Р Е Ш Е Н И Е       

 

 

Номер…68……26 април......….Година 2013………..….Град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд…………………….….Наказателно отделение

На двадесет и седми март......…..….…......Година две хиляди и тринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                 КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

Секретар  М.С.

Прокурор Радостин Рахнев

като разгледа докладваното от съдията ………………..ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело ..………….…номер 1046………………по описа за 2013 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Обжалвана е Присъда №4/10.01.2013г., постановена по НОХД №1621/2012г. по описа на Старозагорски районен съд, с която подсъдимият А.А.И. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 предл.първо, вр.чл.195 ал.1 предл.трето т.4 предл. първо и второ и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 буква “а” от НК, за което му е наложено наказание четири години лишаване от свобода з затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, подсъдимият Г.З.М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.195 ал.1 предл.трето т.4 предл. първо и второ и т.5 чл.194 ал.1 НК и е осъден на две години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от пет години. Уважени са предявените граждански искове. С определение по чл.306 ал.1 т.4 НПК съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като е отнел в полза на държавата товарен автомобил марка “Форд Транзит” с рег.№ СТ 35 03 КК, собственост на Г.З.М..

 

В законния срок е подадена въззивна жалба от адвокат Д.А. – защитник на подсъдимия А.А.И., с която постановената присъда се обжалва изцяло като незаконосъобразна и несправедлива поради недоказаност на повдигнатите обвинения. Излагат се съображения, че от събраните доказателства не следва обоснован и категоричен извод за съпричастността на подзащитния му в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а напротив – единственият възможен извод, налагащ се при изследване на доказателствата по делото, е, че  подсъдимият А.И. е невиновен и следва да бъде оправдан изцяло.

 

Против същата присъда е постъпила въззивна жалба от адв.А.Й., защитник на подсъдимия Г.З.М., в която се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на съдебния акт. Моли съда да отмени изцяло присъдата и признае подсъдимия Г.М. за невинен, респективно да отхвърли изцяло предявените граждански искове срещу него и отмени постановената конфискация на автомобила му.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище, че жалбата е неоснователна и предлага въззивният съд да потвърди изцяло обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

 

Представителят на въззиваемата страна граждански ищец поделение 25940 Стара Загора юрисконсулт Ж.Т. заявява, че изцяло поддържа предявения иск.

 

Гражданският ищец ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на подадените въззивни жалби.

 

Адв.Й., защитник на подсъдимите жалбоподатели А.А.И. /упълномощена в съдебно заседание/ и Г.З.М. заявява, че постановената присъда е необоснована, незаконосъобразна и несправедлива и следва да се отмени. Навежда подробни доводи за недоказаност на обвинението, повдигнато срещу всеки един от подсъдимите. Алтернативно излага становище за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

 

В дадената му дума за лична защита подсъдимият А.А.И. изразява съжаление, че е ходил за ламарината и че синът му не е бил с него, а само съпругата и внучето. Заявява, че са взели ламарината, но не е имало кабели.

 

В дадената му дума за лична защита подсъдимият Г.З.М. твърди, че не е бил с тях и няма представа за нещата.

 

В последната си дума подсъдимият А.А.И. предоставя на съда да реши, като се позовава на тежкото си семейно и материално положение. Твърди, че е намерил ламарината и не е копал кабели.

 

В последната си дума подсъдимият Г.З.М. моли да му се върне буса, като заявява, че нищо не е направил.  Моли за отмяна на присъдата.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

Обвинението срещу двамата подсъдими е за това, че на 29.03.2012г. в землището на с. З. община С. след предварителен сговор помежду си чрез подкопаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на технически средства – лопати, мотика и кирка и чрез използване на МПС - товарен автомобил марка “Форд Транзит” с рег. №СТ 3503 КК – собственост на подсъдимия Г.З.М., са отнели 6 линейни метра съобщителен кабел модел ТЗБС 19х4х0,9 от владението на Поделение №26 940 с представител Н.Е.М. и 6 линейни метра съобщителен кабел модел МККБ  4х4х0,9 от владението на ОД на МВР Стара Загора с представител А.С.А., всичко на обща стойност 422,04 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, а за подсъдимия А.И. е извършено и в условията на опасен рецидив.

 

Въззивният съд споделя изложеното в мотивите към обжалваната присъда досежно пълната доказаност на фактите, на които се основава повдигнатото обвинение. Оспорването им пред настоящата инстанция е несъстоятелно. На първо място районният съд е извел установената фактическа обстановка след изчерпателен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства, като внимателно е обсъдил и съпоставил противоречащите помежду си тези на подсъдимите и показанията на някои от разпитаните свидетели. Съдът е дал обоснован отговор на констатираните противоречия и в обясненията на подс. М., дадени в съдебно заседание и  по ДП, както и в показанията на свидетелите И., С., Д. и С., като правилно е приел, че с доверие следва да се кредитират обясненията, респективно показанията на същите, депозирани по надлежния процесуален ред по досъдебното производство не само поради това, че са дадени в по-ранен момент, но и тъй като са последователни и непротиворечиви. Тази преценка се споделя и от въззивния съд. Така ценените обяснения и свидетелски показания, наред с протокола за оглед, и всички останали събрани доказателства, налагат единствения възможен извод, че всеки от двамата подсъдими е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение. Установеното по делото, че в извършването на кражбата са участвали и други лица, срещу които не е повдигнато обвинение, не може да изключи реализирането на наказателна отговорност срещу предадените на съд лица.

Изложени са подробни съображения по правната квалификация на деянието, както и по индивидуализацията на наложените наказания, които също изцяло се споделят от въззивния съд. Неоснователни са доводите за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на когото и да е от двамата подсъдими, тъй като социалният им статус и тежкото семейно и материално положение са били взети предвид от решаващия съд при определяне на наказанието на всеки от тях. Впрочем наказанията са определени при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, малко над предвидения от закона минимум, при което няма място за по-голямо снизхождение. Допълнително основание за това са и отчетените от съда несъставомерни последици от кражбата – нарушеното нормално функциониране на институциите, стопанисващи кабела. Така наложените наказания изцяло съответстват на обстоятелствата, заложени в разпоредбата на чл.54 НК, както и на визираните в чл.36 НК цели.

 

По делото е безспорно установено, че процесният товарен автомобил /бус/ е собственост на единия подсъдим – съизвършител и е послужил за извършване на престъпното деяние, поради което правилно съдът в определението по чл.306 ал.1 т.4 НПК е постановил отнемането му в полза на държавата, като е счел наличието на условията по чл.53 ал.1 б. “а” НК. Впрочем нормата е императивна и не предоставя възможност за преценка на решаващия съд дали да постанови отнемането на средството за извършване на престъплението.

 

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, като бъде потвърдено и определението от закрито заседание, постановено по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК досежно вещественото доказателство – МПС.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №4/10.01.2013г. по НОХД №1621/2012г. по описа на Старозагорски районен съд.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в закрито заседание на 11.01.2013г. по НОХД №1621/2012г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отнет в полза на държавата товарен автомобил марка “Форд Транзит” с рег. №СТ 3503 КК – собственост на подсъдимия Г.З.М. ЕГН **********.

 

Решението е окончателно.

 

                               

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                                        2.