Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 77                              13.05.2013 г.                  Град Стара Загора

 

     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд              ВТОРИ  наказателен състав

На  двадесет и четвърти април                                         Година 2013

в публично заседание в следния състав:

                                                         

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

 

                             ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                    КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР:  М.Д.

ПРОКУРОР: ВАНЯ МЕРАНЗОВА

като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1081  по описа за 2013 година,

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

         Производството е по глава ХХІ  от НПК.

 

С Присъда № 18 от 22.01.2013г., постановена по НОХД № 52/2012г. по описа на Казанлъшки районен съд, подсъдимите Л.Г.Г., ЕГН ********** и Е.Г.Г., ЕГН **********  са ПРИЗНАТИ за ВИНОВНИ в това, че на 16.08.2010г. в гр. **** в съучастие са причинили средна телесна повреда на К.Т.Г., изразяваща се в избиването на втори горен десен зъб и счупване на нивото на венеца на първи горен десен зъб, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК, всеки от тях Е ОСЪДЕН на ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

 

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, са отложени изпълненията  на наложените наказания на всеки един от подсъдимите за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

Със същата присъда подсъдимите Л.Г.Г. с ЕГН ********** и Е.Г.Г. с ЕГН **********, СА ОСЪДЕНИ да заплатят солидарно на частния обвинител и граждански ищец К.Т.Г. с ЕГН ********** сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на увреждането – 16.08.2010г. и 560 лева направените от него разноски, както и направените по делото разноски в размер на 502 лева на Казанлъшки районен съд.

 

В срока по чл. 319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд Стара Загора  от  подсъдимите Л.Г.Г. и Е.Г.Г., чрез адв. Р.К. от АК гр. ****.

 

В жалбата се твърди, че подсъдимите не са доволни от постановената присъда по горепосоченото НОХД, която обжалват на основание чл. 318 и сл. от НПК. Считат, че са налице основанията, посочени в чл. 336, ал. 1 т. 3 от НПК, при които Въззивният съд може да отмени присъдата и да постанови нова такава, като ги оправдае.

 

 

ИСКАНЕТО в жалбата е на основание изложеното и чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да бъдат оправдани подсъдимите от въззивния съд и да бъдат отхвърлени предявените граждански искове, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 46 от ЗЗД – при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди. Алтернативно се правят искания за отмяна на обжалваната присъда и връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане поради допуснати отстраними и съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимите и евентуално изменение на присъдата в насока намаляване на наложените наказания на подсъдимите.

                      

Представителят на Окръжна прокуратура взема становище, че обжалваната присъда, като законосъобразна и обоснована, следва да бъде потвърдена.

 

             ОКРЪЖЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА, след като провери служебно на основание чл.314 от НПК изцяло правилността на присъдата и по повдигнатите в жалбите на страните основания, намери за установено следното:

 

             При постановяване на обжалваната присъда първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

Обжалваната присъда е постановена въз основа на обвинителен акт, с който подсъдимите Л.Г.Г., ЕГН ********** и Е.Г.Г., ЕГН ********** са предадени на съд за това, че на 16.08.2010г. в гр. **** в съучастие са причинили средна телесна повреда на К.Т.Г., изразяваща се в избиването на втори горен десен зъб и счупване на нивото на венеца на първи горен десен зъб, без които се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 1 НК.

 

 Структурата на обвинителния акт според чл. 246 от НПК задължително включва обстоятелствена част, а от втората алинея на тази разпоредба може да се направи изводът, че обстоятелствената част на обвинителния акт също така задължително следва да съдържа и съвкупността от обстоятелства, които индивидуализират извършеното престъпление /тъй наречената фактическа страна на обвинението/. По принцип обвинението представлява единство от две части: фактическа страна и юридическа страна. Съгласно изискванията на процесуалния закон, следва да е налице пълно съответствие между двете части на обвинението. В процесния случай от фактическа страна, прокурорът в обстоятелствената част е описал обвинението по следния начин: на 16.08.2010г. свидетелят Г. Н. – **** се обадила на св. К.Т.Г. и го помолила да събере хора, които да разтоварят товарен автомобил, натоварен с дърва за огрев. Свидетелят К. Г. се обадил на свидетелите Т. Г., М. Б. и М. С., които се съгласили да разтоварят дървата. Четиримата отишли в склада и започнали да разтоварват дърва. Тъй като товарният автомобил не бил спрял на подходяща позиция, св. К. Г. помолил шофьора – обвиняемия Л. Г., да го премести. Обвиняемият Л. Г. отказал и двамата започнали да си разменят обидни реплики. След размяната на реплики, обвиняемият Л. Г. ударил свидетеля К. Г. и той паднал на земята. Двамата обвиняеми започнали да ритат св. Т. Г. и ритниците избили два негови зъба. Свидетелите ТК. Г., М. Б. и М. С. отишли при обвиняемите и ги разтървали.

 

При така формулирано “фактическо обвинение”, въззивният съд намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е описано деянието, в което се е изразило престъплението, предмет на делото, разглеждано от първоинстанционния съд. След като е изложил фактическото обвинение по горепосочения начин, прокурорът дори не се е опитал да анализира събраните на досъдебното производство доказателства, да съпостави всяко едно от тях, да изложи съображения кои от тях кредитира и кои не и евентуално след това да опише фактическото обвинение по начин, съответстващ на закона. Липсва описание на механизма на извършване на деянието и участието на всеки един от подсъдимите в него – брой на ударите, нанесени от обвиняемите на пострадалия, интензитета на същите, в кои части на тялото и т.н. Сочи се, че “след размяната на реплики, обвиняемият Л. Г. ударил св. К. Г. и той паднал на земята. Двамата обвиняеми започнали да ритат св. Т. Г. и ритниците избили два негови зъба”. Налице е липса на фактическо обвинение.

 

В Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г. на ВКС на РБ, се излага, че след като обстоятелствената част на обвинителния акт не съдържа всички обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието с оглед дадената на същото правна квалификация, следва да се приеме, че чрез непосочването им е допуснато нарушение на процесуалните правила, при това съществени, тъй като има за последица ограничаване правото на защита. Гореизложеното относно съдържанието на обвинителния акт има за последица ограничаване на правото на защита на обвиняемия, тъй като упражняването на последното предпоставя ясно и точно развита обвинителна теза, както относно фактическата, така и относно правната страна на обвинението.

 

    Тъй като ограничаването на правото на защита е съществено нарушение на процесуалните правила /в случая от категорията на отстранимите/, първоинстанционният съд, като е приел за разглеждане процесния обвинителен акт, съответно съдията-докладчик не е изпълнил задълженията си по чл. 249, ал. 1 във вр. чл. 248, ал. 2, т.3 от НПК, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е абсолютно основание за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение.

 

В тази връзка, въззивният съд не следва да коментира събраните доказателства по делото и доводите за неправилност, наведени от страните на обжалваната присъда.

 

 

 

 

Съблюдавайки горното и на основание чл. 334, т. 1 във вр. чл.335, ал.1, т.1от НПК, съдът

 

 

                                Р Е Ш И :

 

               ОТМЕНЯВА Присъда  № 18 от 22.01.2013 г., постановена по НОХД № 52/2012 г. по описа на Районен съд  гр.Казанлък.

 

               ВРЪЩА делото на Районна прокуратура гр. Казанлък за отстраняване на посочените съществени нарушения на процесуалните правила.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                     2.