О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер №                                29.05.2013 г.                   град  Стара Загора

 

 

Старозагорският окръжен съд,наказателно отделение на двадесет и девети май 2013  година

в закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОНЬО ТОНЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията-докладчик Тоньо Тонев чнд №261 по описа за 2013 г.,за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на В.Г.У., ЕГН ********** *** против постановление на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора за прекратяване на досъдебно производство №1691/2012 год. по описа на РУ”Полиция” гр.Казанлък  водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343,ал.І,б.”б” във вр. с чл.342,ал.І НК с пострадал Л.Н.У..

С жалбата се иска да се отмени постановлението за прекратяване на досъдебното производство  и се върне делото на прокурора “със задължителни указания, относно прилагането на Закона. В жалбата се оспорват приетата за установена фактическа обстановка и заключенията на експертизите, относно скоростта на движение на автомобила управляван от С.Г..

 

Окръжният съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложеното в жалбата  и материалите на делото намира, че жалбата е подадена в срок, от лице което има право да обжалва прокурорския акт /майка на пострадалия/ и по същество е основателна,но не по изложените в нея съображения.

В обстоятелствената част на постановлението на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора наблюдаващият прокурор е приел, че на 26.09.2012 год., около 18.10 часа в гр.К., по бул.”****” в посока изток-запад, със скорост от около 50 км/ч се движел лек автомобил м.”****” с рег.№СТ **** ВА, управляван от С.Г.. Улицата, по която се движел автомобила била покрита с асфалтова пътна настилка, ориентирана в посока изток-запад, представляваща прав равнинен участък и състоящ се от две ленти за движение, разделени помежду си с единична непрекъсната линия. Времето било сухо, видимостта-нормална. Движейки се по северната лента за движение, автомобилът застигнал движещ се с 12 км/ч в северния край на същата лента и в същата посока велосипед, управляван от пострадалия Л.У. – работник в “***” ЕООД. При приближаване портала на дружеството, намиращ се южно от булеварда,пострадалият У. внезапно променил посоката на движение на велосипеда – на югозапад, предприемайки завой на ляво. Св. Г. реагирал на маневрата на велосипедиста, като задействал спирачната система и също променил посоката на движение на автомобила наляво, навлизайки в южната лента, предназначена за насрещнодвижещите се ППС. На около 0,5-1 метър, южно от осевата линия, управлявания от пострадалия велосипед се ударил в предното дясно огледало и предната дясна врата на автомобила. Автомобилът спрял в южната лента за движение, след което на заден ход се върнал до мястото на сблъсъка, спрял в южната лента, ориентиран в посока запад.

Според заключението на АТЕ при движение на л.автомобил със скорост от 50 км/ч, за водача на МПС не съществува техническа възможност за предотвратяване на ПТП, чрез аварийно задействане на спирачнана система и предприемане на спасителна маневра с навлизане в южната лента за движение, където е настъпил удара между двете ППС.

Съдът счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена правилно, но правните изводи в  постановлението са необосновани,  и разследването страда от непълнота в насока предприетите действия от водача на лекия автомобил.

Прието е, че водачът на лекия автомобил е предприел спасителна маневра, но въпреки това общественоопасният резултат е настъпил. По начало спасителната маневра не е правно регламентирано поведение на водачите на пътни превозни средства. Практически е трайно установено, че това действие се предприема от водача на ПС на своя отговорност, за да предотврати обществено опасните последици. При установената фактическа обстановка е било наложително на АТЕ да се постави задача ако водачът на лекия автомобил не бе предприел спасителна маневра, а беше се съобразил с вменените в чл.20, ал.ІІ ЗДвП задължения за водачите на ППС да намали скоростта и при необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, доколко би настъпил сблъсъка между двете превозни средства. Водачът на превозното средство може да предприеме спасителна маневра единствено, когато опасността, създадена от неправомерното поведение на друг участник в движението, не може да бъде предотвратена по предвидените в чл.20,ал.ІІ ЗДвП начини.

В настоящия случай опасността е възникнала в момента, в който велосипедистът, без да подаде сигнал с ръка, е предприел завой на ляво. От този момент водачът на лекия автомобил и бил длъжен да намали скоростта или да спре, а не да прави опит със спасителна маневра да избегне сблъсъка. Едва ако се установи, че по посочените в чл.20,ал.ІІ ЗДвП начини за предотвратяване на ПТП това е невъзможно, е оправдано предприемането на спасителна маневра.

В тази връзка обжалваното постановление на ОП-Стара Загора за прекратяване на наказателното производство, поради необоснованост, следва да се отмени и делото се върне на прокурора за изясняване на описаните по горе обстоятелства и прилагане на закона.

Водим от това и на основание чл.243,ал.V,т.3  НПК, съдът      

 

                        О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯВА постановление на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора за прекратяване на досъдебно производство №1691/2012 год. по описа на РУ”Полиция” гр.Казанлък  водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343,ал.І,б.”б” във вр. с чл.342,ал.І НК с пострадал Л.Н.У..

 

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и Окръжна прокуратура гр.Стара Загора, които могат да обжалват и протестират същото пред Пловдивски апелативен съд в седемдневен срок от получаване на съобщение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: