Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 79                               15.05.2013 година             град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ІІ наказателен състав

На двадесет и четвърти април                                        2013 година

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                   ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                КРАСИМИР Г.

СЕКРЕТАР : М.Д.

ПРОКУРОР: В. МЕРАНЗОВА

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР Г.

ВНОХД № 1024 по описа за 2013 година

За да се произнесе взе в предвид следното:

         

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С Присъда № 173 от 27.11.2012г., постановена по НОХД № 1381/2010г. по описа на Казанлъшки районен съд, подсъдимият С.Ж.Г. с ЕГН **********, Е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 20.07.2010г. в с. *****, общ. ****, обл. ***** чрез принуждаване със сила и заплашване, ***** – Й. А. К.от с. *****, обл. *****, на 22 години, като деянието е извършено от две лица – съвместно с подс. С.Ф.Г., поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК  Е ОСЪДЕН на „Лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в ЗАТВОР.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК Е ПОСТАНОВЕНО подсъдимият С.Ж.Г. да изтърпи отделно наказанието, наложено му по пр. НОХД № 272/2008г. по описа на РС – гр. Казанлък от ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР.

 

Със същата присъда, подсъдимият С.Ф.Г. с ЕГН **********, Е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 20.07.2010г. в с. ***, общ. ***, обл. ****, чрез  принуждаване със сила и заплашване, ***** – Й. А. К. от с. ****, обл. ***, на 22 години, като деянието е извършено от две лица – съвместно със С.Ж.Г., поради което и на основание  чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК Е ОСЪДЕН на две години „Лишаване от свобода”.

 

На основание чл. 66, ал. 1 от НК Е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на така наложеното наказание на подсъдимия С.Г., като му е определен ЧЕТИРИ ГОДИНИ изпитателен срок.

В тежест на подсъдимите С.Ж.Г. и С.Ф.Г. са присъдени разноски в размер на 746 /седемстотин четиридесет и шест/ лева, платими по равно за всеки един от тях.

В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд - Стара Загора от подсъдимия С.Ж.Г. чрез сл. защитник адв. В.А. ***. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост     на обжалваната присъда, като се прави искане за постановяване на нова такава, с която подсъдимия да бъде оправдан. Гореизложеното се поддържа в с.з. от упълномощения защитник на подсъдимия С.Ж.Г. – адв. С.П. ***.

Становището на Окръжна прокуратура - Стара Загора е, че  не са налице основания за изменение на обжалваната присъда и  същата следва да бъде потвърдена.

Въззивният съд след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда и взе предвид основанията, изтъкнати в жалбата на подсъдимия, прие за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На 16.07.2010г. св. Й. К. пристигнала в с. ***., общ. ***, при свои роднини, за да види болен близък.

На 20.07.2010г. около 15.30ч. св. К. отишла до магазина, който се намирал в центъра на селото. На улицата я срещнали двама мъже – подс. С.Ж.Г. и подс. С. Ф.Г., като за тях знаела, че и двамата в селото били наричани с името „****”. Подсъдимият С.Ж. взел телефона от ръцете й, като тя поискала да й го върнат и тогава двамата започнали да се смеят и да я удрят. Свидетелката К. започнала да вика, но те я заплашвали, че ще я убият и я завлекли в стара необитаема училищна сграда /бивше ****, като я дърпали за косата и дрехите и я удряли в областта на кръста.

Вътре в сградата, двамата я съборили на земята с удари в областта на кръста. Качили я нагоре по стълбите на втория етаж, като я бутали пред тях, блъскали я и я заплашвали с думите: „Слушай, защото ще те убием”. Впоследствие я вкарали в помещение, в което имало плочки и мивка и продължили да й нанасят юмручни удари по врата и в областта на бъбреците. ******. Отново я ударили,  при което тя се свила и подс. С.Ф.Г. застанал пред нея и я ударил по врата с хванати една задруга ръце и я натискал надолу. Казал й да **** на  пострадалата, като по този начин я заставил ***. Хванал главата й за косата отзад и започнал *********.

През това време подс. С.Ж.Г. заставайки зад пострадалата, ***********. Същият извадил мобилния си телефон и започнал да прави снимки с него. След като ****** на св. К., подс. С.Ж.Г. *****в ъгъла на помещението.

По-късно, същият застанал пред нея и с удари по гърба и в областта на бъбреците, подсъдимите я принудили ******** Нанасяйки й удари, двамата не й давали възможност да се изправи, като ****, след което *****. ****, като я заплашили да не казва на никого за случилото се. Върнали й мобилния апарат и заедно напуснали сградата, като отново отправили заплахи към пострадалата.   

Свидетелката Й. К. се прибрала в къщата на роднините си, след което измила лицето си от кръвта, която се стичала вследствие на нанесените й удари и отишла в *****. Там се срещнала с *****, на когото разказала за случилото се, а той уведомил **** –св. В.. Докато св. К. била в ****, при Д. дошъл подс. С.Ф., който се интересувал от пострадалата. Св. Д. отказал на подсъдимия да му предостави възможност да се срещне с нея.

На 22.07.2010г. подс. С.Ф. и св. Й. К. пристигнали в *** при св. Д. и поискали от него в качеството му на **** да извърши заверка на изявлението й в декларация, в която пострадалата заявява, че  ******. Тъй като същата била неграмотна, вместо подпис, бил положен отпечатък от палеца й.

Възприетото от решаващия съд заключение на изготвената съдебномедицинска експертиза № 2010-220 /л. 36-38 от ДП/ установява, че при освидетелстването на св. К. са констатирани охлузване и кръвонасядане на лицето, болезненост в областта на кръста, *****.

Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговаряли да са получени посредством удари, дърпане, блъскане. Същите били от такъв характер, че можели да причинят болка, но не били причина за изпадане в безпомощно състояние.

Възприетите от решаващия съд заключения на  съдебномедицински експертизи на живо лице на подс. С.Ф. и С.Ж. установяват, че двамата имат *****.

Възприетото от решаващия съд заключение на съдебно-психиатричната експертиза установява, че св. К. не страда от психично заболяване. Към момента на извършване на деянието е била в състояние да разбира неговото свойство и значение, както и да ръководи постъпките си.

Възприетото от решаващия съд заключение на съдебно-психиатрична-психологична експертиза установява, че при пострадалата били налице клинични маркери, че същата по време на инцидента е била обект на насилствени спрямо нея действия. К. била в състояние да разбира свойството и значението на предприетите от нея действия, свързани с подписването на декларация, но не била в състояние да ръководи постъпките си, в този смисъл същата била станала обект на манипулация, внушение и заплаха.

За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани по делото доказателства на задълбочен и прецизен анализ. Ясно е посочено върху кои доказателствени средства съдът е основал своя фактически и правен извод относно авторството на деянието, мястото и начина на неговото извършване. 

За да е съставомерно деянието по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК, е необходимо от обективна страна да е налице ***** без съгласието на това лице, като следва да е принудено към това със сила или заплашване и деянието да е извършено от две или повече лица. От субективна страна, следва дееца да създава всички изброени по-горе обстоятелства, да предвижда и да иска настъпването на общественоопасните последици.

Обосновано първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че подсъдимите С.Ж. и С.Ф. са упражнили принуда спрямо пострадалата – физическа сила и заплашване, за да  ***** /подсъдимите не оспорват обстоятелството, че *****/. За упражнената принуда говорят показанията на пострадалата К., кредитирани с доверие от първоинстанционния съд поради  своята конкретика и логичност и кореспонденция с останалия по делото доказателствен материал. Пострадалата описва с подробности случилото се между нея и подсъдимите. Налице е конкретика  относно упражненото спрямо нея насилие – физическо и психическо от подсъдимите, като показанията на К. кореспондират със заключението на съдебномедицинска експертиза № 2010-220 на живо лице, установяващо охлузвания и кръвонасядане на лицето и болезненост в областта на кръста. Пострадалата дава показания за нанесени й юмручни удари от подсъдимите по лицето, тялото /в частност и кръста/, както и за влачене по земята. Прегледът на пострадалата е извършен от експерта на 20.07.2010г. в 21.00ч. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, съобщени от пострадалата. Установеното ******** и отговаря да е получено при ******. Безспорно е, че двамата подсъдими *****. Показанията на пострадалата кореспондират с тези на свидетелите Д. и В. /кредитирани от първоинстанционния съд като достоверни поради тяхната безпристрастност и последователност/ относно състоянието на пострадалата непосредствено след  извършеното спрямо нея престъпление – същата е била разплакана, притеснена, зачервена и уплашена, като разказала и на двамата свидетели за случилото се с нея – ***** от страна на подсъдимите. Следва да се отбележи, че свидетелят В. изрично заявява, че при проведен разговор с подсъдимия С.Ж., последният изрично е заявил пред него, че двамата подсъдими ******** принудително.  Така посочените гласни доказателства си кореспондират и със заключенията на съдебнопсихологичните-психиатрични експертизи, упоменати по-горе. Въз основа на гореизложеното, първоинстанционният съд е стигнал до безспорния извод, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК. В случая, безспорно е установено, че двамата подсъдими преди *****, са използвали физическа сила и заплашване с цел сломяване съпротивата на К.. Налице е общност на умисъла у двамата подсъдими.  Следва да се отбележи, че при ***** не е необходимо всеки един от подсъдимите да участва едновременно и в принудата и в ***** /какъвто е настоящия случай/, а е достатъчно да е налице общност на умисъла.

Правилно обясненията на подсъдимите за липса на упражнена принуда при осъществяване на *****, са възприети от решаващия съд като тяхна защитна позиция, тъй като не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Предвид изложеното, Окръжен съд – Стара Загора намира, че при постановяване на обжалваната присъда не е нарушен закона, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и наложените наказания на подсъдимите не са завишени, поради което да се явяват явно несправедливи. Относно наложените наказания, въззивният съд намира за уместно да спомене, че посочените обстоятелства при индивидуализация на наказанията по отношение на двамата подсъдими – млада възраст, тежко материално положение и ниска правна култура, по никакъв начин не биха могли да обусловят налагане на по-леко наказание за дейците. Оттук  непонятен остава извода на решаващия съд, че по отношение на подсъдимите са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства /наказанията са определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК/, но тъй като няма съответен протест от страна на обвинението, Окръжен съд – Стара Загора намира, че обжалваната присъда и в тази й част следва да бъде потвърдена.   

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда е правилна и обоснована, поради което същата следва на основание чл.334, т.6 от НПК, да бъде потвърдена.

 

Водим от горното, съдът

 

                                       Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 173 от 27.11.2012г., постановена по НОХД № 1381/2010г. по описа на Районен съд – Казанлък.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                       2.