Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 70                           30.04.2013 година              град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   първи състав, в открито заседание на седемнадесети април, две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР РАЧЕВ

СОНЯ  КАМЕНОВА

 

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР: ДИЧО  АТАНАСОВ

            

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА  ВНОХД № 1060 по  описа за 2013  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 17/22.01.2013 г., постановена по НОХД № 21/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият С.А.К., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 17.09.2010 г., около 17.10 часа, в град К., на бул. “****”, пред хотел К., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в отправяне на псувни: “Ще ви еба майката!” по адрес на полицейските служители Х.В.Т. и Д.Г.Т., поради което и на основание чл.325, ал.1 от НК е осъден на пробация, с пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца – два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и на обществено порицание, което следва да се изпълни чрез прочитане по радио “Вис Виталис” – град К.

Със същата присъда подсъдимият С.А.К. е признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение  за престъпление по чл.325, ал.2 от НК, в това горното деяние да е било съпроводено със съпротива срещу органи на властта – главен полицай Д.Г.Т. и старши полицай Х.В.Т. – полицейски служители в РУ “Полиция” – Казанлък, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание да се е отличавало с изключителна дързост и цинизъм (отправяне на обидни изрази и блъскане на полицейски служител – главен полицай Д.Г.Т. и старши полицай Х.В.Т.).

 

В срока по чл. 319 от НПК  горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия С.А.К. в осъдителната й част.

В жалбата е повдигнат довод за доказателствена необоснованост на  приетите за установени фактически обстоятелства, въз основа на които е постановена осъдителната част на присъдата.

ИСКАНЕТО в жалбата е присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан  по повдигнатото  срещу му обвинение.

Чрез допълнителни съображения към въззивната жалба са повдигнати оплаквания за постановяване на присъдата при съществени нарушения на процесуалните правила.

 

В срока по чл. 319 от НПК  горепосочената присъда е протестирана от Районна прокуратура – Казанлък.

В протеста  се излага, че приетите за установени фактически обстоятелства, въз основа на които е постановената оправдателната част на присъдата,  се основават  на непълен доказателствен анализ, без  обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.

ИСКАНЕТО в протеста е присъдата да бъде отменена и  да бъде постановена нова, с която подсъдимият С.А.К. да бъде признат за виновен  и осъден по първоначално повдигнатото му обвинение  за престъпление по чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

 

Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа протеста и оспорва въззивната жалба.

 

Подсъдимият С.А.К.  оспорва протеста.

 

Окръжен съд – Стара Загора, при извършена цялостна служебна проверка на атакуваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и след като обсъди оплакванията на страните,  прие следното:

 

При постановяване на обжалваната и протестирана присъда  първоинстанионният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 305, ал. 3 НПК, в мотивите на присъдата съдът трябва да посочи какви обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателствени материали, което включва задължение за обсъждане и преценка на доказателствата, като в случай, че те са противоречиви съдът трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля, като обясни защо приема едните, а отхвърля другите и чак след така извършения анализ на фактите да изложи правните си съображения при решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК. Изготвянето на мотивите по този ред е гаранция, че съдът е взел своето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на закона (арг. чл. 14, ал. 1, чл. 107 и чл. 305, ал. 3 НПК). В този смисъл е и ППВС № 1 от 13.07.1953 г. за съдържанието и формата на присъдата (т.З).

 

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установени следните фактически обстоятелства:

На 17.09.2010 г., около 17.00 часа, полицейските служители Х.В.Т. и Д.Г.Т.  изпълнявали контролна дейност на пътното движение пред хотел “К.” в град К. Около 17.10 часа двамата забелязали по бул. “***” да  се движи л.а. м.”***” с рег. № ****, за който имали информация, че се управлява от неправоспособния водач С.А.К., на когото многократно били съставяли административни актове по ЗДП. Свидетелите Т. и Т. разпоредили на подсъдимия да спре, да слезе от автомобила и да представи документ за самоличност и свидетелство за управление на МПС. Подсъдимият преустановил движение и слязъл от  управлявания от него автомобил. На предната седалка до водача се возела майката на подсъдимия – свидетелката Ф.А.К.. Подсъдимият обяснил на полицейските служители, че не разполага със свидетелство за управление на МПС и че трябва да закара майка си на стоматолог. Опитал се да се качи на автомобила си, за да потегли. Същият говорел на висок тон, за да привлече вниманието на гражданите. Неколкократно свидетелят Х.В.Т. разпореждал на подсъдимия да си предаде документите за проверка. Подсъдимият С.А.К. отворил вратата на колата си, опитвайки се  да се качи и потегли, казвайки: “Аз си тръгвам!”. Свидетелят Т. се опитал да го спре и го дръпнал, при което подсъдимият паднал върху него. По същото време свидетелят Д.Г.Т. извадил  от контактния ключ ключа за запалване на автомобила. Двамата полицейски служители успели да задържат подсъдимия. Поставили му белезници, като през цялото време С.А.К. оказвал съпротива, която се изразявала в дърпане, до колкото било възможно да го стори, на полицейските служители.  По  време на задържането подсъдимият ги псувал: “Ще ви еба майката!”. Свидетел на случая станала работещата в близко питейно заведение А.А.М., която се възмутила от поведението на подсъдимия. Последният бил откаран с патрулния полицейски автомобил в сградата на РУП – Казанлък.

 

В рамките на установената фактология,  настоящата инстанция намира, че процесуалната дейност на първоинстанционния съд по анализ и оценка на доказателствата, страда от пороци. Последните са свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила, гарантиращи правилността при формиране на вътрешното убеждение. Това е така защото вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която следва да се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежния ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Анализирането на доказателствената съвкупност изисква оценъчна дейност, както поотделно, така и в съвкупност на доказателствените материали за фактите в обхвата на чл.102 от НПК. Нарушение на тези изисквания е налице, когато решаващият орган е игнорирал напълно или формално е обсъдил някои от доказателствените източници, или превратно е интерпретирал същите.

 

В случая, основните доказателства за поведението на подсъдимия след преустановяване - по разпореждане на полицейските служители  -  на движението на управляваното от него МПС  до отвеждането му в сградата на РПУ – Казанлък  са гласни. Това са обясненията на подсъдимия С.А.К. и  показанията на неговата майка Ф.А.К., показанията на свидетелите – полицаи   Х.В.Т.  и  Д.Г.Т. , още и тези на свидетелката А.А.М.

Първоинстанционният съд е обособил посочените гласни доказателства в  две групи:  първата – включваща обясненията на подсъдимия С.  А.  К. и  показанията на майка му Ф.А.К., а втората – показанията на останалите  трима свидетели. Първоинстанционният съд е посочил, че приетите за установени фактически положения, се  основават на показанията на втората група свидетели,  поради това, че същите  били последователни, убедителни и взаимно кореспондиращи си. Причина, за  да  не кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на неговата майка,  първоинстанционният съд е намерил в  изцяло формални противоречия в съобщеното от тях – заявлението на подсъдимия,  че е в състояние да посочи  около “пет или шест лица за свидетели”, противостояло на съобщеното от неговата майка, която обяснила, че освен един човек с колело, нямало друг очевидец на случилото се.

Илюстрация за  това, че първоинстанционният съд формално е обсъдил доказателствените източници, задоволявайки се с това да обособи гласните доказателства в две групи, без да направи задълбочен анализ на доказателствата,  е  следното:

В  проведеното на 17.04.2012 г. съдебно заседание,   поради наличие на съществени противоречия с показанията от хода на съдебното следствие, първоинстанционният съд е приобщил към доказателствата по делото чрез прочитането им  показанията на свидетелката А.А.М., дадени в хода на досъдебното производство (л.18 ДП) и показанията на свидетеля Д.Г.Т., дадени пред друг съдебен състав (л.43 същото нохд). Следователно,  твърдението, че показанията на посочените двама свидетели (като част от групата гласни доказателства,  кредитирани с доверие) са  последователни, убедителни и взаимно кореспондиращи си, е напълно произволно и декларативно.  Същевременно, никъде  в  мотивите си първоинстанционният съд не е обсъдил  и подложил на  анализ  констатираните от него в хода на съдебното следствие съществени противоречия,  обусловили  приложението на разпоредбата на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, излагайки съображения относно това как ги е преодолял или пък кои от реално съществено противоречивите доказателствени материали  възприема  и  кои отхвърля, както и защо.

От мотивите на атакувания съдебен акт не става ясно и защо след като е кредитирал  с доверие показанията на свидетелите – полицаи   Х.В.Т. и  Д.Г.Т.,  съобщеното от тях  поведение на подсъдимия е омаловажено при излагане на установените факти по делото.  Така например, в приетите за установени факти е  загатнато  едно  едва  ли  не случайно падане на свидетеля Х.Т.В. на земята, докато в показанията си (л.73 нохд) този свидетел е обяснил, че възпрепятствайки подсъдимия  да се качи  обратно в автомобила си, е бил “изблъскан назад”, а след това – при отвеждане на  подсъдимия с белезници към патрулния  автомобил –   е  бил ритан и съборен (ведно с колегата си) на земята, както и че, отказвайки да влезе в патрулния автомобил,  подсъдимият с  ритник  затворил вратата на полицейската кола. В показанията си, дадени  пред  съдебния състав, постановил присъдата (л.112 нохд), свидетелят Д.Г.Т. също е категоричен, че подсъдимият е  ударил колегата му Х.В.Т., при опита на последния да осуети връщане на подсъдимия в  автомобила му, като  в  резултат на  оказаната  съпротива  - и двамата паднали на земята.  Съобщение за  такова действие на подсъдимия се съдържа и  в приобщените на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК показания на свидетеля Д.Г.Т., дадени пред друг съдебен състав  - л.43, нохд. Отделен е въпросът, че според  всичките показания  на този  свидетел – Д.Т.Г. – подсъдимият е оказвал физическа съпротива до поставянето на белезници, което  му  твърдение  противостои на съобщеното от свидетеля Х.В.Т.

 

Освен, че са  нарушени правилата при оценка на доказателствата по делото – показателно за  което е всичко гореизложено – не са ясни и правните съображения на съда, касаещи оправдателната част на присъдата.

Квалифицираният състав на чл.325, ал.2 от НК – с обвинение за осъществяване на който подсъдимият С.А.К. – е предаден на съд, урежда три отделни хипотези на хулиганство:

-когато е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред;

-когато по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм;

-когато по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.

В случая,  подсъдимият е предаден на съд с обвинение за кумулативното осъществяване на трите отделни хипотези от посочения по-тежко наказуем състав на хулиганството.

За да оправдае подсъдимият по посочения по-тежко наказуем състав, първоинстанционният съд е посочил, че “деянието, предмет на наказателното производство, макар и да е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, не е било с такъв интензитет, че да даде основание на съда да приеме същото за проява на изключителен цинизъм или дързост”.  Така формулирани, от тези съображения на съда не става ясно изведен ли е извод за наличие на съпротива срещу орган на властта или не  – ако такъв е изведен, същият противоречи на постановения оправдателен диспозитив относно първата от посочените хипотези на чл.325, ал.2 от НК, а  ако  липсва (в съответствие с диспозитива на съдебния акт),  стои въпросът защо в посочената част от мотивите е изложено, че деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта.  Или иначе казано, допуснато е  смесване на първата от посочените три отделни хипотези  с останалите две от разпоредбата чл.325, ал.2 от НК,  по начин,  който не позволява да бъде разбрано какво е решението на съда.

 

Недостатъчната аналитична дейност на  първоинстанционния съд по оценка на  доказателствата  и  липсата  на  ясни  правни съображения, относими към приетите за установени факти,  сочат на съдебен акт с характеристиките на безмотивност  (непълнота и липса на съображения),  която е от категорията на абсолютните нарушения на процесуалните правила, налагащо отмяна на съдебния акт на основание чл.335, ал.2  във връзка с чл.348, ал.3, т.1 от НПК.

 

Поради и на основание изложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Присъда № 17/22.01.2013 г., постановена по НОХД № 21/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Решението не подлежи на жалба и/или протест.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:             

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:    

 

 

                                                               1.        

 

 

                                                               2.