При тези обстоятелства е без правно значение фактът чия собственост е процесният апартамент, доколкото се установява по категоричен начин, че подсъдимият е установил фактическа власт върху процесните патрони още в автомобила, а след това е продължил да я упражнява и в обитаваната само от него стая в жилището. Налице е и съзнание у подсъдимия, че държи боеприпаси за ловно оръжие, за което не му е издадено разрешение по надлежния ред. Съзнавайки ясно това обстоятелство, Ч. е предложил да потърси купувачи за процесните патрони, които притежават съответното подходящо по вид ловно оръжие. Изложеното обстоятелство обосновава и наличието на пряк умисъл у подсъдимия за извършване на деянието. Предвид изложеното, въззивният съд намира доводите на защитата за несъставомерност на деянието изцяло за неоснователни.

Неоснователни са доводите за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане на настоящето дело от състав, в който съдията-докладчик е такъв и по НОХД, образувано по внесеното обвинение по чл.339 ал.1 НК срещу св. ***. На първо място настоящата присъда е постановена преди тази по другото наказателно дело. Освен това, вярно е, че фактическата обстановка и по двата обвинителни акта е една и съща, но обвинението срещу ***не предполага обсъждане и на деянието на подсъдимия Ч..

Въззивният съд счита, че неправилно наказателната отговорност спрямо подсъдимия Т.Ч. е реализирана при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, още повече, че в мотивите на обжалваната присъда не са изложени обстоятелства и не е направен извод за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Първоинстанционният съд е отбелязал като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст, както и липсата на противообществени прояви, като настоящата инстанция счита, че последното обстоятелство се обхваща от чистото съдебно минало на Ч.. Въззивният съд отчете и трудовата ангажираност на подсъдимия, която не е била взета предвид от първоинстанционния съд. Изложеното обаче не може да доведе до различни правни изводи за наказателната отговорност на подсъдимия, респективно до определяне на наказанието при условията на чл.54 НК, тъй като това би влошило положението на Ч., а въззивното производство е инициирано по подадена от него въззивна жалба. За прецизност следва да се обърне внимание на първоинстанционния съд, че, когато определя наказателната отговорност при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, е неправилно в диспозитива на присъдата да отразява и чл.54 НК, тъй като тези две разпоредби взаимно се изключват. Споделя се становището на районния съд, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Т.Ч. не е необходимо наложеното наказание да бъде ефективно изтърпяно, съответно не е необходимо и определеният изпитателен срок да надхвърля минималния такъв, определен в разпоредбата на чл.66 ал.1 НК.

Въззивният съд установи, че в частта досежно веществените доказателства не е посочено в пълнота правното основание за отнемането им в полза на държавата, както и намира, че неправилно в диспозитива на присъдата е постановено процесните боеприпаси да бъдат унищожени. Впрочем, воля за унищожаването на същите не е формирана изрично в мотивите към присъдата. Това налага в тази й част присъдата да бъде изменена, като на основание чл.53 ал.2 буква “а” НК процесните боеприпаси бъдат отнети в полза на държавата, като бъдат предадени в Централен оръжеен склад София, за което да се уведоми ТД на НАП София.

 В останалата част следва присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Присъда №250/15.11.2012г., постановена по НОХД №1263/2012г. по описа на Старозагорски районен съд в частта досежно разпореждането с веществените доказателства, като на основание чл.53 ал.2 буква “а” НК ОТНЕМА в полза на държавата 58 броя патрони Winchester х Super -270” - калибър 0,270мм, предназначени за винтовка “Winchester mod. 54” и 1 бр. патрон калибър 7,62 мм, предназначен за пистолет “ТТ” и ПОСТАНОВЯВА същите да бъдат  предадени в Централен оръжеен склад София, за което да се уведоми ТД на НАП София.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението е окончателно.

 

                               

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                                        2.