м о т и в и

                            към Присъда № 29/14.05.2013г.,

                            постановена по НОХД № 186/2013г.

                            по описа на Окръжен съд Стара Загора.

 

 С обвинителен акт, подсъдимият М.Р.И., ЕГН **********, е предаден на съд за това, че в периода 04.12.2012г. - 10.12.2012г. в гр. ******, обл. *****, в парк „****” и в ж.к.”*****” /в близост до военно поделение/, в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи: на 04.12.2012г. в парк „*****” е отнел 1 бр. кожена дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 25.00 лв., ведно с намиращите се в нея вещи: 1бр. кожен портфейл на стойност 5.00 лв., пари -2 лв. на монети, 2 бр. електронни органайзера марка „***” на обща стойност 30.00лв., 1 бр. диоптрични очила, ведно с калъф на стойност 120.00лв., 1 бр. гланц за устни марка „****” на стойност 2.00лв., 1 бр. телбод на стойност 3.00 лв., 1 бр. ключодържател, ведно с три броя секретни ключа на обща стойност 10.00 лв., 1 бр. калъф за документи на стойност 1.00 лв., 1 бр. тефтерче на стойност 1.00лв. от владението на К.Р.Р. с ЕГН**********;*** / в близост до военното поделение/, е отнел 1 бр. раница от изкуствена кожа на стойност 25.00 лв., ведно с  намиращите се в нея вещи: 1 бр. дамски портфейл от изкуствена кожа на стойност 10.00 лв., пари - 65.00лв. в банкноти и 15.00лв. на монети, 1 бр. текстилен несесер на стойност 3.50лв., 1 бр. спирала за очи марка „*****” на стойност 7.00лв., 1 бр. червило за устни марка „*****” на стойност 3.00 лв., 1 бр. молив за очи марка „*****” на стойност 2.00 лв., 1 бр. молив за устни на стойност 2.00 лв., 1 бр. керамична пила за нокти на стойност 3.00лв., 1 бр. нокторезачка на стойност 3.00лв., 1 бр. парфюм 70 мл. на стойност 15.00 лв., 1 бр. чадър на стойност 5.00 лв., 1 бр. слушалки за мобилен телефон марка „*****” на стойност 12.00 лв., 1 бр. кучегон на стойност 35.00 лв., от владението на М.Г.Б. с ЕГН**********, всичко на обща стойност 404.50 /четиристотин и четири лева и петдесет ст./ с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежа представлява опасен рецидив – престъпление по  чл. 199, ал.1 т.4 във вр. с чл.198 ал.1 във вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” вр.чл.26, ал.1 от НК.

           Подсъдимият М.Р.И. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Признава се за виновен и изразява съжаление за извършеното.

           Въз основа на самопризнанията, направени от подсъдимия, съпоставени със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

           

  Подсъдимият М.Р.И., ЕГН ********** е роден на ***г. в гр. *****, български гражданин, от ромски произход, с начално образование, неженен, безработен, постоянен адрес: гр. ****, ул. „******” № ***, осъждан. 

 

 Подсъдимият М.И. е осъждан многократно на „Лишаване от свобода”, като е изтърпявал така наложените наказания ефективно. С определение от 16.04.2009г., постановено по ЧНД № 337/2009г. по описа на Казанлъшкия районен съд е допусната комулация на наложените на осъдения М.Р.И. наказания “Лишаване от свобода”по НОХД № 804/2008г., НОХД № 1225/2008г., НОХД № 1001/2008г., НОХД №1243/2008г. - всички по описа на РС-Казанлък и НОХД №788/2008г. по описа на ОС – Стара Загора, като му е наложено едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях „Лишаване от свобода” за срок от четири години при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Така определеното общо наказание е изтърпяно от подсъдимия И. на 22.11.2012 год.

 

На 04.12.2012г. около 17.20 часа пострадалата К.Р., преминавайки през парк ”******” в гр.****, чува стъпки зад себе си и притеснена от този факт, ускорява хода си. Достигайки края на парка, пострадалата Р. била застигната от подс. М.И., който я хванал за косата и дърпайки я силно я съборил на земята. След като я събаря на земята, подс. И. хванал дамската й чанта и започнал да дърпа силно. В следствие на упражнената сила, дръжката на чантата се скъсала, подс. И. взел чантата със себе си и веднага избягал в посока на музей „****”. Стигайки до музея, подс. И. прегледал съдържанието на отнетата чанта и взел от нея 2.00 /два/ лева и 2 бр. електронни органайзера, марка „***”. След това, чантата, ведно с всички останали вещи, намиращи се в нея -кожен портфейл, диоптрични очила, ведно с калъф, гланц за устни марка „*****”, телбод, ключодържател, ведно с три броя секретни ключа,  калъф за документи и лични документи и тефтерче, изхвърлил в намиращото се наблизо подземие.

Въпреки часа на нападението, пострадалата Р. успяла да огледа визуално нападателя си – подс. И.. Р. придобила впечатление за възрастта, телосложението и дрехите, с които бил облечен нападателя й. След инцидента, Р. веднага се обадила на тел.112 и съобщила за случилото се.

 

На 10.12.2012г. около 04.40 часа пострадалата М.Б. тръгнала за работното си място в„*****, като се движела по ул.”*****”. Подминавайки военното поделение, същата чула бързи стъпки зад себе си, обърнала се назад и видяла зад себе си подс. И., който в този момент посегнал към раницата и. Поради това пострадалата Б. започнала да вика за помощ, но в този момент подс. И. й нанесъл удар с юмрук в областта на ухото, в следствие на което тя губи равновесие и пада на земята. Подсъдимият И. с помощта на нож отрязъл презрамките на раницата, която взел със себе си и бързо избягал от местопроизшествието. Стигайки до музей „****”, подс. И. прегледал съдържанието на отнетата раница и взел от нея 65.00 лв. на банкноти, 15.00 лв. на монети, слушалки за мобилен телефон марка „****” и кучегон, които сложил в джоба на якето, с което е облечен и което било собственост на св. М.П. След това раницата, ведно с всички останали вещи, намиращи се в нея / дамски портфейл от изкуствена кожа, текстилен несесер, спирала за очи марка „****”, червило за устни марка „*****”, молив за очи марка „****”, молив за устни, керамична пила за нокти, нокторезачка, парфюм 70 мл., чадър/, изхвърлил в намиращото се наблизо подземие.

 

Въпреки часа на нападението, пострадалата Б. успяла да огледа визуално нападателя си – подс. И.. Б. придобила впечатление за възрастта, телосложението и дрехите, с които бил облечен нападателят й. След инцидента Б. ***, където е съобщила за случилото се и е разпитана като свидетел. След проведени ОИМ, подс. И. е бил задържан от органите на полицията.

       От протоколи за разпознаване (лист 31-32 и 34-35 от ДП) е видно, че пострадалите К.Р.Р. и  М.Г.Б. са идентифицирали като извършител на осъществения спрямо тях грабеж подсъдимия М.Р.И..

          Видно е от заключенията на съдебно-оценъчните експертизи /лист 39-41 от ДП и лист 50-51 от ДП/, че общата стойност на отнетите вещи е в размер на 404,50 лева.

         Видно от заключението на назначената съдебнопсихиатрична експертиза № 5/17.01.2013г. /лист 45-47 от ДП/ е, че подсъдимият М.Р.И. страда от диссоциално личностово разстройство. Същият е бил в състояние да разбира свойството и значението на предприемането от него действия и е могъл да ръководи постъпките си. Подсъдимият И. е бил в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

 

          Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите К.Р.Р.,  М.Г.Б. и М. З. П., протоколи за разпознаване на лица и предмети от 10.12.2012г. и всички други писмени доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК.

          Събраните в хода на досъдебното производство доказателства са взаимно допълващи се, непротиворечиви и подкрепят направеното от подсъдимия М.Р.И. самопризнание относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на това, следва да се приеме за несъмнено доказана по категоричен и безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.

         Съгласно ТР № 1/06.04.2009г. на ВКС по ТД № 1/2008 г. не е необходимо всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице.

          Следва да се отбележи отново, че всички събрани по делото доказателства са непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и подкрепят направеното в хода на откритото съдебно заседание самопризнание от подсъдимия М.Р.И.. В тази връзка трябва да се упомене, че подсъдимият И. не само призна фактите от обстоятелствената част на обвинението, но и се призна за виновен в извършването на престъплението. В последната си дума същият изрази съжаление за извършеното. Самопризнанието на подсъдимия кореспондира с показанията, дадени от свидетелите К.Р. и М.Б.  относно времето, мястото и начина на извършване на престъплението.  

          Въз основа на всички горепосочени доказателства, съпоставени поотделно, както и в тяхната съвкупност ведно със  самопризнанието, направено от подсъдимия, съдът прие, че спорни въпроси относно авторството на подсъдимия в осъществяването на описаното деяние и обстоятелства, описани в обвинителния акт, както и относно начина и мястото на извършването им, няма.

         Въз основа на установените по несъмнен и категоричен начин фактически обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

 

За да е осъществен престъпния състав на чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр.с чл.29, ал.1, буква “а” и “б” във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е необходимо дееца вследствие на употреба на сила или заплашване да отнеме чужди движими вещи от владелеца, против волята му с намерение за противозаконно своене, като  деянието следва да е извършено в условията на опасен рецидив, а от субективна страна деянието да е осъществено при пряк умисъл, т.е. деецът трябва да съзнава, че вещта се намира във владението на другиго, че тя е чужда, владелецът не е съгласен тя да му бъде отнета и че това несъгласие се преодолява чрез упражнената принуда. По принцип грабежът представлява престъпление, което се характеризира с усложнение в изпълнителната дейност. Като състав на престъплението той включва две прояви, всяка от които сама по себе си осъществява състав на престъпление (принуда и кражба), но които дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна самостоятелност и се явяват едно сложно престъпление. Съставомерните деяния да са извършени през непродължителни периоди от време (не повече от шест месеца, според установеното от съдебната практика), при една и съща обстановка и еднородност на вината - пряк умисъл, като последващите деяния се явяват от   обективна   и   субективна   страна   продължение   на   предшестващите. 

 

 

Както вече бе посочено безспорно е установено, че подсъдимия И. е упражнил физическо въздействие върху  пострадалите К.Р. и М.Б., като хванал за косата и съборил на земята пострадалата К.Р., хванал й дамската чанта и започнал да я дърпа силно, вследствие на което дръжката на чантата се е скъсала и подсъдимия взел чантата със себе си, а на пострадалата Б. нанесъл удар с юмрук в областта на ухото, вследствие на което същата загубила равновесие и паднала на земята, като с помощта на нож подсъдимия отрязъл презрамките на раницата й, която взел със себе си, т.е. употребената физическа принуда е била от естество да сломи съпротивата на пострадалите, вследствие на което подсъдимия е установил своя фактическа власт върху процесните вещи, като е прекъснал тази на пострадалите. В случая отнемането на вещите е непосредствено след упражнената принуда.  Касае се за две деяния, извършени през непродължителни периоди от време – 04.12.2012г. – 10.12.2012г., в гр. Казанлък при една и съща обстановка и еднородност на вината - пряк умисъл, като последващите деяния се явяват от   обективна   и   субективна   страна   продължение   на   предшестващите. 

 

 

          С Определение на Районен съд - Казанлък, постановено по ЧНД № 337/2009г., на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 от НК,  на подсъдимия И. е определено едно общо наказание от четири години “Лишаване от свобода” при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение от “закрит” тип. Определението е влязло в сила на 01.05.2009г., а определеното наказание е изтърпяно, както вече бе посочено на 22.11.2012г. Със същото определение, на основание чл. 70, ал. 7 от НК, е постановено подсъдимия да изтърпи отделно от така определеното общо наказание и наказанието от шест месеца и десет дни “Лишаване от свобода” при “строг” режим, определено му като изпитателен срок при условно предсрочно освобождаване с определение, постановено по НЧД № 489/2008г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Настоящото деяние е извършено през периода 04.12.2012г. – 10.12.2012г. Изпълнени са и специалните предпоставки на опасния рецидив по чл.29, ал.1 б. „а" и „б", а именно предходното осъждане да е за тежко умишлено престъпление, с което да му е наложено наказание „Лишаване от свобода” не по-малко от 1 година, изпълнението на което да не е отложено по реда на чл.66 от НК, деецът да е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и да е постановено ефективно осъждане по най-малко по една от осъдителните присъди. Наличието на всички тези предпоставки се установява от свидетелството за съдимост на подсъдимия М.Р.И..

 

   От субективна страна подсъдимия И. е съзнавал, че упражнява принуда спрямо пострадалите и владелци на вещите, като тази принуда е целяла отнемането на процесните вещи, както и че това отнемане се извършва въпреки волята на владелците и вследствие на упражнената принуда, т.е. същият е действал при пряк умисъл.

 

           Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия М.И. за виновен в това, че на инкриминираните време и място, е осъществил престъпния състав на чл. 199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 във връзка с чл.29, ал. 1,б. „а" и „б" от НК.

 

 

         Относно вида и размера на наказанието:

          При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът съобрази двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 НК относно законоустановеността и индивидуализацията на деянието.

          За извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” от НК, законодателят е предвидил наказание “Лишаване от свобода” от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния. Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчете изразеното критично отношение от подсъдимия към извършеното, оказаното съдействие на органите на ДП, тежкото материално положение и сравнително ниската стойност на отнетите вещи. Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете многобройните осъждания на подсъдимия за тежки умишлени престъпления извън тези, обуславящи квалификацията “опасен рецидив” и високата обществена опасност на дееца и на деянието.

          Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58, ал. 1 от НК.

          Действаща към време на извършване на престъплението и към настоящия момент, разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието “Лишаване от свобода” като се ръководи от разпоредбите на общата част на този Кодекс и му намалява така определеното наказание с 1/3.

 

          Предвид гореизложените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства за извършеното престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. “а” и “б” от НК във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът намери, че на подсъдимия И. следва да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” в размер на шест години. В изпълнение на императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия М.Р.И. на “Лишаване от свобода” за срок от четири години, което наказание същият да изтърпи при първоначален “строг” режим в затворническо заведение от “закрит” тип.

 

           За извършеното престъпление, съдът не наложи на подсъдимия наказанието “Конфискация”, тъй като съобрази имотното състояние на подсъдимия, респективно разпоредбата на чл. 45 от НК.

           На основание чл.59, ал.1 НК, съдът приспадна времето, през което подсъдимия И. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 11.12.2012г. до 21.03.2013г.

         Съдът постанови веществените доказателства 1 брой нож с дължина на острието 3,5 см, 1 брой нож с дължина на острието 4 см, 1 брой запалка с надпис и 1 брой запалка – синя с надпис като вещи с незначителна стойност,  да бъдат унищожени.

 

          Предвид разпоредбата на чл.189, ал.З от НПК, съдът възлага в тежест на подсъдимия М.Р.И. направените по делото разноски, като го осъжда да заплати по сметка на ОД на МВР - **** сумата от 140 лева.

         Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: