О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                            30.05.2013 г.                   град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно  отделение,  в  закрито заседание на  тридесети май,  две хиляди и тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА

НИКОЛАЙ УРУКОВ

СЕКРЕТАР:

ПРОКУРОР:

                      

като разгледа докладваното от  съдията КАМЕНОВА  ВНЧД № 1152 по описа за 2013  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството  е по чл.243, ал.7 от НПК.

 

С Определение № 253/10.04.2013 г.  по ЧНД № 764/2013 г.   по описа на Районен съд – Стара Загора е отменено Постановление от 25.03.2013 г.  на Районна прокуратура – Стара Загора, с което е прекратено наказателното производство по ДП  № 422/12 г. по описа на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предложение второ във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Постановено е връщане на делото на Районна прокуратура – Стара Загора за продължаване на действията по разследването.

 

В срока по чл.243, ал.6 от НПК горепосоченото определение е протестирано пред Окръжен съд - Стара Загора  от Районна прокуратура – Стара Загора.

В протеста са изложени съображения за неправилност на решаващия извод в атакувания съдебен акт – че постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано.

ИСКАНЕТО в протеста е за отмяна на определението на Районен съд – Стара Загора и за постановяване на ново, с което да бъде  потвърдено постановлението от 25.03.2013 г.  на Районна прокуратура – Стара Загора за прекратяване на наказателното производство по ДП  № 422/12 г. по описа на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. 

 

Постъпило е становище относно протеста от С.И.С. и Т.К.И. – инициирали производството по чл.243 от НПК пред районния съд.

 

Въз основа на данните по делото и закона Окръжен съд – Стара Загора прие следното:

 

Досъдебното производство - № 422/2012 г. по описа на ОД на МВР, Сектор “ПП” – Стара Загора -  е образувано срещу неизвестен извършител за извършено на 05.07.2012 г., в с.Б., обл.Стара Загора, престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предложение второ във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

 

Основните фактически обстоятелства на пътното произшествие са следните:

На 05.07.2012 г., около 23.00 часа, по път І-5, между селата Б. и Я., обл.Стара Загора, в посока от юг към север, се движила каруца с водач свидетелят С.И.С., в която пътували свидетелите Т.К.И. и Д.Д.Д.. По същото време и в същата посока се движил и лек автомобил “Хонда Акорд” с ДК № РВ **** МТ, управляван от свидетеля Д.Ж.Г., който лек автомобил, след като настигнал, ударил попътно движещата се каруца. В резултат на транспортната злополука, на превозните средства били  нанесени материални щети, а водачът на каруцата – С.И.С. и пътуващата в нея - Т.К.И., претърпели травматични увреждания.

 

От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни по отношение на претърпените травматични увреждания от свидетеля Т.К.И. (№266/17.07.2012 г., л.61 ДП), се установява, че в резултат на пътно-транспортната злополука Т.К.И. е претърпяла контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка. Вещото лице, изготвило посоченото заключение – д-р Т.Г.Т., заключава, че тъй като мозъчното сътресение, според гласните доказателства по делото, е било съпроводено с пълна загуба на съзнание, същото представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота.

 

В заключенията на основна (№267/15.07.2012 г., л.52 ДП) и допълнителна (267/19.11.2012 г., л.58 ДП) съдебно-медицинска експертиза по писмени данни по отношение на претърпените травматични увреждания от свидетеля С.И.С., се излага, че в резултат на пътно-транспортната злополука С.И.С. е претърпял контузия на главата, лекостепенно мозъчно сътресение, счупване на VІ-VІІ ребра в ляво, контузия на белия дроб. Вещото лице, изготвило посочените заключения – д-р Е.Н.Б., заключава, че е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

В допълнителното заключение е посочено от д-р Е.Н.Б., че са налице данни за счупване на четири ребра – ІІІ–VІ вляво, което счупване, като травматично увреждане има за последица трайно затруднение на движението на снагата за повече от тридесет дни. Излага се, че наличните данни по делото обаче са недостатъчни, за да бъде изведен извод за това в случая да са счупени повече от две ребра.

След нови рентгенови изследвания е изготвена от д-р Е.Н.Б.  още една съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (№27/25.01.2013 г.,  л.99 ДП)  по отношение на  травматичните увреждания, претърпени от С.И.С. в следствие на транспортната злополука, заключението на която е, че същият е претърпял контузия на главата; лекостепенно мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, счупване на ІV – VІІІ ребра в ляво; контузия на белия дроб. Вещото лице заключава, че счупването на посочените пет ребра е причинило трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни, като оздравително-възстановителният процес е с продължителност 1 – 2 месеца; че останалите травматични увреждания са от характер да причинят разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

 

Разбирането в протеста, че  установените увреждания на  свидетеля С.И.С. са от степен на лека телесна повреда,  поради което същите са несъставомерни за отговорността по чл.343 от НК, а от там и че посоченото лице нямало качеството на пострадал от това престъпление  по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, е необосновано. В подкрепа на същото  не са изложени аргументи,   които да бъдат коментирани и които да противостоят на изводите, съдържащи се в  последното от изготвените заключения, в правилността на които не съществуват основания за съмнение.

 

За да прекрати наказателното производство, прокурорът в обжалваното пред първоинстанционния съд постановление е възприел изцяло изводите, изложени в заключение на назначена по делото повторна тройна авто-техническа  експертиза.

Съгласно посоченото заключение – л.125 ДП, а и според обстоятелствата по Протокола за оглед на местопроизшествие -  л.21 ДП, транспортната злополука е настъпила на прав, хоризонтален пътен участък, като платното за движение - ориентирано в посока север – юг, се състои от две ленти за движение с ширина на всяка от тях от по 4 метра, разделени с прекъсната осова линия, като в източната част е наличен банкет с ширина 1.5 метра, покрит с валирана земна маса и трева.

Вещите лица излагат, че първоначалният удар по характер е заден – кос и е реализиран с предната дясна част на л.а. “Хонда” в задната лява част на каруцата, с контактна повърхност от около 0.6 метра. Вещите лица заключават, че към момента на удара - осъществен в източната лента за движение - десните гуми на каруцата са се намирали на около 0.7 – 0.9 метра западно от източния край на платното за движение, а десните гуми на лекия автомобил са били на около 1 метър западно от източния край на пътното платно.

Според посоченото заключение скоростта на л.а. “Хонда” преди пътно-транспортното произшествие и в момента на удара е възлизала на 92 км/час, при която скорост опасната зона за спиране на лекия автомобил е определена на 82 метра.

Вещите лица сочат, че при движение в тъмната част на денонощието, видимостта, сформирана от светлинния поток от фаровете на автомобила, управляван на къси светлини, е била 70 метра пред фронта и 75 метра в дясно от фронта на автомобила. Заключават, че съобразената с тази видимост скорост на лекия автомобил е 86 км/час. 

Вещите лица заключават, че обективно – поради липса на светлоотразителни елементи на каруцата – водачът на лекия автомобил е могъл да възприеме същата като опасност за движението на разстояние от около 38-40 метра; че пътно-транспортното произшествие не би настъпило, ако л.а. “Хонда” е бил управляван със скорост под 55 км/час.

Въз основа на горните технически изводи е изведен такъв, че дори и  л.а.  “Хонда” да е бил управляван със съобразена с видимостта на къси светлини скорост – 86 км/час, пътно-транспортното произшествие пак би настъпило, тъй като дължината на опасната зона на спиране при тази скорост, определяща се от дължина на проекцията на фаровете на къси светлини – 70 метра пред фронта на автомобила, е по-голяма от дължината на разстоянието – 38-40 метра, от което водачът на лекия автомобил обективно е могъл да възприеме каруцата.

Въз основа на горното заключение, прокурорът е приел, че  управлявайки автомобила със скорост от 92 км/час, превишавайки максималната съобразена скорост на движение на къси светлини – 86 км/час, е допуснато нарушение на правилата за движение, което не е в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. 

 

За да отмени постановлението на Районна прокуратура – Стара Загора за прекратяване на наказателното производство, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него от пострадалите С.И.С. и Т.К.И. постановление е необосновано, тъй като без да обсъди противоречията в доказателствените материали, прокурорът основал фактическите си и правни изводи единствено на заключението на горепосочената повторна тройна авто-техническа  експертиза. Принципно, като краен резултат, решението на първоинстанционния съд е правилно със съществената забележка, че след като същият е констатирал  наличието на противоречиви доказателствените материали, е бил длъжен – по аргумент на чл.243, ал.5, т.3 от НПК - да даде указания за дължимите действия по разследването, чрез които да бъдат изяснени установените  на база доказателствата по делото противоречия по фактите.

Първото от визираните противоречия, касаещо  това отговаряла ли е  каруцата  на изискванията към същата като участник в движението, съдържащи се в чл.15 от ППЗДП – съгласно посочената разпоредба, за  да участва в движението по пътищата, всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а през нощта - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, като светлоотразителите се разполагат симетрично от двете страни на превозното средство -  изисква единствено обсъждане на събраните по делото доказателства. Без да се опитва да замести  прокурора в дължимия от същия доказателствен анализ, въззивният съд приема, че събраните в хода на производството доказателства – обстоятелствата по Протокол за оглед на местопроизшествие (л.21 ДП), тези,  изложени в съставените на двамата водачи актове за установяване на административно нарушение – АУАН № 2158/06.07.2012 г. (л.17 ДП) и АУАН № 2146/06.07.2012 г. (л.18 ДП), съпоставени с  показанията на водача на каруцата и двамата му спътници – С.И.С. (л.33 и л.34 ДП), Т.К.И. (л.31 и л.36 ДП) и Д.Д.Д. (л.38 и л.39 ДП), както и с показанията на водача на л.а. “Хонда” – Д.Ж.Г. (л.37 ДП) и тези на поемните лица – К.Д.К. (л.43 ДП) и Д.Г.К. (л.48 ДП), не оставят съмнение, че  единствената  светлинна маркировка върху каруцата са били три броя  малки червени триъгълници, заковани върху задната й каната, без светлоотразителна способност. Твърдението на водача на каруцата и спътниците му  за светлинна маркировка, различна от посочената, противоречи на всички останали доказателства, изключва се от обективно установените, включая и чрез фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието, факти (сн. № 10) и противостои  на съобщеното от същите свидетели   тяхно, собствено  поведение  по време на движението на каруцата – за да бъде забелязана от останалите превозни средства като участник в движението, двамата мъже в каруцата присветвали със запалки. Фактът, че   каруцата е била регистрирана като превозно средство с жива тяга  - представено е копие на свидетелство, л.35 – няма отношение към горния извод.

Останалите противоречия в доказателствените материали относно фактите на злополуката са свързани с изводите, съдържащи се в заключенията на назначените авто-технически експертизи – изготвени са единична основна (л.67) и допълнителна АТЕ (л.104), както и вече посочената по-горе повторна тройна АТЕ (л.125). Макар и  резултатите от изчисленията  на вещите лица от единичната и повторната, тройна АТЕ относно значимите за механизма на произшествието величини –  видимост, скорост и  опасна зона,  да са различни, и  в двете експертизи   се съдържа  един и същи извод (подразбиращ се в единичната АТЕ и категорично изведен в повторната, тройна АТЕ), а именно, че дори и водачът на л.а. “Хонда” да е управлявал л.а. със скорост, позволяваща му безаварийно спиране в зоната на видимост, осигурена от късите му светили, ПТП пак би настъпило, поради това, че същият обективно е могъл да възприеме каруцата (резултат от липсата на светлинна сигнализация по нея)  от разстояние  (35 м., според единичната АТЕ и 38-40м., според повторната, тройна АТЕ) по-малко от дължината на проекцията на фаровете му на къси светлини  (60 м. пред фронта, според единичната АТЕ и 70 м. пред фронта, според повторната, тройна АТЕ).

Въззивният съд приема, че и двете заключения са непълни, неточни  и неясни, поради следното:

Въпреки поясненията съдържащи се в тройната, повторна АТЕ (аргументи в тази насока изцяло липсват в единичната АТЕ) остава неясен въпросът защо при положение, че видимостта на водача на л.а. се определя от осветеността, осигурена от късите светлини на управляваното от него МПС, видимостта му спрямо каруцата като обект, е с  много по-ниска величина от тази от дължината на проекцията на фаровете му на къси светили. Обяснението, че  причината за това е  в несигнализирането на каруцата по предвидения в закона начин,  е неубедително, тъй като при определянето на обектите, които могат да се възприемат в рамките на осветената зона,  се имат предвид включително и неосветените обекти със средна контрастност.

В заключението и на двете експертизи липсват данни  изготвилите ги вещи лица да са посетили мястото на произшествието. По делото са налице данни   - виж показанията на свидетеля Д.Г.К., л.48 ДП – за денивелация на платното за движение преди мястото на удара: “Участъкът беше чисто прав, но наистина мястото на удара и то преди него е по-ниско или с други думи  - първо е следвало нагорнище, а след това надолнище, където точно беше и приблизително ударът.”  И тъй като в случая  се обсъжда  движение през тъмната част на денонощието, наличието на вертикални криви на пътя преди мястото на удара е от особено значение за видимостта. Ако обективно, след оглед на място, се установи денивелация на платното за движение преди мястото на удара, следва да бъде отговорено на въпроса с колко се изменя дължината на осветеността на пътния участък от късите светили на фаровете, като се отчете вертикалния профил на пътя, минимум 100 м. преди мястото на удара.

Водачът на каруцата  - свидетелят С.И.С. (л.33 и л.34) и пътниците в нея  (Т.К.И. – л.31 и л.36 и Д.Д.Д. – л.38 и л.39)  твърдят, че   преди произшествието, зад каруцата се е движил  товарен камион, който е бил изпреварен от л.а. “Хонда”, непосредствено преди  сблъсъкът между л.а. и каруцата – несъмнено осъществен  в източната лента за движение.  Достоверността на твърдяното единствено от посочените лица  обстоятелство -  от значение за осветената зона пред водача на л.а. –  при липсата на обективни данни във връзка с него, е останала непроверена.  Това е можело да бъде сторено чрез поставяне  към вещите лица, изготвили  обсъжданите АТЕ, на задача  да отговорят на въпроса при указаните данни от свидетеля С.И.С. (протокол, л.34 ДП), че камионът е бил на около 100 метра зад каруцата, когато са възприели изпреварващият камиона л.а. “Хонда”, възможно ли е лекият автомобил да завърши маневрата изпреварване при установената от съответната експертиза скорост, с която е бил управляван  преди ПТП и при удара с каруцата да се движи надлъжно на платното за движение,  при положение, че изследването  се  извърши при движение на товарния автомобил със скорост, близка до максимално разрешената. В този  случай, при положителен отговор, ще е необходим отговор  и на  въпроса за наличието на обща осветена зона  от двете МПС и  каква е била  нейната величина.

Имайки предвид всичко гореизложено, Окръжен съд – Стара Загора приема, че атакуваното определение,  с което е  отменено Постановление от 25.03.2013 г.  на Районна прокуратура – Стара Загора за прекратяване на наказателното производство по ДП  № 422/12 г. по описа на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора,  следва да бъде потвърдено, като  след връщане на делото на Районна прокуратура – Стара Загора бъде назначена  нова, повторна тройна АТЕ, като вещите  лица задължително  посетят мястото на произшествието, тъй че  при изготвяне на заключението да отчетат  всичките  му характеристики.

 

В съответствие с изложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 253/10.04.2013 г.  по ЧНД № 764/2013 г.   по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

Определението не подлежи на жалба и/или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:            1.

 

                                                                               2.