Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер …                                      12.04.2013 г.                град Стара Загора

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                                  ІІ Наказателен състав

На 27.02.                                                                           Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                   КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Секретар  М.  Т.                  

Прокурор  МАРГАРИТА  ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВАН дело номер 1019  по описа за 2013 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С решение № 208 от 26.11.2012 г., постановено по а.н.д. № 197/2012 г. по описа на Радневския районен съд, обвиняемият А.С.А. е признат за невинен в това на 18.11.2011 г. в рудник „****”, с.Т., клон на „****” ЕАД, гр.Раднево, в участък „Добив”, по непредпазливост да е причинил на Н.Х. А. от гр. Нова Загора средна телесна повреда поради немарливо изпълнение на занятие /ел.шлосер на претоварач ВRs 1200 № 111/, представляващо източник на повишена опасност и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.134, ал.1, т.2, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Недоволна от така постановеното решение е останала Районна прокуратура – Раднево, която го е протестирала в законния срок. В протеста се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и несъобразено със събраните по делото доказателства. Моли въззивния съд да отмени протестираното решение и да осъди обвиняемия А. за извършеното от него престъпление по чл.134, ал.1, т.2, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК,  като му наложи справедливо наказание, което да е съобразено с имотното му състояние.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора заяви, че поддържа протеста на Районна прокуратура – Раднево и моли съда да го уважи.

Въззиваемият А.С.А. счита, че решението е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и с изискванията на закона. Моли съда да потвърди постановеното спрямо него оправдателно решение, протестирано от Районна прокуратура – Раднево.

                                                    - 2 -

Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. Б.В..

Пред въззивния съд не бяха направени искания за разпит на обвиняемия, а направените в протеста искания за допускане на нови доказателства не бяха уважени от въззивния съд.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в протеста оплаквания, събраните доказателства по а.н.д. № 197/2012 г. по описа на Радневския районен съд и в хода на въззивното производство такива, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на протестираното решение, намери за установено следното:

Протестът на Районна прокуратура – Раднево е неоснователен.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

С оглед доказателствата, събрани по д.п. № 506/2011 г. по описа на РУП – Раднево и в хода на съдебното следствие по а.н.д. № 197/2012 г. по описа на Радневския районен съд, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че А.С.А. не е извършил престъплението по чл.134, ал.1, т.2, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, в което е обвинен.

Районният съд правилно и обосновано е приел, че обвиняемият А.С.А. работел в рудник „****” към „****” ЕАД, гр.Раднево, от 2001 г., като длъжността му била „ел.шлосер на ГТЛ”. От 2004 г. бил назначен на длъжността „електрошлосер на претоварач ВRs 1200 № 111”.

На 18.11.2011 г. обвиняемият А. бил дневна смяна на работа. След приключване на ежедневния инструктаж, началник-смяната К.Г.И.  разпоредил на А. и колегите му, че за деня ще извършват ППР /ремонтни дейности/. Механик-участъкът – свидетелят А.Р. А., бил предупреден устно от обвиняемия А., че въжето на крана, с който трябвало да извършват ремонтните дейности – претоварач ВRs 1200 № 111, е намачкано и че да се работи с това въже е опасно.

По същия повод, още на 11.11.2011 г. обвиняемият А. е написал лично в рапортния  дневник: „Централен кран е в окаяно състояние по механична част. Въжето е цялото премачкано /незнайна на коя смяна/” /л.55 от д.п. № 506/2011 г. по описа на РУП – Раднево/.

По делото няма данни, че някой от висшестоящите е взел мерки по този въпрос.

Свидетелят А.Р.А. заявява пред районния съд, че е оглеждал въжето на телфера преди злополуката, но не е видял „проблеми за сменяне на въжето”.

Старозагорски окръжен съд                       - 3 -                      в.а.н.д. №  1019/2013 г.

 

Свидетелят Р.Р.Г. /машинист на  претоварач ВRs 1200/ изготвил  наряда, като задачите за деня били: „смяна на перде на приемна лента” и „почистване на претоварача”, видно от дневник за регистрация на нарядите, приложен на л.108 от д.п. № 506/2011 г. по описа на РУП – Раднево.

В наряда били включени свидетелите Е.К.И. /машинен оператор на ТТМ/, Н.Х. А. /машинист на претоварач/ и Д.И.Б. /механик/, както и обвиняемият А.С.А. /ел.шлосер/. За отговорен ръководител бил определен свидетелят Б., а общият брой на работната бригада по този наряд бил пет души. Преди работната група да пристъпи към конкретната работа, между тях е бил обсъден проблема с пречупеното и намачкано въже.

Прави впечатление, че и в рапорт на свидетеля Д.И.Б. от 11.11.2011 г., и в рапорт на Ж.К.С. от 12.11.2011 г. /съответно, л.80 и л.81 от д.п. № 506/2011 г. по описа на РУП – Раднево/ също е отразено, че „въжето на централния кран е наранено на няколко места”.

Механик-участъкът – свидетелят А. А., наредил на бригадата да започва да изпълнява планираните ремонтни дейности, след което отишъл на друг обект.

 В резултат на това нареждане бригадата пристъпила към изпълнение на възложената работа.

Обвиняемият А., на когото било възложено да бъде оператор на подемното съоръжение, също започнал работа, въпреки нежеланието си, тъй като се страхувал от уволнение, ако откаже да изпълни нарежданията на началниците си.

След като извършил необходимите проверки по инструкция, обвиняемият А. и колегите му закачили пердето на куката на телфера; обвиняемият А. повдигнал закачената гумена лента /перде/ с крана и я спуснал над приемна лента; там свидетелите И. и А. откачили пердето от куката, след което А. предприел прибиране на куката на крана към крайно горно положение.

През цялото време /както и по време на прибиране на куката/ обвиняемият А. не изпускал от поглед куката. Но още преди да стигне изходно положение, въжето се скъсало и куката полетяла към земята. Падайки надолу, куката рикоширала в намиращи се над приемната лента метални греди, от което се чул трясък, и паднала върху дясната ръка на свидетеля А., въпреки че той бил на безопасно място, с каска на главата и с работни ръкавици.

По същото време свидетелят Б. не бил на приемната лента, тъй като трябвало да обясни на междувременно пристигналите заварчици къде да оставят газовата си бутилка. Свидетелят Г. също не била на работния обект – отишъл „да даде брояча на минния”.

Падането на куката на телфера било неочаквано за всички. По същото време свидетелят А. чул трясък /според него – от късането на

                                                                         - 4 -

въжето/, погледнал нагоре и видял, че куката пада към него. Той извикал към И. /който също бил на приемната лента/, че куката се къса и понечил да се отмести, като се подпрял с дясната си ръка на канатата. Свидетелят И. бил на около 2 м. по-надолу и видял как куката паднала върху дясната ръка на А..

Веднага за инцидента били уведомени останалите членове на бригадата и свидетелят А. А.. На пострадалия А. била оказана  медицинска помощ.

По същото време в рудника е нямало представител от ТБ /Трудова безопасност/, тъй като по всички от този отдел били на семинар.

За инцидента били уведомено и РУП – Раднево, откъдето дошла дежурната оперативно-следствена група.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 452-2011 от 31.12.2011 г. /л.148 – л.149 от д.п. № 506/2011 г. по описа на РУП – Раднево/, във връзка с трудовата злополука на 18.11.2011 г. Н.Х. А. е получил: разкъсно-контузна рана с размачкване на ІV пръст на дясната ръка и счупване на близката фаланга с разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач, разкъсно-контузни рани на ІІ и ІV пръсти на дясната ръка. Описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат по време и начин, съобщени в досъдебното производство. Причинено е трайно затруднение на движението на дясната ръка за повече от 30 дни. При нормално потичане на оздравителния процес движенията ще се възстановят за около два месеца.

Видно от заключението на съдебнотехническата експертиза от 04.04.2012 г. /л.152 – л.163 от д.п. № 506/2011 г. по описа на РУП – Раднево/, част от необходимата техническа документация, осигуряваща нормалната и безопасна работа на претоварач ВRs 1200 липсва по досъдебното производство, а именно:

-договор с техническия надзор за поддръжка на подемното
съоръжение;

-паспорт или друг документ от производителя, съдържащ
технически данни и характеристики  на съоръжението;

-инструкция  за  работа  и  указания  за  ползване;

-документ удостоверяващ, отговорното лице за нормалната
работа на подемното съоръжение.

Налице са ревизионна книга и ревизионен акт № 21 от 03.10.2011 г. за извършена проверка в съответствие с Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателните съоръжения, при която е установено, че повдигателното съоръжение е технически изправно.

Според вещото лице, за осигуряване на необходимата техническа документация на съоръжението ползвателят на подемното съоръжение е длъжен да определи едно или повече лица, отговорни за техническото му състояние, което лице да представлява ползвателя пред органите за технически надзор, да присъства на техническите ревизионни проверки и да удостоверява с

Старозагорски окръжен съд                      - 5 -                       в.а.н.д. №  1019/2013 г.

 

подписа си техническото му състояние. По досъдебното производство липсва писмена заповед от работодателя за определяне на такова лице. Видно от посочения по-горе ревизионен акт, по някакъв начин за отговорно лице е определен инж. А.Р. А.. Той е бил длъжен да възлага управлението на повдигателното съоръжение само на машинисти, притежаващи съответната степен на правоспособност, съгласно Наредба № 1/2002 г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки. Отговорното лице е било длъжно да осигури провеждане и документиране на първоначален и ежегоден инструктаж на правоспособните лица, както и проверка на знанията им /по досъдебното производство липсва такъв документ/. Отговорното лице е било длъжно предостави срещу подпис на операторите на подемното съоръжение инструкция за работа на подемното съоръжение и да осигури в кабината или на други видни и достъпни места указания за ползване /по досъдебното производство липсва инструкция и няма данни за налични указания за ползване/.

Технически неправилно е телферът да бъде допуснат до работа при негодно стоманено въже. От написването на рапорта от 11.11.2011 г. от А.А., в който е записано, че въжето на телфера „е цялото премачкано”, до датата на деянието – 18.11.2011 г. е имало достатъчно време да се информират издаващият наряда – Р.Р.Г., отговорникът по него – Д.И. Б., началникът на смяната, механик-участъкът и отговорното лице, определено от работодателя за подемните съоръжения.

От техническа гледна точка не са спазени техническите норми на поведение на оператора на подемното съоръжение – А.А.. Технически правилно е било той да не започва работа с него, след като се е убедил, че въжето на телфера е било технически негодно за употреба. Това е техническа проверка, която той е следвало да извърши преди да започне работа. Практически той сам е установил технически негодното стоманено въже седем дена преди инцидента и записал в рапортната тетрадка, но въпреки това е започнал работа с телфера. Няма данни, че в този период въжето е сменено.

От техническа гледна точка лицата, спомогнали със своето поведение, действие или бездействие за нанасяне на вредоносния резултат, са:

-операторът на подемното съоръжение;

-отговорният ръководител по наряда;

-издаващият наряда;

-началникът на смяната;

-механик-участъкът и

-отговорникът за нормалната работа на подемните съоръжения.

Механизмът на произшествието е следният:

На 18.11.2011 г. в рудник „Т. 1”, с. Т., в участък „Добив”, на багер ВRs 1200 е издаден наряд за работа с цел – подмяна на перде

                                                                         - 6 -

на приемна лента и почистване. Нарядът е бил издаден от машиниста Р.Р.Г. с отговорен ръководител Д.И. Б. и членове на бригадата: Е.К.И., Н.Х. А., А.С.А. и Д.И. Б.. За целта е било необходимо доставяне на гумена лента от земната повърхност до височината на приемната лента с помощта на подемно съоръжение – телфер, окачен на стрелата на централния кран на багера. Операторът на телфера е извършил необходимите проверки на подемното съоръжение, за което е знаел и лично е записал в рапортната тетрадка, че стоманеното въже на същото е било премачкано и технически негодно за използване.

От момента на направения запис до датата на деянието е имало достатъчно време да се информират отговорният по наряда ръководител, издаващият наряда, началникът на смяната, началник-участъкът и отговорникът за техническото състояние и нормалната експлоатация на подемните съоръжения. Въпреки това, с бездействието на последните лица и преките действия на оператора, подемното съоръжение е започнало работа. То повдигнало гумената лента до приемната лента, след което повдигнатата гумена лента е била откачена от А. и И.. В последствие, при преместването на куката на телфера до изходно положение, се скъсал статичният неподвижен край на стоманеното въже на телфера, при което куката изпаднала, ведно с ролката си, надолу към земната повърхност.

При изпадането си куката се ударила в носещата винкелна конструкция над приемната лента, на която в този момент бил работникът А.. Той се е държал с дясната си ръка за канатата. Куката ударила дясната ръка на А. в областта на пръстите, като размачкала последните и причинила почти цялостно разединяване на безименния пръст. След това изпаднала надолу и се установила на земната повърхност.

Основната техническа причина за възникване на произшествието, според експерта, е започване на работа с подемното съоръжение при технически негодно за употреба стоманено въже.

От техническа гледна точка не са спазени техническите
корми на поведение на оператора на подемното съоръжение – А.А., тъй като той не следвало да започва работа с него, след като се е убедил, че въжето на телфера е било технически негодно за употреба. Това е техническа проверка, която той е следвало да извърши преди да започне работа. Практически той сам е установил технически негодното стоманено въже седем дена преди инцидента и записал това в рапортната тетрадка, но въпреки това е започнал работа с телфера.

От техническа гледна точка лицата, спомогнали със своето
поведение, действие или бездействие за нанасяне на вредоносния резултат, са следните:

-операторът на подемното съоръжение;

-отговорният ръководител по наряда;

Старозагорски окръжен съд                      - 7 -                       в.а.н.д. №  1019/2013 г.

 

-издаващият наряда;

-началникът на смяната;

-механик-участъкът и

-отговорникът     за     нормалната     работа     на     подемните
съоръжения
.

Основната техническа причина за възникване на произшествието е    започване на работа с подемното съоръжение при технически негодно за употреба стоманено въже.

В при разпита си пред районния съд вещото лице инж. И.И. поддържа горното заключение и добавя, че всъщност, от техническа гледна точка действията на оператора А.А. при работа с телфера са технически правилни, тъй като по делото няма данни в обратна насока. Описаният в прокурорското постановление механизъм на произшествието, не се потвърждава от събраните по делото доказателства – нито че крайният изключвател не се е задействал поради неизправност, нито че куката, ведно с ролката, е контактувала с челната или с приемната си част с подемното съоръжение. Експертът е категоричен, че по делото няма данни за видими деформации по корпуса на телфера, като посочва, че и снимковият материал подкрепя същия извод.

По случая, освен образуваното досъдебно наказателно производство, били извършени и няколко други проверки от съответните компетентни органи.

Управителят на рудник „****” – Д.Ч., издал заповед № ЗБУТ-34-147/21.11.2011 г., с която назначил петчленна комисия, която да разследва обстоятелствата, причините и последиците от злополуката със свидетеля А. на 18.11.2011 г. /л.96 от д.п. № 506/2011 г. по описа на РУП – Раднево/.

С протокол от същата дата – 21.11.2011 г., комисията приема, че вина за злополуката има обвиняемият А. /л.97 – л.98 от д.п. № 506/2011 г. по описа на РУП – Раднево/.

Прави впечатление, че към горния протокол са приложени обясненията по случая на Р. Г., Д. Б., Е. И. и А.А., всички с дата 18.11.2001 г. /съответно, л.100, л.101, л.102 и л.103 – л.104/, която предхожда датата на описаната по-горе заповед 21.11.2011 г.

Видно от изисканата от въззивния съд пълна преписка по вътрешната проверка по случая в рудник „****”, други документи, засягащи същността на проверката, няма приложени към нея няма.

В хода на въззивното съдебно следствие бяха изискани и пълните преписки по извършените проверки за трудовата злополука, предмет на наказателното производство, от Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, от НОИ, ТП – Стара Загора и от Регионален отдел „Инспекция за държавен

                                                                       - 8 -

технически надзор” – Стара Загора. По делото постъпиха заверени ксероксни копия от исканите документи, както и компакт диск със снимков материал – към преписката от Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” – Стара Загора.

В посочените четири преписки, както и в постановлението на Районна прокуратура – Раднево се описва идентичен механизъм на произшествието. А именно, че обвиняемият А., при прибирането на куката на крана към крайно горно положение, не е изключил подема, не е проследил визуално движението на куката, като е разчитал на крайния изключвател. Но последният не се е задействал поради неизправност и куката, ведно с ролката, е контактувала с корпуса на подемното съоръжение, което е довело до скъсването на въжето. Този механизъм, обаче, не се потвърждава от събраните по делото доказателства /свидетелски показания и снимков материал, от който е видно, че няма видими деформации по корпуса на телфера/. Експертът инж. И. също категорично заявява, че по делото няма данни за това, че крайният изключвател не се е задействал поради неизправност и че това е довело до скъсване на въжето по описания по-горе начин.

Твърдението на свидетеля А. А., че „видимо корпусът на телфера беше смачкан”, е изолирано и не се подкрепя от нито едно друго доказателство по делото.

Видно от трудовото досие на обвиняемия А., същият има средно специално образование – завършил е Техникум по механизация и автоматизация на открити рудници, гр. Раднево. С оглед на това и предвид чл.4, т.3 от Наредба № 1 за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, може да се приеме, че обвиняемия А. е бил правоспособен да управлява претоварач ВRs 1200.

Предвид всичко изложено, обоснован и законосъобразен е изводът на районния съд, че с описаните по-горе действия обвиняемият А. не е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.134, ал.1, т.2  от НК, предмет на настоящото наказателно производство.

Правилен и изводът на районния съд, че обвиняемият А. е действал невиновно, изпълнявайки заповед на своите началници, след като е направил всичко зависещо от него да ги уведоми /в писмен вид и в устна форма/ за повреденото въже. Действително, А.А. е започнал работа, но той се е подчинил нарежданията на началниците си и не е отказал да работи поради страх от уволнение. Правилно районният съд е отбелязал, че след инцидента на 18.11.2011 г. обвиняемият А. на два пъти е отказвал да работи с технически неизправни съоръжения и двата пъти е бил наказан дисциплинарно. Това подкрепя горния извод, че на 18.11.2011 г. обвиняемият А. е действал при условията на чл.16 от НК. Поради това въззивният съд приема разсъжденията на районния съд в тази насока за правдиви и правилни.

Старозагорски окръжен съд                      - 9 -                       в.а.н.д. №  1019/2013 г.

 

Възражението на Районна прокуратура – Раднево, че е нямало данни, че въжето е било накъсано преди започване на работата с подемното съоръжение на 18.11.2011 г., е изцяло несъстоятелно. По-горе бяха описани трите рапорта /два от 11.11.2011 г. и един от 12.11.2011 г./, от които е безспорно се налага обратният извод. В този смисъл са и всички гласни доказателства  по делото /с изключение на показанията на свидетеля А. А./.

Не отговаря на действителността твърдяното от Районна прокуратура – Раднево, че фотоалбумът към протокола за оглед на местопроизшествието подкрепя обвинителната теза, че въжето се е скъсало в максимално навито положение, с оглед габарита на ролковия механизъм на куката.

Видно от снимки № 2, № 13, № 14, №15, № 16 и № 17, въжето виси поне на около 0,50 м под корпуса на макарата /както е описано в протокола за оглед/, което опровергава горното твърдение на прокурора. А и свидетелят Б. заявява, че след скъсването на куката въжето висяло на 1 м. от ротора и че на куката нямало въже.

Въззивният съд изложи по-горе своите съображения относно механизма на произшествието и анализа на извършената вътрешна проверка, в изпълнение на заповед № ЗБУТ-34-147/21.11.2011 г. на Управителя на рудник „****”. Поради това изцяло подкрепя становището на районния съд относно кредитирането на констатациите в протокол от 21.11.2011 г. и начина на извършване на тази проверка.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил изложената по-горе фактическа обстановка, като е обсъдил позициите на страните и обосновано и законосъобразно е приел, че обвинителната теза не е доказана.

Правилни са и изводите на районния съд, че в хода на досъдебното производство са допуснати известни пропуски, които са се отразили на възможността в хода на наказателното производство да се разкрие обективната истина по делото. След тях са обстоятелствата, че огледът на местопроизшествието е извършен без необходимата детайлност и че на него не са присъствали вещо лице или специалист – технически помощник /с оглед възможността за това по чл.156, ал.2 от НПК/; че не са иззети като веществени доказателства скъсаното въже и ролката с куката, които биха могли да бъдат обект на техническа експертиза; че съдебнотехническата експертиза от 04.04.2012 г. е изготвена по писмени данни и сравнително късно – когато въжето и корпусът на телфера са били сменени.

Въззивният съд възприема изцяло изводите, изложени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, и счита, че оплакването на Районна прокуратура – Раднево, че протестираното решение е неправилно, е неоснователно. Това оплакване не е подкрепено с фактически констатации и правни изводи и не намира опора в дори интерпретацията на доказателствата, направена от обвинението в обвинителното постановление. Изложеният в него механизъм на произшествието не се потвърди от доказателствата по делото.

                                                       - 10 -

Протестираното решение не е в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Както писмените, така и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие пред първата и пред въззивната инстанция, подкрепят изводите на районния съд, че по делото не се доказва по безспорен и несъмнен начин, че обвиняемият А. е извършил престъплението, в което е обвинен – както от обективна, така и от субективна страна.

С оглед на всички събрани по делото доказателства, районният съд е направил правилния и законосъобразен извод, че обвиняемият А. не е извършил деянието по чл.134, ал.1, т.2, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и в изпълнение на разпоредбата на чл.304 от НПК го е оправдал по това обвинение.

Оплакването на Районна прокуратура – Раднево, че въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да осъди  обвиняемия А. по повдигнатото му обвинение по чл.134, ал.1, т.2, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, е неоснователно и необосновано и въззивният съд не може да го възприеме.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за изменяне или отменяне на присъдата.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че протестът на Районна прокуратура – Раднево е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, а постановеното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът

 

Р       Е       Ш       И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 208 от 26.11.2012 г., постановено по а.н.д. № 197/2012 г. по описа на Радневския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                         2.