Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 92                                      30.05.2013 година            град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   първи състав, в открито заседание на петнадесети май, две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ  КАМЕНОВА

Н. УРУКОВ

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР: НЕЙКА ТЕНЕВА

                

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА  ВНОХД № 1123 по  описа за 2013  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 44/04.03.2013 г., постановена по НОХД № 1976/2012  г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият И.Р.И., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че в периода от 10.11.2011 г. до 29.11.2011 г., в град Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи, както следва:

-на 10/11.11.2011 г. от л.а. марка “Фолксваген Голф-3” с ДК № СТ *** АМ - 1 брой автосидиплеър марка “JVC” на стойност 91 лв.; 1 брой навигационна система марка “Prestigio”, модел 4120, на стойност 89.10 лв. и 1 брой слънчеви очила марка “Polaroid”, ведно с калъф за тях, на стойност 68.00 лв. – всичко на обща стойност 248.10 лв. от владението на собственика Т.П.Т.;

-на 20/21.11.2011 г. от л.а. марка “Фолксваген Голф-3” с ДК № *** СМ – 1 брой  преносим компютър, марка “Тошиба”, модел NB 250-101, ведно със зарядно устройство за него и чанта, на стойност 502.55 лв., 1 брой устройство за мобилен интернет, модел ZTE MF 190” на стойност 119.20 лв. и 1 брой чанта с фирмени документи на “***” ООД – град Стара Загора, на стойност 8.00 лв. – всичко на обща стойност 629.75 лв. от владението на собственика Б.П.А.;

- на 21.11.2011 г. от л.а. марка “Сеат Кордоба” с ДК № СТ *** АВ – 1 бр. автосиди марка “Сони” на стойност 84.00 лв., 1 брой клубен спортен сак, марка “Адидас” на стойност 77.00 лв., 1 брой клубен футболен спортен екип марка “Адидас” (анцунг и тениска” на стойност 169.40 лв., 1 брой маратонки марка “Riebook” на стойност 108.00 лв., 2 броя тениски на стойност 72.00 лв., 1 брой мъжко бельо на стойност 7.20 лв., 1 брой хавлия за баня на стойност 22.50 лв., 2 броя мъжки кожени портфейли на стойност 16.00 лв., 1 брой слънчеви очила марка “Mu Mu”, модел “Prada”, ведно с калъф за тях, на стойност 280.00 лв., 1 брой талон за лек автомобил, 1 брой полица за застраховка “Гражданска отговорност”, 1 брой талон за годишен преглед на лек автомобил, 1 брой лична карта на стойност 0.00 лв., 1 брой СУМПС и 1 брой дебитна карта на ПИБ - всичко на обща стойност 836.10 лв. от владението на собственика А.К.О. и на

-28/29.11.2011 г. от л.а. марка “Фолксваген Голф” с ДК № СТ *** АН – 1 брой автосиди марка Pioneer, модел  DEN 2900” на стойност 223.20 лв., 1 брой дрелка “Einhel” на стойност 35.00 лв., 4 броя въдици на стойност 140.00 лв. и 1 брой нож с дървена дръжка и дължина на острието 12 см, на стойност 21.00 лв. – всичко на обща стойност 419.20 лв., собственост на В.М.Г., от владението на М.Н.Г.,

като всички отнети вещи са на стойност 2133.15 лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4, предложение второ във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” във връзка с чл.54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип, при първоначален “строг” режим, съгласно чл.61, т.2 във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият И.Р.И. е бил задържан с мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 31.07.2012 г. до влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият И.Р.И. е осъден да заплати на пострадалия А.  К.О. сумата от 759.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният граждански иск до размера на 836.00 лв., като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият И.Р.И. е осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт сумата от 50.00 лв., представляваща д.т. върху размера на уважения граждански иск.

Подсъдимият И.Р.И. е осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт сумата от 356.52 лв., представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски. 

 

В срока по чл. 319 от НПК  горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия И.Р.И..

Оплакването в жалбата е, че присъдата е необоснована,  постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и при явна несправедливост на наложеното наказание.

ИСКАНЕТО в жалбата е присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият И.Р.И.  да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. 

В хода на съдебните прения като алтернативно искане е изложено присъдата да бъде изменена като  подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.215, ал.2, т.4 във връзка с ал.1 от НК.

 

Окръжна прокуратура – Стара Загора  застъпва становището,че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, при извършена цялостна служебна проверка на обжалваната  присъда – съгласно чл.314 от НПК, установи следното:

 

Фактическите обстоятелства, приети за установени от първоинстанционния съд, въз основа на които е  постановена обжалваната осъдителна присъда, не се основават на верен и задълбочен доказателствен анализ, при който доказателствата  да са  преценени  поотделно и в тяхната взаимовръзка и съвкупност, и в съответствие с правилата на формалната логика. Тъй като  фактическите положения, възприети от районния съд, напълно съответстват на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт, въззивният съд не намира за необходимо да ги преповтаря. В изпълнение на задълженията си като втора инстанция по фактите,  след собствен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

 

Подсъдимият И.Р.И. е осъждан многократно, като осъжданията му, от значение за правната квалификация на извършеното от него деяние, са следните:

 

Със Споразумение № 1102/ 30.11.2006 г. по НОХД № 1740/2006 г.  по описа на Районен съд – Ямбол, за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, след приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, е осъден на  три месеца лишаване от свобода при “строг” режим.

 

Със Споразумение № 1076/17.10.2007 г. по НОХД № 1578/2007 г. по описа на Районен съд – Ямбол, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК,  извършено през периода 27.05.2007 г. – 29.05.2007 г., е осъден след приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК на десет месеца лишаване от свобода при “строг” режим;

 

Със Споразумение от 18.03.2009 г. по НОХД № 117/2009 г. по описа на Районен съд – Сливен, за престъпление:

-по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.18, ал.1 от НК,  извършено на 25.09.2008 г., е осъден на една година и три месеца лишаване от свобода;

-по чл.215, ал.2, т.4, предложение второ във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 19.09.2008 г. до 26.09.2008 г., е осъден на една година лишаване от свобода,

като на основание чл.23 от НК за горепосочените две престъпления на И.Р.И. е наложено общо наказание една година и три месеца лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим.

От съдържащата се на л.108 ДП справка от МП ГД “Изпълнение на наказанията” рег.№ 4429/12.03.2012 г. се установява, че наказанието от десет месеца лишаване от свобода по НОХД № 1578/2007 г. е изтърпяно от И.Р.И. на 22.02.2008 г., а наказанието от една година и три месеца лишаване от свобода по НОХД № 117/2009 г. е изтърпяно на 30.09.2009 г. 

От изложеното е видно, че от  влизане в сила  на присъдата по НОХД № 1740/2006 г. и от изтърпяването на наказанията лишаване от свобода  по НОХД № 1578/2007 г. и по НОХД  № 117/2009 г. до време на извършване на обсъжданата криминална деятелност на подсъдимия, предмет на обвинението – е изтекъл срок по-малък от пет години.

 

В обвинителния акт подсъдимият е предаден на съд за четири деяния, като цялостната му престъпна дейност е квалифицирана като престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4, предложение второ във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК. По отделните деяния въззивният съд прие за установено следното:

 

ПО ПУНКТ ПЪРВИ:

На 10/11.2011 г. е извършена кражба от л.а. марка “Фолксваген Голф-3” с ДК № СТ *** АМ, собственост на свидетеля Т.П.Т., докато автомобилът бил паркиран на ул.”**” № * в град Стара Загора. В автомобила е проникнато чрез ползване на неустановено техническо средство, посредством което е отключен. Разбита била ключалката от контактния ключ на лекия автомобил, като собственикът на моторното превозно средство, след установяване на кражбата, установил липсата на следните вещи, които държал в автомобила: 1 брой автосидиплеър марка “JVC” на стойност 91 лв., 1 брой навигационна система марка “Prestigio”, модел 4120, на стойност 89.10 лв. и 1 брой слънчеви очила марка “Polaroid”, ведно с калъф за тях, на стойност 68.00 лв. – всичко на обща стойност 248.10 лв.

Горепосочените обстоятелства относно времето и факта на извършване на кражбата, начинът, по който е осъществена и имуществото, което има за предмет, се установяват от показанията на свидетеля Т.П.Т. (л.116 нохд), съпоставени с обстоятелствата по Протокол за оглед на местопроизшествие – л.34, ДП.  Те, както и стойността на  вещите, предмет на деянието – установена чрез заключение на  съдебно-икономическа експертиза (л.76 ДП), са безспорни.

В Декларация за семейно, материално и имотно положение – л.233, том ІІ ДП, е посочен от подсъдимия като постоянен адрес град Ямбол, ул. “Индже войвода” бл.80, вх.Б, ап.3.

В хода на образувано срещу неизвестен извършител ДП № 892/2011 г. по описа на  РУ “Полиция” – град Нова Загора, е извършено претърсване и изземване в горепосоченото жилище, при извършването на които действия, видно от съставения протокол – л.135, том І ДП, наред с множеството други движими вещи, описани в него, са намерени и иззети  навигационна система марка “Prestigio”, модел 4120  и  калъф за слънчеви очила марка “Polaroid”.  С Разписка – л.102 ДП, горепосочените вещи са върнати от Първо РУ “Полиция” – Стара Загора на свидетеля Т.П.Т., който при получаването им е обяснил по какво ги разпознава – навигационната система марка “Prestigio”, модел 4120, като съответстваща на представен от него по-рано, с цел индивидуализиране на вещта сервизен протокол – л.45 ДП, а калъфът за слънчеви очила – по кърпичката за почистване на очила, намираща се все още в него.

Доводът на защитата на подсъдимия, че  извършените действия на  претърсване и изземване са опорочени, поради това, че при осъществяването им – в нарушение на чл.162, ал.1 от НПК, не  са присъствали подсъдимият и неговият вуйчо (свид. Г.Т.Ф., л.116 нохд), нито пък някое от лицата по чл.163, ал.2 от НПК -  домоуправител или представител на общината или кметството,  е неоснователен. От показанията на свидетелката Д.Р.Д., пълнолетна  сестра на подсъдимия – л.180 нохд  - се установява,  че обсъжданите действия по разследването са започнали и извършени в нейно присъствие (преди започването им, свидетелката е била повикана от местоработата си), поради което, неприкосвеността на жилището -  поради това, че свидетелката не живее в апартамента, но иначе  има ключ за него, нарича го “вкъщи” и знае, кой от живущите там, коя стая обитава - гарантирана чрез правилата на чл.162 от НПК,  по никакъв начин не е била нарушена.

Обективираните в протокола действия на претърсване и изземване са осъществени в присъствието на П.С.А. и П.Н.П. (поемни лица,  разпитани от първоинстанционния съд като свидетели – л.179, съотв. л.180 нохд),  в показанията на които  съдът не  установи данни, поставящи под съмнение годността на обсъждания протокол като доказателствено средство.

Твърдението на свидетеля  Г.Т.Ф., вуйчо на подсъдимия, че иззетата  от дома му с подсъдимия  “навигация” си я е купил от магазин в Стара Загора  или Русе, е толкова общо – свидетелят не уточнява  нито марката, нито модела  на уж собствената му навигационна система, нито пък удостоверява закупуването й с някакви документи -  че само по себе си се определя като недостоверно.

При извършения оглед на лекия автомобил, собственост на свидетеля Т.П.Т., от същия е иззет 1 бр. гаечен ключ от сребрист метал, с размер 10.  Посоченият ключ е обект на изследване на дактилоскопна експертиза, в заключението на която – обективирано в Протокол № 61/02.05.2012 г., л.95 ДП – се излага, че не са установени годни дактилоскопни следи.

От Протокол за оглед на местопроизшествие – л.34 ДП и Протокол за изземване на следи от миризми № 0004253 от 11.11.2011 г. – л.37 ДП, е видно, че при огледа на лекия автомобил, собственост на свидетеля Т.П.Т., от седалката на водача са иззети следи от миризми. Мирисов материал е иззет и от подсъдимия И.Р.И. с Протокол за изземване на следи от миризми № 0014595/06.03.2012 г. – л.69 ДП. Извършено е одорологично изследване, резултатът от който е изложен в Протокол № 5/20.03.2012 г. – л.71 ДП, съгласно който миризмата под № 1 от Протокол № 0004253 – иззета от лек автомобил “Фолксваген” СТ *** АМ е идентична с мирисовия материал на И.Р.И., иззет с Протокол № 0014595.

Резултатът от посоченото одорологично изследване е приет от районния съд като заключение на одорологическа експертиза (определение – л.90 нохд), послужила  за установяване авторството на престъпното деяние.

Оспорената процесуална годност на извършеното в хода на досъдебното производство одорологично изследване (свързана с надлежността на изземването на мирисовата следа от лекия автомобил и в последствие на сравнителен материал от подсъдимия – от същия е взет такъв както с Протокол от 05.03.2012 г. – л.68 ДП, така и с горепосочения  Протокол  № 0014595/06.03.2012 г., без да е посочено защо при одорологическото изследване е ползван като обект само сравнителният мирисов материал от втората дата), не е от съществено значение. Това е така, защото одорологичното изследване, в основата на което е реакцията на миризми на обучено куче, не е законоустановен способ за събиране и проверка на доказателства, а само оперативно следствено действие, което може да насочи разследването в една или друга насока. Мирисовите следи, макар и да имат веществен характер, не подлежат на експертно изследване и проверка, защото няма научен способ за тяхното индивидуализиране, а сензорите на кучето, определящи индивидуалната принадлежност на тези следи, на този етап на науката, са непроверими от нея за тяхната достоверност. По изложените съображения, извършеното одорологично изследване е без значение като доказателствено средство в наказателното производство. В този смисъл е и съдебната практика – Р. № 590/11.11.2003 г. на ВКС по н.д. № 507/2003 г., І н.о.; Р. № 102/29.06.2010 г. на ВКС по н.д. № 574/2009 г., ІІІ н.о.; Р. № 367/21.10.2009 г. на ВКС по к.н.д. № 342/2009 г., І н.о. и други.

 

ПО ПУНКТ ВТОРИ:

На 20/21.11.2011 г. от л.а. марка “Фолксваген Голф-3” с ДК № *** СМ, собственост на свидетелката Б.П.А., паркиран на ул. “***” № *** в град Стара Загора, била извършена кражба на следните вещи: 1 брой  преносим компютър, марка “Тошиба”, модел NB 250-101, ведно със зарядно устройство за него и чанта, на стойност 502.55 лв., 1 брой устройство за мобилен интернет, модел ZTE MF 190” на стойност 119.20 лв. и 1 брой чанта с фирмени документи на “***” ООД – град Стара Загора, на стойност 8.00 лв. – всичко на обща стойност 629.75 лв. В автомобила е проникнато чрез разбиване на заключващото устройство на една от вратите му.

В материалите от досъдебното производство не се съдържа протокол за оглед на местопроизшествие, като горепосочените обстоятелства относно факта на извършване на кражбата и имуществото, което има за предмет, се установяват от показанията на свидетеля Б.П.А. – л.116 нохд, в истинността на които не са налице основания за съмнения. Посочените обстоятелства, както и стойността на  вещите, предмет на деянието (без документите,  които,  поради това, че нямат  материална стойност, не са оценявани) – установена чрез заключение на  съдебно-икономическа експертиза (л.89 ДП), са безспорни.

На 20.12.2011 г. в жилището на И.С.Й., находящо се в град Стара Загора, ул.”**” № **, вх.А, ет.5, ап.33, е извършено претърсване и изземване, при извършването на които действия, видно от съставения протокол – л.125, том І ДП, наред с други движими вещи, описани в него, са намерени и иззети  1 брой  преносим компютър, марка “Тошиба”, модел NB 250-101, ведно със зарядно устройство за него. Фабричният номер (IMEI) на компютъра, посочен в протокола, съответства на фабричния номер на преносимия компютър “Тошиба”, за който е представена фактура от свидетелката Б.П.А. – л.54 ДП.

Свидетелката И.С.Й., от която подсъдимият има дете, но с която не живее съвместно, в показанията си от досъдебното производство, дадени пред съдия по реда на чл.222 от НПК – л.61 ДП, приобщени към доказателствата, проверени в хода на съдебното следствие, по реда и на основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК (определение – л.117 нохд), е обяснила, че посочените вещи, установени в жилището й, са оставени от подсъдимия за детето им, като подарък. Тези показания на свидетелката съответстват на саморъчните й обяснения по протокола за претърсване и изземване относно произхода на вещите.

С Протокол за доброволно предаване от 05.03.2012 г. – л.97 ДП – е удостоверено предаването от подсъдимия в Първо РУ “Полиция” – Стара Загора на чанта от черен плат за преносим компютър, с дръжки за носене през рамо. Относно произхода на посочената вещ в  протокола подсъдимият е обяснил, че чантата, заедно с лаптопа, е получил от лице на име И. срещу залог от 100 лв.

От показанията на свидетеля С.Т.С. – л.180 нохд – се установява, че в края на м.ноември – началото на м.декември.2012 г., в негово присъствие, в град Стара Загора, непознато  нему момче, дало на подсъдимия лаптоп с чанта към него. Подробности от обстоятелствата на конкретната сделка, както и данни, индивидуализиращи  вещите, които е имала за предмет,  не се съдържат в сочените гласни доказателства.

С Разписка – л.101 ДП, посочените вещи – преносим компютър марка “Тошиба” ”, модел NB 250-101  със зарядно устройство, поставени в черна чанта с дръжка за носене през рамо – са върнати на свидетелката Б.П.А., която при получаването им, а и в показанията си в хода на съдебното следствие, подробно е разяснила белезите, по които разпознава чантата (преносимият компютър и зарядно към него е идентифициран чрез фабричния му номер) като своя.

 

ПО ПУНКТ ТРЕТИ:

На 21.11.2011 г. от л.а. марка “Сеат Кордоба” с ДК № СТ *** АВ, паркиран пред вход “А” на жилищен блок, находящ се в град Стара Загора, ул.”**” № *, собственост на  бащата на свидетеля А.К.О., била извършена кражба. В автомобила е проникнато чрез ползване на неустановено техническо средство, посредством което е отключен. Разбита била ключалката от контактния ключ на лекия автомобил, като  свидетелят А.К.О., след установяване на кражбата, установил липсата на следните вещи, които държал в автомобила:  1 бр. автосиди марка “Сони” на стойност 84.00 лв., 1 брой клубен спортен сак, марка “Адидас” на стойност 77.00 лв., 1 брой клубен футболен спортен екип марка “Адидас” (анцунг и тениска” на стойност 169.40 лв., 1 брой маратонки марка “Riebook” на стойност 108.00 лв., 2 броя тениски на стойност 72.00 лв., 1 брой мъжко бельо на стойност 7.20 лв., 1 брой хавлия за баня на стойност 22.50 лв., 2 броя мъжки кожени портфейли на стойност 16.00 лв., 1 брой слънчеви очила марка “Mu Mu”, модел “Prada”, ведно с калъф за тях, на стойност 280.00 лв., 1 брой талон за лек автомобил, 1 брой полица за застраховка “Гражданска отговорност”, 1 брой талон за годишен преглед на лек автомобил, 1 брой лична карта на стойност 0.00 лв., 1 брой СУМПС и 1 брой дебитна карта на ПИБ - всичко на обща стойност 836.10 лв.

Горепосочените обстоятелства относно времето и факта на извършване на кражбата, начинът, по който е осъществена и имуществото, което има за предмет, се установяват от показанията на свидетеля А.К.О. (л.89 нохд), съпоставени с обстоятелствата по Протокол за оглед на местопроизшествие – л.41, ДП.  Те, както и стойността на  вещите, предмет на деянието (без документите,  които,  поради това, че нямат  материална стойност, не са оценявани)  – установена чрез заключение на  съдебно-икономическа експертиза (л.76 ДП), са безспорни.

При извършеното претърсване и изземване  в жилището на подсъдимия и вуйчо му в град Я., ул. “**” бл.**, вх.Б, ап.3 – горепосочения протокол за претърсване и изземване на  л.135, том І ДП,  наред с множеството други движими вещи, описани в него, е намерен и иззет спортен сак мярка “Адидас”, който в последствие с разписка – л.100 ДП  - е върнат на свидетеля А.К.О..

В съдебно заседание – л.89 нохд,  свидетелят А.К.О. е разяснил, а относно показанията му няма основания за съмнение, че има сака от клубния отбор, в който играе футбол и че такъв сак не може да бъде намерен в търговската мрежа.

 

ПО ПУНКТ ЧЕТВЪРТИ:

На 28/29.11.2011 г. от л.а. марка “Фолксваген Голф” с ДК № СТ *** АН, паркиран пред вход “В” от жилищния блок на ул.”**”, град Стара Загора,  собственост на свидетеля В.М.Г.,  но ползван   през посочените дати от баща му – М.Н.Г.,  била извършена кражба на следните вещи:  1 брой автосиди марка Pioneer, модел  DEN 2900” на стойност 223.20 лв., 1 брой дрелка “Einhel” на стойност 35.00 лв., 4 броя въдици на стойност 140.00 лв. и 1 брой нож с дървена дръжка и дължина на острието 12 см, на стойност 21.00 лв. – всичко на обща стойност 419.20 лв.  От отнетите вещи само въдиците били собственост на свидетеля В.М.Г., а всички останали –на баща му. В автомобила било проникнато чрез отключване с неустановено техническо средство на предната му лява врата.

В материалите от досъдебното производство не се съдържа протокол за оглед на местопроизшествие, като горепосочените обстоятелства относно факта на извършване на кражбата и имуществото, което има за предмет, се установяват от показанията на свидетелите  В.М.Г. – л.89 нохд и М.Н.Г. – л.90 нохд, в истинността на които не са налице основания за съмнения. Посочените обстоятелства, както и стойността на  вещите, предмет на деянието  – установена чрез заключение на  съдебно-икономическа експертиза (л.76 ДП), са безспорни.

При извършеното претърсване и изземване  в жилището на подсъдимия и вуйчо му в град Ямбол, ул. “**” бл.**, вх.Б, ап.3 – горепосочения протокол за претърсване и изземване на  л.135, том І ДП,  наред с множеството други движими вещи, описани в него, са намерени и иззети  “четири  броя окомплектовани въдици,  две от които с макари”, като  в последствие с разписка – л.99 ДП  -   въдиците са върнати на свидетеля  В.М.Г., който е категоричен, че  са тези, откраднати от колата му.

 Вуйчото на подсъдимия – свидетелят Г.Т.Ф. (л.116 нохд) е заявил пред първоинстанционния съд, че  в жилището си е имал 6-7 въдици  (от апартамента му са иззети общо шест броя), които –  макар и да не бил рибар – поради това, че били на изгодна цена, ги  закупил (въпреки, че е базработен) от пазара в град Димитровград.  Като недостоверни и  пристрастни въззивният съд не кредитира показанията на свидетеля Г.Т.Ф..

Съществената разлика между гореустановените от въззивния съд фактически обстоятелства  и  приетите от  районния съд  е  в  това, че първоинстанционният съд, възприемайки изцяло обвинителната теза,  е посочил  подсъдимия  И.Р.  И. като извършител на осъществените  през  периода от 10.11.2011 до 29.11.2011 г. четири  кражби. Районният съд се е аргументирал с това:

-че, вещи, предмет на всяко едно от четирите деяния, са намерени у подсъдимия;

-че, при извършения в жилището на подсъдимия и вуйчо му в град Ямбол обиск са намерени и иззети 7 броя секретни ключове за автомобили, видно от протокола за претърсване и изземване, л.135 ДП;

-с резултата от  гореобсъденото одорологично изследване, ценено от районния съд като заключение на одорологическа експертиза, която “по един несъмнен начин” уличавала подсъдимия в извършването на първото деяние;

-с това, че от събраните по делото доказателства не се установява, през инкриминирания период от време  подсъдимият да е бил извън страната, както се твърди от защитата.

 

Обсъждайки доказателствата относно деянието по пункт първи от обвинението, въззивният съд вече  посочи, че  извършеното одорологично изследване е без значение като доказателствено средство в наказателното производство.

Относно това бил ли е подсъдимият  И.Р.И. през инкриминирания период от  време извън страната, както се твърди и пред въззивната инстанция от защитата, от доказателствата по делото се установява следното:

Свидетелят И.П.К. – л.90 и л.117 нохд, твърди, че през 2011 г., около 6-7 пъти е  излизал с подсъдимия  И.Р.И. в чужбина. Всяко от пътуванията им траело около десетина дни.  От чужбина двамата закупували авточасти, които в последствие  продавали в Р България. От защитата на подсъдимия е представена фактура – л.155 нохд - № 1000000008/25.11.2011 г., с получател - “**” ЕООД Ямбол, МОЛ Я.К. и доставчик – Автоморга К. Свидетелят И.П.К. обяснява, че  при пътуването до Италия, при което  са закупени авточастите, за които е съставена фактурата, подсъдимият  (макар и името му да не фигурира в документа) бил заедно с него. През м.ноември.2011 г. подсъдимият бил два пъти до Италия –  веднъж през периода от 05/06.11.2011 г. до 15/16.11.2011 г., а вторият път отпътувал  на 20.11.2011 г.

Свидетелят И.Н.Й. – л.160 нохд,  въпреки, че не се вмества в съобщените от свидетеля И.П.К.  периоди на  престой на подсъдимия в чужбина,  потвърждава, че подсъдимият е бил в Италия -   там бил на 18.11.2011 г., а след това още около седмица, през което време нощувал у сестра му.

Твърдението на подсъдимия, че през инкриминирания период  от време (10.11.2011 до 29.11.2011 г.) е бил извън страната представлява защитна  позиция, без доказателствена опора,  поради  следното:

Единствените доказателства в подкрепа на тезата, че подсъдимият е бил в чужбина са  показанията на свидетелите И.П.К.  и И.Н.Й.. И двамата са приятели на подсъдимия, като несъответствията  в показанията им  са  очевидни. Същевременно  по делото е налице справка – рег. № 29312/09.05.2012 г. – л.110 ДП – за задграничните пътувания на подсъдимия,  видно от която е, че в АИС “Граничен контрол” за м.ноември.2011 г. няма регистрирани пътувания на И.Р.И. извън страната.  Действително е възможно - на което  особено държи защитата -  справката за задгранични пътувания на подсъдимия  да е непълна, тъй като след 01.01.2007 г.,  въз основа на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 29.04.2004 г., българските граждани  се проверяват на ГКПП по метода “преценка на риска”. По делото обаче  не само, че липсват обективни  доказателства, които да опровергават съдържанието на посочената справка, а тъкмо обратното. В хода на досъдебното производство подсъдимият И.Р.И. е посочил като свой телефонен номер ***. Посоченият мобилен номер  - справка от “***” ЕАД, изх. № 5539/08.03.2012 г., л.144 ДП - е собственост на свидетеля И.П.К. – несъмнено доказателство за близките приятелски отношения помежду им, след като  свидетелят е предоставил на подсъдимия телефонния си номер за ползване.  От  съдържащата се на л.145 ДП разпечатка на проведени разговори от  мобилен номер *** за датите 10.11.2011 г. и 11.11.2011 г. (на 10/11.11.2011 г. е извършено деянието по пункт първи) е видно, имайки се предвид адреса на първата клетка, обслужваща съответното повикване, че ползвателят на посоченият телефонен номер е  бил в Р България. Същото важи и за периода от 16.11.2011 г. до 22.11.2011 г. – последната страница от съдържащата се на л.167 и сл. ДП разпечатка на регистрирани обаждания на  IMEI ***, който е регистриран в мрежата на “**” ЕАД с два мобилни номера, единият от които е телефонен номер ***.  Ако през м.ноември.2011 г. собственикът на посочения телефонен номер - свидетелят И.П.К., е бил и негов ползвател, посочените справки опровергават твърденията му за времето, през което е бил в чужбина с подсъдимия. А ако ползвател на телефонния номер е бил подсъдимият, следва да се приеме, че на посочените горе дати подсъдимият е бил в страната. Всяка от двете хипотези потвърждава, че през м.ноември.2011 г. подсъдимият И.Р.И. не е напускал пределите на Р България,  каквито пътувания не са регистрирани и в  АИС “Граничен контрол”.

 

Несъмнено липсата на алиби не е доказателство – както могат да бъдат разчетени мотивите на  районния съд – че подсъдимият е извършител на обсъжданите четири деяния, всяко от които осъществява състав на престъплението кражба.  Другите две безспорно установени обстоятелства -  че, вещи, предмет на всяка една от четирите кражби, са намерени у подсъдимия и че в жилището на подсъдимия и вуйчо му са намерени и иззети 7 броя секретни ключове за автомобили – също не налагат като единствено възможен извод този, че подсъдимият е извършител на деянията по четирите пункта от обвинението. Изводът за противното на първоинстанционния съд е доказателствено необоснован и изведен в несъответствие с правилата на формалната логика.

 

Поради изложеното,  въззивният съд прие, че  районният съд е приложил неправилно материалния закон като е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4, предложение второ във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

 

Въз основа на  установените по делото факти от изложените в обвинителния акт  фактически обстоятелства, въззивният съд прие, че  извършеното от подсъдимия представлява вещно укривателство, поради следното:

От факта, че  в  притежание на  подсъдимия са намерени не една, а няколко вещи,  предмет на четири различни кражби, извършени в рамките на един месец,   като  при  това  вещите са  установени у подсъдимия по-малко от месец след извършване на последната кражба, следва като единствено възможен извод, че  подсъдимият най-малкото е предполагал, че  вещите  са предмет на престъпление.  Броят на вещите и най-вече това, че са  предмет на  четири кражби от различни лица, изключва  възможността да са станали негово притежание по начин, при който  да не е предполагал неправомерния им произход. В закона – чл.215, ал.1 от НК, са визирани три начина на осъществяване на вещното укривателство –  когато лицето укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чуждите движими вещи,  като в конкретния случай фактите по делото налагат обсъждане  на първите две от трите форми на изпълнително деяние. Поради това, че изпълнителното деяние “укрие”  предпоставя  пряк умисъл, а  от събраните по делото доказателства по  повдигнатите в обвинителния акт факти  не  се установяват  конкретните обстоятелства, при които подсъдимият е установил фактическа власт върху откраднатите вещи, въззивният съд прие, че  в случая  вещното укривателство е осъществено чрез втората форма на изпълнително деяние – “придобиване”. Подсъдимият е придобил  откраднатите  вещи  с  цел да набави за себе си имотна облага, проява на която е отношението му  към същите     ползва като своя чантата за преносимия  компютър, марка “Тошиба”, а самият компютър -  модел NB 250-101, ведно със зарядно устройство за него, подарява от свое име на сина си.

Придобитите от подсъдимия  вещи, предмет на четири кражби, иззети и върнати на собствениците им,  са:

-навигационна система марка “Prestigio”, модел 4120 и калъф за слънчеви слънчеви очила марка “Polaroid” – на обща стойност 89.10 лв. – отнети от свидетеля Т.П.Т. чрез извършена на 10/11.11.2011 г.  кражба; 

-преносим компютър, марка “Тошиба”, модел NB 250-101, ведно със зарядно устройство за него и чанта – на обща  стойност 502.55 лв. – отнети от  свидетеля  Б.П.А. чрез извършена на  20/21.11.2011 г.  кражба;

-клубен спортен сак, марка “Адидас” на стойност 77.00 лв., отнет от свидетеля  А.К.О. чрез извършена на  21.11.2011 г.  кражба;

-4 броя въдици на стойност 140.00 лв., отнети от владение на свидетеля М.Н.Г. чрез извършена на  28/29.11.2011 г.  кражба.

Общата стойност на всички  горепосочени  вещи е 808. 65 лв.

Извършеното  от подсъдимия  през периода 10.11.2011 г. – 29.11.2011 г.  укривателство  е осъществено преди да са изтекли пет години от влизане в сила   на присъдата по  НОХД № 1740/2006 г. по описа на Районен съд - Ямбол и  от изтърпяване на  наложените му наказания по  присъдите  по    НОХД № 1578/2007 г. по описа на Районен съд – Ямбол и  НОХД № 117/2009 г. по описа на Районен съд – Сливен. Посочените осъждания на подсъдимия определят укривателството като такова, представляващо опасен рецидив по см. на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

 

Поради изложеното, съобразявайки се и със съдебната практика  относно възможността за ангажиране на наказателна отговорност за вещно укривателство на откраднати вещи при недоказано обвинение за самата кражба  - Решение № 16/14.05.2004 г. на ВКС по н. д. № 479/2003 г., I н. о. ВКС, докладчик съдията П.Т.,   Решение № 638/12.01.2009 г. на ВКС по к.д. № 687/2008 г., І н.о. ВКС, докладчик съдията Б.И.   -    Окръжен съд – Стара Загора  прие, че  на основание чл.337, ал.1, т.2  от НПК обжалваната присъда следва да бъде изменена, като бъде отменена в частта, в която подсъдимият  И.Р.И.  е признат за виновен  и осъден за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4, предложение второ във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, вместо което бъде признат за виновен за това, че  след като през периода 10.11.2011 г. – 29.11.2011,  в град Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага  придобил чужди движими вещи -  навигационна система марка “Prestigio” модел 4120, калъф за слънчеви слънчеви очила марка “Polaroid”,  преносим компютър марка “Тошиба” - модел NB 250-101, ведно със зарядно устройство за него и чанта, клубен спортен сак  марка “Адидас” и 4 броя въдици -  вещи на обща стойност 808. 65 лв.,  за които предполагал, че са придобити  от другиго чрез престъпление,  като извършеното от него деяние представлява опасен рецидив по см. на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК,  е извършил,  както от обективна, така и от субективна страна,  престъпление по чл.215, ал.2, т.4, предложение второ във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

Фактите, обусловили извод за съставомерност на  извършеното от подсъдимия  деяние  по чл.215, ал.2, т.4, предложение второ във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт, тоест липсва съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а и престъплението по чл.215, ал.2, т.4 от НК е по-леко наказуемо от това по чл.196, ал.1, т.2 от НК, поради което и въззивният съд прие, че  няма пречка за преквалифициране на деянието  като вещно укривателство. Най – после за  изменение на присъдата чрез такава преквалификация  е  и  едно от  исканията на защитата – изложени   като няколко алтернативи.

Гореизложеното преквалифициране на деянието налага изцяло наново разглеждане на въпроса относно наказанието на подсъдимия.

За престъплението  по чл.215, ал.2, т.4, предложение второ във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК законът предвижда наказание от лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до  десет хиляди лева.

При определяне на наказанието за горепосоченото престъпление, въззивният съд взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: висока степен на обществена опасност на подсъдимия като деец предвид осъжданията му извън тези, определящи правната квалификация на извършеното от него престъпление като такова при опасен рецидив; средна степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид с оглед стойността на имуществото, предмет на престъплението;   затрудненото материално положение на подсъдимия след излизането му от затвора; недобрите характеристични данни за личността му предвид  наличието на други две неприключили срещу му наказателни производства  - ДП № 923/2011 по описа на РПУ – Нова Загора и ДП № 141/2011 по описа на РПУ – Стралджа (справка от УИНС на Прокуратурата на РБ – л.238 ДП);  обстоятелството, че подсъдимият е баща на малолетен син,  спрямо грижите  към  който  очевидно не е безразличен – подарява му придобития чрез престъплението компютър м.”Тошиба” -  макар и с опорочени разбирания за съдържанието им.

Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, Окръжният съд прие, че е  налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което  на подсъдимия следва да бъде наложено:

-наказание  лишаване от свобода под средния размер на предвиденото в закона, поради което го осъди на  четири години лишаване от свобода, което да изтърпи   при първоначален “строг” режим,  в затворническо заведение от закрит тип,  съгласно чл.61, т.2 във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС и

-наказание глоба в минимален размер – 5000 лв., съобразявайки се още с обстоятелствата по чл.47, ал.1 от НК.

 

Относно  присъдата в гражданската й част:

Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимият И.Р.И. на основание чл.45 от ЗЗД  да  заплати на пострадалия А.  К.О. сумата от 759.00 лв. -  обезщетение за имуществени вреди, представляващо левова равностойност, по средни пазарни цени, на вещите предмет на кражбата от лекия му автомобил, които не са му възстановени, ведно със законната лихва, считано от  21.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.  В останалата част  - до размера на 836.00 лв.,  искът на  А.К.О. е отхвърлен  като неоснователен и недоказан, тъй като разликата от 77 лв. е левова равностойност на върнатия след кражбата на  пострадалия собственик клубен спортен сак марка “Адидас”.

Поради недоказаност на  обвинението подсъдимият да е извършил кражбата на вещи от л.а. на гражданския ищец А.К.О., т.е. да е извършил деянието в резултат на което  са претърпени имуществени щети, обжалваната присъда следва да бъде отменена

-в гражданско-осъдителната й част, вместо което бъде отхвърлен гражданския иск за сумата от 759.00 лв. -  обезщетение за имуществени вреди, представляващо левова равностойност на  невърнатите му вещи предмет на кражбата от лекия му автомобил;

-в частта,  която подсъдимият е осъден да заплати д.т. върху уважената част на гражданския иск.

 

В останалата част обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Поради гореизложеното и на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 44/04.03.2013 г., постановена по НОХД № 1976/2012  г. по описа на Районен съд – Стара Загора,  както следва:

 

ОТМЕНЯ присъдата в следните части:

В ЧАСТТА, в която подсъдимият И.Р.И., ЕГН ********** – с посочена в присъдата самоличност – е признат за виновен и осъден за извършено  престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4, предложение второ във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК;

В ЧАСТТА, в която подсъдимият  И.Р.И. е осъден да заплати на А.  К.О. сумата от 759.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата;

В ЧАСТТА, в която подсъдимият И.Р.И. е осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт сумата от 50.00 лв. – д.т. върху уважената част на гражданския иск, вместо което

 

П О С Т А Н О В И:

ПРИЗНАВА  подсъдимия И.Р.И., ЕГН ********** – с посочена в присъдата самоличност – за НЕВИНЕН в това, в периода от 10.11.2011 г. до 29.11.2011 г., в град Стара Загора, в условията на продължавано престъпление  и  на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, чрез използване на неустановено техническо средство,  да е отнел чужди движими вещи, както следва:

-на 10/11.11.2011 г. от л.а. марка “Фолксваген Голф-3” с ДК № СТ *** АМ - 1 брой автосидиплеър марка “JVC” на стойност 91 лв.; 1 брой навигационна система марка “Prestigio”, модел 4120, на стойност 89.10 лв. и 1 брой слънчеви очила марка “Polaroid”, ведно с калъф за тях, на стойност 68.00 лв. – всичко на обща стойност 248.10 лв. от владението на собственика Т.П.Т.;

-на 20/21.11.2011 г. от л.а. марка “Фолксваген Голф-3” с ДК № *** СМ – 1 брой  преносим компютър, марка “Тошиба”, модел NB 250-101, ведно със зарядно устройство за него и чанта, на стойност 502.55 лв., 1 брой устройство за мобилен интернет, модел ZTE MF 190” на стойност 119.20 лв. и 1 брой чанта с фирмени документи на “***” ООД – град Стара Загора, на стойност 8.00 лв. – всичко на обща стойност 629.75 лв. от владението на собственика Б.П.А.;

- на 21.11.2011 г. от л.а. марка “Сеат Кордоба” с ДК № СТ *** АВ – 1 бр. автосиди марка “Сони” на стойност 84.00 лв., 1 брой клубен спортен сак, марка “Адидас” на стойност 77.00 лв., 1 брой клубен футболен спортен екип марка “Адидас” (анцунг и тениска” на стойност 169.40 лв., 1 брой маратонки марка “Riebook” на стойност 108.00 лв., 2 броя тениски на стойност 72.00 лв., 1 брой мъжко бельо на стойност 7.20 лв., 1 брой хавлия за баня на стойност 22.50 лв., 2 броя мъжки кожени портфейли на стойност 16.00 лв., 1 брой слънчеви очила марка “Mu Mu”, модел “Prada”, ведно с калъф за тях, на стойност 280.00 лв., 1 брой талон за лек автомобил, 1 брой полица за застраховка “Гражданска отговорност”, 1 брой талон за годишен преглед на лек автомобил, 1 брой лична карта на стойност 0.00 лв., 1 брой СУМПС и брой дебитна карта на ПИБ - всичко на обща стойност 836.10 лв. от владението на собственика А.К.О. и на

-28/29.11.2011 г. от л.а. марка “Фолксваген Голф” с ДК № СТ *** АН – 1 брой автосиди марка Pioneer, модел  DEN 2900” на стойност 223.20 лв., 1 брой дрелка “Einhel” на стойност 35.00 лв., 4 броя въдици на стойност 140.00 лв. и 1 брой нож с дървена дръжка и дължина на острието 12 см, на стойност 21.00 лв. – всичко на обща стойност 419.20 лв., собственост на В.М.Г., от владението на М.Н.Г.,

като всички отнети вещи са на стойност 2133.15 лв., без  съгласието на владелците им,  с намерение противозаконно да ги присвои,  поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4, предложение второ във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

 

ПРИЗНАВА  подсъдимия И.Р.И., ЕГН ********** – с посочена в присъдата самоличност – за ВИНОВЕН в това, че  през периода 10.11.2011 г. – 29.11.2011,  в град Стара Загора,  с цел да набави за себе си имотна облага  придобил чужди движими вещи -  навигационна система марка “Prestigio” модел 4120, калъф за слънчеви слънчеви очила марка “Polaroid”,  преносим компютър марка “Тошиба” - модел NB 250-101, ведно със зарядно устройство за него и чанта, клубен спортен сак  марка “Адидас” и 4 броя въдици -  вещи на обща стойност 808. 65 лв.,  за които предполагал, че са придобити  от другиго чрез престъпление,  като извършеното от него деяние представлява опасен рецидив по см. на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК,  поради което и на основание  чл.215, ал.2, т.4, предложение второ във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”  във връзка с чл.54 във връзка с чл.36 от НК го ОСЪЖДА на  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от четири години,  което  наказание да изтърпи   при първоначален “строг” режим,  в затворническо заведение от закрит тип,  съгласно чл.61, т.2 във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС и  ГЛОБА в  размер  на 5000 лв. (пет хиляди лева) в полза на държавния бюджет по сметка на Висшия съдебен съвет.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.  К.О. иск срещу подсъдимия  И.Р.И. за сумата от 759.00 лв. -  обезщетение за имуществени вреди, представляващо левова равностойност на  невърнатите му вещи предмет на кражбата от лекия му автомобил, като неоснователен и недоказан.

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в ОСТАНАЛАТА  й част.

 

Решението не подлежи на жалба и/или протест.

 

                                                           

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

 

 

                                                   1.

 

 

                                                   2.