Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 53                                         08.04.2013 г.                       град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд                                                                    ІІ Наказателен състав

На 06.03.                                                                            Година 2013

В публично заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                   КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Секретар  М.  Д.                 

Прокурор МИТКО  ИГНАТОВ             

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1031 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 273 от 07.12.2012 г., постановена по н.о.х.д № 1420/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият Г.Г.Ф. е признат за виновен в това, че на 17.07.2011 г., в с.Б.К., обл. Стара Загора, извършил действия на полово удовлетворение – орален секс с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – малолетния Б.К.А., ЕГН **********, на 9 години, като употребил за това сила – нанасяне на удари в областта на лицето и краката и придърпване и натиск на главата, поради което и на основание чл.157, ал.2, във връзка с ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години, при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал  времето, през което подсъдимият Г.Г.Ф. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Със същата присъда подсъдимият Г.Г.Ф. е осъден да заплати за малолетния Б.К.А., представляван от родителите си, сума в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата си част до 10 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Недоволни от така постановената присъда са останал подсъдимият Г.Г.Ф., който я е обжалвал в законния срок. Жалбоподателят Ф. твърди, че не е съглА. с постановената присъда, тъй като същата е незаконосъобразна и несправедлива. Моли съда да бъде оправдан, тъй като не е извършил инкриминираното деяние, и да бъде отхвърлен изцяло предявеният против него граждански иск. Алтернативно моли съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК по отношение на наложеното му наказание. Съображения за това

                                                       - 2 -

са изложени в жалбата и в пледоарията на защитника му адв. Д.А..

Гражданският ищец и частен обвинител Б.К.А., действащ чрез своите родители и законни представители Р.А.С. и К.А.К., счита, че присъдата е правилна, законосъобразна и справедлива и като такава следва да бъде потвърдена  Съображения за това излага в пледоарията си особеният представител на Б.А. – адв. И.П..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като такава следва да бъде потвърдена.

Пред въззивния съд не бяха направени искания за повторен разпит на подсъдимия и експертите. По искане на адв. А. бяха допуснати и разпитани като свидетели С.С.С. и Е.Д.Е..

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д № 1420/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд и в хода на въззивното съдебно следствие такива, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на Г.Г.Ф. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят Ф. твърди, че не е извършил инкриминираното деяние, тъй като по същото време е бил в дома си в с. Б.К.. Счита, че обвинението срещу него не е доказано и че се основава само на показанията на малолетния свидетел Б.К.А..

С оглед събраните по д.п. № СЗЗМ-1014/2011 г. по описа на 01 РУП – Стара Загора и в хода на съдебното следствие по н.о.х.д № 1420/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че жалбоподателят Ф. е извършил престъплението по чл.157, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил изложеното от защитата на подсъдимия Ф., че нито е осъществил инкриминираното деяние, нито има доказателства в подкрепа на обвинителната теза за това.

Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел тези твърдения като защитна позиция на подсъдимия Ф., тъй като то се опровергава от всички събрани по делото доказателства и от неговите действия.

Показанията на свидетелите Б.К.А. /пострадал/, А. К.А. /брат на пострадалия, с впечатления от последния непосредствено след деянието/, М.К.Й. /баба  на пострадалия, с впечатления от последния непосредствено след деянието/, Ф.Т.М. /съпруг на лелята

Старозагорски окръжен съд                         - 3 -                         в.н.о.х.д. № 1031/2013 г.

 

на пострадалия, възприел реакцията на семейството му и на подсъдимия малко след деянието/, Г. А. И. /съдържател на заведение в център на с. Б.К./, И.С.С. /братовчед на подсъдимия, възприел реакцията му и на семейството пострадалия/, М.Т.М. /служител на 01 РУП – Стара Загора, посетил местопроизшествието на следващия ден/, Г. П.Г. /кмет на с. Б.К. към 17.07.2011 г., на когото семейството на пострадалия съобщило веднага след инцидента/, Р.М.С. и Д.Й.Д. /и двамата от с. Б.К./, Р.А.С. /майка на пострадалия/, заключението на комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза за състоянието на пострадалия, заключението на комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза за състоянието на подсъдимия, заключенията на двете съдебномедицински експертизи /на пострадалия и на подсъдимия/ и заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, са единни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се.

От тях районният съд е направил правилният и обоснован извод, че подсъдимият Ф. е извършил престъплението по чл.157, ал.2, във връзка с ал.1 от НК – на 17.07.2011 г., в с.Б.К., обл. Стара Загора, извършил действия на полово удовлетворение – орален секс с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – малолетния Б.К.А., на 9 години, като употребил за това сила – нанасяне на удари в областта на лицето и краката и придърпване и натиск на главата.

Възраженията на жалбоподателя Ф., че обвинението срещу него не е доказано, са неоснователни и съдът не може да ги възприеме.

В хода на съдебното следствие пред районния съд безспорно са доказани обстоятелствата, изложени в мотивите на обжалваната присъда. Въззивният съд изцяло възприема установената по делото фактическа обстановка, изводите за която не се променят от събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства, свързани с алибито на подсъдимия Ф. – показанията на свидетелите С.С.С. и Е.Д.Е..

Подсъдимият Г.Ф. и пострадалият Б.А. /на 9 години/ живеели в с. Б.К., обл. Стара Загора.

На 17.07.2011 г., около 16.30-17 ч., малолетният Б.А. отишъл до магазина в селото, купил си сладолед и тръгнал да се прибира. Когато стигнал до улицата в близост до вкъщи, го срещнал подсъдимият Ф., който му предложил да го заведе в дома си и там да извърши полов акт с него. Малолетният А. отказал да тръгне с Ф.. Тогава подсъдимият се навел, „грабнал” детето, преметнал го на раменете си и го понесъл към гориста местност, находяща се в края на селото. Докато „носил” А. към гората, подсъдимият Ф. запушил с ръка устата му, за да не може да вика.

Когато стигнали в близката горичка, подсъдимият Ф. оставил момчето на земята и му казал, че трябва да му направи един „минет”. Тъй като малолетният А. не знаел какво е това, Ф. си свалил панталоните и му

                                                                        - 4 -  

казал, че трябва да му лапне половия член. Пострадалият отказал да направи поисканото от подсъдимия и започнал да се дърпа. Тогава подсъдимият Ф. му нанесъл няколко шамара в областта на лицето и с взета от земята дървена пръчка му нанесъл удари я в областта на подбедриците.

Малолетният А. се изплашил, разплакал се, продължил да се дърпа и да отказва да прави това, което Ф. искал от него.

Тогава подсъдимият Ф. хванал силно главата на пострадалия А., придръпнал я с натиск към себе си и вкарал половия си член в устата му. Като натискал главата на детето, подсъдимият Ф. продължил да вкарва и да изкарва половия си член в устата му, докато не еякулирал вътре.

Малолетният А. видял как от половия член на подсъдимия Ф. „потекло нещо бяло” – част от семенна течност останала в устата на пострадалия, а останалата част от нея потекла по предната част на тениската му.

След като еякулирал, подсъдимият Ф. си вдигнал панталона и казал на А., че вече може да се прибира, но не бива да казва на никого за това, което са правили, защото баща му може да умре, ако каже на някого за станалото.

Малолетният А. бил много уплашен и се затичал към къщи. Преди да се прибере, той спрял до една близка до дома му чешма, където си изплакнал си устата с вода и почистил с вода тениската си от спермата на подсъдимия Ф..

След като се прибрал вкъщи, А. съблякъл тениската си и плачейки, отново започнал „да я търка” с вода.

По-големият брат на Б.А. – свидетелят А. А., видял, че брат му плаче. На въпроса какво е малолетният А. се разплакал още по-силно и му разказал за стореното от подсъдимия Ф..

По същото време там била и баба им – свидетелката М. Й., която също узнала за случилото се с внука й Б..

Тримата отишли в центъра на селото, където в барчето бил свидетелят М. /съпруг на лелята на пострадалия/ и Й. му разказала за станалото с Б.. М. веднага се обадил на свидетеля С. /братовчед на подсъдимия/, който дошъл в барчето след малко заедно с Ф.. Свидетелят М. започнал да бие подсъдимия Ф. и го обвинил, че е правил „глупости” с малолетния А.. Ф. отрекъл.

Близките на Б.А. отишли и до кметството в селото и уведомили кмета Г. Георгиев за станалото с детето.

Кметът Георгиев сигнализирал за случилото се органите на МВР в гр. Стара Загора.

Във връзка с подадения сигнал, на 18.07.2011 г., в с.Б.К., бил изпратен екип на дежурната оперативно-следствена група при 01 РУП – Стара Загора, който се срещнал с малолетния А., провел беседи с него и с близките му и извършил оглед на местопроизшествието. В състава на ДОСГ бил и свидетелят Маринов

При огледа на местопроизшествието, посочено от свидетеля Б.А., била намерена и иззета дървената пръчка, с която подсъдимият Ф. му нанасял удари.

Старозагорски окръжен съд                         - 5 -                         в.н.о.х.д. № 1031/2013 г.

 

Същият ден свидетелят А. А. доброволно предал тениската, с която бил облечен малолетният Б.А. по време на случилото се на 17.07.2011 г.

Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 196/2011 г. /л.27 от д.п. № СЗЗМ-1014/2011 г. по описа на 01 РУП – Стара Загора/, при извършения преглед на 18.07.2011 г., в 15.30 ч., на малолетния Б.А. не са установени травматични увреждания по главата, шията, тялото и крайниците, както и следи от семенна течност.

Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 197/2011 г. /л.23 – л.24 от д.п. № СЗЗМ-1014/2011 г. по описа на 01 РУП – Стара Загора/, при извършения преглед на подсъдимия Г.Ф. не са констатирани травматични увреждания по главата, тялото и крайниците, както и следи от зацапвания, биологични течности и материали по тялото и половия орган, но са намерени охлузвания по шията му вляво. При извършения преглед, експертът е установил наличие на чужди тела, поставени подкожно по половия орган.

Видно от заключението съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 8/2011 г. /л.30 – л.31 от д.п. № СЗЗМ-1014/2011 г. по описа на 01 РУП – Стара Загора/, след направено изследване на предадената от свидетеля А. А. детска тениска върху нея не е установено наличие на човешка сперма.

Видно от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза на малолетния Б.А. /л.34 – л.39 от д.п. № СЗЗМ-1014/2011 г. по описа на 01 РУП – Стара Загора/, вследствие на претърпения инцидент при освидетелствания е настъпила остра стресова реакция. Според експертното заключение тази остра стресова реакция е в причинно-следствена връзка с описания инцидент и се изразява в значими емоционални, когнитивни и поведенчески промени, които съществено са нарушили цялостното личностово и социално функциониране на малолетния Б.А.. Според експертите, психичната и интелектуална зрялост на детето е в границите на допустимите вариации на нормата за съответната възраст и същото е психически годно правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, свързани с извършеното спрямо него, както и да дава достоверни обяснения за тях.  

Видно от заключението на комплексната съдебно психологично-психиатрична експертиза на подсъдимия Г.Ф. /л.80 – л.84 от д.п. № СЗЗМ-1014/2011 г. по описа на 01 РУП – Стара Загора/,  подсъдимият не страда от психично заболяване. Личността му се характеризира като екстравертна, импулсивна, с външна локализация на контрола. Експертите са установили още и набелязана социална незрялост на подсъдимия Ф. и функциониране на нивото на удовлетворяване на базисните телесни потребности /глад, жажда, сексуални потребности/. Съгласно експертното заключение, след употреба на алкохол, поради отпадане на задръжките, е много вероятно поведението на освидетелствания да става още по-импулсивно, с намален вътрешен контрол и снижена критичност. Към момента на извършване на деянието подсъдимият Ф. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да

                                                                            - 6 -

ръководи постъпките си. Психичното състояние на подсъдимия Ф. позволявало и правилно да възприема фактите имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения във връзка с тях.

По описания начин, според районния съд, подсъдимият Г.Ф. извършил действия на полово удовлетворение – орален секс с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – малолетният Б.А., на 9 години, като употребил за това сила – нанасяне на удари в областта на лицето и краката и придърпване и натиск на главата.

Въззивният съд не може да приеме за основателни твърденията на подсъдимия Ф., че деянието е останало недоказано от обективна и субективна страна. Развитите в тази насока съображения от подсъдимия Ф. несъстоятелни и не са подкрепени от събраните по делото доказателства.

Възражението на защитата на подсъдимия Ф., че обвинението срещу него се гради само на косвени доказателства, не отговаря на доказателствената маса по делото. В подкрепа на обвинителната теза са не само показанията на пострадалия малолетен свидетел Б.Ф., но и показанията на брат му и баба му /свидетелите А. А. и М. Й./, които са го видели непосредствено след деянието и имат преки впечатления от поведението на пострадалия и от неговия разказ за случилото се.

Немаловажни са и показанията на свидетелите М. и С., възприели реакцията на семейството на пострадалия А. и на подсъдимия Ф. малко след деянието, както и на кмета Георгиев, който също бил уведомен още същия ден за станалото с Б..

Още повече, че свидетелят А. А. твърди, че на 17.07.2011 г., малко след като брат му Б. му разказал за случилото се, той видял подсъдимия Ф. да си мие лицето и ръцете на чешмата до тях. А. А. попитал Ф. защо е постъпил така с брат му, но подсъдимият отрекъл да е вършил каквото и да е с Б..

Показанията на пострадалия Б.А. са важна доказателствено средство и не бива да бъдат подценявани. Те не са противоречиви и самоизключващи се, както твърди защитата на подсъдимия Ф.. Напротив, разказът на малолетния А. за това, което му е направил подсъдимият Ф. е последователен, подробен и правдоподобен. Всички останали доказателства, събрани по делото, го подкрепят. А и експертите д-р Антонина Калчева и психологът Христо К., след събеседването с малолетния  Б.А., потвърждават  мнението си, че пресъздаването на случая от страна на пострадалия не е вследствие на външно внушение или на фантастно или илюзорно интерпретиране на факти и обстоятелства. Те считат, че е налице автентичност в преживяванията и в разказа на изследваното дете.

Действително, единственото пряко доказателство в подкрепа на обвинението са показанията на пострадалия Б.А.. Но те не са единственото доказателство срещу подсъдимия Ф., както твърди защитата му, а част от доказателствената маса по делото, която в своята съвкупност изцяло подкрепя обвинението.

Старозагорски окръжен съд                         - 7 -                         в.н.о.х.д. № 1031/2013 г.

 

Липсата на следи от физическо насилие върху тялото на пострадалия Б.А. и липсата на следи от сперма върху фланелата му не могат да бъдат приети от въззивния съд като обстоятелства, обосноваващи защитната теза. Правилно и законосъобразно районният съд, при обсъждането на тези възражения, се е позовал на становищата на експертите, изразени при разпита им  съдебно заседание.

Според експерта д-р Т.П., тъй като описаните от пострадалия Б.А. удари са били със слаб интензитет, повече от 12 часа след инцидента не биха могли да бъдат установени травматични увреждания. Въпреки наличието на чужди тела, поставени подкожно по половия член на подсъдимия Ф., експертът заявява, че същите не биха могли да се предизвикат нараняване на устата на пострадалия А..

Експертът-биолог Д.С. твърди, че при изпиране белтъчната структура се изменя и по използваната методика не могат да бъдат открити следи от сперма, тъй като водата действа деструктуриращо на сперматозоидите.

А както малолетният Б.А., така и брат му А. А. твърдят, че момчето е изпрало с вода тениската си там, където е било петното от спермата на Ф..

Твърдението на подсъдимия Ф., че не би могъл да извърши инкриминираното деяние тъй като по същото време е бил на друго място, е непоследователно и несъстоятелно.

Пред районния съд подсъдимият Ф. твърди, че е бил в центъра на с. Б.К., където пиел кафе. За сутрешните часове на 17.07.2011 г. това се потвърждава от свидетеля Д. М., който бил в същото заведение до 8 ч. сутринта на същия ден, след което тръгнал за работа.

Свидетелят Р.С. твърди, че бил на работа на 17.07.2011 г., че не е бил същия ден с подсъдимия Ф. и че е разбрал за случилото се с Б.А. едва по-късно.

А свидетелят И. С., братовчед на подсъдимия, който по същото време живеел в една къща с нето, заявява, че същия ден, „някъде следобед”, като се прибрал от училище, заварил вкъщи Ф.. Подсъдимият тъкмо се бил прибрал и се бил изкъпал. Именно тогава на свидетеля С. се обадил по мобилния телефон свидетелят Ф. М. /чичо на Б./, който питал за Гошо /Г.Ф./. С. и Ф. отишли веднага в центъра на селото, където били вече Б. с баба си и брат си и където М. обвинил в блудствени действия подсъдимия Ф. и го бил, както беше описано по-горе.

В хода на въззивното съдебно следствие бяха разпитани свидетелките С.С.С. /първа братовчедка на подсъдимия/ и Е.Д.Е. /съпруга на първи братовчед на подсъдимия/.

Тези свидетелки твърдят, че заедно с подсъдимия Ф. пили кафе от сутринта до около 12 ч. на 17.07.2011 г. в барчето в центъра на с Б.К.. Подсъдимият Ф. пил и бира. След това тримата, заедно със свидетеля И. С. /който се връщал от училище/ се прибрали вкъщи – всички живеели в

                                                                         - 8 -           

един двор. Според свидетелките С. и Е., подсъдимият Ф. се изкъпал и легнал да спи. Около 15.30 – 16 ч. слязъл от втория етаж, казал им, че го викат на центъра и излязъл със свидетеля И. С..

Свидетелките С. и Е. дават противоречиви сведения за това дали семейството на подсъдимия, от една страна, и семейството на пострадалия, от друга страна, са в добри отношения. Според С., двете семейства са в лоши отношения, а според Е. – в нормални.

Въз основа на показанията на свидетелките С. и Е. защитата на подсъдимия Ф. изтъква, че по време на инкриминираното деяния той е бил у дома си.

Въззивният съд не възприема нито едното, нито другото алиби на подсъдимия Ф., тъй като същите не намират подкрепа в събраните по делото доказателства.

Твърдяното пред районния съд – че по време на деянието подсъдимият Ф. бил в центъра на с. Б.К. и пиел кафе, не се потвърждава от нито един от свидетелите, посочени по-горе – Д. М., Р.С. и И. С..

Опитът да се докаже друго алиби пред въззивния съд – че подсъдимият Ф. бил у дома си и спял по време на извършване на престъплението, също е неуспешен.

Изложеното от свидетелките С. и Е. е изолирано от всички останали доказателства по делото. Още повече, че свидетелят И. С., който също е братовчед на подсъдимия и също живее с него в едни двор, изрично е заявил пред районния съд, че същия ден, „някъде следобед”, като се прибрал от училище, заварил вкъщи Ф., който току-що се бил прибрал и се бил изкъпал. Точно тогава на свидетеля С. се обадил по мобилния телефон свидетелят Ф. М., който питал за подсъдимия. Веднага след това С. и Ф. отишли в центъра на селото. Тези показания на свидетеля С. изключват прибирането му на обяд вкъщи с Ф., С. и Е., както и твърдението на последните две за следобедния сън на Ф..

Т.е. – казаното от свидетелките С. и Е. за алибито на Ф. се разминава с фактите и обстоятелствата, безспорно установени по делото, поради което въззивният съд не може да го възприеме като достоверно.

От всичко изложено въззивният съд стига до извода, че описаната по-горе фактическа обстановка е безспорно установена по делото. Районният съд в мотивите на обжалваната присъда подробно е обсъдил цялостното поведение и личността на подсъдимия Ф., показанията на всички разпитани свидетели /които е съпоставил/, както и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство  експертизи.

Поради това въззивният съд счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя Ф., че районният съд е следвало да го оправдае. При постановяването на обжалваната присъда са спазени изискванията на чл.303 от НПК – присъдата не почива на предположения и обвинението е доказано по несъмнен начин.

Старозагорски окръжен съд                         - 9 -                         в.н.о.х.д. № 1031/2013 г.

 

Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.157, ал.2, във връзка с ал.1 от НК за подсъдимия Ф., като е отчел сравнително младата възраст на дееца /21 години към момента на извършване на деянието/, обремененото му съдебно минало, лошите характеристични данни, високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца.

Всичко това е дало основание на първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на подсъдимия Ф. следва да се стане при превес на балансиращи вината обстоятелства. Районният съд е преценил, че най-справедливо е да му наложи под средния размер на предвиденото в закона наказание, а именно шест години лишаване от свобода /за престъпление по чл.157, ал.2, във връзка с ал.1 от НК предвиденото в закона наказание е от три до дванадесет години лишаване от свобода/.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на жалбоподателя Ф. е справедливо, законосъобразно и правилно и с него ще се постигнат целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия.

Правилна е и преценката на районния съд, че горното наказание следва да се изтърпи от подсъдимия Ф. при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.

Поради това въззивният съд счита, че алтернативното искане на жалбоподателя Ф. да приложи разпоредбата на чл.55 от НК по отношение на наложеното му наказание е неоснователно и не следва да бъде уважено, нито пък следва да е намалява размерът на същото.

Районният съд е уважил гражданския иск на пострадалия Б.К.А., представляван от родителите си – подсъдимият Ф. е осъден да му заплати сума в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата си част до 10 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Въззивният съд счита, че гражданският иск на представлявания от родителите си пострадалия А. за обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, е доказан както по основание, така и по размер за 5 000 лв. Районният съд подробно е описал болките и страданията, преживени от пострадалия, което е мотивирало присъдата в гражданската й част.

Въззивният съд приема горния размер на присъденото обезщетение като законосъобразен и справедлив, отговарящ на изискванията на чл.52 от ЗЗД.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за изменяне или отменяне на присъдата.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на Г.Г.Ф. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

                                                    - 10 -

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът

Р       Е       Ш       И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 273 от 07.12.2012 г., постановена по н.о.х.д № 1420/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                     2.