Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 75                             13.05.2013 г.                   Град Стара Загора

 

     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд              ВТОРИ  наказателен състав

На  двадесет и четвърти април                                         Година 2013

в публично заседание в следния състав:

                                                         

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

 

                             ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                    КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР : М.Д.

ПРОКУРОР: ВАНЯ МЕРАНЗОВА

като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ

ВАНД № 1085  по описа за 2013 година,

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

               Производството е по глава ХХІ  от НПК.

 

С Решение № 43 от 01.02.2013г., постановено по АНД № 130/2012г. по описа на Районен съд – Раднево,  подсъдимият А.С.Д., ЕГН **********, Е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност за това, че на 30.09.2011г. в гр. ***** около 17.00ч. по непредпазливост е допуснал причиняването на средна телесна повреда на К. Б. Д., ЕГН ********** от гр. ***, изразяваща се в трайно затруднение движението на лявата ръка и двата крака, поради немарливо изпълнение на занятие, а именно: В качеството си на *********, представляващо източник на повишена опасност, допуснал е нарушаване на разпоредбите на чл. 176 и чл. 177 на енергообзавеждането, а именно: „Не се допуска в сервитурната зона на въздушен електровод извършването на строителни и монтажни работи, складиране на материали, изграждане на временни съоръжения, паркирането на машини и съоръжения, както и използването на високогабаритна техника за селскостопанска дейност”, както и „Разстоянието от най-ниския проводник на въздушния електропровод при най-голям провес до повърхността на земята в урбанизирани територии е не по-малко от : т. 2 за въздушен електропровод с напрежение над 1 кV до 110 кV – 7м.” и по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 от 9 юни 2004г. за сервитутите на енергийните обекти, т. 10 от Приложение № 1; „Минимални размери на сервитутните зони за енергийни обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическа енергия, включително за язовири, събирателни и напорни деривации и хидротехнически съоръжения към тях7 т. 10 Въздушни електропроводи /ВЕ/ за средно напрежение по трасето на ВЕ, ивица с широчина: 1. При трасе през населени места и селищни образувания: хоризонтално разстояние между крайните неотклонени проводници плюс 4м, по 2м от двете страни”, като е допуснал разполагането в сервитутната зона на отклонение от въздушния електропровод „****” в района на ****** паркирането на машини и не е привел провеса на въздушния електропровод в съответствие с изискванията на чл. 177, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008г. – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 2 от НК и чл. 78а, ал. 1 от НК Е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

 

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и несправедливост на  обжалваното решение. Правят се искания за отмяна на същото и постановяване на нов съдебен акт, с който подзащитния да бъде признат за невиновен. Същите се доразвиват в съдебно заседание от защитника на подсъдимия Д. – адв. Ч..

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура взема становище, че обжалваното решение, като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено.

 

             ОКРЪЖЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА, след като провери служебно на основание чл.378, ал. 5 във вр. чл. 313 и чл. 314 от НПК изцяло правилността на решението и по повдигнатите в жалбата на страната основания, намери за установено следното:

 

             При разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила както в съдебната фаза, така и във фазата на досъдебното производство, които обуславят необходимостта от отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане.

 

Производството пред Радневския районен съд е образувано по внесено постановление от Районна прокуратура – Раднево за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК на обвиняемия А.С.Д. за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК във вр. чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 176 и чл. 177, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-116/08.02.2008г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, т. 10 от Приложение № 1. С обжалвания съдебен акт, решаващият съд е освободил от наказателна отговорност подсъдимия А.С.Д. за това, че на 30.09.2011г. в гр. ***** около 17.00ч. по непредпазливост е допуснал причиняването на средна телесна повреда на К. Б. Д., ЕГН ********** от гр. ****, изразяваща се в трайно затруднение движението на лявата ръка и двата крака, поради немарливо изпълнение на занятие, а именно: В качеството си на *****, представляващо източник на повишена опасност, допуснал е нарушаване на разпоредбите на чл. 176 и чл. 177 на енергообзавеждането, а именно: „Не се допуска в сервитурната зона на въздушен електровод извършването на строителни и монтажни работи, складиране на материали, изграждане на временни съоръжения, паркирането на машини и съоръжения, както и използването на високогабаритна техника за селскостопанска дейност”, както и „Разстоянието от най-ниския проводник на въздушния електропровод при най-голям провес до повърхността на земята в урбанизирани територии е не по-малко от : т. 2 за въздушен електропровод с напрежение над 1 кV до 110 кV – 7м.” и по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 от 9 юни 2004г. за сервитутите на енергийните обекти, т. 10 от Приложение № 1; „Минимални размери на сервитутните зони за енергийни обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическа енергия, включително за язовири, събирателни и напорни деривации и хидротехнически съоръжения към тях7 т. 10 Въздушни електропроводи /ВЕ/ за средно напрежение по трасето на ВЕ, ивица с широчина: 1. При трасе през населени места и селищни образувания: хоризонтално разстояние между крайните неотклонени проводници плюс 4м, по 2м от двете страни”, като е допуснал разполагането в сервитутната зона на отклонение от въздушния електропровод „*****” в района на ****** паркирането на машини и не е привел провеса на въздушния електропровод в съответствие с изискванията на чл. 177, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008г. – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 2 от НК и чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

 

На първо място, въззивният съд намира, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно в нарушение на разпоредбата на чл. 305, ал. 4 във вр. чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК. Горната разпоредба съдържа императивни правила, досежно реквизитите на присъдата като съдебен акт, които важат с еднаква сила и за решението, постановено по реда на чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК. Вярно е, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава ХХVІІІ от НПК, за съдебната фаза на процеса са приложими правилата на тази диференцирана процедура, регламентирани в разпоредбата на чл. 378 от НПК. Независимо от административния характер на производството обаче, съгласно т. 17 от ПВС № 7/85г. /което независимо от приемането на нов НПК не е изгубила валидността си, доколкото принципите и правилата за разглеждане на делата по този ред са възпроизведени в НПК, действащ от 2006г./, за неуредените със специални правила въпроси се прилагат съответните правила на НПК. В случая, доколкото се касае до постановяване на съдебен акт, с който се решават въпросите за вината и отговорността на привлеченото към наказателна отговорност лице, несъмнено приложими ще са разпоредбите, както вече бе посочено, на глава ХХ от НПК и по-конкретно на чл. 305, ал. 4 НПК. Съгласно посочения член, в диспозитива на съдебния акт се посочват данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301 НПК. От обжалвания съдебен акт не явства решението на съда относно извършено ли е деянието от подсъдимия виновно /чл. 301, ал. 1, т. 1от НПК / - липсва изричен диспозитив. Недопустимо е решението на съда по този въпрос да бъде установявано по метода на тълкуването.  Това нарушение на процесуалните правила само по себе си е достатъчно за отмяна на атакувания първоинстанционен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Въззивният съд намира за уместно да обърне внимание на гореизложеното, макар в случая относно това процесуално нарушение да е приложима разпоредбата на чл. 335, ал. 3 от НПК.

 

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА констатира и друго съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на отстранимите, ограничаващо правото на защита на обвиняемия, допуснато на досъдебното производство.

       

     Както вече бе посочено, обжалваното решение е постановено въз основа на постановление на Районна прокуратура – Раднево по чл. 375 от НПК за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК на обвиняемия А.С.Д. за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК във вр. чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 176 и чл. 177, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-116/08.02.2008г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, т. 10 от Приложение № 1.

 

     Въззивният съд констатира, че съдържанието на процесното постановление не отговаря на изискванията за годен да обоснове надлежно обвинение пред съд срещу обвиняемото лице процесуален документ, доколкото неговото съдържание не отговаря на изискванията, регламентирани в закона и Тълкувателно решение № 2/ 2002г. на ОСНК на ВКС. Безспорно е, че структурата и съдържанието на постановлението по чл. 375 от НПК, с оглед  неговото предназначение да повдигне и поддържа обвинението пред съда, като определи предмета на доказване и очертае рамките, в които ще се развие процеса на доказване, следва да е идентична със структурата и съдържанието на обвинителния акт.

 

Структурата на обвинителния акт според чл. 246 от НПК задължително включва обстоятелствена част, а от втората алинея на тази разпоредба може да се направи извода, че обстоятелствената част на обвинителния акт също така задължително следва да съдържа и съвкупността от обстоятелства, които индивидуализират извършеното престъпление /тъй наречената фактическа страна на обвинението/. По принцип обвинението представлява единство от две части: фактическа страна и юридическа страна. Съгласно изискванията на процесуалния закон, следва да е налице пълно съответствие между двете части на обвинението. В процесния случай от фактическа страна, прокурорът в обстоятелствената част на постановлението е посочил, че обвиняемият А.С.Д. към инкриминираната дата е работил като *********, съгласно допълнително споразумение № 350 от 27.04.2009г. към трудов договор. На 30.09.2011г., около 17.00ч. пострадалият – св. К. Д., 8-годишен, придружаван от св. Д. – негова ***** на 11 години, посетили бившата сграда на “*****, за да може св. Д. да участва в тренировка по борба. Тренировката приключила около 18.30ч., след което двамата свидетели с още едно дете напуснали процесната сграда и влезнали в съседния парцел, собственост на св. К. Ж., който не бил заграден с ограда. В парцела се намирали МПС – два камиона, които не били в движение. Пострадалото дете К. Д. заедно с другото дете се качили в каросерията на единия камион и започнали да скачат. Св. Д. извикала на братчето си да слезе от камиона, но децата отказали. Тогава момичето решило да се качи в камиона и да свали децата да не паднат “В момента, в който се качила в камиона, видяла светлина над себе си - /волтова дъга, която поразила К. Б. Д./. Светлината била бяло-жълта…в същия момент св. Д. паднал в краката на сестра си, след това на земята и останал със затворени очи.” Св. Д. оказала първа помощ на братчето си – пострадалия Д., потърсила за съдействие св. П. П., който откарал пострадалото дете в медицинско заведение.

 

При това изложение на фактите, прокурорът е посочил, че “видно от протокол за оглед на местопроизшествие и заключението на назначената техническа експертиза – под въздушния електропровод, захранващ с ел.енергия трафопост “*****”, са били разположени в сервитутната зона МПС-та – “т.а. “ЗИЛ-131” и автокран “МАЗ”, а провеса на най-долния проводник до земната повърхност е бил 3.90/4.12м.” и че “видно от длъжностната характеристика на ******, обвиняемия А.С.Д.: “т. 1.1 Ръководи, организира и координира цялостната дейност на КЕЦ; т. 1.2 Обща отговорност за присъединяване на нови клиенти за обслужване на клиентите, експлоатация, ремонт и поддръжка; отговорност за спазване на закони, предписания, вътрешни директиви и норми за безопасност в КЕЦ; т. 3.2 Да познава и спазва изискванията на ПБЗРЕУЕТЦЕМ, Наредба за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии, Наредба за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и други вътрешни документи, имащи отношение към извършваната дейност; т. 4.5 Областта, захранвана, респективно обслужвана от КЕЦ”.

 

 

При така формулирано “фактическо обвинение”, въззивният съд намира, че в обстоятелствената част на постановлението не е описано деянието, в което се е изразило престъплението, предмет на делото, разглеждано от първоинстанционния съд. Не е посочен начина на извършване на деянието, не са описани никакви действия или бездействие на обвиняемия Д., не са изложени фактически и правни съображения защо обвинението е приело като форма на изпълнителното деяние “немарливо изпълнение на занятие”, представляващо източник на повишена опасност.

Следва да се подчертае, че нормата на чл. 134 от НК, е бланкетна и отразените нарушения на специалното законодателство са същностна част от фактологията на деянието, за което подсъдимият ще отговаря пред съда и неговата правна квалификация, което обуславя необходимостта от тяхното ясно и недвусмислено формулиране.  Същите конкретизират дължимото поведение на виновния и съдържат признаците на престъпния състав и няма да е налице престъпление по този текст, ако не се установи по делото, че е нарушено определено правило или норма от съответен нормативен акт и това нарушение е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. При изготвяне на процесното постановление, прокурорът не се е съобразил с гореизложеното. Следва да се отбележи, че в последното не се съдържат фактически и правни съображения и относно причинената телесна повреда на пострадалото дете Коста Димитров.

 

 Заключителната част на постановлението не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 3 от НПК.

 

В Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г. на ВКС на РБ, се излага, че след като обстоятелствената част на обвинителния акт /респективно постановлението по чл. 375 НПК/ не съдържа всички обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието с оглед дадената на същото правна квалификация, следва да се приеме, че чрез непосочването им е допуснато нарушение на процесуалните правила, при това съществени, тъй като има за последица ограничаване правото на защита. Гореизложеното относно съдържанието на обвинителния акт има за последица ограничаване на правото на защита на обвиняемия, тъй като упражняването на последното предпоставя ясно и точно развита обвинителна теза, както относно фактическата, така и относно правната страна на обвинението.

 

    Тъй като ограничаването на правото на защита е съществено нарушение на процесуалните правила /в случая от категорията на отстранимите/, първоинстанционният съд, като е приел за разглеждане процесното постановление, съответно съдията-докладчик не е изпълнил задълженията си по чл. 249, ал. 1 във вр. чл. 248, ал. 2, т.3 от НПК, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е абсолютно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение.

 

В тази връзка, въззивният съд не следва да коментира събраните доказателства по делото и доводите за неправилност, наведени от страните на обжалваното решение.

 

 

Съблюдавайки горното и на основание чл. 378, ал. 5 във вр. чл.335, ал.1, т.1от НПК, съдът

 

 

                                Р Е Ш И :

 

               ОТМЕНЯВА Решение № 43 от 01.02.2013 г., постановена по АНД № 130/2012 г. по описа на Районен съд  гр.Раднево.

 

               ВРЪЩА делото на Районна прокуратура гр. Раднево за отстраняване на посочените съществени нарушения на процесуалните правила.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                     2.