М О Т И В И

 

към Присъда № 33/28.05.2013г.,

постановена по НОХД № 245/2013г.

по описа на Старозагорски окръжен съд

 

 

     С обвинителен акт подсъдимият К.С.С. -   роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан (реабилитиран), работи  в частна фирма, живущ ***, ЕГН **********, е предаден на съд за това, че на 18.12.2012г. в землището на гр. ****, обл. ****, по ****, на 193-ти км, в посока изток - запад, при управление на МПС-товарен автомобил, марка „Мерцедес 814 Д” с рег. № У 63 07 АК нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП както следва:

- Чл. 20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;

 - Чл. 20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението, да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”

и по непредпазливост причинил смъртта на лицето Д. Г. А., ЕГН ********** от гр. ***, ж. к. „****” №**, вх.***, ет.***, ап.**, пътуваща в товарен автомобил „Мерцедес 814 Д” с рег. № У 63 07 АК – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.  

 

Подсъдимият К.С.С. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 

Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено  следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

    На 18.12.2012г. сутринта около 05:45 ч. по ****”, в посока изток-запад се движил товарен автомобил, марка „Мерцедес 814 Д” с рег. № У 6307 АК. Този автомобил бил собственост на Д. Г. А., която пътувала на дясната седалка в кабината му, а го управлявал  подсъдимият К.С.С. - **** на собственичката А.. При движение със скорост около 88 км/ч, на 193-ти км от магистралата застигнал движещия се пред него (със скорост около  59 км/ч) товарен автомобил, марка „Камаз” с рег. № СТ 1480 СР, с прикачено ремарке за товарен автомобил с рег. № СТ 0757 ЕХ, собственост на ******** и управляван от Д. Г. К.. Подсъдимият С. загубил контрол на управление над товарния автомобил, марка „Мерцедес” и в резултат на застигането, се блъснал в ремаркето на т.а. „Камаз”. Ударът бил в предна дясна част на т. а. „Мерцедес 814 Д” и задна лява част на товаран автомобил „Камаз”. След първия контакт, т.а. „Мерцедес” се отклонил надясно, преминал през лентата за принудително спиране, откъртил части от бордюра, ударил се в предпазната мантинела и навлязъл в кален, наклонен, затревен, опесъчен и зачъкален банкет, като спрял в положение наклонен на дясната си страна с предница ориентирана на северозапад.

След удара, товарния автомобил „Камаз” предприел аварийно спиране в аварийната лента.

В резултат на удара, возещата се на дясната седалка в кабината  на т.а. „Мерцедес” Д. Г. А. починала на място.

         Събраните в хода на досъдебното производство доказателства – взаимно допълващи се и непротиворечиви – подкрепят направеното от подсъдимия К.С.С. признание на инкриминираните в обвинителния акт факти и обстоятелства и налагат за установено по несъмнен и категоричен начин гореизложеното изложение на фактически случилото се.

 

Обстоятелствата относно поведението на подсъдимия С. като водач на процесното МПС на инкриминираната дата и място се установяват от гласните доказателства, събрани на досъдебното производство, показанията на свидетелите П. Г. А. /л. 56 от ДП/; св. Р. Г. Д. /л. 57 от ДП/;  св. Д. Г.К. /л. 58-59 от ДП/, направените самопризнания от подсъдимия, както и от писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие /л. 17-19 от ДП/, фотоалбум /л. 21-28 от ДП/, 2 броя тахошайби /л. 20 от ДП/ и не на последно място от заключенията на съдебните експертизи.  

 

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп № 366/2012г. /л. 63-65 от ДП/, изготвена от вещото лице д-р Т. Г. Т.,  се установява, че Д. Г. А., ЕГН ********** от гр. ***** е получила черепномозъчна травма /охлузване и кръвонасядане на меките черепни покривки, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, счупване на черепната основа/. Вдишана в белите дробове кръв. Оток на мозъка и белите дробове. Остър кръвен застой на вътрешните органи. Тъмна и течна кръв. Охлузвания и кръвонасядания по долните крайници. Миома на матката. Липса на алкохол в кръвта. Причина за смъртта на Д. Г. А., ЕГН ********** от гр. ***** е черепномозъчна травма, усложенена с вдишване на кръв в белите дробове.

 

Гореустановената чрез заключението на съдебномедицинската експертиза на труп причинно-следствена връзка между факта на ПТП и смъртта на пострадалата, е безспорна.

 

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Р. Ж. Н. /л.68-74 от ДП/ се установява, че мястото на удара е в предна дясна част на т.а. „Мерцедес 814Д” и задна лява част на товарен автомобил „Камаз”, на около 53м източно и 6,60м южно от ориентира. Скоростта на товарен автомобил „Камаз”, преди ПТП и в момента на удара е около 59 км/ч. Скоростта на товарен автомобил т.а. „Мерцедес 814Д”, преди ПТП и в момента на удара е около 88 км/ч. Опасната зона на т.а. „Камаз” при наличната му скорост на движение е около 63 метра. Опасната зона на т.а. „Мерцедес 814Д”, при наличната му скорост на движение е около 126 метра. Техническите причини за настъпване на ПТП са: неспазване на необходимата дистанция и загуба на контрол над управлението на автомобила от страна на водача на „Мерцедес 814Д”. Водачът на т.а. „Камаз” няма техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП-то, тъй като е застигнат и ударен отзад от т.а. „Мерцедес”. Водачът на т.а. „Мерцедес” има техническа възможност да предотврати ПТП-то, като се съобрази с пътните условия, спазва необходимата дистанциия и не загубва контрол над управлението на автомобила.

 

 

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство химическа експертиза / л. 34 от ДП/ се установява, че изследваните проби кръв от свидетеля Д. Г. К. не се доказа етилов алкохол.

 

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство химическа експертиза /л. 37 от ДП/ се установява, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от подсъдимия К.С.С. не се доказа етилов алкохол.

 

Въз основа на всички горепосочени доказателства, съпоставени поотделно и в съвкупността си със самопризнанието, направеното от подсъдимия, съдът прие, че спорни въпроси относно авторството на подсъдимия в осъществяването на описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт деяния и всички обстоятелства, относно начина му на извършване, тъй както са изложени в обвинителния акт и приети от съда, няма.

 

 

При така установените факти по делото, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

 

    От изложеното по-горе е видно, че на 18.12.2012г. в землището на гр. *****, обл. *****, по *****”, на 193-ти км, в посока изток - запад, при управление на МПС-товарен автомобил, марка „Мерцедес 814 Д” с рег. № У 63 07 АК, е извършено ПТП, при което подсъдимият С. по непредпазливост е причинил смъртта на лицето Д. Г.А., ЕГН ********** от гр. ****, ж. к. „***” №**, вх. ****, ет.***, ап.***, пътуваща в товарен автомобил „Мерцедес 814 Д” с рег. № У 63 07 АК.  

 

Горепосоченото ПТП е настъпило по вина на подсъдимия като водач на т.а. марка „Мерцедес 814 Д” с рег. № У 63 07 АК, тъй като същият е изгубил контрол върху МПС-то и не е спазил необходимата дистанция, като по непредпазливост е причинил вследствие на ПТП-то смърт на Д. Г. А.

  

С горепосоченото си поведение, като водач на ППС, подсъдимият С. е нарушил правилата по ЗДвП, а именно:

 

- Чл. 20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;

 - Чл. 20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението, да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”

Непосредствена последица от виновното поведение на подсъдимия като водач на МПС, е настъпилия вредоносен резултат – смъртта на лицето Д. Г. А., ЕГН ********** от гр. ****, ж. к. ***” №**, вх.***, ет.**, ап.**, пътуваща в товарен автомобил „Мерцедес 814 Д” с рег. № У 63 07 АК, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на тези общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.  

 

        В съответствие с изложеното по-горе, съдът прие, че след като на 18.12.2012г. в землището на гр. *****, обл. *****, по ****”, на 193-ти км, в посока изток - запад, при управление на МПС-товарен автомобил, марка „Мерцедес 814 Д” с рег. № У 63 07 АК нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП както следва:

- Чл. 20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;

 - Чл. 20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението, да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, подсъдимият К.С.С., както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на чл. 343, ал.1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, в извършването на което престъпление съдът го призна за виновен.

 

Относно вида и размера на наложеното наказание:

 

При определяне на наказанието, съдът изходи от двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, като съобрази и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

 

За извършеното от подсъдимия К.С.С.   престъпление, законът предвижда наказание до шест години лишаване от свобода.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността му обстоятелства: ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, предвид чистото му съдебно минало; липсата на административни нарушения като водач на МПС, за които да е санкциониран по административен ред до извършване на ПТП; средната степен на обществена опасност на престъпното деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид – от една страна, с оглед вида и конкретното съдържание на нарушенията на ЗДП, довели до настъпване на съставомерния резултат и изразеното съжаления за извършеното от страна на подсъдимия, както и добрите му характеристични данни.

 

Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице.

 

Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице значителен превес на  смекчаващи отговорността обстоятелства.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК.

 

Действаща към време на извършване на престъплението и към настоящия момент разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието “Лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с 1/3. Както вече бе посочено, налице е значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което най-подходящото по вид и размер наказание, което следва да се наложи на подсъдимия К.С.С. е “Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, поради което и в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия С. на “Лишаване от свобода” за срок от шест месеца.

 

Отчитайки, че са налице материалните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В случая, съдът прецени, че за постигане целите на генералната и специална превенция не е необходимо подсъдимия да изтърпи така наложеното му наказание “Лишаване от свобода” ефективно. В тази връзка съдът съобрази вече посочените смекчаващи вината обстоятелства, семейното положение на подсъдимия – същият има малолетно дете, обстоятелството, че упражнява обществено-полезен труд и неговата личност, предвид на което за превъзпитанието му не се налага изолация на същия от обществото за определен период от време.

 

Съобразявайки се с конкретното съдържание на извършените  от подсъдимия нарушения  на правилата за движение,  съдът постанови лишаване на подсъдимия К.С.С. - на основание чл.343г  във връзка с  чл.37, ал.1, т.7 от НК - от право да управлява моторно превозно средство   за срок от шест месеца,  считано от влизане на присъдата в сила.

 

Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия К.С.С. наказание, ще бъдат постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК.

 

 

На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия К.С.С. да заплати сумата от 280 /двеста и осемдесет/ лева разноски по делото, платима по бюджетната сметка на ОД на МВР  – Стара Загора.

 

 

Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: