Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 76                                  13.05.2013 година          град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ІІ наказателен състав

на двадесет и четвърти април                                         2013 година

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР : М.Д.

ПРОКУРОР: ВАНЯ МЕРАНЗОВА

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1398 по описа за 2012 година,

за да се произнесе взе в предвид следното:

         

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С присъда № 253 от 20.11.2012г., постановена по НОХД № 2093/2012г. по описа на Старозагорски районен съд, подсъдимият Р.С.Д. с ЕГН **********, Е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 20.07.2012г. в град *******, действайки в съучастие като извършител със С.С.М., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – разбиване на врата на мазе, е отнел чужда движима вещ – електрожен на стойност 183,33 лева, от владението на И. Д. И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. първо, във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК Е ОСЪДЕН на „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК Е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

Със същата присъда, подсъдимият С.С.М. с ЕГН **********, Е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.07.2012г. в град *****, действайки в съучастие като извършител с Р.С.Д., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – разбиване на врата на мазе, е отнел чужда движима вещ – електрожен на стойност 183,33 лева, от владението на И. Д. И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. първо, във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК Е ОСЪДЕН на „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от “закрит” тип.

 

В тежест на подсъдимите Р.С.Д. и С.С.М. са присъдени разноски в размер на по 40.00 /четиридесет/ лева за всеки един от тях.

 

        В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд - Стара Загора от подсъдимия С.С.М..             

 В жалбата се навежда довод  за нарушено право на защита на подсъдимия М., тъй като бил лишен от правото “да говори”. В тази връзка се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, при което на подсъдимия да бъде осигурена възможност да се възползва “от т.нар. споразумение”.

Подсъдимият Р.С.Д. се присъединява към процесната жалба.

Становището на Окръжна прокуратура - Стара Загора е, че  не са налице основания за изменение на обжалваната присъда.

Въззивният съд след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда и взе предвид основанията, изтъкнати в жалбата, прие за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р.С.Д. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият С.С.М. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимите Р.С.Д. и С.С.М. /”****”/ се познавали и поддържали приятелски отношения помежду си.

На 20.07.2012г. вечерта, подсъдимите Д. и М. ***, където живеели. Двамата започнали да се разхождат по ул. „****” в града, като разговаряли помежду си. В момента, в който подсъдимите преминавали покрай блок № 37 на посочената улица, видели, че прозорецът на коридора с мазетата на вход „Б” на въпросния блок е отворен. Подсъдимите Д. и М. решили да влязат през отворения прозорец в коридора с мазетата на входа и да извършат кражба на движими вещи, които им се сторят подходящи за целта. В изпълнение на намисленото престъпление двамата подсъдими преминали през оставения отворен прозорец и влезли в коридора, в който се намирали избените помещения /”мазета”/ на вход „** на блок № *** на ул. „*****” в град *****. Подсъдимите Д. и М. разбили входната врата на едно от мазетата, това на апартамент № *** и проникнали във вътрешността на помещението, откъдето взели 1 бр. саморъчно изработен електрожен, собственост на  И. Д. И.. Веднага след това подсъдимите изнесли отнетата вещ извън блока, като за целта я пренесли през отворения прозорец на коридора с мазетата на входа. След като се отдалечили от местопрестъплението, подсъдимите Д. и М. извадили съдържащите се в откраднатия електрожен медни части и впоследствие ги продали в пункт за изкупуване на цветни метали, а получената за тях сума разделили помежду си и изразходвали за лични нужди.

Видно от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, към инкриминирания момент стойността на отнетата движима вещ, собственост на И. Д. И., е била в размер на 1 брой електрожен на стойност 183,33 лева.

         За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е взел предвид направените от подсъдимите самопризнания при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, както и събраните в досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, а именно показанията на свидетелите И.Д. И. и М. Г. И., заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза, протоколите и другите материали, приложени към досъдебото производство. Не са събрани доказателства, които да си противоречат. Следва да се отбележи, че по същество и двамата подсъдими не оспорват авторството на деянието пред решаващия съд. Производството е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК, като подсъдимите признават изцяло фактите по обвинителния акт. Както вече бе посочено, законосъобразно районният съд е изложил мотиви, че тези факти се подкрепят от останалите събрани на досъдебното производство доказателства.

            При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел за прецизна правната квалификация на деянията, посочени в обвинителния акт, като правилно е приложил материалния закон и е определил на двамата подсъдими наказания при съблюдаване разпоредбите на чл. 54 и чл. 58а от НК.

           По отношение и на двамата подсъдими са определени наказания “Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като е отчетен значителен превес на смекчаващите вината  обстоятелства – подложени на подробен анализ от решаващия съд и в изпълнение на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК така определените наказания са били намалени с 1/3, като подсъдимия М.  е осъден на “Лишаване от свобода” за срок от една година при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение от “закрит” тип /в случая, предвид съдебното минало на подсъдимия, правилно са определени режима и вида на затворническото заведение, в което подсъдимия следва да изтърпи наказанието “Лишаване от свобода”/, а подсъдимия Д. е осъден на “Лишаване от свобода” за срок от една година с приложение института на условното осъждане за изпитателен срок от три години /съобразени са от първоинстанционния съд изискванията на генералната и специалната превенция с оглед приложението на чл. 66 от НК/. Съблюдавайки горното, наложените на подсъдимите наказания са явно справедливи, доводи в противната насока не се навеждат от подсъдимите и техните защитници.

           Твърдението на подсъдимия М., че е бил лишен от правото “да говори”, като евентуално поради тази причина би следвало да му е нарушено правото на защита, съдът намира за неоснователно. В хода на първоинстанционното производство в максимална степен е гарантирано правото на защита на двамата подсъдими така, както повелява НПК, като за целта са изготвени и съответните разпореждания на съдията-докладчик и протокол за съдебно заседание от 20.11.2012г. /същото се отнася и за досъдебното производство/.    

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда е правилна и обоснована, поради което същата следва на основание чл.334, т.6 от НПК, да бъде потвърдена.

Водим от горното, съдът

 

                            Р  Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 253 от 20.11.2012г., постановена по НОХД № 2093/2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                       2.