Старозагорски окръжен съд                   - 1 -                          в.н.о.х.д. № 1391/2012 г.

 

МОТИВИ:

 

С присъда № 255 от 21.11.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 2207/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият Я.С.Ч. е признат за невиновен за това, че на 28.07.2012 г. в гр. Стара Загора е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в неизпълнение на полицейски разпореждания и отправяне на обиди към полицейски служители, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – полицейски служители на Първо РУ „Полиция” – Стара Загора, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, и е оправдан по обвинението по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 НК.

Недоволна от така постановената присъда е останала Районна прокуратура – Стара Загора, която е подала протест в законоустановения срок. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Изложена е молба въззивният съд да отмени протестираната присъда и да осъди оправдания подсъдим Ч. по повдигнатото срещу него обвинение. Подробни съображения за това са развити в протеста.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че поддържа подадения протест и моли същият да бъде уважен. Счита, че в хода на съдебното следствие – първоинстанционно и въззивно, са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението срещу подсъдимия Ч.. Пледира същият да бъде признат за виновен по обвинението по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 НК, като му бъде наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от пет години.

Въззиваемият Я.С.Ч. взема становище, че протестираната присъда е законосъобразна и правилна и като такава следва да бъде потвърдена. Заявява, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Подробни съображения за това излага в пледоарията си неговият защитник адв. Р.П..

Окръжният съд, след като се запозна с направените в протеста на Районна прокуратура – Стара Загора оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 2207/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд и в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на протестираната присъда, намери за установено следното:

Протестът на Районна прокуратура – Стара Загора е основателен.

Обвинението срещу подсъдимия Я.С.Ч. е за това, че на 28.07.2012 г. в гр. Стара Загора е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в неизпълнение на полицейски разпореждания и отправяне на  

                                                                          - 2 -

обиди към полицейски служители, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – полицейски служители на Първо РУ „Полиция” – Стара Загора, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред – престъпление по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 НК.

Районният съд е приел за безспорно установено, че подсъдимият Я.С.Ч. работел като шофьор в „Г.” ЕООД, гр. С..

На 28.07.2012 г. след обяд /според обвинителния акт – около 16.30 ч./, свидетелите Ж.П.Ж., Я.Н.Г. и И.Н.И.служители в сектор „Охранителна полиция”, група „ООР” при Първо РУП – Стара Загора, при изпълнение на служебните си задължения, патрулирали на обособен пост на околовръстния път на гр. Стара Загора, в района на бензиностанция „Ромпетрол”.

По същия път, в посока от север на юг, се движел товарен автомобил „Мерцедес” с рег. № РВ **** ВХ /без товар/, с прикачено към него ремарке, собственост на „****” ЕООД, клон Пловдив. Товарният атомобил бил управляван от подсъдимия Ч., който бил сам в него.

Свидетелят Ж. подал сигнал със стоп-палка на водача на този автомобил и същият спрял на отбивката за бензиностанция „Ромпетрол”. Полицейският служител обяснил на водача, че има въведена забрана за движение на товарни автомобили с тегло над 20 тона, при температура на въздуха над 35 градуса по Целзий, за времето от 13.00 ч. до 21.00 ч. В тази връзка свидетелят Ж. разпоредил на подсъдимия Ч. навлезе в района на бензиностанцията, за да бъде освободено пътното платно, и да бъде извършена проверка на документите на автомобила.

Това ядосало подсъдимия Ч., който започнал да вика през отворения прозорец на автомобила, че бил „празен”, че идва от гр. Сливен и по пътя три пъти бил спиран на същото основание, като всеки път бил „пускан”. С агресивен тон, той попитал свидетеля Ж.: Какъв си ти, че да ме спираш отново?”. Полицейският служител отново разпоредил на водача да отбие на паркинга на бензиностанцията за проверка. Тогава подсъдимият Ч. се ядосал и потеглил внезапно, форсирайки двигателя на автомобила, преминал през паркинга на бензиностанцията и отново излязъл на околовръстния път.

Свидетелят Ж. докладвал за случилото се на оперативния дежурен в ОД на МВР – Стара Загора и незабавно, заедно със свидетелите Г. и И., последвали товарния автомобил. Това те сторили с патрулния автомобил, с включен звуков и светлинен сигнал.

Всичко това станало пред очите на свидетеля Марин Златев Банев, който в момента бил на смяна като касиер в бензиностанция „Ромпетрол”.

Полицейските служители застигнали товарния автомобил на същия път, в близост до пътния възел за гр. Раднево. През отворения прозорец на предната дясна врата на патрулния автомобил свидетелката Г. многократно подала сигнали със стоп-палка на подсъдимия Ч. да отбие вдясно на пътя и да преустанови движението.

Старозагорски окръжен съд                   - 3 -                          в.н.о.х.д. № 1391/2012 г.

 

Тъй като подсъдимият Ч. не спрял, полицаите го изпреварили и по този начин „блокирали” товарния автомобил.

Двата автомобила спрели един зад друг. Свидетелката Г. излязла от патрулния автомобил и тръгнала към товарния автомобил „Мерцедес”.

Тогава подсъдимият Ч. рязко потеглил. Виждайки случващото се, свидетелят Ж. скочил на стъпалото на кабината на товарния автомобил, отворил вратата на водача и хванала ръцете му, като му разпоредил да спре. Едва тогава Ч. преустановил движението и угасил двигателя на автомобила.

Полицейските служители установили самоличността на водача, като докладвали за случая в дежурната част на ОД на МВР – Стара Загора и поискали съдействие от служители на сектор „Пътна полиция” и ДАИ.

На мястото пристигнал екип на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора /свидетелят Т.Д.С. и колегата му Р. Г./. Свидетелят С съставил акт за установяване на административно нарушение № 2470/28.07.2012 г. на подсъдимия Ч. за нарушение по чл.103 от ЗДвП, но подсъдимият отказал да подпише акта.

Малко след това на мястото пристигнал и екип на ДАИ /свидетелят И. М. Т. и колегата му В.М. /, който извършил проверка на товарния автомобил, управляван от Ч., и пътно-съпроводителните му документи, при което нарушения не били констатирани.

След това подсъдимият Ч. бил пуснат да продължи движението с товарния автомобил.

Въз основа на приетата и описана по-горе фактическа обстановка, районният съд, след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, е приел, че обвинението против подсъдимия Ч.  по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 НК не е доказано по несъмнен начин и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по това обвинение.

Съдебното производство пред първата инстанция е било проведено по реда на гл. ХХVІІ от НПК. Съкратеното съдебно следствие е протекло по чл.371, т.1 от НПК – подсъдимият Ч. е дал съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи.

По делото е безспорна установената и описана по-горе фактическа обстановка.

Спорни са по делото следните обстоятелства: в колко часа е станал инкриминираният случай – дали около 16.30 ч. /както е изложено в обвинителния акт/ или около 17 ч. /както твърди защитата/; дали след спирането на подсъдимия Ч. от свидетелите Ж., Г. и И. той им е казал: „*** съм ви майката, записвайте номера, няма да спра!”; дали с думите и действията си подсъдимият Ч. е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 НК – дали е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,

                                                      - 4 -

изразяващи се в неизпълнение на полицейски разпореждания и отправяне на обиди към полицейски служители, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – полицейски служители на Първо РУП– Стара Загора.

Основното възражение на Районна прокуратура – Стара Загора е, че районният съд е постановил оправдателна присъда спрямо подсъдимия Ч. по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 НК в противоречие със събрания доказателствен материал по делото.

Оплакването на Районна прокуратура – Стара Загора, че приетата от районния съд фактическа обстановка, в частта й относно посочените по-горе спорни обстоятелства и правни изводи, е в несъответствие със събраните по делото доказателства, е основателно.

Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е мотивирал своите изводи относно приетата и изложена по-горе фактическа обстановка – че подсъдимият Ч. не е извършил от обективна и от субективна страна престъплението по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 НК, тъй като не е казал на полицаите Ж., Г. и И. „*** съм ви майката, записвайте номера, няма да спра!”, и че подсъдимият Ч. не е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 НК. Според районния съд, подсъдимият Ч. не е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в неизпълнение на полицейски разпореждания и отправяне на обиди към полицейски служители, нито е осъществил съпротива срещу орган на властта – полицейски служители на Първо РУП– Стара Загора.

Въззивният съд не може да се съгласи с този извод и счита, че в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие са събрани достатъчно доказателства, които налагат противоположния извод. А именно, че обвинението против подсъдимия Ч. по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 НК е доказано по несъмнен начин.

След обстоен и задълбочен анализ на доказателствата по делото въззивният съд приема, че те подкрепят изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и правни изводи, поради което ги възприема изцяло.

В обвинителния акт като час на инкриминираното деяние е посочено „около 16.30 ч.”.

Защитата на подсъдимия Ч. оспорва този час, като твърди, че срещата между Ч. и полицейските служители е станала малко след 17 ч. – около 17.14 – 17.17 ч.

Върху този въпрос районният съд е съсредоточил част от доказателствените си изводи, като едновременно с това ги е използвал и за да мотивира защо не възприема показанията на свидетелите Ж., Г. и И..

Въззивният съд счита, че точният час на инкриминираното деяние не е от съществено значение за правната му преценка, но тъй като за това обстоятелство се спори между страните, то следва да бъде обсъдено.

Старозагорски окръжен съд                   - 5 -                          в.н.о.х.д. № 1391/2012 г.

 

Безспорно е, че на 28.07.2012 г., следобед, подсъдимият Ч. управлявал товарен автомобил „Мерцедес” с рег. № РВ **** ВХ /без товар/, с прикачено към него ремарке, в посока от север на юг, по околовръстния път на гр. Стара Загора.

 По същото време свидетелите Ж., Г. и И. ***/ патрулирали на обособен пост на околовръстния път на гр. Стара Загора, в района на бензиностанция „Ромпетрол”.  Те осъществявали контрол за изпълнението на заповед № РД-11-374/06.04.2012 и заповед изх. № РД-11-702/15.06.2012 г., и двете на Агенция „Пътна инфраструктура”,  свързани с въвеждането на временна организация по републиканските пътища в периода 12.04.2012 г. – 30.09.2012 г.

Свидетелят Ж. подал сигнал със стоп-палка на подсъдимия Ч., същият спрял на отбивката за бензиностанция „Ромпетрол”.

Въззивният съд счита, че това е станало около 16.30 ч. Основание за този извод дават показанията на свидетелите Ж., Г., И., Б. /касиер на бензиностанция „Ромпетрол”/, Стойчев /мл. автоконтрольор, съставил на Ч. акт за установяване на административно нарушение № 2470 от 28.07.2012 г./ и Т. /инспектор при ДАИ – Стара Загора, отишъл на мястото на инцидента около 17 ч./, дадени в хода на досъдебното производство и прочетени в хода на първоинстанционното съдебно следствие на основание чл.371, т.1 от НПК; наказателно постановление № 2470/12 от 22.08.2012 г. и акт за установяване на административно нарушение № 2470 от 28.07.2012 г. /съответно, л.30 и л.31 от д.п. № 1191/2012 по описа на Първо РУП – Стара Загора/; писмо № 15231/04.03.2013 г. на ОД на МВР – Стара Загора, Отдел „Охранителна полиция” /л.53 от настоящото дело/ и показанията на свидетелите Ж., Г. и И., дадени в хода на въззивното съдебно следствие.

Свидетелят Т., който в качеството си на инспектор при ДАИ – Стара Загора, отишъл на мястото на инцидента около 17 ч., обяснява защо в протокола за проверка е вписан час 15.30 ч. А именно – дигиталният тахограф на автомобила на Ч. бил настроен по т.нар „европейско време” – с два часа назад /л.39 и л. 40  от д.п. № 1191/2012 по описа на Първо РУП – Стара Загора/. Т.е. – проверката е била осъществена от свидетеля Т. около 17.30 ч. местно време.

Районният съд е приел, че инцидентът, предмет на наказателното производство, е станал около 17.14 ч. – 17.17 ч., позовавайки се на показанията на свидетеля Банев,  картата на водача Ч. за 28.07.2012 г. и разпечатка към нея /л.31 – л.32 от н.о.х.д. № 2207/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд/.

Този час поддържа и подсъдимият Ч. в обясненията си в хода на въззивното съдебно следствие.

Подсъдимият Ч. твърди, че е не е изключвал двигателя на управлявания от него товарен автомобил, което обяснява данните от дигиталния тахограф и горната разпечатка, според които автомобилът на Ч. не е спирал, а се е движел през цялото време, докато е траял инцидентът.

                                                           - 6 -

Въззивния съд счита, че посочените от районния съд доказателства не могат да обосноват направения в мотивите на протестираната присъда извод за часа на инцидента. Още повече, че свидетелят Банев твърди, че инцидентът пред бензиностанция „Ромпетрол” е започнал около 16.20 ч. на 28.07.2012 г. /л.14 от д.п.

№ 1191/2012 по описа на Първо РУП – Стара Загора/.

Поради всичко изложено въззивният съд счита, че инкриминираното деяние е станало около 16.30 ч. на 28.07.2012 г.

В обвинителния акт е изложено, че след като свидетелят Ж. разпоредил на подсъдимия Ч. навлезе в района на бензиностанцията, за да бъде освободено пътното платно и да бъде извършена проверка на документите на автомобила, започнало пререкание между Ч. и Ж.. Подсъдимият Ч., започнал да вика през отворения прозорец на автомобила, че бил „празен”, идвал от гр. Сливен и по пътя на три пъти бил спиран на същото основание, като всеки път бил „пускан”. С агресивен тон той попитал свидетеля Ж.: Какъв си ти, че да ме спираш отново?”. Полицейският служител отново разпоредил на водача да отбие на паркинга на бензиностанцията. Тогава подсъдимият Ч. арогантно заявил на полицейските служители: „*** съм ви майката, записвайте номера, няма да спра!”, потеглил внезапно, форсирайки двигателя на автомобила, преминал през паркинга на бензиностанцията и отново излязъл на околовръстния път.

Свидетелят Ж. докладвал за случилото се на оперативния дежурен в ОД на МВР – Стара Загора и незабавно, заедно със свидетелите Г. и И., с включен звуков и светлинен сигнал на патрулния автомобил, последвали товарния автомобил.

Защитата на подсъдимия Ч. оспорва обстоятелството, че той е употребил този израз и твърди, че няма доказателства в подкрепа на обвинените.

За да приеме за недоказано горното обстоятелство, районният съд се е позовал на показанията на свидетелите Ж., Г., И. и Банев, дадени в хода на досъдебното производство и прочетени в хода на първоинстанционното съдебно следствие на основание чл.371, т.1 от НПК. Районният съд е приел, че показанията на посочените полицейски служители не могат да бъдат кредитирани, тъй като те само формално кореспондират помежду си /налице е пунктуална и стилистична идентичност между тях/, а свидетелят Банев /очевидец на случая/ не е чул псувня.

Действително, констатацията на районния съд относно идентичността на показанията на свидетелите Ж., Г., И., дадени в хода на досъдебното производство, е правилна. Но в мотивите към протестираната присъда не са коментирани посочените гласни доказателства в съвкупност с останалите такива /напр. докладна записка № 11751/28.07.2012 г., изготвена от свидетеля Ж./. Обстоятелството, че с определение по чл.372, ал.3 от НПК е одобрено съгласието на подсъдимия Ч. производството да продължи по реда на чл.371, т.1 от НПК /да на се провежда разпит на всички свидетели/, означава, че районният съд е приел, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК. Въпреки това, обаче, районният съд не е възприел

Старозагорски окръжен съд                   - 7 -                          в.н.о.х.д. № 1391/2012 г.

 

като достоверни показанията на свидетелите Ж., Г., И. само в две части. А именно – в частта относно часа на инцидента и в частта относно отправената от подсъдимия Ч. псувня към полицейските служители.

Тези изводи на районния съд е необосновани и неправилни.

Още повече, че свидетелят Банев е видял действията на подсъдимия Ч. и спрелите го полицаи, но той е бил на разстояние, което, очевидно, не му е позволявало да чува какво си говорят те. Аргумент за това въззивният съд намира в казаното от Банев: „След като водачът на камиона размени някакви реплики с полицаите, внезапно форсира автомобила” /л.14 от д.п. № 1191/2012 г. на Първо РУП – Стара Загора/. Т.е. – свидетелят Банев е чул, че подсъдимият Ч. си говори нещо с полицаите, но не е чул какво са си казали, поради което и използва неопределителното местоимение „някакви” /неизвестни, неопределено какви/.

В хода на въззивното съдебно следствие, с оглед за изясняването на обективната истина по делото, бяха уважени доказателствените искания на Районна прокуратура – Стара Загора. Наличието на съществени противоречия по отношение на важни за делото обстоятелства между обясненията на подсъдимия Ч. /дадени в с.з. на 22.11.2012 г. пред районния съд/, от една страна, и показанията на свидетелите Ж., Г. и И. /приобщени по делото на основание чл.371, т.1 от НПК/, от друга страна, наложи въззивният съд разпита подсъдимия Ч. и свидетелите Ж., Г. и И.. На основание чл.143, ал.1 от НПК бяха проведени и очни ставки между подсъдимия Ч., от една страна, и свидетелите Ж., Г. и И., от друга страна, по отношение на обстоятелствата какво е било поведението на Ч. след спирането му от полицаите в района на бензиностанция „Ромпетрол” на околовръстния път на гр. Стара Загора; какви действия е извършил Ч. и какви реплики е отправил към полицейските служители.

Събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства в пълна степен подкрепят изложеното в обвинителния акт, че подсъдимият Ч. е казал на полицейските служители: „*** съм ви майката, записвайте номера, няма да спра!”, след което форсирал двигателя на автомобила, преминал през паркинга на бензиностанцията и отново излязъл на околовръстния път.

Свидетелите Ж., Г. и И. са единодушни и категорични относно тези думи и действия на подсъдимия Ч.. И тримата свидетели са възприели същите като отправени лично към тях /а не безадресно казани/ и ги възпроизвеждат пред съда /с незначителни разлики, отнасящи се по-скоро до вида на използвания глагол, характерен за всяка псувня/. Свидетелите Ж., Г. и И. потвърждават тези обстоятелства и в хода на проведените очни ставки на всеки един от тях с подсъдимия Ч..

Поради всичко изложено, въззивният съд счита, че по делото следва да се приеме за безспорно доказано, че подсъдимият Ч. казал на полицейските служители: „*** съм ви майката, записвайте номера, няма да спра!”, след което неочаквано и рязко потеглил.

                                                            - 8 -

Горната реплика на подсъдимия Ч. е логическо и емоционално продължение на неговото отношение към конкретното спиране – четвърто за деня, от полицейски патрул. Следва да се отбележи и това, че денят бил много горещ /температурата на въздуха била над 40 градуса по Целзий/, подсъдимият Ч. бързал да приключи курса и да се прибере, което допълнително го изнервяло. Той бил нервен още когато го спрял свидетеля Ж., започнал да вика на полицаите /а не да говори с тях/ и бързо и рязко потеглил на два пъти, въпреки конкретните полицейски разпореждания да спре и да отбие на паркинга /или да остане на място – вторият път/ за проверка. Свидетелят Стойчев, пристигнал на мястото на произшествието малко след това, заявява: „При разговора с мен Ч. изглеждаше нервен, но в последствие се успокои” /л.38 от д.п. № 1191/2012 по описа на Първо РУП – Стара Загора/.

След като подсъдимият Ч. излязъл с камиона си отново на околовръстния път, свидетелят Ж. докладвал за случилото се на оперативния дежурен в ОД на МВР – Стара Загора и незабавно, с патрулния автомобил /с включен звуков и светлинен сигнал/, заедно със свидетелите Г. и И., последвали товарния автомобил.

Полицейските служители застигнали товарния автомобил на същия път, в близост до пътния възел за гр. Раднево. През отворения прозорец на предната дясна врата на патрулния автомобил свидетелката Г. многократно подала сигнали със стоп-палка на подсъдимия Ч. да отбие вдясно на пътя и да преустанови движението. Тъй като подсъдимият не спрял, полицаите го изпреварили и по този начин „блокирали” товарния автомобил.

Двата автомобила спрели един зад друг. Свидетелката Г. излязла от патрулния автомобил и тръгнала към товарния автомобил „Мерцедес”.

Тогава подсъдимият Ч. отново рязко потеглил. Виждайки случващото се, свидетелят Ж. скочил на стъпалото на кабината на товарния автомобил, отворил вратата на водача и хванала ръцете му, като му разпоредил да спре. Едва тогава Ч. преустановил движението и угасил двигателя на автомобила.

Полицейските служители установили самоличността на водача, като докладвали за случая в дежурната част на ОД на МВР – Стара Загора и поискали съдействие от служители на сектор „Пътна полиция” и ДАИ.

В писмо № 15231/04.03.2013 г. на ОД на МВР – Стара Загора, Отдел „Охранителна полиция” /л.53 от настоящото дело/ подробно е описано кога и какво точно е съобщил свидетелят Ж. на оперативния дежурен при Първо РУП – Стара Загора и че е поискал съдействие от екип на „Пътна полиция” /обаждането му е било в 16.40 ч., Ж. е дал подробна информация за инцидента с Ч. и е посочил, че това е станало в 16.30 ч./. В 16.40 ч. оперативният дежурен в ОД на МВР – Стара Загора /гл. полицай Тихомир Пенев/ получил обаждане от оперативния дежурен при Първо РУП – Стара Загора, който поискал съдействие, тъй като водач на товарен автомобил не изпълнил полицейско разпореждане на служители на Първо РУП – Стара Загора и след преследване спрял на пътен възел

Старозагорски окръжен съд                   - 9 -                          в.н.о.х.д. № 1391/2012 г.

 

за гр. Раднево. Гл. полицай Пенев изпратил на мястото екип на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора.

В пристигналия на мястото екип на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора били свидетелят Тодор Стойчев и колегата му Р. Г/.

Свидетелят Стойчев съставил акт за установяване на административно нарушение № 2470/28.07.2012 г. на подсъдимия Ч. /л.33 от д.п. № 1191/2012 по описа на Първо РУП – Стара Загора/ по чл.103 от ЗДвП. Посочената разпоредба гласи, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

В наказателно постановление № 2470/12 от 22.08.2012 г. /л.30 от д.п. № 1191/2012 по описа на Първо РУП – Стара Загора/ нарушението на Ч. е описано по начин, изцяло съвпадащ с приетата за безспорно установена по делото фактическа обстановка. А именно, че на 28.07.2012 г., около 16.30 ч., след като водачът Ч. е спрян със стоп-палка по образец от униформен служител и му е разпоредено да влезе в бензиностанцията, за да не затруднява движението и да му бъде извършена проверка, той потегля, като не изпълнява указанията на контролните органи. Ч. е застигнат и спрян на пътен възел 1-5 и 2-5.

Наказателно постановление № 2470/12 от 22.08.2012 г. е влязло в сила.

В мотивите на протестираната присъда районният съд е развил своите правни съображения защо приема, че подсъдимият Ч. не е извършил престъплението по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 НК, а именно – че не е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в неизпълнение на полицейски разпореждания и отправяне на обиди към полицейски служители, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – полицейски служители на Първо РУ „Полиция” – Стара Загора, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред. Районният съд е изложил и своите разсъждения, че поведението на подсъдимия Ч. би могло да бъде разгледано като административно нарушение по чл.55, ал.1 от ЗМВР /относно неизпълнението на полицейски разпореждания/ и по чл.103 от ЗДвП /относно поведението му при подаване на сигнал със стоп-палка и двукратното му тръгване, въпреки указанията на контролните органи/, но не представлява грубо нарушаване на обществения ред. Не представлява такова нарушаване и неперсонифицираната псувня, посочена в обвинителния акт, която е останала недоказана, според районния съд, и която би могла да се разглежда като дребно хулиганство по чл.1, ал.2 от УБДХ.

Въззивният съд не приема за правилен и обективен както анализа на доказателствата и това, че първата инстанция не приема за доказано, че подсъдимият Ч. е казал на полицейските служители: „*** съм ви майката, записвайте номера, няма да спра!”, така и правните изводи на районния съд.

                                                         - 10 -

По-горе беше изложена приетата от настоящия съд фактическата обстановка, както и безспорно установените по делото обстоятелства, сред които е и това, че подсъдимият Ч. се е държал арогантно с полицейските служители, напсувал ги е /казал на тримата: „*** съм ви майката, записвайте номера, няма да спра!”/ и не изпълнил техните разпореждания да отбие в паркинга на бензиностанция „Ромпетрол” за проверка. Безспорно установено е по делото, че подсъдимият Ч. на два пъти внезапно и рязко потеглял с товарния си автомобил, като първият път създал опасност за движението с неочакваното си излизането си от „ръкава” на бензиностанцията на околовръстния път, а вторият път поставил в опасност живота и здравето на свидетелката Г., която била част от екипа на полицейските служители на Първо РУ „Полиция” – Стара Загора, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред.

Именно тези непристойни действия на подсъдимия Ч., според въззивния съд, представляват грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото. Подсъдимият Ч. двукратно не е изпълнил полицейски разпореждания, отправил е обиди към полицейските служители /казал им: „*** съм ви майката, записвайте номера, няма да спра!”/ и е оказал съпротива срещу орган на властта – полицейски служители на Първо РУ „Полиция” – Стара Загора, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред.

С действията си подсъдимия Ч. е демонстрирал незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване /Р-492-82-ІІ н.о./. Подсъдимият Ч. се е противопоставил на общоприетите правила за приличие и на задълженията си като водач на МПС да се подчини и да окаже съдействие на органите на властта /спрелия го полицейски екип/. Действително, деянието е осъществено на околовръстния път на гр. Стара Загора, но според ППВС-2-74, т.5, публичността не е задължителен елемент от състава на престъплението хулиганство.

Според Р-171-82-І н.о., хулиганство по смисъла на чл. 325 НК е налице и когато водач на моторно превозно средство нарушава грубо правилата на движението, демонстрира явно незачитане и пренебрежително отношение към тях и обществото, неподчинение на органите, натоварени с контрола по спазването им, създава опасност и обърканост в движението и страх и възмущение у движещите се по улицата и пътищата граждани.

Възраженията на защитата на подсъдимия Ч., че на 28.07.2012 г. за неговия товарен автомобил не е съществувала забрана да се движи по пътищата за времето от 13.00 ч. до 21.00 ч. /тъй като е под 20 тона/, както и коментарът на издаването и същността на заповед № РД-11-374/06.04.2012 и заповед изх. № РД-11-702/15.06.2012 г., и двете на Агенция „Пътна инфраструктура”, са неотносими към настоящото дело.

Безспорно е по делото, че подсъдимият Ч., като водач на МПС и участник в движението по пътищата, е бил задължен да спазва ЗДвП, ЗМВР и всички останали закони на Република България. А именно – да спре за проверка, да

Старозагорски окръжен съд                   - 11 -                        в.н.о.х.д. № 1391/2012 г.

 

изпълни дадените полицейски разпореждания, да не се съпротивлява срещу органите на властта и всичко това да бъде съпроводено с прилично поведение и уважение към обществото, обществения ред и органите на властта.

Твърдението на подсъдимия Ч., че здравословното му състояние по време на инцидента било влошено и бързал, защото искал да потърси своевременно лекарска помощ, е несъстоятелно. По делото няма данни за това – представените пред районния съд медицински документи са от м. февруари – м. април 2012 г. /л.27 – л.29 от н.о.х.д. № 2207/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд/. Подсъдимия Ч. само е споменал че не се чувства добре пред свидетелите Ж. и Г., но без да уточнява какъв му е здравословният проблем и без да поиска помощ от полицейските служители. Още повече, че по пътя от гр. Сливен до гр. Стара Загора /включително и в гр. Стара Загора/ подсъдимият Ч. не е потърсил медицинска помощ.

Обстоятелствата относно подаването на 30.07.2012 г. на заявление и на възражение от подсъдимия Ч. против акт за установяване на административно нарушение № 2470/28.07.2012 г. /съответно, л.33 и л.34 – л.35 от  д.п. № 1191/2012 по описа на Първо РУП – Стара Загора/ и изготвената от свидетеля Ж. докладна записка № 11751  от 28.07.2012 г. /л.6 от д.п. № 1191/2012 по описа на Първо РУП – Стара Загора/, а именно – кой ден, с какъв номер са заведени и какъв е редът за това, са ирелевантни за настоящия казус.

Такава е и изисканата и постъпила с писмо № І-6267/12.03.2013 г. от Министерството на вътрешните работи ИИС „Справка-КАТ-Централен регистър” относно управлявания от подсъдимия Ч. товарен автомобил „Мерцедес” с рег. № РВ **** ВХ. Тя е с дата 28.08.2012 г., а деянието, предмет на настоящото наказателно производство, е осъществено на 28.07.2012 г.

С оглед гореизложеното, въззивният съд счита, че възражението на защитата, че протестът интерпретира доказателствата по изгоден за обвинението начин, е несъстоятелно и не отговаря нито на съдържанието на протеста, нито на приетата за установена и изложена по-горе фактическа обстановка.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора изразява своето становище, че подсъдимият Ч. бъде признат за виновен по обвинението по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 НК, като му бъде наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от пет години.

Въззивният съд счита, че от обсъдените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие пред първата и пред настоящата инстанция, безспорно и категорично се налага единствено възможният правен извод, а именно – че подсъдимият Ч. е извършил престъплението по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 НК, в което е обвинен.

Поради това и тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин, на основание чл.303 от НПК въззивният съд следва да признае подсъдимият Ч. за виновен.

                                                                         - 12 -

Видно от справка за съдимост № 5347/20.11.2012 г. от Пазарджишкия районен съд /л.23 от н.о.х.д. № 2207/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд/, подсъдимият Ч. е неосъждан.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин отчасти от обясненията на подсъдимия Ч., показанията на свидетелите Ж., Г., И., Б, С. и Т. /дадени в хода на досъдебното производство и прочетени в хода на първоинстанционното съдебно следствие на основание чл.371, т.1 от НПК/, показанията на свидетелите Ж., Г. и И., дадени в хода на въззивното съдебно следствие, и приложените към делото писмени доказателства.

Въз основа на установената по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Ч. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 НК, тъй като на 28.07.2012 г. в гр. Стара Загора е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в неизпълнение на полицейски разпореждания и отправяне на обиди към полицейски служители, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – полицейски служители на Първо РУ „Полиция” – Стара Загора, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред.

От субективна страна престъплението по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 НК е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият Ч. е съзнавал, че действията му са непристойни и грубо нарушават обществения ред; той съзнателно е демонстрирал своето неуважение към обществото, като не е изпълни полицейски разпореждания, отправил е обиди към полицейски служители и е оказал съпротива срещу орган на властта. Подсъдимият Ч. е съзнавал обществен опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите обществен опасни последици и е искал настъпването на тези последици.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че наказанието на подсъдимия Ч. следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства – подсъдимият е неосъждан, има възможност да се поправи, полага обществено полезен труд /работи като шофьор/, няма нарушения по ЗДвП и ПГ, не са налице данни за висока степен на обществена опасност на дееца. Отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия Ч. няма.

Ето защо, съдът намира, че наказанието на подсъдимия Ч. следва да се определи близо до минималното наказание за престъпление по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 НК /законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години/, а именно шест месеца лишаване от свобода.

Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за постигане на целите му /поправяне на подсъдимия/ не е наложително подсъдимият Ч. да изтърпи така наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно,

Старозагорски окръжен съд                   - 13 -                        в.н.о.х.д. № 1391/2012 г.

 

поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Причините за извършването на престъплението са ниско правно съзнание и неуважение към установения в обществото правов ред.

Предвид гореизложеното, въззивният съд следва да отмени протестираната присъда, с която подсъдимият Я.С.Ч. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 НК, като вместо нея постанови нова присъда, с която следва да бъде осъден подсъдимият Ч. по посоченото обвинение така, както беше изложено по-горе.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.334, т.2 и чл.336, ал.1, т.2 от НПК, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1 .

 

 

                                                                       2.