Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 80                                            16.05.2013г.                        гр. СТАРА ЗАГОРА

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                       ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На десети април                                                                                             Година 2013

в публичното заседание в следния състав:                                     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                                      КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                                                             

секретар Красимира Цонева

прокурор Вероника Гьонева

като разгледа докладваното от съдията - докладчик  СП. ДРАГОТИНОВА

ВНОХД № 1080 по описа за 2013 година.

 

Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от подсъдимия по НОХД № 8/ 2013г. по описа на КРС Т.М.Т. против постановената по това дело присъда № 21/ 28.01.2013г., с която същият е признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК и чл. 54 от НК, на една година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалено на 8 месеца лишаване  от свобода, като е постановено същото да бъде изтърпяно  при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип.

В жалбата са направени единствено оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание като същата е подкрепена с доказателства, приети от съда. Искането е за изменение на присъдата в частта и досежно наложеното наказание и намаляване на същото предвид неотчетеното от съда тежко семейно и имотно положение на подсъдимия, както и наличието на добри характеристични данни. В подкрепа на оплакванията са представени допълнителни писмени доказателства като по искане на подсъдимия е допуснат и разпитан един свидетел с оглед установяване на характеристични данни.

В съдебно заседание подсъдимият Т.Т. поддържа жалбата си като изразява съжаление за стореното и заявява, че е бил подведен от останалите подсъдими по делото, като моли присъдата да бъде изменена и му бъде наложено условно наказание лишаване от свобода или пък да му бъде определено друго наказание- пробация.

Защитникът му адв.Г. поддържа направеното в жалбата оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание като излага подробни доводи. Счита, че съдът не е дооценил в цялост другите обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност, включително относно семейното и имущественото му положение. Поддържа изложените в жалбата съображения и доводи, а като допълнително такова посочва ниския размер на отнетото при престъплението, което като обща стойност е под 100лв. /под стойността на половин минимална работна заплата/, поради което счита, че определеното му наказание се явява несъразмерно тежко и наложената санкция е завишена. Счита, че съдът следва да определи наказанието под минимума на предвиденото в закона наказание от една година, а именно- 3 месеца лишаване от свобода. Освен това моли съда да прецени и възможността на основание чл.66, ал.1 от НК наложеното наказание да не бъде изтърпяно ефективно. В този смисъл също моли за изменение на присъдата единствено в частта и относно наложеното наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, постановена при отсъствие на допуснати процесуални нарушения. По отношение на наложеното наказание намира, че с оглед участието на подсъдимия само в една от извършените в съучастие с другите подсъдими кражби - на стойност 96 лв., докато последните са участвали в общо две кражби на стойност 624лв., принципът на справедливост изисквал да не му бъде налагано същото наказание като на останалите. Счита, че с оглед ниския размер на отнетото при престъплението по отношение на него са налице както обстоятелствата по чл.58а, ал.1 от НК, така и тези по чл.55 от НК, т.е. наказанието да бъде определено при условията на чл. 58а, ал.4 от НК. Счита, че едно наказание от 5 месеца лишаване от свобода е напълно достатъчно за постигане целите на наказанието. В този смисъл моли присъдата да бъде изменена.

След като се запозна с материалите по първоинстанционното НОХД № 8/ 2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд, както и с оплакванията и доводите на страните пред настоящата инстанция, и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд в настоящия си съдебен състав приема за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

Въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваната присъда подсъдимият Т.М.Т. е признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК и чл.54 от НК, на една година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалено на 8 месеца лишаване от свобода, като е постановено същото да бъде изтърпяно  при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. Видно от материалите по делото, обвинението срещу него е затова, че на 17.05.2012г. след предварителен сговор с останалите четирима подсъдими по делото е отнел чужди движими вещи на обща стойност 96,00 лв. от владението на Й.К.М. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в немаловажен случай и е извършена повторно.

          Въззивният съд намира, че с оглед установената по делото фактическа обстановка правната квалификация на деянието е правилно определена, и не са допуснати п ри постановяване на присъдата или на ДП съществени процесуални нарушения. С оглед направените от подсъдимите самопризнания на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, делото е било разгледано по реда на глава ХХVІІ- чл. 371 т.2 от НПК- съкратено съдебно следствие като процедурата за това е спазена.

Тъй като останалите жалбоподатели в съдебно заседание не се присъединиха към жалбата на подсъдимия Т., а и последният обжалва присъдата само в частта и досежно наложеното му наказание след направени самопризнания съдът намира, че не следва да обсъжда отново установената по делото фактическа обстановка. От правна страна с оглед и на направените от подсъдимия самопризнания правилно и обосновано е прието, че единствен между останалите подсъдими жалбоподателят Т.М.Т. не е участвал в извършването на двете деяния, а само в последното от тях- от пострадалата Й.К.М., а при тази кражба, извършена действително в условията на предварителен сговор в немаловажен случай и при повторност за подсъдимия Т., са били отнети движими вещи на доста по-малка стойност, отколкото при първата кражба/на стойност 624,00лв./. Поради това, че подсъдимият Т. е участвал само в една от кражбите, при извършване на деянието му не е налице продължавана престъпна дейност. Освен това по делото е установено, че неговото участие в деянието е много по-малко от това на останалите подсъдими като същият не е участвал в разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на лица или имот, т.е. квалифициращите обстоятелства, определящи по- високата обществена опасност на деянието е по-малка /във връзка с което деянието му правилно е било квалифицирано само по т.5 и т.7, но не и по т. 3 на чл. 195, ал.1 от НК/. Още на ДП същият е признал вината си и е изразил съжаление за извършеното и в тази връзка му е определено наказание при условията на чл.58а от НПК.

Основното оплакване в жалбата, което се поддържа и от защитника, е относно индивидуализацията на наложеното наказание. В тази връзка е изложен довод за явна несправедливост, който се поддържа и в пледоарията по същество. Действително преди осъществяване на настоящото си деяние подсъдимият Т. е бил осъждан за същото такова деяние с влязла в законна сила присъда на 17.09.2009г. по НОХД № 843 /2009г., за което при условията на споразумение с прокуратурата му е било наложено наказание „Пробация”, което е последното му осъждане. Тъй като не са изтекли пет години от изтърпяване на това наказание, по смисъла на чл.30, ал.1 от НК, то се явява извършено в условията на повторност, т.е налице е специален рецидив по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, т.е. налице са основанията за квалификацията му във вр. с т.7 на чл.195, ал.1 от НК. Въпреки ниската стойност на отнетото в размер на обща стойност 96,00 лв., същото не представлява маловажен случай, предвид обстоятелството, че се касае за най-често извършваното в последно време и с най-тежки негативни обществени последици престъпление, както и с оглед личността на подсъдимия, който е с обременено съдебно минало.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция бяха събрани допълнителни доказателства във връзка с характеристичните данни на подсъдимия. От показанията на разпитания свидетел А.А.С., както и от представената характеристична справка и представените и приети като доказателства 5бр. удостоверения за раждания на децата му се установява, че подсъдимият Т. е с добри характеристични данни и е с тежко семейно и материално състояние. От справката му за съдимост се установява, че до извършване на деянието, за което по цитираното НОХД № 843 /2009г. по описа на КРС му е било наложено наказание „Пробация” за срок от девет месеца/ за извършено от него престъпление на 12.03.2009г./, същият не е извършвал в доста голям период от време престъпления, за които да е осъждан. Предходните /преди последното му осъждане/ престъпления са извършени в доста отдалечен период от време до 1991г. и са били изтърпени към 2001 г.. /Не са налице обаче данни за извършена съдебна реабилитация през този период, а и  не са налице условията за настъпване на абсолютна реабилитация по чл. 88а от НК/. Последното дава основание да се счита, че изтърпените ефективно наказания лишаване от свобода все пак са изиграли своето превантивно и предупредително въздействие. С оглед на гореизложеното неправилно неговото наказание е определено при същите условия, както на останалите подсъдими/ при база на самия минимум на предвиденото от закона наказание след намаляване с 1/3/ и без да бъдат отчетени посочените допълнителни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства. 

             Предвид което съдът намира, че наказанието на подсъдимия Т. се явява явно несправедливо, тъй като не са взети предвид при съвкупната преценка горните обстоятелства, представляващи допълнителни смекчаващи вината обстоятелства освен отчетените такива/критичното отношение към извършеното и ниска стойност на предмета на престъплението/. Предвид което съдът намира, че с оглед на гореизложеното са налице както посочените многобройни, така и едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно ниската стойност на отнетото – 96,00лв. – сума, представляваща по-малко от една трета от стойността на минималната към съответния момент работна заплата за страната – 290 лева. Следва да бъде посочено, че незаконосъобразно в мотивите на присъдата е отчетено за втори път направеното от подсъдимия самопризнание, без за това да е налице съответната законова възможност за това.

             С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че действително по отношение на този подсъдим са налице както основанията  на чл.58а, ал.1 от НК, така и тези по чл.55 от НК, и наказанието следва да бъде определено на основание чл. 58а, ал.4 от НК. В този смисъл и е становището на представителя на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора, изразено в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция. Предвид което съдът намира, че същото следва да бъде намалено на основание чл.58а, ал.4,  във вр. с чл.55 от НК, като се слезе под определения законов минимум от една година, и бъде определено в размер на  пет месеца „Лишаване от свобода”. Досежно размера и начина на изтърпяване на наказанието съдът намира, че предвид предходните му осъждания/ на наказание „Пробация”, както и изтърпяването на ефективни наказания в миналото/, които не са дали необходимия резултат за превъзпитаването на дееца, за постигане целите на наказанието е необходимо подсъдимият да изтърпи ефективно точно такъв размер и вид наказание, чието изтърпяване не следва да бъде отлагано за изпитателен срок. Поради което намира за неоснователно направеното искане за прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК както и за определяне на по- нисък размер наказание.                

          Предвид гореизложеното съдът намира оплакванията в жалбата, както и в съдебно заседание на подсъдимия и неговия защитник за основателни и  законосъобразни. Поради което обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта и относно размера на наказанието на подсъдимия Т. като същото бъде намалено от 8 месеца на 5 месеца лишаване от свобода, което наказание същият да изтърпи в определения му тип затворническо общежитие и при определения му режим.

Водим от гореизложеното и на основание чл.337, ал.1 т.1 във вр. с чл.334 т.3 от НПК, съдът

 

Р     Е     Ш    И :

 

ИЗМЕНЯ обжалваната присъда № 21/ 28.01.2013г., постановена по НОХД № 8/ 2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд В ЧАСТТА И  досежно наложеното наказание на подсъдимия Т.М.Т. с ЕГН **********, като на основание чл. 195, ал.1 т.5 и т.7, вр. с чл. 194, ал.1, във връзка с чл. 58а, ал.4 от НК НАМАЛЯВА същото от осем месеца на 5/пет/ месеца/ лишаване от свобода.

 

ПОТВЪРЖДАВА  обжалваната присъда В ОСТАНАЛАТА И ЧАСТ.

 

На основание чл.346 т.4 от НПК настоящото решение не подлежи на обжалване и/ или/ протестиране пред ВКС.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                             2.