МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №37/25.06.2013 г. по нохд №99/2013 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА

 

                Обвинението е против подсъдимата С.М.П.  за това, че на 05.09.2012 г. в бензиностанция „Темпо ойл” в гр. Стара Загора, след като е приела подправен паричен знак – една банкнота с номинал 50 лева и сериен №АГ 5657166 и след като узнала, че е такъв, съзнателно го прокарала в обръщение като истински на лицето К.А.А., с ЕГН ********** - престъпление по чл.245 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа така повдигнатото обвинение на подсъдимата П.. Предвид това, че единствената и точна квалификация на деянието е по чл.245 НК, предлага на съда на подсъдимата да бъде наложено наказание при балансиращи вината обстоятелства или да бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като й бъде наложено административно наказание по чл.78а НК - „Глоба” около средния размер.

Защитникът на подсъдимата П. - адв. А.Ж., пледира за постановяване на оправдателна присъда.

По повдигнатото обвинение подсъдимата С.П. заявява, че не се признава за виновна.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства – обясненията на подсъдимата П., показанията на свидетелите К.А.А.,  Б.И.Х., М.И.П., заключението на техническа експертиза – Протокол №78/21.01.2013 г., изготвен от инж. К.К.К. и приложен по досъдебното производство и заключението на назначената в хода на съдебното следствие техническа експертиза – Протокол №306/17.06.2013 г. , изготвен от А.П.И., които бяха изслушани и приети от съда, както и всички протоколи  и документи, приложени по досъдебното производство, приобщени към доказателствата по реда на чл.283 НПК, намира за установена следната фактическа обстановка:

            Подсъдимата С.М.П. работила като продавач – консултант в бензиностанция „Темпо ойл” – гр. Стара Загора.

        На 05.09.2012 г. при засичане на касовия оборот видяла, че една банкнота от 50 лв. със сериен №АГ 5657166  е по-бледа, по-изтъркана от останалите банкноти. Сравнила я с други банкноти от по петдесет лева и установила, че е неистинска (фалшива). След като споделила с колежката си, свидетелката М.П., последната също изказала съмнение за истинността на въпросната банкнота. Подсъдимата С.П., без да сподели със свидетелката М.П., решила да се отърве от банкнотата, като я върне като ресто на случаен клиент.

        По-късно, същия ден, свидетелят К.А. заредил гориво в собствения си автомобил на същата бензиностанция на стойност 40 лева. Платил на подсъдимата П. с банкнота с номинал 100 лева. Подсъдимата взела банкнотата, влязла в бензиностанцията, изважда кутията, в която държат банкнотите и  след кратко ровене в кутията изважда процесната банкнота, която след това връща на свидетеля А., заедно с други две банкноти от по 5 лева. Последният, без да се усъмни в истинността на върната му като ресто банкнота, я приел. По-късно свидетелят А. разбрал, че банкнотата е фалшива, тъй като не му я приели в магазин в гр. Димитровград. На следващия ден – 06.09.2012 г. той се върнал на бензиностанцията и поискал да му заменят фалшивата банкнота с истинска. След като подсъдимата С.П. и свидетелката М.П. отказали да му я сменят, на място пристигнали служители от „СОД-ООП” при ОД на МВР-Стара Загора, повикани от подсъдимата.

        Свидетелят А. с протокол за доброволно предаване предоставил фалшивата банкнота от 50 лева със сериен № АГ 5657166  на  полицая Д.С..

        Тази банкнота е била предмет на изследване на назначената в хода на досъдебното производство съдебнотехническа експертиза. От заключението на същата се установява, че същата е отпечатана върху хартия, която се различава по плътност и морфологични белези от хартията на оригиналните банкноти, емисия на БНБ. При облъчване с UVсветлина хартията флуоресцира, като липсват вградените в хартията  разноцветно флуоресциращи влакънца. Холограмната лента е имитирана чрез залепване на сребристо фолио с холограмен ефект от друго изделие. В печатните изображения се установяват много различия, като микротекстът не се чете. Водният знак и осигурителната нишка липсват. Липсва характерният за оригиналните банкноти релеф и флуоресценция в печата. Всички тези констатации, базиращи се на  визуално микроскопско изследване с увеличение 12 пъти и след облъчване с ултравиолетови лъчи, дават основание на вещото лице да даде заключение, че представената за изследване банкнота от 50 лева е неистинска и до този момент в обръщение е пусната още една банкнота, идентична с изследваната, която  е била предмет на цитирано в заключението наказателно производство.

        В съдебно заседание експертът заяви, че изследваната банкнота е с ниско качество на имитация, поради което и лесна за  разпознаване.

        Подсъдимата С.М. в съдебно заседание заяви, че не е знаела, че  процесната банкнота, която връща на свидетеля К.А., е неистинска, като обяснява, че не разпознава фалшивите от истинските банкноти, както и че повечето банкноти, с които се извършват разплащания в бензиностанцията са били стари и изтъркани – изпрани, измачкани и изхабени. Подсъдимата обясни също, че  в кашончето при едрите пари забелязала банкнота от 50 лева, която била много изтъркана и след като  попитала колежката си, свидетелката М.П., която нищо не отговорила, оставила тази банкнота отново на същото място. Тези обяснения на подсъдимата, съдът намира за недостоверни и ги приема като нейна защитна теза по следните съображения:

        На първо място между обясненията на подсъдимата С.М. и показанията на свидетелката М.П. е налице съществено противоречие относно обстоятелството  -разбрали ли са, че процесната банкнота е фалшива и какво се случило с нея. Очевиден бе стремежът на тази свидетелка с показанията си да облекчи правното положение на подсъдимата М., с която са  били колежки. Същата след  уклончиви отговори на поставените й от съда въпроси, заяви, че в крайна сметка са установили с подсъдимата, че процесната банкнота съществено се различавала от останалите, след което  решили, че ако  не могат да я върнат  на някой клиент, тогава ще я покажат на управителя на бензиностанцията. В показанията си свидетелката П. заяви, че при повторното преброяване на оборота е видяла, че процесната банкнота я няма, при което подсъдимата й отговорила, че върнала същата на случаен клиент. Обстоятелството, че именно подсъдимата е върнала фалшивата банкнота на св. К.А. се потвърждава от показанията на същия, който установява, че именно подсъдимата приела дадената от него банкнота от 100 лева и за да му върне ресто, влязла в бензиностанцията, след което му дала процесната банкнота от 50 лева и още две банкноти по 5 лева.

        В хода на проведеното съдебно следствие бе назначена съдебнотехническа експертиза, която да установи дали е манипулиран записа, извършен с камера за видеонаблюдение в бензиностанцията на “ТЕМПО ОЙЛ” и да  отрази последователността на действията на подсъдимата П. при връщане рестото на св. К.А. на 05.09.2012 г., като същите бъдат формулирани текстово и документирани с фотоалбум.

        Обсъдените по-горе гласни доказателства се подкрепят от заключението на  тази експертиза, което установява, че подсъдимата, за да върне ресто на свидетеля К.А., се връща в бензиностанцията, като след кратко ровене в кутията, в която се съхранявали банкнотите, извадила фалшивата банкнота и я върнала на свидетеля.

        Съвкупният анализ на всички събрани доказателства налага извода, че описаното по-горе поведение на подсъдимата недвусмислено говори за наличие на знание от нейна страна, че предметът на престъплението представлява подправен паричен знак.  В подкрепа на този извод са и обясненията, направени в съдебно заседание от експерта, изготвил Протокол №78/21.01.2013 г. Същият заяви, че тъй като процесния паричен знак е с ниско качество на имитация е бил лесен за разпознаване с просто око.

        Във връзка с изложеното по-горе обсъждане на събраните по делото доказателства, съдът намира, че аргумент за съзнателното и в този смисъл умишлено прокарване в обръщение на банкнота, която е подправена, е поведението на самата подсъдима. След като същата  установила, че е налице фалшива банкнота от 50 лева в оборота на бензиностанцията към процесната дата, което обстоятелство споделила със своята колежка, св.М.П., тя не предприела никакви действия по нейната проверка в банкова институция или съдействие от органите на полицията, а незабавно се освободила от нея, ползвайки я като истинска.

        Съдът не споделя доводите на защитата, че подсъдимата не е имала основание да се усъмни в редовността на процесната банкнота, респ. е върнала същата със съзнанието, че  това е истински паричен знак, като на тази основа се пледира за несъставомерност на деянието по чл.245 НК от субективна страна. В тази връзка следва да се има предвид, че лицата, работещи като продавачи, каквато е и подсъдимата, поради характера на своята трудова дейност, непрекъснато боравят с пари и притежават житейски опит, който им позволява да отличават истинските от фалшивите пари, особено в случаите, когато хартията на която са отпечатани се отличава по своята плътност и когато холограмната лента е имитирана чрез залепване на фолио, на което липсват холограмният ефект на образите и мини текста “лева”. За установяване на тези липси в защитата на конкретната банкнота, предмет на настоящото производство, не е било нужно ползване на някакви специални технически средства или наличие на специални знания, а е било достатъчно самото разглеждане на банкнотата. Именно с оглед на изложените съображения, съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимата в частта им, в която заявява, че за нея банкнотата е била редовна, но само малко-по използвана и изтъркана.

 

        При така установеното от фактическа страна, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

 

                При изложената по-горе фактическа обстановка съдът намери, че с деянието си на 05.09.2012 г. подсъдимата е осъществила всички елементи от обективна и субективна страна па престъплението по  чл.245 от НК - след като  приела подправен паричен знак – една банкнота с номинал 50 лева и сериен №АГ 5657166 и след като узнала, че е такъв, съзнателно го прокарала в обръщение като истински.

Осъществени са от подсъдимата и двата акта в двуактното престъпление по чл.245 от НК – подсъдимата е приела подправен паричен знак, след което го е прокарала в обръщение като истински.

Подсъдимата е извършила деянието умишлено – съзнавала е общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Същата ясно е съзнавала, че е приела подправен паричен знак, както и че го прокарва в обръщение като истински.

 

        НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ:

 

        За престъплението, за което съдът призна подсъдимата С.П. за виновна е предвидено наказание от една до три години “лишаване от свобода” и “глоба” до 1000 лева.  Престъплението е от категорията на “формалните” и с деянието си подсъдимата не е причинила имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.

        Подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а и сл. НК.

        С оглед изложеното съдът прие, че в настоящия случай са налице всички предпоставки на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимата С.П. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба”.

  При определяне размера на същото съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и на дееца и всички смекчаващи и отегчаващи  вината обстоятелства.

        Като отегчаващо вината обстоятелство по отношение на подсъдимата П. съдът отчете липсата на критичност към извършеното престъпно деяние. Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало, невисоката стойност на предмета на престъплението, обстоятелството, че подсъдимата е трудово ангажирана.

        Съдът прецени, че степента на обществена опасност на конкретното деяние не е завишена поради конкретните приети за установени обстоятелства, при които подсъдимата П. е действала.

        Като невисока съдът отчете обществената опасност на дееца, която е трудово ангажирана и без противообществени прояви до настоящия момент.

                При обсъждане на всички изложени по-горе обстоятелства съдът намери, че административното наказание „глоба” следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства в  размер на предвидения в закона минимум 1000 лева. С така определеното наказание на подсъдимата П., съдът намери, че ще бъдат постигнати целите на административните наказания.

        С оглед обекта на посегателство – обществените отношения, свързани с паричната система на страната, които са основополагащи за нормалното функциониране на икономическата система и гражданския оборот – при съобразяване, че  самият законодател, бранейки тези изключително важни обществени отношения, е приел, че за да е съставомерно деянието по чл.245 НК е достатъчно приемането само на един подправен паричен знак и  последващото му съзнателно пускане в обръщение като истински – съдът намери, че не са налице основания за оправдаване на подсъдимата на основание чл.9 ал.2 от НК, тъй като деянието й не разкрива признаците на малозначителност, още по-малко - обществената му опасност да е явно незначителна.

На основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК съдът постанови вещественото доказателство – банкнота с номинал 50 лева със сериен № АГ 5657166 на съхранение в БНБ, да бъде отнета в полза на Държавата, която след влизане на присъдата в сила да бъде предадена на БНБ, а вщественото доказателство - диск с видео запис,  след влизане на присъдата в сила да бъде унищожен.

         Съдът осъди подсъдимата С.М.П., с посочени данни да заплати в полза на Държавния бюджет по Бюджетната сметка на ВСС направените по настоящото дело разноски  в размер на  97.11/деветдесет и седем лева и единадесет стотинки/ лева. 

        Причините за извършване на престъпното деяние  са ниско правно съзнание.

            Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата.

                  

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ: