Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 82                                         20.05.2013 г.                        град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и четвърти април                                                               Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                            К. ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: К.Ц.

ПРОКУРОР:

като разгледа докладваното от съдия К. ДОНЧЕВА

ВНЧХД № 1106 по описа за 2013 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С Присъда № 39 от 21.02.2013 г. по НЧХД № 1170/2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимата А.А.М., с ЕГН ********** е призната за невинна, в това че на 17.04.2012 г. в гр. *****, в проведено открито съдебно заседание по НОХД № 21/11г. по описа на Районен съд – Казанлък, като свидетел, казвайки в присъствието на С.А.К. унизителни за честта и достойнството му думи “Ако не беше престъпник, нямаше да свидетелствам.” му е нанесла публично обида и е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, поради малозначителност на деянието съгласно чл.9, ал.2 от НК, тъй като обществената му опасност е явно незначителна.

Със същата присъда е отхвърлен предявения граждански иск от С.А.К. против подсъдимата А.А.М. за сумата от 3 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от деянието, като неоснователен.

Частният тъжител С.А.К. е осъден да заплати на подсъдимата А.А.М. направените от нея разноски по делото в размер на 600 лв., както и да заплати по сметка на РС – Казанлък направените по делото разноски, в размер на 216 лв..

 

 

     В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от   частния тъжител С.А.К..

 

Във въззивната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на присъдата, с искане да бъде изцяло отменена и постановена нова, с която подсъдимата М. да бъде призната за виновна в извършване на престъплението по повдигнатото с тъжбата обвинение, както и да бъде уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди по справедливост.

 

Частният тъжител в съдебно заседание поддържа подадената въззивна жалба и искането в нея.

 

Защитникът на подсъдимата адв. Д.М. моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна и да присъди разноските на подзащитната му за пред въззивната инстанция.

 

     Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите във въззивната жалба основания, прие следното:

 

Производството пред Районен съд - Казанлък по чл.247, ал.1, т.2 от НПК е образувано въз основа на тъжба от С.А.К. срещу подсъдимата А.А.М., за това, че на 17.04.2012 г. в гр. *****, в проведено открито съдебно заседание по НОХД № 21/11г. по описа на Районен съд – Казанлък, като свидетел, казвайки в присъствието на С.А.К. унизителни за честта и достойнството му думи “Ако не беше престъпник, нямаше да свидетелствам.” му е нанесла публично обида - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.

Приет е за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя срещу подсъдимата за сумата от 3000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на деянието, описано в тъжбата.

 

Районният съд, след внимателен и задълбочен анализ на събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства правилно и обосновано е приел за установена фактическата обстановка, която изцяло се споделя от въззивният съд и не следва да се преповтаря. При събирането и проверката на доказателствата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззивният съд намира, че въз основа на обосновано приетата за установена фактическа обстановка районният съд е стигнал до правилни фактически изводи за това, че подсъдимата М. в качеството й на свидетел по н.о.х.д.№21/11г. по описа на Районен съд гр.Казанлък, при провеждане на открито съдебното заседание на 17.04.2012г. е отправила спрямо присъстващия в залата частен тъжител К., подсъдим по посоченото дело думите „Ако не беше престъпник, нямаше да свидетелствам.", които изрекла публично - пред присъстващите в съдебната зала.

Установено по делото е, че към тази дата – 17.04.2012г. тъжителят К. не е бил осъждан с влязла в сила присъда. С оглед на това и призумпцията за невиновност на обвиняемия, до установяване на противното с влязла в сила присъда, визирана в чл.16 от НПК, въпреки наличието на висящи спрямо него досъдебни производства и постановената осъдителна присъда по н.о.х.д.№21/11г. по описа на Районен съд гр.Казанлък, обжалвана, К. към датата на деянието по тъжбата е имал статут на неосъждано лице, поради което същият не е престъпник. При сверка с тълковния речник се установява, че думата “престъпник” обозначава  “Човек, който извършва престъпление.”

  При така установеното по делото районният съд правилно е приел, че думите изречени от подсъдимата М. в съдебно заседание са обидни за тъжителя К., т.е. подсъдимата формално е осъществила състава на престъплението обида по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Въззивният съд изцяло се солидаризира с правния извод на  първоинстанционния съд за малозначителност на деянието съгласно чл.9, ал.2, предл.2 от НК, тъй като обществената му опасност е явно незначителна, което изключва престъпния му характер.

 

В хода на съдебното следствие пред районният съд е допуснат и разпитан като свидетел Д. Т., който също е бил свидетел по н.о.х.д.№ 21/11г. по описа на Районен съд – Казанлък. От показанията на свидетеля Т. се установява, че преди едно от съдебните заседания по посоченото дело са стояли заедно с М. пред съдебната зала, където бил и тъжителя К., като последният първоначално я гледал провокативно, въртял с жест за закана глава и се подсмихвал. След това същият отправил към подсъдимата „заплаха, закана", че ако свидетелства по делото ще си има проблеми. Свидетелят Т. му направил забележка да говори каквото трябва в съдебната зала и да не се разправя пред залата. М. от своя страна била смутена и уплашена от това, като била навела глава и не реагирала на неговите провокации. Твърди, че не си спомня точната дата на заседанието, но било към края на зимата.

Показанията на този свидетел се възприемат и от въззивният съд като безпристрастни, с оглед липсата на данни за близки отношения с някоя от страните по настоящото дело и за достоверни, тъй като след съпоставката им с протоколите по н.о.х.д.№ 21/11г., приети като писмени доказателства се установява, че на две дати от провежданите по делото съдебни заседания – на 23.01.2012г. и на 24.02.2012г. двамата свидетели Т., М. и тъжителя К., подсъдим по другото дело са се явили в съдебна зала. Това оборва твърденията на тъжителя, че такава ситуация не е имало.

Така случилото се пред съдебна зала не е на датата на съдебното заседание, в което е била разпитана М., а го предшества, но така както правилно е приел първоинстанционния съд има отношение към поведението на подсъдимата в с.з. на 17.04.2012г. и използваната от нея обида срещу тъжителя.

Това провокативно поведение на К., както и това от съдебна зала при проведеното на 17.04.2012г. съдебно заседание,  установимо от процесуалните му действия като подсъдим и на защитата му, целящи реализирането на правото му на защита, но по начин да предизвикат смущение и раздразнение у разпитваната като свидетел М. са довели до спонтанния отговор от нейна страна спрямо тъжителя с цитираните по-горе реплики.

От заключението на назначената по делото комплексна съдебно психиатрично-психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Г. К. и доц. М. П. със задача анализ на личностовите особености и поведението на подсъдимата М. във въпросното съдебно заседание се установява, че емоционалното й състояние към момента на извършване на деянието е включвало     комплекс от емоции, вкл. антипатия, враждебност и раздразнение и е било повлияно от действията на страните в процеса по време на конкретната ситуация и преди нея.

От заключението се установява, че личностовата структура на М. включва екстравертност, самоувереност, склонност към риск. Същата е импулсивна и не се подчинява на авторитети, като много често не може да сдържа емоциите си. Според експертизата конкретните й поведенчески изяви зависели от личностовите й особености, но така също и от факторите на различни ситуации, в които тя попада.

 

В съответствие с практиката на ВКС прецизно е отчетено от районния съд, че при преценката за наличие на изключващ престъпния характер на дадено деяние признак, каквато е обществената му опасност, следва да бъдат обсъдени и взети предвид както фактическите данни, определящи степента на обществена опасност на извършеното, но и тези които са относими към степента на обществена опасност на самия деец. В конкретният случай въззивният съд, както и пъроинстанционният намира, че обществената опасност и на деянието и на подсъдимата като деец е явно незначителна. М. е млад и интелигентен човек, попаднала е в провокативна ситуация по време и преди заседанието, предизвикана от тъжителя, като с оглед личностовия й профил и недостатъчния житейски опит не е могла да сдържи емоциите си и импулсивно е отвърнала на тъжителя изричайки цитираната обида, чиято обществена опасност поради това е явно незначителна и няма престъпен характер.

 

Предвид изложеното обжалваната присъда, с която подсъдимата М. е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й с тъжбата обвинение по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, на основание чл.9, ал.2, предл.2 от НК е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

На основание чл.190, ал.1 от НПК в тежест на частния тъжител следва да бъдат възложени направените от подсъдимата разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лева, възнаграждение за адвокат.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Окръжен съд – Стара Загора

 

                                                Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 39 от 21.02.2013г. по НЧХД № 1170/2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

 

ОСЪЖДА С.А.К., с ЕГН ********** да заплати на А.А.М., с ЕГН ********** направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                             ЧЛЕНОВЕ:          1.      

 

 

                             2.