Р Е Ш Е Н И Е

 

51                                             08.04.2013 г.                            град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                   ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На шести март                                                                                    Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                                      КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

Секретар М.С.

Прокурор АЛЕКСЕЙ АНГЕЛОВ

като разгледа докладваното от съдията-докладчик КР. ДОНЧЕВА

ВАНД № 1028 по описа за 2013 година на Старозагорски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.378, ал.5 във връзка с глава ХХІ от НПК.

Обжалвано е Решение № 940 от 08.11.2012 г., постановено по АНД № 849/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което обвиняемият М.Д.Т., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 18.11.2010 г., в гр. С., по хулигански подбуди, причинил на Ж.С.И., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно  наказание “Глоба” в размер на 1200 лв..

 Обвиняемият М.Д.Т. е осъден за заплати направените по делото разноски в размер на 350,00 лв..

Със същото решение вещественото доказателство по делото – 1 бр. брадва, иззета с протокол за претърсване и изземване от 19.11.2010 г. от дома на обвиняемия М.Д.Т. е отнета в полза на държавата и е постановено унищожаването й като вещ с малозначителна стойност, след влизане в сила на решението.

 

В срока по чл. 319 от НПК  горепосоченото решение е обжалвано от обвиняемия М.Д.Т. чрез служебния защитник адв. И.П. ***.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на решението. Развиват се доводи за нарушаване на материалния закон поради неправилното му прилагане и за извършена от районния съд неправилна оценка на доказателствата по делото. Сочи се, че деянието извършено от обвиняемия не съставлява престъпление от общ характер, а такова от частен характер, поради липсата на “хулигански мотив” при причиняване на леката телесна повреда на пострадалия Ж.И..

Искането в жалбата е обжалваното решение да бъде отменено и обвиняемият Т. да бъде признат за невинен за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК. Алтернативно се иска да бъде изменено решението, като се наложи глоба в предвидения от закона минимален размер.

 

 Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора изразява становище, че жалбата е неоснователна, като счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваното решение, намери за установено следното:

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора е образувано по внесено постановление по чл.375 от НПК, с което е направено предложение от Районна прокуратура – Стара Загора за освобождаване на обвиняемия М.Д.Т., ЕГН ********** от наказателна отговорност за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК за това, че на 18.11.2010 г., в гр. С., по хулигански подбуди, причинил на Ж.С.И., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

 

Въззивният съд след самостоятелна преценка на доказателствата по делото намира, че от събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК безспорно се установяват приетите от районния съд фактически положения, изцяло кореспондиращи с тези, посочени в постановлението.

Установено от фактическа страна е, следното :

Обвиняемият М.Т. и пострадалият Ж.И. живеят в гр. С., в жилищен блок с административен адрес ***. Свидетелят И. живее на втория етаж, в апартамент № 11, а обвиняемият обитава апартамента над пострадалия – на етаж 3, апартамент № 17. В същия жилищен блок, но в отделен апартамент, живеели и родителите на пострадалия Ж.И. – в апартамент № 9 на етаж 2. Блокът бил с един общ вход, но с два отделни коридора, като във всеки коридор имало разположени по три апартамента. Пострадалият И. живеел в апартамент на единия коридор на втория етаж, а апартаментът на родителите му бил в другия коридор.

Обвиняемият Т. и пострадалият И. се познавали бегло, като не поддържали контакти помежду си. Поради факта, че обвиняемият често нарушавал тишината в жилищния блок се е случвало свидетелят И. да се качва до жилището му и да почуква по входната врата, тъй като обвиняемият нямал звънец. След като почуквал обикновено шумовете спирали.

На 18.11.2010 г. свидетелят И. бил в дома си заедно със съпругата си. Около 23,00 часа обвиняемият започнал да чука и да вдига шум. Това продължило повече от 5 минути и затова свидетелят И.в, който вече бил легнал, станал, облякъл се и се качил на третия етаж до апартамента на обвиняемия. Свидетелят почукал на входната врата, както бил правил и преди, но този път за негова изненада обвиняемия отворил вратата. В ръката си обвиняемият Т. държал малка брадва, приобщена като веществено доказателство по делото. Пострадалият И. му казал, че е късно и да не чука повече. Тогава обвиняемият замахнал с брадвата към главата на свидетеля И.. Благодарение на бързата си реакция И. успял да се предпази, като вдигнал лявата ръка пред лицето си. От удара той усетил силна болка в ръката, като острието на брадвата се отклонило и прорязало дясната му скула. Обвиняемият нанесъл втори удар, този път в дясната ръка на пострадалия, след което И., целия в кръв, побягнал към стълбите и отишъл в апартамента на родителите си, а обвиняемият Т. се прибрал в жилището си.

Свидетелите Д.С. и С.С. – родители на пострадалия, му оказали първа помощ като се опитали да спрат кръвотечението и го откарали в ЦСМП – С.. По пътя за болницата свидетелят И. се обадил на тел. 112 и съобщил, че е бил нападнат от свой съсед с брадва. На адреса бил изпратен полицейски екип за запазване на местопроизшествието. Въпреки многократните многочасови опити на полицейските служители да установят контакт с обвиняемия, същият не излязъл от жилището си. Видно от съставения протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, едва на 19.11.2010 г. в интервала от 08,50 ч. до 09,20 ч. в дома на обвиняемия е извършено претърсване и е иззета брадвата, намерена върху вестник над масичка в стая, разположена непосредствено срещу входа. Брадвата е с дължина на дръжката 0,33 м и на острието 0,11 м. Извършеното следствено действие е одобрено по реда на чл.161, ал.2 от НПК от съдия при ОС – Стара Загора.

Видно от Съдебно медицинската експертиза по писмени данни № 9/2011 г. на 18.11.2010 г. пострадалият Ж.С.И., на 32 години е получил : кръвонасядане на лицето, охлузване на двата лакътя, посечни рани на лицето и двете предмишници. Тези травматични увреждания отговарят да са получени по време и начин, описани от пострадалия. Посечните рани на лицето и двете предмишници са причинени от действието на предмети с режещи ръбове и маса. Кръвонасядането на лицето и охлузването на лактите са причинени от действието на твърди тъпи предмети. На Ж.И. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В хода на досъдебното производство е била назначена Съдебно психолого-психиатрична експертиза № 83/04.05.2011 г. на обвиняемия М.Т., изслушана и правилно възприета от районния съд, като обоснована и съдържаща отговор на всички въпроси. Видно от заключението обвиняемият Т. не страда от психично заболяване, като същият е разбирал свойството и значението на постъпката си и е могъл да я ръководи. Психичното състояние на Т. позволява участието му във фазите на наказателния процес. В състояние е правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Личността на М.Т. е примитивна, с външна локализация на контрола, недостатъчно себеразкриване и на времена – импулсивна. Установяват се още наличие на агресивно деструктивна импулсивна динамика със силно изразени в дадения период тенденции към мнителност и враждебност спрямо социалната среда в комбинация със стремеж към доминиране и налагане със сила. Емоционалната реактивност се определя от егоцентричната ангажираност на Т. със собствените му проблеми и от емоционалната му равнодушност спрямо проблемите на околните.

 

Въззивният съд намира, че районния съд не е допуснал процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствената съвкупност. Подложил е на внимателен и задълбочен анализ всички събрани по делото доказателства, като е подложил на отделно обсъждане и оценка събраните  противоречиви гласни доказателства. Обясненията на обвиняемия, дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство в частта им, в която заявява, че пострадалият го е ударил, след което той му отвърнал като го ударил с тъпата страна на брадвата, правилно са възприети от първоинстанционният съд като дадени в израз на защитната му позиция. Действително, в хода на досъдебното производство е представено Съдебномедицинско удостоверение № 361/2010 г., издадено на 22.11.2010 г. по данни на обвиняемия М.Т. за нанесени му на 18.11.2010 г. травматични увреждания. Това съдебномедицинско удостоверение е издадено четири дни след инкриминираното деяние по повод явяването на обвинеямия за преглед при съдебен лекар и в него са отразени сведения, посочени от самия него. Констатирани са разкъсноконтузна рана на горната устна на устата и болезненост в областта на шията, без наличието на видими белези за това. Въззивният съд намира, че не са налице убедителни доказателства, въз основа на които да се приеме, че травматичните увреждания констатирани в съдебномедицинското удостоверение, издадено на обвиняемия Т. могат да се свържат с поведение на пострадалия И. на посочената в постановлението дата. Що се касае до обясненията на обвиняемия Т., че е причинил телесните увреждания на пострадалия И. с тъпата част на брадвата, същите изцяло се опровергават от заключението на Съдебно медицинска експертиза, че се касае за прорезни рани  и същите са причинени от действието на предмет с режещи ръбове, каквото несъмнено е острието на брадвата.

Първоинстанционният съд е изложил обосновани съображения защо кредитира показанията на разпитаните свидетели по групи, които се възприемат  от въззивния съд и не следва да се преповтарят.

 

В съответствие с установените факти по делото, правилно, обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че обвиняемият М.Т. с гореописаните действия е извършил деяние, което осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК, като деянието е извършено при пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. 

Възражението на защитника на обвиняемия, с което се оспорва правната квалификация на деянието, като се твърди, че причинената от него на пострадалия И. телесна повреда не е по хулигански подбуди, въззивният съд намира за неоснователно. По това възражение се е произнесъл в мотивите на обжалвания акт и първоинстанционният съд, след като е съобразил практиката на ВКС, кога едно деяние е извършено по хулигански подбуди и е дал правилна оценка на съставомерните факти, подвеждайки извършеното от обвиняемия Т. под квалифицирания състав на чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК. Оценени са предшестващите действия на обвиняемия Т. – около 23,00 часа чукане с твърд предмет /цепене на дърва/, с което е нарушил спокойствието и нощната тишина на живущите под апартамента му съседи. Действията си е извършил съзнавайки, че е нощно време и е нужно да се спазва установеният с общинска наредба ред за опазване на нощната тишината в часовете след 22,00 часа. Освен това инкриминираното деяние е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото – пренебрежение към установените правила на обществото и към човешката личност на пострадалия, нападайки го с иззетата брадва, без да е провокиран, при това осъзнавайки провокативното си поведение, извършено против установените правила за обществения ред и спокойствието на гражданите. Обвиняемият Т. вместо да поднесе извинението си на съседа, чието нощно спокойствие е нарушил, го е съсякъл с брадва – действия, които предвид липсата на установен личен мотив /участниците в инцидента са се познавали бегло преди възникването му, като между тях не е имало лични отношения на вражда, неприязън и други подобни/, несъмнено имат характер на извършени по хулигански подбуди. 

Районният съд законосъобразно, след като е признал обвиняемия Т. за виновен в извършване на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК и при наличието на всички материалноправни предпоставки по чл.78а от НК, с оглед императивният характер на разпоредбата, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1200 лева.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението за несправедливост на така наложеното административно наказание “глоба”. В разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК  размера на глобата е предвиден от 1000 до 5000 лева, като в случая глобата е определена към минималния размер, като е отчетен значителния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Въззивният съд, отчитайки тежестта на конкретното деяние, разкриващо по-висока степен на обществена опасност с оглед на начина и средството му на извършване намира, че не са налице основания за намаляване размера на глобата.

Законосъобразно е решението и в частта на  разноски, присъдени в тежест на обвиняемия, както и в частта относно вещественото доказателство. 

 

Предвид гореизложените съображения съдът счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

 

 

 

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът

 

                                            Р      Е      Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 940 от 08.11.2012 г., постановено по АНД № 849/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                   2.