О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 460                                     11.06.2013 година                    град Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На 11 юни                                                                                          2013 година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 Секретар:

 Прокурор:

 

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

НЧД № 293 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.243, ал.4 от НПК.

 

         Образувано е по жалба на адв. П.В. от САК в качеството му на повереник на Д.Б.В., К.И.В. и Х.И.К. – наследници по закон на починалия пострадал И.К.В. против Постановление от 25.04.2013 г. на Окръжна прокуратура - Стара Загора, с което е прекратено досъдебно производство № 330/2011 г. по описа на РУ “Транспортна полиция” – Стара Загора, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б. “в”, вр. чл.342, ал.1 от НК.

 

         В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното постановление, както и за постановяването му при непълнота на доказателствата, с искане до съда за  отмяната му и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

 

Жалбата е депозирана в съда в срок и от лица имащи право да обжалват постановлението, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е НЕоснователна.

 

         Досъдебното производство № 330/2011 г. по описа на РУ “Транспортна полиция”– Стара Загора е образувано със съставяне на протокола за първото действие по разследването – протокол за оглед на местопроизшествие от 13.09.2011 г. и е водено срещу неизвестен извършител за това, че на 13.09.2011 г. около 13,30 часа в с. О., обл. С. при управление на подвижен железопътен състав - влак № 8612 нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на И.К.В. с ЕГН ********** – престъпление по чл.343, ал.1, б. “в”, вр. чл.342, ал.1 от НК.

С Постановление от 23.07.2012 г. на Окръжна прокуратура - Стара Загора, досъдебното производство е било прекратено, като съдът с Определение № 116 от 23.08.2012, постановено по ЧНД № 411/2012 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е отменил това постановление и е върнал делото на Окръжна прокуратура – Стара Загора за продължаване на действията по разследването, съобразно дадените задължителни указания.

След връщане на делото е проведено допълнително разследване по досъдебното производство, като са събрани нови доказателства в съответствие с указанията на съда и по инициатива на наблюдаващия прокурор – извършени са повторни разпити на четирима от свидетелите от гаровия и влаков персонал Я.Г., П.К., А.К. и З.Д.; приложен по делото е фотоалбума, изготвен при огледа на местопроизшествие на 13.09.2011 г. на ЖП гара с. О.; съставен е протокол за извършени действия по разследването под формата на следствен експеримент от 16.11.2012 г. на ЖП гара с. О. с приложен фотоалбум към него; назначена и изготвена е допълнителна техническа експертиза, при която вещото лице преди изготвяне на експертизата е направило личен оглед на вагон от същия вид, какъвто е бил този, на който се е опитал да се качи пострадалия В. на 13.09.2011 г., а по указания на прокурора впоследствие личен оглед и на самия вагон с № 5052 2974 2794, серия В на пътнически бърз влак на БДЖ с № 8612.

Прокурорът, след като е подложил на внимателен и задълбочен анализ всички събрани по делото доказателства, е приел, че досъдебното производство следва да бъде прекратено, тъй като не е извършено престъпно деяние и конкретната причина за настъпването на трагичния инцидент на 13.09.2011 г. на ЖП гара с. О. е неправомерно предприетия самостоятелен опит за качване във вече потеглила влакова композиция със затворени врати от страна на пострадалия И.К.В., поради което и на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1 от НПК е прекратил досъдебното производство с обжалваното постановление.

 

От извършената проверка на постановлението въз основа на доказателствата събрани в хода на досъдебното производство, съдът намира, че със същото обосновано и законосъобразно е прекратено наказателното производство по делото.

 

Съдът от анализа на събрани в хода на досъдебното производство доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

На 13.09.2011 г. в 14:40 ч. пострадалият И.К.В. си закупил от ЖП гара с. О. билет за пътуване с влакова композиция № 8612 на БДЖ за направлението: с. О., обл. С.– гр. П.. След закупуването на билета си пострадалият В. е изчакал пристигането на влака в района на ЖП гарата, но не в непосредствена близост до коловозите на същата. Влаковата композиция е пристигнала в гара О. в 15:21 часа с 15 минути закъснение, като била приета на трети ЖП коловоз. Управлението на влака се извършвало от локомотивните машинисти П.Л.М. и Г.П.П., и двамата от локомотивно депо гр. Пловдив, като останалия технически персонал на влака включвал началник влака З.И.Д. и кондукторите П.Б.К. и А.Б.К.. Влаковата композиция престояла на гара О. минута време, през което слизат и се качват пътници от гарата общо около 5-6 човека. Началника на влака оглежда от челото до опашката влаковата композиция, вижда че няма повече пътници, които да слизат или да се качват на влака, вижда че всички врати на вагоните са затворени и подава звуков сигнал “Внимание” на двамата кондуктори, от които получава ръчен сигнал “Готово”. Междувременно дежурният ръководител на движението на ЖП гара О. Я.Д.Г., е подготвила изходния маршрут на влака, застанала е на определено за целта място, за да вижда тя влаковата композиция, както и тя да бъде виждана от превозната и локомотивната бригада на влака и е подала сигнал със Заповеден диск “Предупреждение за предстоящо заминаване”. След въпросния сигнал на свидетелката Г. началника на влака - свидетелят Д., след като е получил сигнал “Готово” от кондукторите, на свой ред подава сигнал “Готово” на дежурната гарова ръководителка. Тогава свидетелката Г. подава сигнал “Заповед за заминаване” към първия машинист и влакът потегля. След потеглянето на влаковата композиция свидетелката Г. поглежда назад към опашката на влака и вижда, че пострадалия В., който до този момент не е давал никакви признаци, че ще се качва на влака, бягайки по перона с торбичка в ръка, тръгва да се качва по време на движението на влака и при затворените му врати, като се опитва да се хване за дръжката на един от вагоните му. Тези действия на пострадалия В. са били наблюдавани от свидетелите З.Д., П.К., А.К. и пътника М.Д.. Свидетелите Г. и Д., като видели действията на пострадалия В., незабавно подали сигнал “Стоп” на локомотивния машинист и същият предприема действие “Екстремно спиране” на влаковата композиция, която вече е набрала скорост от 12 км/час. Свидетелите Г., П.К. и А.К. дори извикали на пострадалия да не се качва в движение на влака. Междувременно обаче пострадалият В. е успял да се хване за дръжката на първата врата на третия вагон, същата леко се отворила, но пострадалият не успял да се задържи за дръжката на вратата и на стъпенката пред нея и паднал отдолу под самия вагон на жп релсите, където е бил прегазен от вече спиращия влак. Свидетелят М.П.Д., който обслужвал като полицейски служител влаковата композиция, като разбрал за това, че има паднал човек под вагоните, веднага е слязъл от влака и отишъл на мястото, където се намирал пострадалия В. и видял, че единия му крак е бил отрязан и не давал никакви признаци на живот. До пострадалия се отзовали и останалия влаков и гаров персонал, незабавно бил изпратен сигнал за станалия инцидент. След около 15 минути пристигнала линейка на Спешен център в с. Б. с д-р И.Т.. Наложило се влаковата композиция да се върне малко назад, за да се освободи крака на пострадалото лице и да се издърпа тялото му към перона. Д-р Т. прегледал на място лицето и установил, че е настъпила смъртта му. Около 16:00 часа на място е пристигнала следствено-оперативна група при РУ “Полиция” – Ч. и бил извършен оглед на местопроизшествието. Трупът на пострадалия В. бил откаран за аутопсия в КСМ – С., а влакът бил пуснат да продължи движението си.

От заключението на назначената по ДП Съдебно медицинска експертиза на труп, която е обоснована и компетентно изготвена и правилно е възприета от прокурора, се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на И.К.В., на 78 години, е установено следното: “Разкъсно-контузни рани с разкъсване, размачкване на кожа, подкожие, мускулатура и кръвоносни съдове по десния и ляв долен крайници. Пълно отделяне със счупване на лявата подбедрица от ходилото. Охлузвания и зацапване със смазка около травматичните увреждания. Малокръвие на трупа и вътрешните органи. Охлузване и кръвонасядане по лявата повърхност на главата. Охлузвания по лицето, дясната гръдна половина. Липса на алкохол в кръвта.

Причина за смъртта на И.К.В. е остра кръвозагуба на базата на тежки травматични увреждания на долните крайници с разкъсване на съдове, несъвместима с живота. Описаните увреждания са прижизнени и отговарят да са получени при жп травма, изразяваща се в прегазване от железопътен транспорт през долните крайници.”

Видно от приложения по делото Доклад от 15.09.2011 г. за фактите и обстоятелствата относно произшествието, възникнало на 13.09.2011 г., изготвен от оперативна група в Сектор БиКД – Пловдив, извършено е вътрешно разследване на причините за инцидента със заключение: “Опит на пътника Иван Калев В. ***, да се качи във време на движение на влак № 8612, с което е нарушил чл.75, т.2 от ЗЖТ и чл.35, ал.1, т.1 от Наредба № 58.” Впоследствие е изготвен и Окончателен доклад № 8 от заседание на Комисията за разследване на събитията по безопасността на превозите в район Пловдив, проведено на 17.09.2011 г. за събитие, реализирано на 13.09.2011 г. в гара Оризово, като изводите на комисията относно непосредствените и основни причини за събитието са: “Пътника И.К.В. предприема качване във влак № 8612 по време на движение”. Комисията е приела, че е допуснато нарушение на чл.509, ал.2 от Наредба № 13/2005 г.

Съгласно разпоредбата на чл.75, т.2 от ЗЖТ превозвачът се освобождава от отговорност за причинените вреди ако увреждането по чл.74 се дължи на грешка или поведение на пътника, които не отговарят на обичайното поведение на пътниците.

В чл.509 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт /в сила от 08.08.2006 г./, на който се е позовала комисията, квалифицирайки допуснатото нарушение, в ал. 1 е предвидено, че превозният персонал, другите служебни лица и пътниците се качват и слизат във и от вагоните само при спрял влак, като се ползват ръкохватките на вагоните. В ал. 2 на същия текст се съдържа забрана за качване и слизане от вагоните при движение на влака.

В хода на досъдебното производство е назначена Техническа експертиза, изготвена от гл.ас. инж. И.П.С. от Катедра “***” при ***. Задачата на експертизата е била да даде независим експертен отговор на поставените въпроси по възникването на инцидента и поведението на длъжностните лица от гаровия и влаков персонал – доколко същото е повлияло или не е на настъпването на фаталния инцидент. От заключението на тази експертиза се установява, че поведението на длъжностните лица по транспорта от подвижния състав на влак № 8612 и на тези от ЖП гара О. е съобразено с нормативните изисквания за заеманата от тях длъжност и няма допуснати от тях нарушения в работата им при настъпването на инцидента. Вещото лице дава заключение, че за да се предотврати настъпването на трагичния инцидент, длъжностните лица по транспорта са можели да спрат влака, за да се качи пътника, ако пострадалият В. е предприел действие да покаже по някакъв начин чрез ръкомахане или да извика на дежурния ръководител, на началника на влака, на машиниста /всички са следели да няма пречки за безопасното потегляне на влака/, че иска да се качи. Експертизата е приела, че причината за настъпване на инцидента е предприетия от пострадалия самостоятелен опит да се качи на влака по време на движение.

Съдът изцяло възприема становището на прокурора за липсата на заинтересованост на вещото лице в полза на някой от свидетелите, служители от влаковия и гаров персонал, която да поставя под съмнение изготвената експертиза. Както се посочи, експерта С. е преподавател в катедрата “***” при ***, където се подготвят кадри за нуждите на българския железопътен транспорт, но местоработата му не е пряко свързана със структурата на БДЖ, поради което твърденията на наследниците на пострадалия за заинтересованост на вещото лице в полза на свидетелите – служители на БДЖ, са неоснователни.

От заключението на Допълнителната техническа експертиза /със задача, формулирана в горепосоченото отменително определение на съда и  допълнена от прокурора/, и от изготвения фотоалбум към нея /Приложение № 2/ се установява, че вратата на вагон с № 5052 2974 2794, към която се е насочил пострадалия, е окомплектована отвън с една ръкохватка за отваряне и до нея на стената на вагона има дълга дръжка “тръба” за подпомагане качването от ниски перони или без перон /снимки 2, 5 и 7/. Отвътре вратата е с ергономично изкривена дръжка и отделно ръкохватка за отваряне, а до краищата на изхода, в коридора има от всяка страна дръжки “дълги тръби” /видно от снимки 4, 6 и 7/. Установява се, че изследвания вагон има три отделни стъпенки, а нивото на коридора се явява четвърто стъпало. При затворена врата свободно се движат двете най-долни стъпенки, на които може да се стъпи и при затворена врата /видно от снимки 2,3, 4 и 5/. При отворена врата се виждат и четирите стъпала, по които се извършва качването. При затворена врата отвътре пада предпазна преграда /ламарина/, която затваря нивото на коридора за предпазване от падане на пътник/персонал, а отвън остават само най-долните две стъпенки да се виждат. При затворена врата третата не се вижда и не може да се използва, тъй като тя е под вратата. Този тип вагони, с тези врати нямат автоматично заключване нито преди тръгване на влака, нито по време на движение. Допълнителната експертиза в отговорите на въпроси 3 и 4 е дала заключение на възможностите за качване на влака в движение, съответно при затворена и при отворена врата. Съгласно заключението възможно е пострадалият да направи опит да се качи на влаковата композиция при затворена врата, но е необходимо с едната ръка да се държи за дръжка ”тръбата” на вагона. С другата ръка може да отвори с ръкохватката вратата, като стои на най-долното стъпало и осигури с отдръпване навън място да се отвори вратата, защото тя се отваря навън и преминава през пространството над стъпалото /видно от снимки 4 и 5/. Вещото лице е дало заключение, че е важно да се предвиди, че тази врата е тежка и изисква усилие, за да се отвори и то с цялата си тежест срещу движението на влака. Вещото лице, като е съобразило възрастта на пострадалия – на 78 години и описанието на физическите му данни в свидетелските показания на друг пътник – свидетеля М.Д., който го описва като “нисичък на ръст и …. с липса на физически данни, за да се качи”, както и отчитайки тежестта на вратата, отварянето й срещу посоката на движение на влака и специфичното положение, в което следва да застане, е дало заключение, че всичко това е довело до неуспешният му опит да се качи на влака по време на движение при затворена врата. Видно от отговора на въпрос четвърти от заключението, ако въпросната врата е била отворена при движението /потеглянето/ на влаковата композиция и пострадалия е догонил влака, стабилно е стъпил на стъпалото, хванал се е здраво за дръжките, е можело успешно да се качи на влака. Уточнено е, че когато вратата е отворена човек може да се качи безпрепятствено, защото са свободни вече и четирите стъпала и има възможност да се хване за дръжките “дългите тръби”, намиращи се от вътрешната страна на отвора на врата.

Съдът намира, че неизяснените при първоначалното разследване въпроси, а именно: към кой от вагоните на потеглилата влаковата композиция се е насочил пострадалия и дали същият е бил със затворена или отворена врата, при проведеното допълнително разследване, в хода на което са събрани всички възможни доказателства, са изяснени.  Установено е, че пострадалият В. внезапно след потеглянето на влака се е насочил към вагон с № 5052 2974 2794, серия В, който се е падал четвърти вагон от състава на влака, и трети вагон от плана за композиране на влака. Прието е от прокурора, след направения подробен и задълбочен анализ както на първоначално събраните, така и на допълнително приобщените доказателства, че влакът е потеглил със затворени врати. Съдът изцяло споделя този фактически извод, направения анализ на доказателствата и съображенията, изложени в постановлението относно това кои гласни доказателства се кредитират и кои не, както и причините за това. Всички разпитани по делото свидетели, както от гаровия и влаков персонал, част от които посочени от наследниците на пострадалия, така и пътника във влака – свидетеля Д., непротиворечиво са посочили, че пострадалия В. не е давал никакви признаци при потеглянето на влака, че ще се качва на него. Според показанията на свидетеля Д., пострадалият е бил обърнат с лице към сградата на гарата и с гръб към влака и по-близо стоящ до свободния коловоз. Свидетелства, че “в момента на тръгване на влака мъжът се обърна внезапно към влака и се затича към него, за да се качи”. Същият свидетел твърди, че “… в желанието си да се качи на влака мъжът просто беше обречен – беше невъзможно да се качи на влака, тъй като мъжът беше на възраст, нисичък на ръст и като че ли му липсваха физически данни, за да се качи”. Показанията на свидетеля Д. са в противоречие с показанията на останалите свидетели единствено в частта, касаеща затворена или отворена е била вратата на вагона, към която се е затичал и се е опитал да се качи пострадалия мъж. Разпити на свидетеля М.Д. са провеждани два пъти – на 21.03.2012 г. и на 26.06.2012 г. При първоначално проведения разпит същият е категоричен, че пострадалия се е хванал с дясната си ръка за дръжката на отворената врата. При втория разпит свидетеля уточнява, че надвесен над прозореца е наблюдавал действията на пострадалия, на разстояние от около два вагона, или около 35 – 40 метра. При този разпит се разколебава относно състоянието на вратата, като заявява: “Според мен вратата на този вагон си беше отворена, тъй като видях, че човека стъпва на първото стъпало и долния ръб на вратата, според мен, го закачи по крака и той увисна на двете си ръце…”.  Съпоставяйки показанията на свидетеля Д. при двата разпита, същият недвусмислено възпроизвежда действията на пострадалия по стъпване на първото стъпало на стъпенките на вагона и хващане с дясната ръка за дръжка на вратата на вагона. При втория разпит Д. не твърди, че е видял вратата отворена, а от предприетите от пострадалия действия стига до този извод /заявява “според мен вратата си беше отворена”/. Следва да се отбележи, че описания от свидетелят Д. механизъм на направения от пострадалия опит да се качи, съпоставен със заключението на Допълнителната техническа експертиза, съответства повече на заключението в частта му, касаеща опит за качване при затворена врата. От друга страна, показанията на този свидетел са в противоречие с показанията на свидетелите от гаровия и влаков персонал, които както при първоначалните си разпити, така и при подробно и добросъвестно проведените повторни разпити са категорични, че влакът е потеглил със затворени врати, като към момента на потеглянето единствено вратите на двамата кондуктори А.К. и П.К.в и на началника на влака З.Д. са били отворени, тъй като поради служебните им задължения са стояли на отворени врати за подаване на съответните сигнали и за осигуряване безопасното потегляне на влака.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че правилно прокурора не е кредитирал с доверие показанията на свидетеля Д., в горепосочената им част, а е приел за достоверни показанията на всички останали разпитани по делото свидетели установяващи, че вратата към която се е насочил пострадалия е била затворена. 

Предвид гореизложеното, съдът намира за установено по делото по несъмнен начин, че влакът е потеглил със затворени врати, като от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че влаковия и гаров персонал е изпълнил служебните си задължения при престоя на влаковата композиция на ЖП гара О., както и всичко онова, което трябва да се извърши от тях преди непосредственото потегляне на влака. Настъпилият на 13.09.2011 г. на ЖП гара О. трагичен инцидент – смъртта на пострадалия И.К.В. се дължи на собственото му неправомерно поведение като пътник – предприет самоволен опит да се качи във вече потеглилата влакова композиция със затворени врати.

Съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата за едностранчиво проведено разследване само за престъпление по чл.343, ал.1, б. “в” от НК. Видно от събраните по делото доказателства разследването е водено и за престъпление по чл.123 от НК, тъй като изследвано е поведението не само на лицата, “които управляват” подвижен железопътен състав, а и на останалите лица от влаковия и гаров персонал. В мотивите на обжалваното постановление прокурорът е обсъждал  липсата на съставомерно деяние и по двата текста от наказателния кодекс.

Несъстоятелно се явява и оплакването в жалбата за нарушено право на защита на наследниците на пострадалия поради това, че едва при предявяване на разследването са се запознали с допълнително събраните доказателства. При предявяване на разследването наследниците на пострадалия чрез повереника си са се запознали с всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства, като са подали писмени възражения, съдържащи и искания за извършване на допълнителни действия по разследването. По тези искания наблюдаващият прокурор се е произнесъл с нарочно постановление от 29.03.2013 г., с което мотивирано е отговорил на направените възражения и е отказал извършването на допълнителни действия по разследването. С оглед на това съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение на правото на защита на наследниците на пострадалия. Прокурорът надлежно е изпълнил задълженията си по чл.229, ал.3 от НПК.

Съдът намира за неоснователно и другото възражение в жалбата - за постановяване на постановлението за прекратяване на досъдебното производство при непълнота на доказателствата. Настоящият съдебен състав намира, че в хода на досъдебното производство са събрани всички възможни доказателства, имащи отношение към всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата по случая.  Действително прокурорът не е провел очни ставки между свидетелите от гаровия и влаков персонал със свидетеля М.Д. относно противоречивото обстоятелство досежно състоянието на вратата, но е проверил достоверността на показанията на първата група свидетели чрез проведения следствен експеримент, заключението на Допълнителната техническа експертиза, снимките от изготвения при огледа фотоалбум и едва след това ги е кредитирал с доверие.

Относно възражението в жалбата, че не следва да се приема заключението на техническата експертиза, тъй като съдържала правни изводи относно липсата на причинно-следствена връзка между поведението на служителите от влаковия и гаров персонал и настъпилия смъртен резултат, съдът намира, че действително експертизата в тази й част е отговорила на правен въпрос, но в останалата си част е обосновано изготвена и съдържа отговор на въпроси от съответната област на науката, поради което правилно е възприета от прокурора и се възприема и от съда. Видно от обжалваното постановление, прокурорът въз основа на събрания по делото доказателствен материал, в мотивите към същото е изложил собствените си фактически и правни изводи досежно липсата на причинно-следствена връзка между поведението /действия или бездействия/ на гаровия и влаков персонал и настъпилата смърт на пострадалия В..

         Водим от гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 25.04.2013 г. на Окръжна прокуратура - Стара Загора, с което е прекратено досъдебно производство № 330/2011 г. по описа на РУ “Транспортна полиция”– Стара Загора водено срещу неизвестен извършител.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от съобщаването му до жалбоподателите, повереника им и ОП - Стара Загора пред Апелативен съд – Пловдив.

 

Заверен препис от определението, след влизането му в сила ведно с ДП да се изпрати на ОП-Стара Загора, а определението и заверен препис от постановлението да се приложат по настоящото НЧД.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: