МОТИВИ

към присъда № 32/27.05.2013 год. по НОХ дело № 241/2013 год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

Обвинението против подсъдимия А.Д.Д. е за това, че на 04.12.2012 година в град Раднево обл.Стара Загора при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “Форд” модел “Ескорт” с рег.№ *****, нарушил правилата за движение: чл.20 ал.1 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, чл.20 ал.2 от ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и чл.21 ал.1 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство категория В е забранено да превишава 50 км/ч. в населено място , като управлявал автомобила със скорост 67,3 км/час, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на Г.В.И. ЕГН ********** от гр.Стара Загора – престъпление чл.343, ал. 1, б.“в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

 

Подсъдимият А.Д.Д. по реда на чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 

Лично и чрез защитника си – адв. С. моли съда, да му бъде наложено справедливо наказание и лишен от право да управлява МПС за определен срок.

 

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора, базирайки се на събраните в хода на наказателното производство доказателства и направените от подсъдимия Д. самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК поддържа първоначално повдигнатото обвинение, като доказано по безспорен и категоричен начин, поради което предлага на съда подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение като му се наложи предвиденото в закона наказание "Лишаване от свобода". Счита, че наказанието му следва да бъде определено около средния размер предвиден в закона, което наказание съгласно чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3. Намира, че в случая по отношение на подсъдимия с оглед чистото му съдебно минало и предвид това, че са налице условията на чл.66, ал.1 от НК същият не следва да изтърпява ефективно това наказание, поради което да бъде отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Редом с това наказание, на основание чл.343г от НК, предлага на съда да бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок, който да бъде равен на срока на лишаване от свобода.

 

Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият А.Д. ***. Подсъдимият.Д. е правоспособен водач на МПС - категории „В” и „М”, като се води на отчет в Сектор КАТ при ОД на МВР-Стара Загора.

На 04.12.2012 година подсъдимият Д. ***. В около 17:20 часа, подсъдимият се качил в лек автомобил марка “Форд” модел “Ескорт”, рег.№ ****, собственост на баща му - св.Д. Д., и след като го привел в движение поел от с.Знаменосец за гр.Раднево. Управляваният от подсъдимия Д. ***, като се движел по ул.”Васил Левски” в посока от юг на север – към централната част на града. Улица „Васил Левски” е ориентирана в посоки север-юг, същата е с обща ширина на платното 11,05 метра, като пътното платно се състои от две ленти за движение. Управлявания от подсъдимия Д. автомобил се движел по източната лента за движение, предназначена за движещите се в посока север превозни средства. Западната лента /с ширина 5,80м./ била предназначена за движещите се на юг превозни средства, а западно от нея се намирал участък с ниска растителност. Южно от намиращата се от западната страна на улицата бензиностанция „Европа” имало отъпкана през растителността пътека. Атмосферните условия били добри – асфалтовото пътно покритие било сухо, а видимостта нормална – на здрачаване. Подсъдимият управлявал автомобила на светлината на фаровете.

Управлявания от подсъдимия Д. ***, в източната лента за движение –в посока север, със скорост от 67,3 км/ч., приближавайки района на бензиностанция „Европа”.

В същото време от посока запад, към улицата се приближавал пострадалият Г.В.И.. Пострадалият И. страдал от психично заболяване - параноидна шизофрения, определена с непрекъснато протичане, обостряне, парафренен синдром, емоционално - волева промяна на личността, като налице било и придружаващо заболяване: глухота. С Решение № 88/ 16.09.2010 год. на Старозагорски окръжен съд по гр.дело № 1012/2010 год. на осн. чл.5 ал.1 от ЗЛС пострадалия И. бил поставен под пълно запрещение, като Органа по настойничество и попечителство назначил за настойник на пострадалия св. С.С.. Във връзка с психичното заболяване на пострадалия, същия бил многократно лекуван в ДПБ - Раднево. На 18.07.2012 год. пострадалия отново постъпил на лечение в ДПБ - гр.Раднево – доброволно, като бил на свободен режим. На 04.12.2012 год. надвечер пострадалия И. напуснал самоволно района на лечебното заведение и се движел към ул. ”Васил Левски”- перпендикулярно към същата, в посока от запад на изток. Пострадалият преминал по отъпканата пътека през растителността, западно от улицата и излязъл на пътното платно, по което в същия момент от юг приближавал управлявания от подсъдимия автомобил. Бягайки, пострадалия предприел пресичане на пътното платно, като преминал западната лента и навлязъл в източната лента за движение, по която в момента се движел управлявания от подсъдимия автомобил. При това движение на автомобила и пешеходеца, в източната лента за движение - на 2,7 м. от осевата линия, между автомобила “Форд Ескорт” рег. №****, управляван от обвиняемия и бягащия пешеходец – пострадалия И., настъпил сблъсък. Пострадалият почти бил преминал пред автомобила и последния го ударил с предната си дясна част. Ударът бил под масовия център на пострадалия – с преден десен фар, в резултат на който и скоростта на автомобила, тялото на пострадалия било качено на предния капак на автомобила и последвал удар на главата на пострадалия в предното обзорно стъкло. След това, в резултат от инерционните сили от спирането на автомобила -предприето от подсъдимия, тялото на пострадалия изпаднало странично от автомобила – в дясно , като паднало на пътното платно на 24,5 метра северно от мястото на удара. Вследствие на приведената в действие от подсъдимия спирачна система на автомобила, последния спрял на повече от 40 метра от мястото на удара, след което подсъдимия го върнал на заден ход до мястото, където пострадалия паднал на пътното платно. По време на инцидента, а и непосредствено след това по улицата нямало преминаващи други автомобили, нито наоколо имало други лица, и подсъдимия Д. сигнализирал за произшествието на тел.112. На мястото на произшествието пристигнали служители на МВР. Пристигнал и екип на Спешна медицинска помощ, който само констатирал смъртта на пострадалия И.. 

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на труп № 347/2012 год. на СМ при МБАЛ - Стара Загора, която съдът възприе като пълна, ясна и обоснована се установява, че в резултат на допуснатото пътно транспортно произшествие от подсъдимия, пострадалия Г.В.И. на 54 години, е получил следните травматични увреждания: черепномозъчна травма – кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на черепния покрив и основа, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, масивен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; вдишана кръв в белите дробове; остър кръвен застой на вътрешните органи; оток на мозъка и белите дробове; счупване на дясната малко и голямо пищялна кости, охлузвания и кръвонасядания на дясната раменна става, десния лакът и долните крайници.

В заключението експертизата сочи като причина за настъпилата смърт на пострадалия И. получената тежка черепномозъчна травма, усложнена с вдишана кръв в белите дробове.

 

Причина за настъпване на пътно транспортно произшествие е поведението на подсъдимия Д. - за подсъдимия е била налице обективна възможност да контролира непрекъснато управляваното моторно превозно средство – лек автомобил “Форд Ескорт” рег. № ****, като възприеме своевременно пострадалия при навлизане на същия на пътното платно и да спре автомобила, както и да управлява лекия автомобил с разрешена за движение в населено място скорост до 50 км/ч. и съобразена такава с конкретните условия на видимост - на здрачаване, на светлини на автомобила, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.

Извършените от подсъдимия Д. нарушения на правилата за движение по пътищата са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие и резултата от същото- смъртта на пострадалия И..

Гореизложените фактически обстоятелства съдът прие за безспорно установени въз основа на самопризнанието на подсъдимия А.Д.Д. по чл. 371, т. 2 от НПК, което съдът след проверка прецени, че се подкрепя от събраните в хода на наказателното производство доказателства, както следва: протокол за оглед /л.3 - 6/, ведно с фотоалбум към същия / л.7 - 22 от делото/, фиш за спешна медицинска помощ /л.24/, протокол за доброволно предаване на лек автомобил марка “Форд Ескорт” регистрационен № **** и разписка за същия /л.26, 27 от делото/, удостоверение № 160/01.06.2011 год. на Община Стара Загора – орган по настойничество и попечителство /л. 28, 39 - 40 от делото/, Решение № 88/16.09.2010 год. на Старозагорски окръжен съд по гр.дело № 1012/2010 год. /л.29 - 31, 43 - 44/, епикриза и медицински документи / л. 32, л.36, л. 47 - 48/, справка относно собствеността на лек автомобил марка “Форд” модел “Ескорт”, регистрационен № **** /л.54/, справка Сектор КАТ - ПП при МВР - Стара Загора относно правоспособността на А.Д. /л.57/, Удостоверение за наследници /л.60 - 61, 64 - 65/, справка и документи на Община Раднево относно знаковото стопанство /л.70 - 72/, характеристична справка /л.100/, обяснения на обвиняем /л.105/, показания на св.Р. А. /л.108/, показания на св.С.С. /л.109 /, показания на св.Д. Д. /л.110/, показания на св.И. П. /л.111/, съдебно-медицинска експертиза на труп /л.116-119/, авто-техническа експертиза /л.124-140/, протокол за химическа експертиза /л.112/, свидетелство за съдимост /л.106/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.107/.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

 

С деянието си на 04.12.2012 год. подсъдимият А.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал. 1, б.“в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК и по този текст квалифицира деянието му.

 

Подсъдимият Д. със своето противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за движение, в частност:

-чл.20 ал.1 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

-чл.20 ал.2 от ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и

-чл.21 ал.1 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство категория В е забранено да превишава 50 км/ч. в населено място , като управлявал автомобила със скорост 67,3 км/час, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на Г.В.И. ЕГН ********** от гр.Стара Загора

В конкретния случай подсъдимият, при управлението на лекия автомобил не се е съобразил с факта, че шофира при условията на намалена видимост, резултат на здрачаването.

За подсъдимия е била налице обективна възможност да контролира непрекъснато управляваното моторно превозно средство – лек автомобил “Форд Ескорт” рег. № ****, като възприеме своевременно пострадалия при навлизане на същия на пътното платно и да спре автомобила, както и да управлява лекия автомобил с разрешена за движение в населено място скорост до 50 км/ч. и съобразена такава с конкретните условия на видимост - на здрачаване, на светлини на автомобила, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.

Извършените от подсъдимия Д. нарушения на правилата за движение по пътищата са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие и резултата от същото- смъртта на пострадалия И..

Вината на подсъдимия е проявена под формата на непредпазливост и тази форма на вина е елемент от субективния състав на престъплението по чл.343 от НК.

 

В конкретния случай пострадалият Г.В.И. е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат, тъй като същият се е движил  към ул. “Васил Левски” – перпендикулярно към същата, в посока от запад на изток. Пострадалият преминал по отъпканата пътека през растителността, западно от улицата и излязъл на пътното платно, по което в същия момент от юг приближавал управлявания от подсъдимия автомобил. Бягайки, пострадалия предприел пресичане на пътното платно, като преминал западната лента и навлязъл в източната лента за движение, по която в момента се движел управлявания от подсъдимия автомобил.

 

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

 

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343, ал. 1, б.“в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК законът предвижда наказание до шест години “лишаване от свобода”.

С оглед на това, че настоящото производство се разви по глава 27 НПК и по – конкретно при хипотезата, предвидена в чл. 371, т. 2 НПК, то в този случай разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК задължава съда да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58а НК, т.е. да приложи чл. 58а, ал.1 НК, като редуцира с 1/3 определеното съгласно Общата част на НК наказание или ако едновременно с това са налице условията на чл. 55 НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се по - благоприятна за дееца.

Водим от горното и изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съдът взе предвид следното:

високата степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние;

изразеното съжаление на подсъдимия за извършеното от него, чистото му съдебно минало и младата му възраст, които съдът цени като смекчаващите отговорността обстоятелства.

 

Преценявайки горепосочените обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че не са налице условия за приложение на чл. 55 НК, тъй като същите не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла, влаган в разпоредбата. Изразеното съжаление и чистото съдебно минало на подсъдимия не са нито многобройни обстоятелства, нито някое от тях е изключително такова и не обуславят приложението на чл. 55 НК, а обосновават определяне на наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 54 НК.

Предвид горното, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, т.е. под средния размер на предвидените в чл.343, ал. 1, б.“в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, а именно: НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

Съдът стигна до извода, че целите на чл. 36 от НК биха се постигнали и без ефективното изтърпяване на наказанието от страна на подсъдимия Д., поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването на същото за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

 

С оглед изискването на чл. 58а, ал. 1 НК съдът намали така определеното на подсъдимия наказание с 1/3 и го ОСЪДИ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.

 

На основание чл.343г от НК, съдът лиши подсъдимия А.Д.Д. от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ. С това наказание съдът счита, че за определения период от време, през което подсъдимия се лишава от право да управлява МПС, ще се въздейства предупредително и възпиращо по отношение на самия подсъдим и на останалите членове на обществото да извършват престъпления от този вид.

 

На основание чл. 112, ал. 1 от НПК съдът постанови вещественото доказателство: шапка, да се отнеме в полза на Държавата и след влизане на присъдата в сила, да се унищожи като вещ с малозначителна стойност.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия А.Д.Д. следва да заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 377,04 лв. /триста седемдесет и седем лева и четири стотинки/ в полза на ОД на МВР гр. Стара Загора.

 

Причини за извършване на престъплението – несъобразяване с установените правила за движение по пътищата съгласно ЗДвП.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: