М О Т И В И  към Присъда под № 35 /05.06.2013г.

по НОХД № 518 /2012г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора:

 

   Производството е на основание по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1, предл.3, във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от НК и  чл.54 от НК.

   На 01.10.2011г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- Стара Загора против подсъдимата Ж.З.П.  с ЕГН ********** за това, че на 06.11.2011г. по път ІІ- 66 на км. 39+500 източно от с.., община Стара Загора в землището на Община Стара Загора при управление на л.а. марка „Пежо-306” с рег.№ СН 2693 СА в посока изток нарушила правилата за движение по пътищата, както следва: чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне”, като е навлязла в лентата за насрещно движение; чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват”, като не е сторила това и чл.63 ал.2 т.1 изр. първо и второ от ППЗДвП – „Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: 1.Единична непрекъсната линия-М1. На ППС е забранено да я застъпват и пресичат”, като е пресякла единичната непрекъсната линия, в резултат на което е предизвикала ПТП с лек автомобил „ВАЗ 21214” с рег.№ СА 7993 НН, и по непредпазливост е причинила смъртта на Т.П.П. ***. С това си деяние и по описания начин подсъдимата П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1, предл.3, във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от НК, като на това основание и при условията на чл.54 от НК съдът я е осъдил  на „Лишаване от свобода” във размер на две години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора  поддържа изложената в обвинителния акт фактическата обстановка, но с корекциите направени в нея след изслушване по време на съдебното следствие на тройната съдебно- автотехническа експертиза. Намира, че същите не представляват съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, тъй като изводите на тази експертиза не променят механизма на самото ПТП, а само коригират скоростите на движение на участващите в ПТП ППС, както и мястото на удара. Намира, че същественият елемент, който е от значение на обвинителната теза в случая е технически неправилната маневра на подсъдимата като водач на лекия автомобил „Пежо”- „завиване наляво” в насрещната лента на движение. Последното обстоятелство според него е единственото такова, намиращо се в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и причиняване смъртта на пострадалия Т.П.П.. Счита, че въпреки липсата на възможност да бъдат изяснени действията на неустановения участник в ПТП, а именно л.а. „Опел –Астра”, благодарение на техническите умения на експертите се е стигнало до категоричен извод за причината на ПТП. Счита, че това обстоятелство следва да бъде коментирано единствено в контекста на известно съпричиняване  от страна на този автомобил, неустановен в хода на ДП, за настъпилото ПТП. Поради което и с оглед на гореизложеното, въпреки че подсъдимата отказва да признае вината си, обвинението е доказано по несъмнен начин. Взема отношение по въпроса за наличие на съпричиняване от страна пострадалия водач, като намира, че в случая не е налице такова. По въпроса за вида и размера на наказанието заявява, че с оглед предвиденото от закона наказание „Лишаване от свобода”- до шест години, наказанието на подсъдимата следва да бъде определено към минимума, с оглед данните за чистото и съдебно минало и наличието на известно съпричиняване от страна на водача на л.а. „Опел-Астра”. Не взема отношение по въпроса какъв е конкретния минимум на предвиденото в закона наказание с оглед датата на извършване на деянието и настъпилите изменения в законодателната уредба в периода след извършването му. Счита, че са налице основанията на чл.66 от НК изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено за  съответния изпитателен срок. Моли в съдебния акт да бъде коментирано и кумулативно предвиденото наказание, а именно „Лишаване правото да управлява МПС”, като съдът се произнесе и досежно веществените  доказателства, които счита, че следва да бъдат върнати на собствениците им след влизане  на присъдата в сила.

Частният обвинител М.Т.Т., чрез повереника и по делото – адв. Н.Д. от АК-гр.Шумен поддържа изцяло изложеното от прокурора  като заявява, че според него действително са налице действия за известно съпричиняване и дори съвина от страна на водача на неустановено в хода на ДП МПС, а именно л.а.„Опел-Астра”, който чрез действията си е допринесъл до настъпване на вредоносните последици, и освен това е поставил в опасност всички участници в движението. Прави довод за липса на „спасителна маневра” /за каквато всъщност защитника на подсъдимата не претендира/, като намира, че в случая подсъдимата като водач на МПС не е имала право на такава, а е извършила действия, с които е поставила в опасност живота и здравето на другите участници в движението. Също взема становище, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, за което моли съдът задължително да се произнесе в мотивите си. По въпроса за наказанието становището му се различава от това на прокурора като моли същото да бъде определено около средния размер в предвиденото от закона наказание, с оглед на това, че престъпленията от рода да извършеното по настоящото дело са едни от най-актуалните в нашето ежедневие. Съгласен е с наличието в случая на основанията на чл.66 от НК, поради което намира, че не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпявано ефективно от подсъдимата, а следва да бъде отложено за изпитателен срок. Изразява по-особено мнение относно допълнителното наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, като счита, че това наказание прави от осъдените лица още по-опасни за безопасността за движението в периода след изтърпяването му. Моли за присъждане на направените от доверителката му по делото разноски.

Защитникът на подсъдимата адв.К. *** заявява, че и за него фактическата обстановка по делото е напълно и изцяло изяснена, като признава че с оглед заключението на тройната съдебно-автотехническа експертиза безспорно е установено, че подзащитната му има вина за настъпване на ПТП. Същата е извършила маневра „завиване наляво”, която е била технически неправилна, и за която нейната вина е безспорно доказана. Моли при налагане на наказанието да бъде отчетено присъствието на неизвестния автомобил л.а. „Опел-Астра”, който с поведението си е създал опасност за всички участници в движението, включително и за възникване на процесното ПТП. Изразява съгласие със становището  на страните по делото, че няма съпричиняване от страна на пострадалия водач. Споделя напълно предложението на прокурора, че с оглед  принципа на справедливостта наказанието на подсъдимата следва да бъде определено към минимума. Категорично заявява обаче, че не желаят приложението на чл.55 от НК с налагане на пробационни мерки. Взема отношение и по въпроса за това коя редакция на закона е по-благоприятна за тях, като заявява, че по-благоприятния закон е стария закон. Счита, че приложението на чл.343г от НК досежно кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право на управление” в случая е задължително. Предлага същото да бъде равно на наказанието лишаване от свобода. По отношение на веществените доказателства моли същите да бъдат върнати на собствениците.

Подсъдимата Ж.З.П. заявява, че е съгласна с казаното от адв.К. и няма какво да допълни, като в последната си дума заявява, че съжалява за извършеното.

Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства, както на досъдебното, така и по време на съдебното следствие,  приобщени към делото чрез прочитане и приемане по реда на чл.283 от НПК, и като обсъди доводите на страните и възраженията към тях, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА :

 

            От събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, така и от тези на предварителното производство по приложеното ДП № 740/ 2012г. по описа на ОД”Полиция” – гр.Стара Загора, сектор „ПП”, приобщени към доказателствата по делото на основание с чл.283 и чл.107, ал.2 от НПК след проверка, прочитане и приемане, съдът намира, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

            В тази насока са събраните на ДП доказателства, а именно: ТОМ  ПЪРВИ - уведомление от 06.11.2011г. /л.2, т.І от ДП/; докладна записка рег. № ЗМ-740 /11 от 07.11.2011г. /л.3, т.І от ДП/;  протокол за оглед на ПТП от 0.11.2011г. /л.16, т.І от ДП/; фотоалбум на ПТП /л.22 - л.29, т.І от ДП/; тахошайба /л.30, т.І от ДП/; протокол за отговорно пазене  от 06.11.2011г. /л.31, т.І от ДП/; постановление за привличане на обвиняем от 03.07.2012г. /л.35, т.І от ДП/; протокол за разпит на обвиняем /л.38, т.І от ДП/; протокол за разпит на св.А.Т.П.  /л.39, т.І от ДП/; протокол за разпит на св.Я.Я.П.   /л.40, т.І от ДП/; протокол за разпит на св.Н.Д.Н.   /л.41, т.І от ДП/; протокол за разпит на св.Ц.Г.Й. /л.46, т.І от ДП/;  протокол за разпит на св.Ж.З.П. /л.48, т.І от ДП/; протокол за разпит на св.П.В.П.   /л.55, т.І от ДП/; протокол за разпит на св.Д.И.Е.  /л.65, т.І от ДП/; протокол за оглед от 25.11.2011г. /л.67, т.І от ДП/; албум /л.69, т.І от ДП/; протокол за разпит на св.В.Г.Д.  /л.80, т.І от ДП/; разпит на св.С.М.Т.   /л.82, т.І от ДП/; протокол за разпит на св.И.Р.Г.  /л.88, т.І от ДП/ разпит на св.Андреана П.Ю.  /л.89, т.І от ДП/; протокол за разпит на св.Д.К.М.   /л.94-л.95, т.І от ДП/; разпит на св.И.Й.Д.  /л.99, т.І от ДП/; протокол за разпит на св.М.К.А.  /л.103, т.І от ДП/; протокол за разпит на св.Б.М.К. /л.111, т.І от ДП/; ТОМ ВТОРИ- СМЕ на труп № 342-2011г. / л.3, т.ІІ от ДП/; Автотехническа експертиза № 740 /2011г. / л.9, т.ІІ от ДП/; Докладна записка рег. № 16 754 от 28.11.2011г. /л.43, т.ІІ от ДП/; протокол № 76 от 06.12.2011г. от НОИ – гр.София; /л.48, т.ІІ от ДП/; препис –извлечение от акт за смърт № 1645 от 07.11.2011г. /л.68, т.ІІ от ДП/; удостоверение за наследници  № 004411 от 17.11.2011г. /л.69, т.ІІ от ДП/; писма до и от сектор „ПП”- Сливен- л. 70 и л. 71, Справка за нарушител от региона за Ж. П.- л. 72, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.75, т.ІІ от ДП/; Справка за съдимост /л.75, т.ІІ от ДП/; протокол за предявяване на разследване от 06.07.2012г. /л.78, т.ІІ от ДП/; протокол за предявяване на разследване от 30.07.2012г. /л.83, т.ІІ от ДП/; мнение за предаване на съд от 13.08.2012г. /л.86, т.ІІ от ДП/; заключение на допълнителна автотехническа експертиза № 740 /2011г. / л.91, т.ІІ от ДП/и мащабна скица/л. 93/ ; както и събраните по време на разглеждането на делото пред съда допълнителни такива: справка за съдимост  рег. № 678 /11.10.2012г. /л.91 от делото/, и заключение на тройна автотехническа експертиза.

     Подсъдимата Ж.З.П. е  правоспособен водач на МПС категория „В” и като такава няма регистрирани нарушения по ЗДвП и ППЗДвП. Същата е родена  на ***г***, българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, работи в „Маги-Г.Дошев” ЕООД гр.Сливен, ЕГН **********.

Относно механизма на ПТП съдът прие за установено следното съгласно установено по време на съдебното следствие с оглед заключението на тройната АТЕ:

На 06.11.2011 г. около 17.20ч.  по път II - 66 при ясно, сухо време и нормална видимост подсъдимата Ж.З.П., управлявайки лек автомобил "Пежо-306" с рег. № СН 2693 СА се движела в дясната/ южна/ лента на платното за движение на пътя гр.Стара Загора- гр.Нова Загора в посока от запад на изток. По това време пострадалият водач Т. Петре П. е управлявал л.а. „ВАЗ 21214” по дясната за него/ северна/ лента за движение на същия път в посока от изток на запад/в насрещното платно/. Непосредствено след подсъдимата в нейното платно за движение св. Н.Д.Н. е управлявал автобус „Неоплан”.

Източно от с.П., общ. Стара Загора, в момент когато управляваният от подсъдимата П. автомобил "Пежо-306" се движел със скорост 89, 6 км/ч, същият е бил изпреварен от неустановен автомобил марка "Опел Астра", който засякъл пътя на подсъдимата и застанал пред автомобила й, като много бързо продължил движението си на изток. Съдът прие, че този автомобил най- вероятно е създал опасност от челен удар с л.а. „ВАЗ 21214”, поради което за да го избегне, се е върнал рязко в дясната лента на движение. Водачът на лекия автомобил "Пежо” е реагирал като е отклонил автомобила си рязко наляво и най- вероятно е задействал спирачната система. Въпреки че и водачът на л.а. „ВАЗ 21214”също е реагирал като е отклонил автомобила си рязко наляво и също вероятно е задействал спирачната система, водачът на л.а.”Пежо”-подсъдимата П., загубвайки контрол върху управляваното от нея МПС поради твърдяното от нея разтрисане или по някаква друга субективна според вещите лица причина, е навлязла в неговата лентата за движение/лявата лента/ и след около 0,5 секунди е настъпил удар, който е бил неизбежен. Той е настъпил в предна част на л.а. „Пежо” и в предната лява част на л.а. „ВАЗ21214”. След удара л.а. „Пежо”се е завъртял в положителна посока и е продължил движението си на изток/ а не както неправилно е посочено в ОА-на запад/като се е озовал на пътя на движение на идващият зад него автобус „Неоплан”, който се е движел с висока скорост.Въпреки, че е намалил скоростта си, достигайки го този автобус го е ударил с предната си лява част в предната лява страна на л.а. „Пежо”. След този втори удар последният е започнал да се върти в отрицателна посока/ по посока на часовниковата стрелка/и същевременно да се движи на югоизток. По този начин е настъпил и трети приплъзващ удар между тях. Междувременно л.а. „ВАЗ21214”се е ударил в северната мантинела и е продължил да се движи на запад като след ПТП автомобилите са се установили в местата и в положенията, установени в огледния протокол и приложения към него фотоалбум.

В ОА е посочено, че след сблъсъка лекият автомобил "ВАЗ" е продължил движението си напред и леко вдясно, като левите му колелета са останали във въздуха. След като изминал около 30, 07 м, той се ударил в северната мантинела на пътното платно, след което се завъртял на около 177 градуса в посока на часовниковата стрелка. След като изминал още около 28, 77 м в посока запад, лекият автомобил "ВАЗ" преустановил движението си с предна част, насочена към изток, близо до северната мантинела. Видно от устните изявления на вещите лица в съдебно заседание същите потвърждават изводите в заключението си относно този механизъм и в отговорите на въпросите на защитника на подсъдимата, и чрез тях категорично опровергават защитната и версия, че е възможно поради изпреварването на този неустановен автомобил, тя да се е озовала в насрещното платно за движение, въпреки че преди това била намалила скоростта и „стиснала здраво волана”. С оглед на което съдът напълно ги възприема./ вж. протокола от съдебно заседание- л.215/. Видно от това заключение се установява също така, че л.а.„ВАЗ 21214”- на пострадалия  не се е движел със скорост, надвишаваща допустимата/ от 128 км/ч както е посочено в ОА с оглед изводите на първоначалната експертиза/. Категорично бе установено и съдът напълно възприе този им извод с оглед на обстоятелството, че установените от първоначалната единична АТЕ спирачни следи в северната пътна лента не са оставени от този автомобил. Поради което прие, че същият се е движел със  скорост 72 км/ч/ а не със 120 км/ч/, която е била технически съобразена както при движение на дълги, така и на къси светлини, и която в конкретната пътно- климатична обстановка/ атмосферни условия и конкретни условия на видимост би му позволила да спре в зоната на движение на тези светлини. Това е видно и от т.17 на експертизата, съгласно която вещите лица са изчислили, че дължината на спирачния път/опасната зона/ при движението на л.а. „ВАЗ 21214” в конкретната пътна обстановка със скорост 90 км/ч е 80, 51 м. Водачът му, пострадалият П., отдалеч е забелязал опитите на неустановения автомобил „Опел” да изпреварва участниците в движението и е намалил скоростта си на движение, но въпреки това не  е успял да спре. Причината  за това е че л.а. на подсъдимата внезапно се е озовал в неговото платно на движение, пресичайки единичната непрекъсната линия, разделяща двете платна. Водачът на л.а. „ВАЗ21214”, макар да е бил в състояние да забележи явните признаци на опасност, е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране/ л.23, 24 и 25 от заключението/. С оглед на което напълно възприе извода, че с каквато и скорост да се е движел л.а. „ВАЗ 21214” при това насрещно  навлизане на л.а. „Пежо” удар пак би настъпил. 

Видно от това заключение, вещите лица приемат и съдът напълно споделя този извод, че основни причини за настъпване на конкретното ПТП са: от една страна предприетата от водача на неустановения автомобил „Опел Астраманевра ”изпреварване” на автобуса „Неоплан”, а след това и на л.а.„Пежо” при липса на безопасна възможност за това, с което е принудил водачите им да реагират; от друга обаче като втора самостоятелна причина  съдът прие, че това е отклоняването на кормилото от подсъдимата П. като водач на л.а. „Пежо” наляво и навлизането му в лявата пътна лента при липса на възможност за това / в момент, когато там насрещно се е движел л.а. „ВАЗ21214”, при забрана на това място за пресичане на единичната непрекъсната линия. Видно от т.16 на заключението на тройната АТЕ, е установено мястото на удара между л.а. „Пежо” и л.а. „ВАЗ21214”, които след първия си контакт са били взаимно разположени под ъгъл 36 градуса.

Тези действия на подсъдимата са технически неправилни. Последната е била длъжна и е имала техническа възможност да извърши тази маневра по безопасен начин като движейки се в своята лента на движение намали скоростта, когато разстоянието между нея и изпреварващия я автомобил е станало опасно близко, за да увеличи дистанцията пред себе си. Тъй като няма обективни данни за намаляване на скоростта вещите лица са приели, че подсъдимата е намалила скоростта, което е технически правилно. Поради което липсва и такова обвинение. В следващия момент обаче тя е трябвало да предприеме спиране без да завива волана и без да навлиза в лентата за насрещно движение, пресичайки непрекъсната линия, когато там в това време не е било безопасно поради приближаването на автомобила на пострадалия. В случая обаче тя е взела решение да завие наляво като пресече тази линия и навлезе в насрещното движение.

Тройната АТЕ е приела други стойности на скоростта на двата автомобила от тези на първоначалната експертиза като категорично изключват пострадалият да се е движел със скорост над законно допустимата/каквото е заключението на първоначалната АТЕ/. Експертите от тази експертиза приемат, че скоростта на л.а. „ВАЗ21214” е била 72 км/ч преди произшествието, и като такава същата е технически съобразена. Това обаче не променя съществено механизма на ПТП/вж. л. 36 от експертизата, л. 196 от делото/. Експертите от тройната АТЕ са категорични, и страните възприемат извода им, че причината за ПТП е навлизането на автомобила на подсъдимата в насрещната лента на движение по небезопасен начин и място/ с пресичане на единичната непрекъсната линия, при загубата на контрол над управляваното от нея МПС/.

С оглед и на гласните доказателства по делото съдът прие този механизъм за напълно достоверен и безспорно доказан. Разпитаната по делото свидетелка Ц.Г.Й., която в деня на инцидента се е возила като пътник отдясно на шофьора, заявява в разпита си пред съда, че през цялото време отзад и непосредствено преди мястото на катастрофата ги е притеснявал един бял “Опел” като преди с.П. този автомобил с търговищка регистрация е направил опит да ги изпревари. Тъй като в насрещното движение е имало лек автомобил, същият се отказал, но след 10 минути отново е повторил маневрата ”бибиткайки” им като дори навлязъл в отсрещното платно. Тъй като в този момент там е имало друг автомобил, който те са забелязали, л.а. „Опел” внезапно се „мушнал” пред тях като ги притиснал надясно и дори леко ги „ударил” отпред и отляво. Заявява, че същият ги е „притиснал”, тъй като дистанцията между тях в този момент е била около метър, и че „ударът” бил по- скоро „протриващ”, от който автомобилът им леко се е разтърсил. Съдът не възприе нейните показания единствено в частта им, в която същата заявява, че от този удар колата им леко е поднесла към мантинелата, след което е настъпил удар.  Тази насока нейните показания са изолирани. Впрочем същата не е категорична относно начина и причините за настъпване на катастрофата.

Относно реакциите на подсъдимата като водач тази свидетелка заявява, че в момента, когато л.а.„Опел” се е опитал да ги изпревари, подсъдимата е намалила скоростта, която от около 60 – 65 км/ч е станала към 55- 60 км/ч, без да употребява спирачки.  В същия момент усетила някакво завъртане, а по- късно разбрала, че са се ударили с л.а. марка Лада Нива” в насрещното движение. Макар и да отрича първоначално дадените от нея показания на ДП относно броя на ударите, които е усетила по време на катастрофата, след прочитането на дадените от нея показания на ДП на основание чл.281, ал.1, т.1 във вр. ал.4 от НПК същата по време на разпита си припомни, че първоначално ударите са били два: първият- между л.а. „Пежо” и л.а. “Опел”, който са усетили като протриващ и леко разтърстващ, и вторият- с лекия автомобил “Лада-Нива”, който се е движел в насрещното платно. Освен това си спомни, че след първото поднасяне надясно е имало и второ такова- наляво като заяви, че не е разбрала дали при това движение наляво колата е настъпила надлъжната маркировка и е навлязла в насрещното платно. След това те са били ударени от движещият се след тях автобус, който ги е ударил с предната си част в тяхната задна лява част.

Свидетелят И.Р.Г., пътник в автобуса „Неоплан”, професионален шофьор, също потвърждава  обстоятелството, че в деня на ПТП е имало неустановен бял „Опел”, който е извършил маневра ”изпреварване”и на автобуса, и на преднодвижещия се л.а. „Пежо”, като при втория успешен за него опит, при рисково изпреварване и навлизане в срещуположната лента, е настъпил сблъсък, който той не е наблюдавал и не може да даде категорично описание на механизма му. Същият е очевидец на заставането на л.а.“Пежо”перпендикулярно на пътя, според него до осевата линия, но не може да каже дали е имало протриващ удар между “Опел”-а и “Пежо”-то преди същият да завърши маневрата „изпреварване” и да се прибере в неговата и на „Пежо”-то лента за движение. Категоричен е и относно обстоятелството, че е имало малка, но достатъчна дистанция  между този автомобил и водачът на л.а. “Пежо”, който е можел да намали и да остане в своята лента на движение, така че да не стигне до никакъв сблъсък, като  е нямало създадена опасност да бъде блъснат от когото и да е било.

Свидетелят Д.К.М. също пътник в автобуса „Неоплан”, заявява, че предприетата от водача на неустановения „Опел” маневра „изпреварване” е била рискова, тъй като той се е движел най- малко със 100 км/ч и е била извършена рязко, което според него е довело до завиване на л.а. „Пежо” наляво. Категорично заявява, че ако л.а.”Опел” е имал контакт с л.а.“Лада-Нива”, е невъзможно този автомобил и л.а.”Пежо” да продължат и е щяла да стане голяма верижна катастрофа. Този свидетел по времена разпита си на ДП също е заявил, че е видял директния удар между л.а. „Пежо” и л.а.„ВАЗ”като с оглед обстоятелството, че същият заяви, че не си спомня това, показанията му бяха прочетени и приобщени към доказателствения материал поделото на основание чл. 281, ал.4, вр. с ал.1 т.1 от НПК.

Свидетелят Н.Д.Н., първи шофьор на автобуса “Неоплан”, и очевидец на ПТП, в разпита си пред съда и с оглед предявеното му веществено доказателство/тахошайба/, признава, че се е движел със скорост над 100 км/ч като заявява, че щом той е карал с такава скорост вероятно изпреварилият го л.а. „Опел Астра” се е движел с по- висока скорост. Твърди, че е видял водачът му да подава мигач преди изпреварването на л.а. „Пежо”, но не може да дали е имало протриващ удар между двата автомобила с оглед състоянието на денонощието- здрачаване. Категоричен е, че след това изпреварване, което е станало доста ”бързо” л.а.”Пежо” се е „ударил” с л.а.”Лада–Нива”, която се е движела в отсрещното платно за движение. Ударът е бил почти челен и  л.а.”Лада–Нива”е отхвръкнала. Според него ударът не е бил в насрещната лента, но явно е била настъпена осевата линия от л.а.”Пежо”. След удара първите коли от другата страна са преминали, тъй като е останал коридор. Той обаче се блъснал леко в л.а.”Пежо”, за да спре като в този момент л.а.”Опел”  вече е бил  избягал. Този свидетел заявява, че според него ако е имало удар в предната част на л.а. „Пежо”, нормално е колата и да избяга вдясно към мантинелата, тъй като няма как да се избяга наляво, за да не предизвика друго ПТП. 

Свидетелят  В.Г.Д., втори шофьор на автобуса “Неоплан” заявява категорично, че л.а. м.”Пежо” непосредствено преди сблъсъка и след като го е изпреварил  л.а.”Опел”, е навлязъл в насрещното платно и те с колегата си, св.Н.Н., са видели  удара между двете коли л.а.”Пежо” и л.а.”Лада–Нива”.. Не е забелязал дали е имало някакво съприкосновение между изпреварващият л.а. „Опел Астра” и л.а. „Пежо”. След като са се ударили л.а.”Пежо” е застанал  на пътя перпендикулярно пред тях, а другата кола е излетяла и паднала след автобуса. Всъщност вещите лица обясняват, че е имало превъртане на л.а.”Лада–Нива” във въздуха, което е могло да се възприеме  като „прелитане”. И според този свидетел причината за ПТП е рязкото навлизане на л.а.”Пежо” в насрещното платно.

Видно от обясненията на самата подсъдима Ж.З.П., същата заявява, че непосредствено преди ПТП тя не е карала много бързо/ с около 60 км/ч/, поради което когато е забелязала опитите на л.а. „Опел Астра” за изпреварване не е намаляла скоростта си на движение. Твърди, че в момента, когато този автомобил я е изпреварил, се е почувствала притеснена, защото дистанцията и с него е била съвсем малка. /около метър от нея, и той и е „бибиткал”. При самото разминаване е почувствала  разтърсване на колата, хванала е здраво волана и е набила спирачки, след което нищо не си спомня. Заявява, че е усетила само един удар, като той е с автобуса. Не си спомня нищо конкретно освен силен удар в предната част на колата с л.а.”Опел”, който преди това е искал да и сече пътя.  Заявява, че не е видяла насрещно движещия се автомобил на пострадалия, тъй като е гледала само предно движещата се кола, но въпреки това твърди, че не е извършила някакво нарушение, а такова е извършил според нея само белия л.а.”Опел”. Няма спомен за навлизане в насрещното платно за движение и дори  за настъпване на маркировката. Няма спомен за сблъсък с насрещно движеща кола. Има спомен, че се е отдръпнала надясно, за да даде път да я изпреварят. Тези и обяснения предвид противоречието им с останалите гласни доказателства по делото, както и заключението на тройната АТЕ, съдът прие за защитна позиция, на която същата безспорно има право.

Дори и да се приеме с оглед свидетелските показания на св. Ц.Г.Й., както и обясненията на самата подсъдима П., наличието на непосредствен приплъзващ удар между неустановения в хода на разследването л.а.„Опел Астра” и л.а.„Пежо”, от който последният леко се е разстресъл,  с оглед заключението и устните изявления на вещите лица от тройната АТЕ в съдебно заседание, както и гласните доказателства посочени по- горе, това не може да бъде причина за завиването наляво на управлявания от подсъдимата  автомобил. Вещите лица в т. 23 от заключението си са обяснили характера и последиците от такъв един „подобен” удар/ показан и на схемата на  35 от заключението/, от който е видно, че при един такъв удар ще се създаде въртящ момент на л.а. „Пежо” в отрицателна посока, който би отклонил автомобила надясно, а не наляво. Т.е. само от такъв вероятен удар между двата автомобила е технически невъзможно подсъдимата да е отклонила автомобила наляво и да навлезе в насрещната лента на движение, като предизвика точно това ПТП. Поради което съдът стигна до извода, че  дори и да се приеме защитната теза на подсъдимата за такъв удар от страна на неустановения лек автомобил „Опел Астра”, налице е независимо извършителство и самостоятелно причиняване на вредоносния резултат поради допуснатите самостоятелно от самата нея нарушения на правилата за безопасно движение, дължащи се на нейни субективни възможности.

Предвид което механизмът на настъпване на ПТП с оглед изброените доказателства, преценени в тяхната съвкупност, е напълно и безспорно установен. Конкретната техническа причина за настъпилото ПТП е навлизането на лекия автомобил «Пежо» в насрещната лента на движение, както и пресичане на единичната непрекъсната линия, и липса на непрекъснат контрол от водача- подсъдимата П., върху управляваното МПС чрез  завиване наляво, вместо надясно, при което лекият автомобил «ВАЗ» не е имал възможност да спре в рамките на опасната за спиране зона и по този начин произшествието е било непредотвратимо.

В полза на подсъдимата поради отсъствие на обективни данни за скоростта и непосредствено преди сблъсъка с автомобила на пострадалия, е прието от вещите лица и от двете експертизи, както и в обвинителния акт, че същата е намалила същата си в момента на възприемане на опасността, което прави поведението и досежно скоростта за технически правилно.

При настъпилото ПТП водачът на лекия автомобил "ВАЗ" Т.П. е получил травматични увреждания, несъвместими с живота и починал на място. Подсъдимата Ж.П. получила също травматични увреждания и била настанена за лечение в МБАЛ - Стара Загора. Били причинени имуществени вреди по трите МПС.

Видно от назначената съдебно-медицинска експертиза на трупа на починалия Т. Петре П. е установено, че същия е получил гръдна травма, изразяваща се в счупване на гръдната кост и на ребра двустранно, разкъсване на дясното предсърдие,  кръвоизлив, както и  счупване на лявата бедрена кост, множество; охлузвания и кръвонасядания. Причината за смъртта на Т.П. е остра кръвозагуба, вследствие разкъсване на дясното предсърдие.   Наличните увреждания отговарят да са  получени   при настъпило ПТП. В съдебно заседание вещото лице поясни, че същите са получени в момента на първоначалния сблъсък с автомобила на подсъдимата.

При така описаната фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимата Ж.З.П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343 ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК, тъй като на 06.11.2011г. по път ІІ-66 на км. 39+500 източно от с.Подслон, община Стара Загора в землището на Община Стара Загора при управление на л.а. марка „Пежо-306” с рег.№ СН 2693 СА в посока изток е нарушила правилата за движение по пътищата, както следва: чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне”, като е навлязла в лентата за насрещно движение; чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват”, като не е сторила това и чл.63 ал.2 т.1 изр. Първо и второ от ППрЗДвП – „Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: 1.Единична непрекъсната линия - М1. На ППС е забранено да я застъпват и пресичат”, като е пресякла единичната непрекъсната линия, в резултат на което е предизвикала ПТП с лек автомобил „ВАЗ 21214” с рег.№ СА 7993 НН, и по непредпазливост е причинила смъртта на Т. П. П. ***.                        

   

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че с горепосоченото си поведение подсъдимата Ж.З.П.  затова, че на 06.11.2011г. по път ІІ- 66 на км. 39+500 източно от с.П., община Стара Загора в землището на Община Стара Загора при управление на л.а. марка „Пежо-306” с рег.№ СН 2693 СА в посока изток нарушила правилата за движение по пътищата, както следва: чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне”, като е навлязла в лентата за насрещно движение; чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват”, като не е сторила това и чл.63 ал.2 т.1 изр. първо и второ от ППЗДвП – „Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: 1.Единична непрекъсната линия-М1. На ППС е забранено да я застъпват и пресичат”, като е пресякла единичната непрекъсната линия, в резултат на което е предизвикала ПТП с лек автомобил „ВАЗ 21214” с рег.№ СА 7993 НН, и по непредпазливост е причинила смъртта на Т.П. П. ***. С това си деяние и по описания начин подсъдимата П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1, предл.3, във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от НК.

Касае се до непредпазливо общоопасно деяние, което се осъществява чрез управление на превозното средство, при което чрез нарушаване правилата за  движение на превозното средство и правилата за безопасност на движението / престъпление по транспорта/, се стига до засягане здравето или живота на друго лице. Престъплението по чл. 342, ал.1 от НК е резултатно- на поставяне в опасност. Нарушаването на  правилата за движение трябва да бъде такова, че да създава възможност за настъпване на каквато и да е телесна повреда или смърт. В противен случай няма да има престъпление, а само административно нарушение. Престъплението по чл.343, ал.1, б.”в” във вр- с чл.342, ал.1 от НК е квалифициран случай на общоопасно засягане на транспортно средство, извършено при непредпазливост, при което се стига до реално увреждане. В случая подсъдимата с действията си безспорно е нарушила три забрани, представляващи нейни задължения относно правилата за безопасно движение по пътищата, а именно: навлизане и движение в лентата за насрещно движение; неконтролиране непрекъснато на управляваното от нея ППС, както и пресичане на единичната непрекъсната линия/надлъжна пътна маркировка/. Макар и да не се прави  такъв довод, действията и не могат да бъдат окачествени като т.нар. „спасителна маневра”, въпреки действително критичната пътна ситуация, в която същата е попаднала, тъй като безспорно е съществувала и друга възможност за излизане от тази ситуация като предприеме спиране без завиване на волана в каквато и да е посока както разясниха вещите лица в съдебно заседание. Освен това такъв довод би бил основателен само в случай, че не би се  стигнало до причиняване смърт на хора, а в случая това не е така.  

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

Формата и видът на вината при това престъпление са непредпазливост, но могат да бъдат и евентуален умисъл.

При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимата П. е извършила деянието виновно, по непредпазливост. Съгласно чл.11, ал.3 от НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но се е надявал да ги предотврати. В случая съдът намира, че е налице по- скоро първата форма, а именно- подсъдимата не е предвиждала настъпването на обществено опасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди /т.нар. обикновена небрежност от гледна точка на гражданската/деликтната/ отговорност/. С оглед на което съдът намира, че подсъдимата П. е осъществила състава на престъплението, за което съдът я  призна за виновна, както от обективна така и от субективна страна  при наличието на вина по смисъла на чл. 11, ал.3 пр.1 във връзка с чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342 ал.1 пр.3, вр. с чл.2, ал.1 и 2 от НК, тъй като съгл. ал.4 на чл. 11 от НК непредпазливите деяния се наказват само в предвидените от закона случаи.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

     

                   Настоящата редакция на чл.343, ал.1 б.„в”/ ред. Д.в. бр.60/ 07.08.2012г./, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК,  предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер „от две до 6 години”, т.е. наказанието има долна граница. Към момента на деянието/06.11.2011г./ тази разпоредба на закона /редакция Д.в. бр. 28/82 г./ е предвиждала наказание лишаване от свобода в размер „до 6 години”, т.е. е била без долна граница. Предвид това обстоятелство, както и че делото е разгледано по общия ред, и съдът прецени, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, съдът прецени, че по- благоприятен по смисъла на чл. 2, ал.1 и ал.2 от НК се явява стария закон. В този случай при липса на основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК/ респ. замяната му с наказание „пробация”/, съдът прецени, че  същото следва да бъде определено в рамките на минимума за самия вид наказание „ лишаване от свобода”, а именно 3 месеца и предвиденото в текста на горната разпоредба наказание, а именно- 6 години лишаване от свобода.

               Подсъдимата, преценена като личност, по принцип не е с голяма обществена опасност. Същата с оглед справката и за съдимост е   неосъждана, срещу нея няма образувани и водени други досъдебни производства, упражнява общественополезен труд, не е административен нарушител/ видно от справката за нарушител от региона, изд. от сектор „КАТ” при ОД на МВР- Сливен/. Освен това, макар и да не признава вината си, същата изразява искрено съжаление за случилото се и заявява, че никога повече няма да управлява МПС, които обстоятелства съдът отчете при определяне на наказанието. Не на последно място съдът намира, че следва де отчете като такова и поведението на неустановения водач на белия „Опел Астра”, който е първопричината за допуснатите виновно от подсъдимата самостоятелни нарушения на посочените правила за безопасно движение по пътищата, довели до настъпилия неправомерен резултат. Посочените по- горе обстоятелства се явяват смекчаващи вината и отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54, ал.2 пр.1 във вр. с ал.1 от НК. Действително само по себе си деянието с оглед неговия характер е с висока степен на обществена опасност и едно от най- разпространените в момента в региона и за страната, а извършените от подсъдимата нарушения на правилата за ЗДвП са множество- три на брой. Предвид което като прецени, че за извършеното от подсъдимата деяние, предвиденото в закона наказание не е несъразмерно тежко, въпреки липсата на предвиден най- нисък предел на самото наказание, определен съгласно чл. 2, ал.1 и ал.2 от НК, не наложи на същата наказание „пробация”. Освен това съдът прие, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, а именно за поправянето и превъзпитанието на осъдената както и за осигуряване на обществената превенция следва да и наложи наказание „лишаване от свобода”, което да не е на самия минимум в закона/ т.е.3 месеца лишаване от свобода/, каквото е предложението на прокурора и защитника на подсъдимата. С оглед на което съдът наложи на подсъдимата наказание „лишаване от свобода” при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, а именно- в размер на 2 години лишаване от свобода/ т.е. малко под средния/.

          Предвид наличието на основанията по чл. 66, ал.1 от НК/ чисто съдебно минало, наложено наказание под 3 години лишаване от свобода, и преценка, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е наложително същата да изтърпи наказанието/  съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в законна сила, като счете, че по- дълъг срок не е необходим с оглед целите на чл. 36 от НК.

На основание чл.343г,във вр. с чл. 343 ал.1 б.”в”, вр. с чл.2, ал.2, вр. с чл.342 ал.1 пр.3, вр. с чл. 37, ал.1 т.7 и чл. 49, ал.1 от НК съдът            наложи на подсъдимата и кумулативно предвиденото в закона наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от  2/две/години, считано от влизане на присъдата в законна сила, като счете, че с оглед целите на превенцията и с оглед изразеното от нея искрено съжаление и разкаяние по- дълъг срок по отношение на нея не е необходим.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

       

С присъдата си съдът разпореди иззетите като веществени доказателства по делото, а именно: лек автомобил "ВАЗ 21214" с рег. № СА 7993 НН и лек автомобил "Пежо-306" с рег. № СН 2693 СА, оставени на съхранение в тилова база на ОД на МВР- Стара Загора, след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати  на собствениците им, а вещественото доказателство- 1 бр.. тахошайба от дата 06.11.2011г. за автобус "Неоплан Ситилайнер" с рег. № В 5545 СТ, поставено в джоб на л. 30 том І по ДП/- да бъде унищожено поради неговата негодност за употреба.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

             Тъй като подсъдимата П. е призната за виновна и и е наложено съответното наказание по НК, на основание чл. 189, ал.3 от НПК  същата е осъдена да заплати всички направени по делото разноски, а именно: в полза на Държавата по бюджетната сметка на МВР- направените по досъдебното производство разноски в размер на сумата от 410 лв./четиристотин и десет лева/, и по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет – гр.София-  направените при разглеждане на делото пред съда разноски в размер на сумата от 2 575 лв./две хиляди петстотин седемдесет и пет лева/, както и направените от частния обвинител М.Т.Т. разноски по делото за възнаграждение на повереника и в размер на сумата от 900/деветстотин/ лв..

 

ПРИЧИНИТЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЯНИЕТО

 

 

      Причините за извършване на деянието са ниската правна култура и правосъзнание на подсъдимата, както и неумението и като водач на МПС да се справя с критични ситуации на пътя, а също така неправомерното поведение на неустановения участник в движението, който е създал такава ситуация за всички ППС.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                                                                              СЪДИЯ: