Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          15.04.2013 година             град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                        ІІ наказателен състав

на двадесет и седми март                                                       2013 година

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР : М.Д.

ПРОКУРОР: НЕЙКА ТЕНЕВА

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1035 по описа за 2013 година,

за да се произнесе взе в предвид следното:

         

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С Присъда № 3/10.01.2013г., постановена по НОХД № 2497/2012г. по описа на Старозагорски районен съд, подсъдимият К.М.П., роден на *** ***, български гражданин, с средно образование, неженен, студент, онесъждан, ЕГН **********, е признат ЗА НЕВИНЕН в това, че на 18.03.2012 г., в град *****, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред  и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – не е изпълнил полицейско разпореждане и оказал съпротива при задържане от полицейски орган, поради което е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият Ц.Д.А., роден на ***г***«****», българин, български гражданин, със средно образование, неженен, студент, неосъждан, ЕГН **********, е признат за невинен в това, че на 18.03.2012 г., в град *****,  извършил  непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – не е изпълнил полицейско разпореждане и оказал съпротива при задържане от полицейски орган, поради което е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

 

В срока по чл. 319 от НПК  горепосочената присъда е протестирана от Районна прокуратура – Стара Загора.

 

Постъпило е и Допълнение към протеста на Районна прокуратура – Стара Загора.

 

В протеста и допълнението към него се излага, че приетите за установени фактически обстоятелства, въз основа на които е постановена оправдателната присъда,  се основават  на непълен доказателствен анализ, без  обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.

 

ИСКАНЕТО в протеста и допълнението към него, е оправдателната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимите К.М.П. и Ц.Д.А. да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението, за което им е повдигнато обвинение.

                  

                   

          Представителят на Окръжна прокуратура-Стара Загора поддържа подадения протест, като пледира протестираната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

 

         Защитникът на подсъдимите – адв. Е.Ж. *** взема становище, че протестираната присъда като законосъобразна и обоснована, следва да бъде потвърдена.

 

         Подсъдимите К.П. и Ц.А. поддържат становището на своя защитник – адв. Ж..

 

          Окръжният съд, след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата и взе в предвид основанията изтъкнати в протеста на Районна прокуратура – Стара Загора, прие за установено следното:

 

          За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

 

          Подсъдимите К.М.П. и Ц.Д.А. били в приятелски отношения и често излизали заедно.

          Подсъдимият Ц.А. на 16.03.2012г. имал рожден ден и решил да го отпразнува на 17.03.2012г. в механа “****” – гр. ******. За след това той запазил маса в дискотека “*****” в същия град. На 17.03.2012г. подсъдимият А. празнувал рождения си ден в механа “*****”, като на празненството присъствали негови приятели, вкл. и подсъдимия П. – по време на празненството подсъдимите употребили алкохол. Около полунощ компанията напуснала заведението и се насочили към дискотека “*******”. Двамата подсъдими и техен приятел пристигнали последни от компанията. На същите им бил отказан достъп в дискотеката, тъй като св. Е. П. Е. – ***** в дискотеката забелязал, че са във видимо нетрезво състояние и отказал да ги пусне в увеселителното заведение. Подразнени от отказа на свидетеля, подсъдимите започнали на висок глас да му търсят сметка за поведението, като подсъдимия П. го уведомил, че ще се оплаче от него. Св. Е. помолил подсъдимите да напуснат района на заведението, тъй като пречели на клиентите, но те отказали. Подсъдимият П. се обадил на тел. 112 и поискал на място да се изпратят полицейсйки служители, след което подсъдимите изчакали малко и отново се опитали да влязат в заведението. Тогава св. Е. подал сигнал на тел. 112. Около 00.20ч. на 18.03.2012г. първи на мястото се отзовали полицейски екип от състав св. Г. Г. и Д. К., които след проведен разговор със св. Е. и св. К. установили, че подсъдимите са лицата, създаващи проблеми в района на заведението. Полицейските служители провели разговор с подсъдимите, които продължавали да викат пред входа на заведението и да настояват да бъдат допуснати в него. Свидетелите Г. и К. поискали съдействие и на място около 00.30ч. пристигнали още два полицейски екипа. Полицейските служители разделили подсъдимите и започнали да беседват с всеки един от тях. Тъй като подсъдимите били във видимо нетрезво състояние, демонстрирали агресивно поведение, викали и крещели, полицейските служители пристъпили към установяване на самоличността им. Подсъдимите първоначално отказали да предоставят личните си карти с мотива, че това са лични данни и не могат да се дадат на всеки, но впоследствие представили документите си. След като установили самоличността им, полицейските служители им разпоредили да напуснат района на заведението, но подсъдимия А. ги нарекъл “*****” и отказал да си тръгне,а подсъдимия П. също отказал да напусне, като отправял закани към охраната на заведението. В резултат на поведението им полицейските служители – св. П.Т. и св. Н. Н. пристъпили към задържането на подсъдимия А., който се съпротивлявал, като извивал ръцете си и така създавал затруднения при поставянето на помощни средства – белезници, наричайки същевременно полицаите “****” и търсейки им сметка кои са те, че да го задържат. През това време свидетелите Г. и Х. – също *****, задържали подсъдимия П.. Така инцидентът бил преустановен, а свидетелите откарани в заведение за отрезвяване в гр. *****.

 

   

          За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани доказателства по делото на задълбочен и прецизен анализ. Ясно е посочено кои доказателства са кредитирани с доверие и кои не. Приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка е идентична с тази, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 

          При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е направил правилния извод, че описаните действия на подсъдимите са непристойни, но не представляват брутална демонстрация против установения ред и висока степен на неуважение към личността на останалите членове на обществото. За да установи дали действията на подсъдимите следва да се квалифицират като хулиганство по чл. 325, ал. 1 или ал. 2 от НК, или като дребно хулиганство по УБДХ, първоинстанционният съд правилно е преценил същите през призмата на ППВС № 2/74г. Съгласно т. 6 от същото и по силата на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни  или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държание към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност, не представлява престъпление по смисъла на НК. В случая естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на отправените обиди и изрази, възприети от решаващият съд, изцяло припокриват определението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Съпротива срещу органите на властта или представителите на обществеността, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред има, когато извършителите не прекратяват действията, въпреки намесата на тези органи. Поведението на подсъдимите при задържането им не изпълва със съдържание понятието “съпротива срещу орган на властта”. В случая се касае за непристойни прояви на подсъдимите по смисъла на УБДХ, а не за непристойни действия по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК. Касае се за по-ниска степен на обществена опасност, както и на самото деяние, така и на личността на дейците, които са с добри характеристични данни, неосъждани и ангажирани с обществено-полезна дейност – студенти.

 

          Съблюдавайки горното, въззивният съд намира извода на районния съд, че в случая не са налице основания за издаване на осъдителна присъда по чл. 325 от НК, но има доказателства за административно нарушение по УБДХ, за законосъобразен и обоснован.

         

           Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че протестираната присъда е правилна и обоснована, поради което на основание чл.334, т.6 от НПК, същата следва да бъде потвърдена.

 

 

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3/10.01.2013г., постановена по НОХД № 2497/2012г. по описа на Старозагорски районен съд.

 

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                       2.