Р Е Ш Е Н И Е

 

 61                                              12.04.2013 г.                                   град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                             ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 20 март                                                                                                   Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                                                      КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

Секретар Д.Х.

Прокурор РАДОСТИН РАХНЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията-докладчик КР. ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1061 по описа за 2013 година на Старозагорски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.

 

С присъда № 17 от 23.01.2013 г., постановена по НОХД № 1463/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимите жалбоподатели Г.Т.А., Т.С.Т., М.Г.М. и С.С.С., както и необжалвалият подсъдим Н.И.Д. са признати за виновни в това, че на 14.01.2012 год. в землището на с.Я., община О., С.област, след предварителен сговор и чрез използване на моторно превозно средство (товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” с рег. № РВ 4634 МТ) отнели чужди движими вещи – 4 броя мъжки телета (бичета) на обща стойност 5600 лева, всяко от които с тегло по около 500 кг и на стойност по 1400 лева, 5 броя бременни юници на обща стойност 8000 лева, всяка на стойност по 1600 лева, и 1 брой кобила с тегло 450 кг на стойност 600 лева, всичко на обща стойност 14 200 лева, от владението на собственика им Ж.Т.Ж. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, а за подсъдимия Г.Т.А. деянието е извършено повторно и са осъдени по повдигнатите им обвинения, както следва:

- за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. І и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.54 от НК подсъдимия Н.И.Д. е осъден на “лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години;

- за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. І и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.54 от НК подсъдимия С.С.С. е осъден на “лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и шест месеца;

- за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. І, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.54 от НК подсъдимия Г.Т.А. е осъден на “лишаване от свобода” за срок от три години, което на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл.68, ал.1 от НК с присъдата е постановено А. да изтърпи отделно и наложеното му с присъда по НОХД № 393/2009 г. на РС – Стара Загора наказание шест месеца “лишаване от свобода”;

- за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предложение първо и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.54 от НК подсъдимия Т.С.Т. е осъден на “лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години;

- за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предложение първо и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.54 от НК подсъдимия М.Г.М. е осъден на “лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и шест месеца;

 

С обжалваната присъда подсъдимите Г.Т.А., Т.С.Т., М.Г.М., С.С.С. и Н.И.Д. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Ж.Т.Ж. ***, ЕГН **********, сумата от 13540 (тринадесет хиляди петстотин и четиридесет) лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие на отнетите му на 14.01.2012 г. в с. Я., община О., С. област, движими вещи - 4 броя мъжки телета (бичета), всяко от които с тегло по около 500 кг, 5 броя бременни юници и 1 брой кобила с тегло 450 кг, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а на Държавата сумата от 541,60 лева (петстотин четиридесет и един лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху размера на гражданския иск. 

С присъдата съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски, които е възложил в тежест на всеки от подсъдимите в размер по 77,54 лева (седемдесет и седем лева петдесет и четири стотинки).

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимите Г.Т.А., Т.С.Т., М.Г.М. чрез упълномощения защитник адвокат С.Ч. и С.С.С. чрез упълномощения защитник адвокат А.Д..

 

Във въззивната жалба подадена от адвокат Ч. се правят оплаквания за незаконосъобразност на присъдата в наказателната и в гражданската й част, както и за несправедливост на наказанията, наложени на подсъдимите А., Т и М.. Искането в жалбите е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която тези подсъдими да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения, а предявения против тях граждански иск да бъде отхвърлен.  

Във въззивната жалба на подсъдимия С.С., подадена чрез защитника му адв. Д. се правят оплаквания за несправедливост и незаконосъобразност на присъдата. Към въззивната жалба са подадени допълнителни писмени изложения, в които подробно се развиват съображения за направените оплаквания.

Необжалвалият подсъдим Н.Д. не се присъедини към подадените въззивни жалби от другите подсъдими.

 

В съдебно заседание подсъдимите А., Т. и М. и защитника им поддържат подадената жалба и направените искания. В хода на съдебните прения адв. Ч. развива съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебната фаза с искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Подсъдимият С. в съдебно заседание поддържа въззивната жалба. Защитникът му адв. Д. не се явява по уважителни причини. В писмените допълнения към жалбата е посочил, че я поддържа изцяло.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че не са налице основания за отмяна на обжалваната присъда, поради което жалбите следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни и присъдата - потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите основания във въззивните жалби, прие следното:

 

Подадените въззивни жалби са основателни.

 

Въззивният съд от извършената служебна проверка на обжалваната присъда и на изготвените към нея мотиви установи, че същата е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение, което е основание за нейната отмяна без да се обсъждат доводите във въззивните жалби по същество.

Районният съд е допуснал противоречие между мотиви и диспозитив по отношение на наказанието, наложено на подсъдимите С.С.С. и М.Г.М.. В диспозитива на присъдата първоинстанционният съд е посочил, че за извършеното от подсъдимия С.  престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. І и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.54 от НК го осъжда на “лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и шест месеца, а в изготвените мотиви към присъдата в частта, касаеща наказателната отговорност на подсъдимите, при индивидуализацията на наказанието за този подсъдим е посочил, че съдът му налага наказание “лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, изпълнението на което отлага за срок от три години и шест месеца. Същото противоречие между мотиви и диспозитив районният съд е допуснал и по отношение на наказанието наложено на подсъдимия М.Г.М. – в присъдата е посочил, че го осъжда на “лишаване от свобода” за срок от две години, а в мотивите – на “лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и шест месеца.

Касае се за съществено процесуално нарушение, което от една страна е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите С. и М., тъй като им е отнета възможността да разберат какво наказание им е наложено от съда за извършеното от тях престъпление. Съдебният акт е единство от диспозитив и мотиви, като между тях следва да е налице пълно съвпадение по въпросите по чл.301 от НПК. От друга страна, така допуснатото нарушение е равнозначно на липсата на мотиви относно определеното и наложено на подсъдимите С. и М. наказание, тъй като за наложеното им с присъдата наказание “лишаване от свобода” за срок от две години няма изготвени мотиви.

 

Констатираното съществено процесуално нарушение не може да бъде отстранено от въззивният съд, поради което и на основание чл.334, т.1, вр. чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2, предл. първо от НПК обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за отстраняване на посоченото нарушение.

        

Воден от горните мотиви, съдът

 

                                  Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 17 от 23.01.2013 г., постановена по НОХД № 1463/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.       

 

 

                           2.