Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 72                           07.05.2013 г.               град Стара Загора

 

Окръжен съд                                                    Наказателен състав

На двадесет и трети януари                                          Година 2013

В  открито заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ:1. ИВА СТЕФАНОВА

                                                            2. КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

 

Секретар Р.Р.

Прокурор ВЕРОНИКА ГЬОНЕВА

като разгледа докладваното от  съдия  ХРИСТАКИЕВА

ВНОХ дело номер 1372 по описа за 2012 година, намери за установено следното:

 

        Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

        В срока по чл.319  НПК  е обжалвана Присъда №153/05.11.2012 г., постановена по нохд №570/2012 г. на Казанлъшки районен съд от  подсъдимия С.Б.Г., чрез защитника му адв. П.Я., като в подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност, изразяваща се в допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.   Искането, което се прави с жалбата, е за отмяна на Присъдата на казанлъшки районен съд и връщане делото на районна прокуратура Казанлък. Алтернативо се прави искане за отмяна на обжалваната присъдада и постановяване на нов съдебен акт, с който подсъдимият Г. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение и оправдан.

        В съдебно заседание представителят на обвинението, в хода на съдебните прения, изразява становището,  че подадената жалба е основателна с оглед на това, че в обвинителния акт не са очертани фактическите и правни рамки на обвинението.

Защитникът на подсъдимия Г., адв. П.Я., в съдебно заседание, поддържа съображенията, изложени във въззивната жалба, като допълнително навежда доводи относно допуснати нарушения на чл.246 НПК в обвинителния акт на районна прокуратура Казанлък, както и в постановения първоинстанционен съдебен акт.

Съдът, след като обсъди оплакванията в подадената въззивна жалба на подсъдимия С.Г.,  становищата на страните, изразени в съдебно заседание и събраните доказателства по нохд №570/2012 год. на Районен съд Казанлък,  намери за установено следното:

         Настоящият състав, в изпълнение разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК извърши цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и намери, че  с внесения в Районен съд Казанлък от Районна прокуратура Казанлък обвинителен акт са допуснати нарушения на разпоредбата на чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК.

В обстоятелствената и заключителна част на обвинителния акт следва да се посочи престъплението, извършено от обвиняемия. Това изискване произтича от задължението на прокурора чрез обвинителния акт да развие в пълнота своята теза пред решаващия орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, поставяйки основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на  правото на защита.  Наред с фактическите рамки на обвинението, чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК изисква да бъдат очертани и правните такива. Съобразно изискванията на цитираните разпоредби и критериите, възприети с ТР №2/02 г. на ВКС, за да е гарантирано правото на защита на подсъдимия в пълен обем и за да изпълни обвинителният акт функциите си да определи фактическите и правни рамки на обвинението, е необходимо в обвинителния акт, както в обстоятелствената част, така и в заключителната, да се опишат точно и ясно всички съществени обективни и субективни признаци на деянието, обосновали правната му квалификация, възприета от прокурора. Изискването за точно и ясно формулиране на обвинението означава и липса на несъответствие между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт.

В тази връзка съдът констатира, че с диспозитива на  обвинителния акт на Районна прокуратура Казанлък е повдигнато по отношение на подсъдимия С.Б.Г. обвинение затова, че на 05.09.2011 г. в с. Манолово, общ. Павел Баня самоволно, не по установения от закона ред осъществил чрез срязване на ел. проводниците между стоманобетонните стълбове в УПИ XVII-399 едно свое, оспорвано от П.Д.К /собственик на фирма ''Технотрейд-Ко’’ ЕООД гр. Пловдив/, предполагаемо право-правото да премахне ел. проводниците, преминаващи през УПИ XVII-399, собственост на него и съпругата му Пенка Кирова Ганчева, които свързват и захранват трафопост, находящ се в УПИ X-399, собственост на фирма “Технотрейд-Ко” ЕООД гр. Пловдив с управител  Д.П.К.-Р., като извършеното деяние не представлява маловажен случай – престъпление по чл.323, ал.1 НК.

        В обстоятелствената част на обвинителния акт представителят на обвинението е изложил фактическите обстоятелства, касаещи предмета на обвинението и по-точно действията на подсъдимия, с които той е осъществил състава на престъплението по чл.323, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение. 

        Посочено е, че обвиняемият Г., в качеството на ликвидатор на ЗКПУ “Труд” продал на съпругата си П. Г. имот с УПИ XVII-399. През този имот минавала част от въздушна ел. мрежа, захранваща трафопост с трансформатор и табло, находящ се в недвижим имот с УПИ X-399,  в с. Манолово, собственост на “Технотрейд  - Ко” ЕООД, управлявано от Д.К.-Р.. Посочено е, че в тази връзка между “двете страни” възникнал спор и обв. Г. и съпругата му П. Г. изпратили уведомително писмо до П. К., в което му дали срок да 30.04.2010 г. да демонтира три от ел. стълбовете от въздушната ел. мрежа, преминаващи през имота им, като се мотивирали с необходимост от извършване на строително-монтажни работи, като в писмото било посочено, че в противен случай ще бъдат принудени да извършат това за негова сметка или по съдебен ред. На писмото не било отговорено, нито били предприети действия по демонтиране на ел. стълбовете от страна на св. К.. Посочено е още, че въпреки оспорваното от св. К. право на обв. Г. да премахне ел. мрежата, последният на 05.09.2011 г. отишъл в имота си и отрязал с ножици ел. проводниците между два от ел. стълбовете, като за целта се качил до върха на стълбовете с алуминиева стълба.

        Така формулираното от фактическа страна обвинение не  обосновава наличие на обективните и субективни елементи от състава на престъпление, което да е съставомерно по чл.323, ал.1 НК по следните съображения:

        Самоуправството е престъпление против законно установения ред на взаимоотношения между отделните граждани, държавата или обществени организации, като пряко се засяга дейността по решаване на спорове за имуществени права. Субект на престъплението може да бъде само страна по имуществено правоотношение или неин представител. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.323, ал.1 НК се изразява в осъществяване не по установения от закона  ред на едно оспорвано от другиго, свое или чуждо, действително или предполагаемо право. Следователно, за да има възможност да се извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор за имущественото право между две страни, изразяващ се  или в несъгласие със съществуването на правото, или с избрания начин за осъществяването му. Деецът следва да е страна по правоотношението, правото му да се оспорва от насрещната страна и вместо да отнесе спора за решаване до съд или друг компетентен орган, той сам да осъществи спорната престация. Престацията се намира в насрещната страна и деецът, който претендира за нея, я завладява не по установения от закона ред – т.е. в нарушение на законите, които уреждат реда за решаване на правни спорове.

        С оглед начина, по който е формулирано от фактическа страна обвинението не е ясно дали осъществените от подсъдимия права са предмет на спор и кой ги оспорва. В обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени фактите, които да сочат, че е възникнал спор за правото на електрозахранване чрез въздушната ел.мрежа, преминаваща през имот с УПИ XVII-399 на дружеството “ТЕХНОТРЕЙД-КО” ЕООД, което към инкриминираната дата – 05.09.2011 г., се управлява от Д. К. – Р.. От изложените обстоятелства в обвинителния акт е видно, че подсъдимият Г. всъщност със своите действия оспорва правото на “ТЕХНОТРЕЙД-КО” ЕООД да ползва въздушната ел. мрежа, захранваща с ток трафопост, находящ се в имот с  УПИ Х-399, собственост на  същото дружество. На плоскостта на този спор може да се търси наличие на престъпление. Съобразно изложената фактология  обаче, се сочи, че подсъдимият е осъществил свое предполагаемо право да премахне ел. проводниците, минаващи през имот, собственост на съпругата му. Описаните обаче в обвинителния акт действия на подсъдимия Г. очевидно сочат на оспорване от негова страна правото на електрозахранване на цитираното дружество, а не на осъществяване на  свое /предполагаемо/  право. След възникване на спора самоуправството може да бъде извършено  не от оспорващия правото,  а само от насрещната страна по правоотношението -  само тя може самоволно да осъществи оспореното от другиго нейно действително или предполагаемо право, като внесе промяна в съществуващото фактическо положение. Следователно фактическото формулиране на обвинението в обстоятелствената част на обвинителния акт, касаещо действията на подсъдимия Г., не дава възможност да се обоснове съставомерност на тези действия по чл.323 ал.1 от НК.

Изложеното по-горе налага извода, че  в обвинителния акт на Районна Прокуратура Казанлък е налице несъответствие между обстоятелствената и заключителната му част. Изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, касаещи действията на подсъдимия Г., не обосновават обвинение за престъпление по чл.323, ал.1 НК.

Неточното формулиране на обвинението, изразяващо се в несъответствието между изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства и повдигнатото с диспозитива обвинение по чл.323, ал.1 НК, което не кореспондира с така наведените факти, накърнява съществено процесуалните права на подсъдимия и в най-голям обем правото им на защита. Този порок в обвинителния акт е от категорията на съществените процесуални нарушения и има за своя последица отмяна на съдебен акт, постановен въз основа на  така внесен обвинителен акт.

Всичко изложено по-горе относно допуснатите нарушения с внесения обвинителен акт, касае и постановлението за привличане на обвиняемо лице. 

Казанлъшки районен съд е постановил обжалваната присъда, като след образуване на делото въз основа на горепосочения обвинителен акт,  съдията-докладчик не е изпълнил задълженията си  по чл.248 ал.2 т.3 от НПК и по този начин не е констатирал, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Съдията-докладчик в съответствие с изискването на чл.249 ал.1 и ал.2 от НПК е следвало да прекрати съдебното производство по делото и да го върне на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

С оглед на това, че горепосочените съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК са допуснати в хода на досъдебното производство, на основание чл.334 т.1 предложение първо вр. чл.335 ал.1 т.1 от НПК обжалваната присъда следва да бъде отменена, без да се обсъждат доводите на страните по същество,  като делото следва да бъде върнато на Районна прокуратура Казанлък за ново разглеждане.

Водим от гореизложеното и на основание чл.335 ал.1 т.1 от НПК, съдът

 

                                  Р    Е     Ш      И:

 

 

ОТМЕНЯ Присъда  №153/05.11.2012 г., постановена по нохд №570/2012 г. на Казанлъшки  районен съд.

 

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Казанлък за ново разглеждане.

 

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

                        

               2.