Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 71                       07.05.2013 г.                         град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                    Наказателен състав

На  двадесет и трети януари                                       Година 2013

В публично заседание, в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

 

                                    ЧЛЕНОВЕ:1.ИВА СТЕФАНОВА

                                                            2.КРАСИМИР  ГЕОРГИЕВ

 

Секретар Р.Р.

като разгледа докладваното от  съдия ХРИСТАКИЕВА

внчх дело номер 1351 по описа за 2012 година.

 

        Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

        Въззивното производство е образувано по жалба,  подадена от подсъдимия Р.В.Л., чрез защитника адв. М.Б.Д., против Присъда №124/28.09.2012 г., постановена по нчхд №411/2012 г. по описа на Казанлъшки районен съд. В подадената въззивна жалба са изложени доводи за необоснованост и несправедливост на постановения съдебен акт. Искането, което се прави е обжалваната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение,  а гражданския иск бъде оставен без уважение.

         В съдебно заседание жалбоподателят Р.В.Л. и защитникът му адв. М.Д., редовно призовани, не се явяват. Постъпило е допълнително становище от адв. Д., с което поддържа доводите, изложени във въззивната жалба и направеното с нея искане, като алтернативно моли съда, в случай, че прецени, че има извършено деяние по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.3 от НК да намали санкцията, постановена от първоинстанционния съд, като приложи минимума, определен от закона, а именно 1000 лв., а също така да намали и размера на уважения граждански иск.

Въззиваемият К.В.Т. и пълномощникът му адв. К.Д.М., редовно призовани не се явяват и не вземат становище по същестовото на спора.

        Съдът, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба, становищата на страните, изразени в съдебно заседание, събраните доказателства по нчхд №411/2012 г. на  Казанлъшки районен съд, намери за установено следното:

С Присъда №124/28.09.2012 г., постановена по нчхд №411/2012 г. по описа на Казанлъшки районен съд, подсъдимият  Р.В.Л. е признат за  виновен в това, че на 31.03.2012 г. в гр. Казанлък разгласил позорни обстоятелства за другиго – за тъжителя К. ***, а именно: „полицаят лъха на алкохол, заяжда се и има непристойно държание”, като клеветата е извършена по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата му – престъпление по чл.148 ал.2 вр. чл.148 ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1 500 лева.

      Със същата присъда подсъдимият Р.В.Л. е осъден да заплати на тъжителя К.В.Т. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди, а в останалата част до предявените 3 000 лева, е отхвърлен предявения от тъжителя К.В.Т. срещу подсъдимия Р.В.Л. граждански иск като неоснователен и недоказан в тази му част.

       С постановения съдебен акт подсъдимият Р.В.Л. е  осъден да заплати на тъжителя К.В.Т. направените от него по делото разноски в размер на 262 лв., а на Казанлъшки районен съд да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 80.00 лева.

Първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно следствие е събрал всички доказателства, необходими за обективно, всестранно и пълно разкриване на обстоятелствата по делото. Въз основа на направен анализ на доказателствата, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът е изложил приетите за установени от него фактически обстоятелства.

Настоящата инстанция намира, че от анализа на събраните доказателства  следва да бъдат приети за установени по делото следните фактически обстоятелства:

        На 31.03.2012 г. тъжителят Т., заедно със св. М. М. – двамата служители на РУП Казанлък, били на работа като по време на работната си смяна изпълнявали служебните си задължения и били застанали в близост до бензиностанция ОМV в гр. Казанлък. Около 11,30 часа лек автомобил със софийска регистрация, управляван от подсъдимия Р.Л., в който пътувал и свидетелят П. Ц., извършил маневра „завой наляво", с което водачът на автомобила извършил нарушение на ЗДвП, като нарушил намиращ се на мястото пътен знак, позволяващ завиване само надясно. Тъжителят Т. и свидетелят М. спрели автомобила, легитимирали се на водача като служители на МВР и поискали за проверка документите на автомобила. Документите били изрядни. След това тъжителят Т. разяснил на подсъдимия Л., че ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение за извършеното от него нарушение по ЗДвП и пристъпил към съставянето на такъв, въпреки, че подсъдимият Л. не желаел да му се състави акт. След съставяне на акта тъжителят Т. дал на подсъдимия Л. да напише възражения по акта. Подсъдимият Л. взел цялата папка с документите и се отправил към своя автомобил. Тогава тъжителят Т. му заявил, че възраженията си, ако има такива, трябва да ги напише до патрулния автомобил. Подсъдимият Л. се върнал при полицейските служители - тъжителя Т. и свидетеля Марков и им казал: "След като вие може да пишете, ще видите аз какво ще ви напиша" и написал в съставения му АУАН в графата за обяснения и възражения на нарушителя: "Полицая лъха на алкохол, заяжда се и има непристойно държание, има двама свидетели". Като видял какво е написал подсъдимият, тъжителят Т. веднага се обадил на оперативния дежурен в КАТ Казанлък и поискал да му се направи проба за употреба на алкохол. Такава му била взета с техническо средство в управлението на РУП Казанлък и уредът отчел 0,00 промила алкохол в издишания въздух. Подсъдимият Л. бил поканен от тъжителя и от свидетеля Марков да присъства на вземането на пробата в управлението на РУП Казанлък, но същият отказал.

        Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на        свидетелите М., М., Ц., АУАН №393291/31.03.2012 г., Постановление на РП Казанлък за отказ да се образува досъдебно производство от 10.05.2012 г., материали по опис по приложената към делото преписка №1259/2012 г. по описа на РП Казанлък, които доказателства кореспондират помежду си. Отчетени са от първостепенния съд единични  противоречия в показанията на св. Ц. и в обясненията на подс. Л.  с останалите доказателства по делото и с оглед на това, че  твърденията в съответните им части остават изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по делото, не се отразяват на изложеното по-горе и прието за установено от фактическа страна.

При приетата за установена фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че деянието на подсъдимия е квалифицирано правилно и не са налице основания за изменение на присъдата в тази й част.

        От обективна страна подсъдимият Л. е осъществил изпълнителното деяние "разгласи позорни обстоятелства за другиго", като в случая е налице по-тежката квалификация по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.З от НК, тъй като клеветата е извършена по отношение на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б."а" от НК-тъжителя К.Т., който е служител на МВР от състава на РУП Казанлък, при изпълнение на службата му, тъй като при извършване на деянието на 31.03.2012 г. тъжителят Т. е изпълнявал служебните си задължения като служител на МВР до бензиностанцията ОМV в гр.Казанлък.

        Казанлъшки районен съд е изложил съображенията си поради които приема, че вписаните от подсъдимия в АУАН изрази представляват позорни обстоятелства за тъжителя Т.. Така направените изводи от първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. При преценката на вписаните от подсъдимия в АУАН изрази първостепенният съд е отчел всички обстоятелства- конкретната фактическа обстановка, в какъв контекст е  написаното за засегнатото лице, как то се възприема в конкретния случай от него и от присъстващите. Извън казаното от значение е и обстоятелството, че в процеса подсъдимият Л. не е доказал истинността на твърдените от него обстоятелства. Нещо повече, по делото са налице доказателства, че в случая тъжителят е действал в рамките на изискващия се от него респектиращ тон съобразно служебните си задължения и конкретния случай. Относно разгласяването на   позорните   обстоятелства, правилно е възприето от първоинстанционния съд, че със самия факт на написването на съответните изрази от подсъдимия Л. в АУАН, това автоматично е осъществено.

        От субективна страна подсъдимият Л. е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че разгласява обстоятелства, които са позорни за тъжителя Т. и че те ще достигнат до знанието на трети лица. Съзнавал е и квалифициращите обстоятелства, а именно, че разгласява тези обстоятелства по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата му,тъй като е бил наясно,че тъжителят Т. е полицай и в момента изпълнява службата си.     С оглед на изложеното правилно казанлъшки районен съд е приел, че  подсъдимият Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.148 ал.2 вр. чл.148 ал.1 т.3 вр. чл.147 ал.1 от НК.

        На следващо място съдът счита, че при определяне наказателната отговорност на подсъдимия са спазени принципът на законоустановеност на наказанието и принципа на неговата индивидуализация. Преценката на решаващия съд относно приложението на чл.78 а НК е законосъобразна. При определяне размера на административното наказание “Глоба”, което следва да бъде наложено на подсъдимия съдът е отчел от една страна добрите характеристични данни на подсъдимия и липсата на други противообществени прояви, а от друга страна високата степен на обществена опасност на деянието. С оглед на това правилно е преценено, че адм. наказание следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като е определен  размер, по-близък до минималния, предвиден в закона,  а именно - 1500/хиляда и петстотин/лева.      

        При определяне размера на обезщетението за претърпените от частния тъжител Т. неимуществени вреди от престъплението първоинстанционният съд е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение към гражданската отговорност на подсъдимия. В резултат на извършеното от подсъдимия Л. престъпно деяние тъжителят Т. е преживял срам, унижение, напрежение и страх да не загуби работата си, като тези преживявания на тъжителя са оставили дълбоко и трайно отражение у него. Те са се  отразили негативно на тъжителя по отношение на самочувствието му на работното му място, на възможността му спокойно и пълноценно да изпълнява служебните си задължения. При съвкупната преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към определяне гражданската отговорност на подсъдимия съдът намира, че  определеното обезщетение в размер на 2000 /две хиляди/ лева е достатъчно, за да възмезди претърпените неимуществени вреди от  тъжителя Т..

Поради изложените съображения не са налице основания за изменение или отмяна на постановената присъда на Казанлъшки районен съд и същата следва да бъде потвърдена.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът

                                  Р    Е     Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №124/28.09.2012 г., постановена по нчхд №411/2012 г. на Казанлъшки районен съд.

       

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                        

 

               2.