Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …                                     28.05.2013 година               град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   първи състав, в открито заседание на петнадесети май, две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ  КАМЕНОВА

НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР: …

            

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА  ВНЧХД № 1052 по  описа за 2013  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 11/16.01.2013 г., постановена по  НЧХД № 973/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият С.Г. Ч., ЕГН ********** е признат за невинен в това, че на 17.03.2011 г., в град Казанлък, е казал нещо унизително за честта или достойнството на другиго – на тъжителя Т.И.Ч. ***, ЕГН **********, в негово присъствие,  поради което е оправдан по повдигнатото срещу него с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

С присъдата е отхвърлен предявения от тъжителя Т.И.Ч. граждански иск срещу подсъдимия С.Г. Ч. за сумата от 2000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Със същата присъда, подсъдимият Г.С.Ч., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 17.03.2011 г., в град Казанлък, е причинил на тъжителя Т.И.Ч., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, изразяваща се в екскориация на дясна длан и предмишница и на лява пета, както и палпаторна болка по гръдния кош, гърба и тилната част на главата – престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за което на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Подсъдимият Г.С.Ч. е осъден да заплати на  тъжителя и граждански ищец Т.И.Ч. сумата от 900 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), като в останалата част – до размера на 3000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият Г.С.Ч. е осъден да заплати на тъжителя Т.И.Ч. направените от него разноски по делото в размер на 212 лв., както и да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 36 лв. по сметка на Районен съд – Казанлък.

 

 В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия Г.С.Ч..

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и постановена в противоречие със закона.

ИСКАНЕТО във въззивната жалба е за отмяна на присъдата в осъдителната й част  и за постановяване на нова,  с която подсъдимият Г.С.Ч.  бъде признат за невинен  и оправдан по повдигнатото  срещу му обвинение, както и отхвърлен гражданския иск.

 

На основание чл.80 от НПК, в хода на въззивното производство, на мястото на починалия  на 08.03.2013 г. тъжител, са конституирани   неговите  наследници – малолетните му деца И.Т. Ч., ЕГН ********** и  П.Т.Ч., ЕГН **********,  всяко от които действащо чрез своята майка и законен представител - Т.А.Ч., съответно -  И. П.Б..

 

Наследниците на частния тъжител оспорват въззивната жалба. Застъпват становището, че тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в жалбата  оплаквания, прие следното:

 

Обжалваната осъдителна присъда е постановена въз основа на тъжба на Т.И.Ч., в която е повдигнато обвинение  срещу подсъдимия  С.Г. Ч. за престъпление по чл.146, ал.1 от НК и срещу подсъдимия Г.С.Ч.  за престъпление по чл.130 от НК.

Приетите  от първоинстанционния съд фактически обстоятелства се основават на събраните  и проверени в хода на съдебното следствие - при  спазване изискванията на процесуалния закон  - доказателства, преценени  поотделно и в тяхната взаимовръзка и съвкупност, и в съответствие с правилата на формалната логика. Тъй като въззивният съд възприема напълно фактическите положения, приети от районния съд, в настоящия съдебен акт не е необходимо да бъдат преповтаряни. Доводът на жалбоподателя – подсъдимият Г.С.Ч.,  за доказателствена необоснованост е неоснователен, поради следното:

Между гласните доказателства по делото липсват съществени противоречия. Привидно наличните се дължат на това, че свидетелите разказват за различни етапи от развоя на случката,  възникнала по повод на пътен инцидент  - между Т.И.Ч., който с управляваното от него МПС се движел по бул. “23-ти Пехотен шипченски полк” и  изпречилите се на пътя му, неправилно пресичащи пешеходци -  подсъдимият С.Г. Ч. и баща му  – инвалидизираният, поради глаукома,  Г.С.Ч., род.1934 г., като по време на  разразилата се разправия между първите двама се  намесил и  пристигналият в по-късен момент подсъдим Г.С.Ч., род.1974 г. – син на подсъдимия С.Г. Ч. и едноименен внук на дядо си – инвалид.

Свидетелите Д.Д. Х. и  Д.Д. Х. твърдят, че въобще не са виждали на местопроизшествието подсъдимият Г.С.Ч., но същите не са видели и полицаите – свидетелите Г.Д.Г. и Ц.Д.Н., изпратени на мястото на инцидента  по сигнал на тъжителя Т.И.Ч., където установили същия и подсъдимите –  С.Г. Ч. и Г.С.Ч..  Следователно свидетелите Д.Д. Х. и Д.Д. Х. са станали очевидци на първата част от развоя на случилото се – до появата на подсъдимия Г.С.Ч.. Това, че този подсъдим е бил на мястото на инцидента и че е влязъл в конфликт с Т.И.Ч. е видно от показанията на свидетеля И.С.Д.. Макар и последният да не съобщава за физическо стълкновение между двамата, а само за разправия, наличието на физически сблъсък се установява от състоянието на Т.И.Ч., такова, каквото е описано от свидетелите полицаи – зачервен и с кални дрехи (до скоро валял дъжд); от факта, че пред тях пострадалият е съобщил, че е бит от подсъдимия Г.С.Ч.; от удостоверените в деня на случилото се чрез медицинско свидетелство травматични увреждания, причинени на тъжителя, както и от показанията на И. П.Б.. В последните се съдържат данни и за механизма на причиняване на претърпените от Т.И.Ч. телесни увреждания, който съответства на описания в тъжбата.  Обстоятелството, че И. П.Б. участва в хода на въззивното производство като майка и законен представител на едното от децата, наследници на починалия частен тъжител – П.Т.Ч., няма за последица изключване на показанията й пред районния съд от доказателствената съвкупност по аргумент на чл.118, ал.1, т.2 от НПК.

На установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е дал правилна правна оценка, квалифицирайки ги като престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за извършването на което, след като е признал подсъдимия Г.С.Ч.  за виновен – отчитайки наличието на законовите предпоставки на чл.78а от НК – го е освободил от наказателна отговорност  и му е наложил минималното  предвидено в закона наказание глоба – 1000 лв.

Отчитайки, че извършеното от  подсъдимия  Г.С.Ч. деяние, освен наказателно съставомерно, ангажира и гражданската  му отговорност пред  пострадалия на основание чл.45 от ЗЗД, чийто фактически състав е осъществен, районният съд е осъдил подсъдимия Г.С.Ч.  да заплати на частния тъжител  и граждански ищец   Т.И.Ч.  обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причиненото му на 17.03.2011 г. телесно увреждане в размер на  900 лв.,  като за разликата – до размера на 3000лв., е отхвърлил предявеният иск.

Размерът на присъденото обезщетение е определен при спазване на принципа на  справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съобразен е с конкретното естество и вид на телесното увреждане и с възрастта на пострадалия – всички от значение за продължителността на оздравително-възстановителния процес.  Окръжен съд – Стара Загора приема, че няма основания да измени в по-нисък размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Поради всичко гореизложено и тъй като не се установиха  - при извършената цялостна служебна проверка на присъдата и по оплакванията във въззивната жалба -   основания за  отмяна или изменение на обжалваната  присъда, същата  на основание чл.338 от НПК  следва да бъде потвърдена.

 

Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 11/16.01.2013 г., постановена по  НЧХД № 973/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                            1.

 

                                                            2.