МОТИВИ

към присъда №  30/15.05.2013 г. по НОХД № 262/2013 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора

 

 

Подсъдимият Г.К.М. е предаден на съд за престъпление по чл. 304а, вр. с чл.304, ал.1 от НК за това, че на 27. 04. 2013 г. в гр. С. е дал подкуп - парична сума от 50 лева, състояща се от една банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева, серия БВ номер 0383354 на полицейски органи - старши полицаи М.К.Т. и старши полицай  Д.И.И. в група „ООР” при Първо РУ „Полиция” гр. Ст., за да не извършат действие по служба – проверка на личните документи на подсъдимия, документите на лекия автомобил и проверка за употреба на алкохол.

 

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. С оглед направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК, предлага на съда да му определи наказание лишаване от свобода, при условията на чл.58a, ал.1 от НК, което да индивидуализира при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на шест месеца, което след като  намали с 1/3 да му наложи четири месеца, което да изтърпи ефективно, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Пледира кумулативно предвидената санкция глоба да бъде определена в размер на 100 лева. 

 

Защитникът на подсъдимия – адвокат П. *** в хода на съдебните прения моли съда след като приложи императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК и на основание чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК да определи и наложи на подзащитния й наказание пробация, с двете задължителни пробационни мерки, които да бъдат определени в максималния предвиден в закона размер, както и допълнителна мярка - полагане на общественополезен труд в размер на 300 часа за една календарна година. Пледира за определяне на кумулативното наказание глоба в минималния размер.

 

Подсъдимият Г.К.М. поддържа пледоарията на защитника си. Моли да му бъде определено наказание пробация.

 

В проведеното открито съдебно заседание, по искане на подсъдимия за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, съдът постанови предварително изслушване на страните, при което подсъдимият направи изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума подсъдимия изрази съжаление за извършеното престъпление.

 

Съдът разгледа и реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

 

Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

 

Подсъдимият Г.К.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със завършен първи клас, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Видно от справката за съдимост подсъдимият М. на три пъти е освобождаван от наказателна отговорност с налагано административно наказание «Глоба» за престъпления по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, както следва: по НАХД № 675/2007 г., НАХД № 1558/2007 г., двете по описа на РС – Сливен и по НАХД № 135/2007 г. по описа на РС - Карнобат. Подсъдимият М. е осъждан многократно /седем пъти/ за извършени престъпления по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК по следните дела: НОХД № 1497/2007 г. по описа на РС – Сливен на «лишаване от свобода» за срок от една година, отложено за изпитателен срок от три години, НОХД № 195/2007 г. по описа на РС – Карнобат на «лишаване от свобода» за срок от три месеца, отложено за изпитателен срок от три години, НОХД № 1565/2007 г. по описа на РС – Шумен на «лишаване от свобода» за срок от една година, отложено за изпитателен срок от четири години, считано от 23.06.2008 г., НОХД № 104/2008 г. по описа на РС - Велики Преслав на «лишаване от свобода» за срок от три месеца, отложено за изпитателен срок от три години, НОХД № 269/2010 г. по описа на РС – Омуртаг на «лишаване от свобода» за срок от три месеца при първоначален «общ» режим в затворническо общежитие от открит тип, като са групирани наказанията, наложени му по НОХД № 1497/2007 г. на РС – Сливен, НОХД № 195/2007 г. на РС – Карнобат, НОХД № 1565/2007 г. по описа на РС – Шумен и НОХД № 104/2008 г. по описа на РС Велики Преслав, като му е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на една година «лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор, при първоначален «строг» режим. Със споразумение по НОХД № 238/2011 г. по описа на РС – Сливен за същото такова престъпление е осъден на «пробация» с двете задължителни пробационни мерки за максималния срок от три години, както и безвъзмезден труд в полза на обществото 250 часа годишно за три години. С присъда по НОХД № 269/2011 г. по описа на РС - Нови Пазар отново за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК е осъден на  «лишаване от свобода» за срок от три месеца, което да се изтърпи при първоначален «строг» режим в затворническо общежитие от закрит тип.. На основание чл.25, ал.1 от НК са групирани това наказание и наказанието, наложено на подсъдимия по НОХД № 238/2011 г. на РС – Сливен, като му е наложено най-тежкото от тях, а именно «лишаване от свобода» за срок от три месеца. Това наказание е изтърпяно от 30.06.2012 г. до 03.09.2012 г. в Затвора гр. Бургас. По НОХД № 1907/2010 г. по описа на РС – Сливен за престъпление по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.58а от НК е осъден на «пробация», като са му наложени двете задължителни пробационни мерки за срок от две години, както и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за срок от две години.

 

На 27.04.2013 г. подсъдимият Г.К.М., живущ ***, пристигнал на събор в гр. С.. Подсъдимият М. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес”, с рег. №  Е 6692 ВР. Лекият автомобил не бил собственост на подсъдимия, а на негов роднина. Подсъдимият М. не притежава свидетелство за управление на МПС, за което многократно е наказван по административен ред и е осъждан с влезли в сила присъди за престъпления по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК, но въпреки това отново управлявал посочения автомобил. В лекия автомобил освен подсъдимия са били братовчед му - свидетеля Н.С.М. и още три лица.

Около 20 часа и 25 минути на бул. ”***” в гр. С. автомобила бил спрян за рутинна проверка от свидетелите М.К.Т. – старши полицай в Първо РУП гр. С. и Д.И.И. – старши полицай в Първо РУП  гр. С..  Двамата старши полицаи за времето от 20,00 ч. на 27.04.2013 г. до 08,00 ч. на 28.04.2013 г. са били назначени в екип по П/У 2. Свидетелят Д.И. отишъл при водача и поискал личните му документи и документите на лекия автомобил. Свидетелят И. му разпоредил да отиде до служебния автомобил, за да извършат проверка. Докато извършвали справка  в ОДЧ  при Първо РУП – С. и искали съдействие от колегите си, тъй като М. миришел на алкохол, подсъдимият отишъл до управлявания от него автомобил и поискал от свидетеля Н.М. личната му карта. След това отново се върнал до служебния автомобил. Свидетелите И. и Т. били извън автомобила. Подсъдимият М. се приближил и подхвърлил на предната дясна седалка на служебния автомобил личната карта на свидетеля Н.М. и една банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева.

Незабавно свидетелите Т. и И. докладвали за случилото се в ОДЧ при Първо РУП – Стара Загора и задържали подсъдимия до пристигането на разследващия полицай за извършване на оглед на местопроизшествието.

След извършването на огледа на местопроизшествието банкнотата с номинал 50 лева е била иззета и приложена към досъдебното производство като веществено доказателство.

 

Гореизложените фактически обстоятелства съдът прие за безспорно установени въз основа на самопризнанието на подсъдимия Г.К.М. по чл. 371, т. 2 от НПК, което съдът след проверка прецени, че се подкрепя от събраните в хода на наказателното производство доказателства, както следва: от протокола за оглед на местопроизшествие /л.4-5 от ДП/, обясненията на подсъдимия /л.7 от ДП/, показанията на свидетелите М.К.Т., Д.И.И. и Н.М. /л.8-10 от ДП/, фотоалбум за посетено местопроизшествие /л.11-14 от ДП/, длъжностни характеристики /л.17-22 от ДП/, Ежедневна ведомост на личния състав от гр. ООР за дата 27.04.2013 г. /л.23-24 от ДП/, справка за съдимост /л.25-32 от ДП/, Декларация за СМПИС /л.35 от ДП/, Копие на регистрационна карта от Агенция по заетостта, Дирекция “Бюро по труда” – Сливен на Г.К.М. /л.36 от ДП/.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

С деянието си на 27.04.2013 г. подсъдимият Г.К.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК.

От обективна страна, подсъдимият М. е дал подкуп – парична сума – една банкнота с номинал 50 лв. с  № БВ 0383354, за да не бъдат извършени спрямо него от полицейски органи действия по служба – да не бъде извършена проверка на личните му документи, в това число за СУМПС, каквото не притежавал, на документите на лекия автомобил, както и проверка за употреба на алкохол. Подкупът е даден на свидетелите М.К.Т. и Д.И.И., служители на Първо РУ ”Полиция” – С., на длъжност старши полицаи, изпълнявали в този момент служебните си задължения в качеството на полицейски органи.

От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл. При даване на паричната сума подсъдимият е съзнавал, че дава пари на полицейските органи, за да не извършат действие по служба и да не бъде установено, че е управлявал моторно превозно средство без да притежава СУМПС и след употребата на алкохол, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици, предвиждал ги е и е искал тяхното настъпване.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 304а, вр. с чл.304, ал.1 от  НК е предвидено наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди  лева.

 

С оглед на това, че настоящото производство се разви по глава ХХVІІ НПК и по–конкретно при хипотезата, предвидена в чл. 371, т. 2 НПК, то в този случай разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58а НК, т.е. да приложи чл. 58а, ал.1 НК, като редуцира с 1/3 определеното съгласно Общата част на НК наказание или ако едновременно с това са налице условията на чл. 55 НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се по-благоприятна за дееца.

 

Водим от горното и изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съдът взе предвид следното:

по-ниската степен на обществена опасност на деянието от обичайната за този вид престъпления с оглед на ниската стойност на предмета на подкупа;

изразеното съжаление на подсъдимия за извършеното от него и ангажимента му по издръжка на родено от съжителство малолетно дете – на 2 години и 6 месеца, които съдът отчете като смекчаващите отговорността му обстоятелства;

наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство – предишните многобройни осъждания на М.;

средна степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, предвид установените му трайни престъпни навици по извършване на нарушения на правилата за движение по пътищата, осъществяващи състави на престъпления по транспорта.

Като причина и условие за извършване на престъпното деяние съдът отчете ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на установения в страната правов ред.

Преценявайки горепосочените обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че не са налице условия за приложение на чл. 55 НК, тъй като посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла, визиран в разпоредбата. Изразеното съжаление и ангажираността му като родител на малолетно дете, както и ниската стойност на “подкупа” не са нито многобройни обстоятелства, нито някое от тях е изключително такова и не обуславят приложението на чл. 55 НК, а обосновават определяне на наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 54 НК.

Предвид горното, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, т.е. под средния размер на предвидените в чл.304а НК, а именно: наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. С оглед изискването на чл. 58а, ал. 1 НК съдът намали така определените на подсъдимия наказания с 1/3 и го осъди на лишаване от свобода за срок от четири месеца.

Съдът, като отчете имотното състояние на подсъдимия, му наложи кумулативно предвиденото по-леко наказание “глоба”, което определи в минималния размер от 100 лева. 

По отношение на подсъдимия, с оглед на предишните му осъждания на лишаване от свобода не са налице условията за приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК. С оглед на това и на основание  чл.60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови да изтърпи наказанието лишаване от свобода в размер на четири месеца в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален СТРОГ режим.

 

На основание чл. 307а, ал. 1 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, веществено доказателство - банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева,  със сериен № БВ 0383354.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Г.К.М. следва да заплати направените по делото, в хода на досъдебното производство разноски в размер на 9,52 лева  /девет лева и петдесет и две стотинки/ в полза на ОД на МВР – Стара Загора.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: