М О Т И В И:

 

Подсъдимият С.Ю.С.,  ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл.116, ал.1, т.3, предложение първо във връзка с  чл.115 от НК за това, че на 03.01.2013 г., в с.Г., общ.Павел баня, обл.Стара Загора, умишлено умъртвил баща си – Ю.И.Ю., ЕГН **********.

 

Подсъдимият С.Ю.С.  по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 

Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено  следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият  С.Ю.С. е роден на *** ***. Подсъдимият е с основно образование. Не е осъждан и няма криминална регистрация.

Подсъдимият живее в с. Г., община Павел баня, област Стара Загора. Нямал постоянна работа. Издържал се със средства от социални помощи, които получавало семейството му и с препечелено от селскостопанска работа, когато успеел да си намери такава в селото.

Подсъдимият С.Ю.С. не е женен, но живее на семейни начала със свидетелката Ф.Д.Н. (л.63 ДП и л.35 НОХД). Двамата са родители на малолетните Неврие – род.2005 г. и Юсра – род.2012 г.

Заедно със свидетелката Ф.Д.Н. и децата си подсъдимият живеел в собствена къща, намираща се на ул. “***” № **, с.Г.. В същата къща, в самостоятелна стая живеела и лелята на подсъдимия – свидетелката Ш.И.Ю. (л.29 и л.61 ДП).

Бащата на подсъдимия – Ю.И.Ю., ЕГН **********, живеел самостоятелно, в друга къща, също в с.Г..

 

Горепосочените обстоятелства се установяват въз основа на самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК, съпоставено с обстоятелствата по справка за съдимост – л.32 ДП, характеристична справка - л.33 ДП, декларация за семейно, материално и имотно състояние – л.34 ДП, удостоверения за раждане - л.109 ДП, показанията на свидетелите Ф.Д.Н., Ш.И.Ю. и на Т.Х.Т.  (л.35 НОХД и л.27 ДП) – служител в ****” – Казанлък, *** в с.Г..

 

На 03.01.2013 г., около 16.30 часа, подсъдимият С.Ю.С. пристигнал в дома на свидетеля Ю. О. П. (л.30 и л.54 ДП), негов родственик. Бил с автомобила си – “Рено Меган”, като в колата му били и двете му деца. Тъй като подсъдимият бил пиян, свидетелят Ю. О. П. решил той да го закара до дома му. За там, преди това, вече се била запътила свидетелката Ф.Д.Н.. Свидетелят Ю. О. П. потеглил със своя лек автомобил, като подсъдимият пътувал на предната седалка, а отзад били двете му деца, придружавани от дъщерята на свидетеля Ю. О. П.. Лекият автомобил на подсъдимия бил откаран в дома му от сина на свидетеля Ю. О. П..

Пристигайки в дома си, подсъдимият видял леля си – свидетелката Ш.И.Ю., с която не бил в добри отношения. Решил да я изгони от къщата си. Разкрещял се на свидетелката, че ще я убие, ако не се изнесе от дома му. С брадва, която взел от едно от помещенията в къщата, изпочупил стъклата на прозорците на стаята, обитавана от леля му. Бащата на подсъдимия -Ю.И.Ю., който пристигнал междувременно, се намесил, опитвайки се да прекрати скандала, възникнал между сина му и сестра му. Започнал да успокоява подсъдимия, че вече е късно леля му да се мести, но, че утре, рано сутринта, тя ще  си изнесе багажа. Въпреки молбите на баща си, подсъдимият грабнал телевизора, стоящ в стаята на леля му и го захвърлил на пода на помещението.

Свидетелят Ю. О. П., който докарал подсъдимия до дома му, станал непосредствен очевидец на случилото се. Тъй като знаел, че подсъдимият е пиян, виждайки го да се кара с баща си и леля си, с цел да попречи на развитието на конфликта влязъл в стаята на къщата, където били последните трима. Там заварил подсъдимия да държи малка брадва и да замахва с нея срещу баща си. Свидетелят Ю. О. П. успял да вземе брадвата от ръцете на подсъдимия и през вратата на стаята изхвърлил брадвата на двора.

Лелята на подсъдимия – Ш.И.Ю. и баща му -Ю.И.Ю., излезли на двора. Подсъдимият С.Ю.С. ги последвал, но след като излязъл на двора, тръгнал към улицата, където бил паркиран автомобилът му. Отворил вратата на колата си и от там взел ножа, представен по делото като веществено доказателство - с кокалена дръжка, с обща дължина 30 см, дължина на острието 17 см и ширина на острието в най-широката му част 3 см.  С този нож подсъдимият тръгнал към баща си. По това време Ю.И.Ю. бил до входната врата от двора към улицата. Тъй като страдал от астма, с инхалатор улеснявал дишането си. Подсъдимият, който държал ножа в дясната си ръка, внезапно нанесъл с него два удара в гръдния кош на баща си, в ляво, с които удари засегнал околосърцевата торбичка и сърцето. Пострадалият Ю.И.Ю. се свлякъл на земята и малко след това починал от остра кръвозагуба.

След като нанесъл ударите с нож на баща си, подсъдимият С.Ю.С. подгонил леля си. Свидетелката Ш.И.Ю. успяла да избяга вън от двора и да се скрие в съседната къща – при свидетелката Х.З.Т. (л.64 ДП).

Сигналът за извършеното престъпление бил подаден от свидетелката К.М. П. (л.28 ДП) – също живееща в близост, която се обадила на тел.112 в 16.52 часа. На местопроизшествието пристигнал свидетелят Т.Х.Т. - полицейският инспектор в с.Г., който успял да убеди подсъдимия С.Ю.С. – все още с нож в ръка, да му предаде оръжието си.

 

Събраните в хода на досъдебното производство доказателства – взаимно допълващи се и  непротиворечиви – подкрепят направеното от подсъдимия  С.Ю.С. признание  по чл.371, т.2 от НПК на инкриминираните  в обвинителния акт факти и обстоятелства и налагат за установено по несъмнен и категоричен начин горенаправеното изложение на фактически случилото се.

В заключението на назначената в хода на досъдебното производство Съдебно-медицинска експертиза на труп № 3/2013 г. – л.71 ДП, изготвено от вещите лица д-р Т.Г.Т., д-р Т.Т.С. и д-р Т.Г.П., което съдът възприе като пълно, ясно и обосновано, се излага, че при огледа и аутопсията на трупа на Ю.И.Ю. са установени: две прободно-порезни наранявания на гръдния кош в ляво със засягане по хода на раневия канал на по-горе стоящите - рана на кожа, подкожие, седмо ляво ребро, плевра, ляв бял дроб, околосърцева торбичка и сърцето, а по хода на раневия канал на по-долу стоящите – кожа, подкожие, осмо ляво ребро, плевра, диафрагма и стомах. Установени са кръв в лявата гръдна кухина – 1600 мл, кръв в коремната кухина – 300 мл; малокръвие на трупа и вътрешните органи. Констатирани са порезни рани на шията и пръстите на дясната ръка, разкъсно-контузни рани на главата, както и липса на алкохол в кръвта.

Вещите лица, изготвили посоченото заключение, са категорични, че причина за смъртта на Ю.И.Ю. са прободно-порезните наранявания на гръдния кош, довели до остра кръвозагуба, които двете наранявания са с посока от ляво на дясно, като по-горното е леко от долу на горе, а по-долното  е от горе на долу.  Вещите лица са категорични и относно това, че установените от тях травматични увреждания – всички прижизнени – с изключение на разкъсно-контузните рани на главата, са от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът.

Горепосоченото заключение на вещите лица, изготвили съдебно-медицинската експертиза на труп - относно вида на оръжието, причинило двете смъртоносни прободно-порезни наранявания, напълно съответства на изводите в изготвената Съдебно-медицинска експертиза по веществени доказателства № 2/2013 г. – л.91 ДП. Един от обектите за изследване на посочената експертиза е ножът – веществено доказателство по делото – предаден от свидетеля Т.Х.Т. *** (протокол за доброволно предаване – л.112 ДП), след като успял да го вземе от подсъдимия С.Ю.С., непосредствено след извършване на деянието. По този нож с кокалена дръжка – с посочени по-горе параметри – както и по  втория изследван от експертизата обект - марлен тампон (иззет при извършения на 03.01.2013 г. оглед на местопроизшествие – протокол, л.10 ДП), напоен в петно от червено-кафява течност, намерено върху базалтова плочка, близо до трупа на пострадалия, е установено наличие на кръв. Вещото лице – Д.Д.С. излага, че кръвта е от човешки произход и е с кръвно-групова принадлежност А/бета/ по системата АВО, че тя може да бъде отделена от лица с кръвно-групова принадлежност А/бета/, по системата АВО, към които принадлежат както подсъдимият – С.Ю.С., така и пострадалият – баща му Ю.И.Ю.. При предявяване като веществено доказателство на ножа с кокалена дръжка, подсъдимият С.Ю.С. признава, че това е ножът, с който е намушкал баща си.

По делото не са налице спорни въпроси както относно авторството на подсъдимия С.Ю.С. в осъществяването на описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт деяние,  така и относно всички обстоятелства относно времето, мястото и начина му на извършване, установяващи се, освен от горепосочените доказателствени материали, и:

-от показанията на свидетелите Ю. О. П. (л.30 и л.54 ДП, очевидец на цялостния развой на случилото се); Ф.Д.Н.  (л.63 ДП, с която подсъдимият живее на съпружески начала);  Ш.И.Ю. (л.29 и л.61 ДП, леля на подсъдимия, по повод на местоживеенето на която възниква разправията);  Х.  З.Т.  (л.64 ДП, съседка, в чиято къща се укрива лелята на подсъдимия); К.М. П. (л.28 ДП, също съседка, сигнализирала за извършеното престъпление) и Т.Х.Т. (л.27 ДП, младшият полицейски инспектор на с.Г.);

-от обстоятелствата, удостоверени чрез извършените два огледа на местопроизшествие, изложени в протокол за оглед от 03.01.2013 г. – л.8 ДП и в протокол за оглед от 08.01.2013 г. – л.11 ДП;

-от обективирания в Протокол за химическа експертиза № 18/07.01.2013 г. – л.67 ДП, резултат, видно от който е, че  в кръвта, иззета  на 03.01.2013 г. от подсъдимия С.  Ю.С., са установени 2 %о  алкохол.

Съобщените от горепосочените  свидетели обстоятелства относно случилото се са непротиворечиви, изключая показанията на свидетелката Ф.Д.Н.. Според посочената свидетелка, преди подсъдимият  вътре  в  къщата да замахне с брадвата към баща си,  последният с дървен  кол  го  ударил някъде отзад – по главата или  по гърба. А след като  свидетелят  Ю. О. П. успял да вземе брадвата от ръцете на подсъдимия и да я изхвърли на двора, там, на двора, пострадалият - Ю.И.Ю.,  отново  с дървения кол  ударил  подсъдимия – този път през лицето, като “даже тогава колът се отбеляза на носа му”. Тези от съобщените от свидетелката обстоятелства, съдът не кредитира с доверие. Посочените показания  съдът прие  като  опит  на свидетелката  Ф.Д.Н. да оневини подсъдимия, с когото живее на съпружески начала,  прехвърляйки част от отговорността  му за случилото се на самия пострадал – баща му.   Същите противостоят на направеното от подсъдимия  С.Ю.С. самопризнание, тъй като  последното не включва такива факти. Истинността им се опровергава от обективно установената чрез заключението на съдебно-медицинска експертиза на живо лице  - № 9/2013 г., л.83 ДП -   липса на травматични увреждания по главата, шията, тялото и крайниците на подсъдимия, констатирана след извършен на същия преглед в деня на деянието – 03.01.2013 г., от специалист съдебен лекар. Единствените травматични увреждания по подсъдимия, установени от вещото лице,  извършило прегледа и изготвило посочената експертиза –  д-р Т.Г.П., в  обективността  на  която не съществуват основания за съмнение,  са  порезни  рани по първи пръст на дясната ръка и по гръбната повърхност на  дланта срещу трети пръст; охлузване между първи и втори пръст на дясната ръка.  Относно тези травматични увреждания  - причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота – вещото лице заключава, че добре отговарят да са от действието на предмет с режещ ръб и могат да бъдат получени от острието на нож. С такова оръжие по време на случилото се  е разполагал единствено подсъдимият.

В деня на деянието – 03.01.2013г., медицински е освидетелствана и лелята на подсъдимия – Ш.И.Ю.. В заключението на  съдебно-медицинска експертиза на живо лице  - № 8/2013, л.87 ДП – се излага, че при извършения на 03.01.2013 г. преглед на Ш.И.Ю. са установени разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата и оток около нея – травматични увреждания, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тъй като изложените в обвинителния акт факти, очертаващи предмета на обвинението, не включват такъв  по време на случилото се подсъдимият да е причинил на леля си травматично увреждане  -  макар и  свидетелката  да твърди, че е била ударена от подсъдимия с дръжката на ножа по главата -  поради това, че съдът не може да се произнася по непредявени факти, соченото  обстоятелство  е  извън  приетите  за установени от съда фактически положения. Заключението на горепосочената експертиза се  посочва от съда  дотолкова,  доколкото  чрез същото  се потвърждава истинността на установените чрез гласните доказателства  обстоятелства, че  скандалът  е  възникнал между подсъдимия  и  леля му,  а  пострадалият  се е намесил, за да го предотврати; че след като е нанесъл ударите с нож по тялото на баща си, подсъдимият  е подгонил леля си.  

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство Съдебно-психиатрично-психологична експертиза № 8/10.02.2013 г. – л.95 ДП, изпълнена от вещите лица д-р Г.Д.К. и доц.М.П.П., което съдът възприе като пълно, ясно и обосновано, се установява:

-че подсъдимият С.Ю.С. страда от разстройство, в следствие на употреба на алкохол, вредна употреба, което му състояние е довело като цяло до етично огрубяване, намалена критичност и социално снижение с паразитиращи нагласи;

-че към момента на извършване на деянието подсъдимият С.Ю.С. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;

-че липсват данни по време на деянието подсъдимият да е изпаднал в състояние на силно раздразнение, както и,

-че подсъдимият е годен психически да участва в наказателното производство и да носи наказателна отговорност. 

В обстоятелствената част на заключението си, вещите лица поясняват, че подсъдимият е бил алкохолно  повлиян по време на извършване на деянието и че в случая се касае за обикновено алкохолно опиване, което води  единствено до разтормозяване на подсъзнателните личностови структури и нагласи.

Вещите лица, изготвили горепосоченото заключение, охарактеризират личността на подсъдимия С.Ю.С. като повърхностна, експлозивна и емоционално лабилна, с тенденция към раздразнителност, особено след употреба на алкохол. Установени са още неотстъпчивост и неудовлетвореност. Вещите лица заключават, че доминиращите при подсъдимия стратегии за справяне със стреса са предимно пасивни и са по посока на търсене на външни причини за собственото поведение, че се наблюдава дефицит в социалните умения на подсъдимия и в стила на социално поведение. 

 

Въз основа на установените по несъмнен и категоричен начин фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА  СТРАНА:

 

От фактите по делото е видно, че подсъдимият С.Ю.С.  нанасяйки  на баща си - Ю.И.Ю.,  два удара с нож,  е причинил смъртта му.

Подсъдимият е действал с умисъл  не да нарани  баща си, а да го умъртви. Психичното отношение на дееца към деянието се установява от действията, в които е обективирано.  Дали е налице умисъл за убийство или деецът цели причиняване на някакво телесно увреждане, се решава от обективните обстоятелства, при които е извършено деянието. В конкретния случай,  подсъдимият  е действал  с  нож –  оръжие,  годно да причини  телесно увреждане с летален изход,  при това с размери (17 см. - дължина на острието, а в най-широката си част - 3 см), показателни за целта, с която е употребено. С посоченото оръжие подсъдимият е замахнал и нанесъл не един, а два удара  в тялото на  пострадалия - Ю.И.Ю.. Ударите са нанесени в жизнено важна  част от човешкото тяло – лявата част на гръдния кош, където е сърдечната област.

Съдейки от вида на ножа, с който са нанесени ударите;  от това, че ударите  са два, последователни;  от посоката на ударите – към част от човешкото тяло, в която са ситуирани жизнено важни органи; от  силата на ударите – показателна за която е дълбочината на прободно-порезните рани (едната засяга околосърцевата торбичка и сърцето, а другата – стомаха), съдът прие, че подсъдимият е действал с  умисъл да умъртви, а не да нарани баща си.

Подсъдимият  С.Ю.С. не е бил лишен от годност да съзнава, че  замахвайки с цялата си сила,  с големия нож, който държи, към жизнено важен център  от човешкото тяло,  при причиняване на  прободни увреждания с него ще се стигне до смъртен резултат.  Оръжието, с което подсъдимият е действал, силата и посоката на ударите  свидетелстват за  прекия  му умисъл да лиши от живот баща си.

 

Въз основа на всичко гореизложено, съдът прие, че след като на 03.01.2013 г., в с.Г., общ.Павел баня, обл.Стара Загора, умишлено  е умъртвил баща си – Ю.И.Ю., ЕГН **********, действайки при форма на вина – пряк умисъл, подсъдимият С.Ю.С. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на чл.116, ал.1, т.3, предложение първо във връзка с  чл.115 от НК, в извършването на което престъпление съдът го призна за виновен.

 

Относно наказанието:

За извършеното от подсъдимия  С.Ю.С. престъпление законът – чл.116, ал.1  от НК, предвижда наказание лишаване от свобода  от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

С оглед на това, че настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при хипотезата, предвидена в чл.371, т.2 от НПК, то в този случай,  разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК  задължава  съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК когато определи, ръководейки се от разпоредбите на  Общата част, като най-подходящо наказание лишаване от свобода, съдът следва  да  го редуцира с една трета, а ако бъде определено като най-подходящо по вид някое  друго от наказанията, алтернативно предвидени като санкция,  наказанието следва да бъде определено по императивно уредената в чл.58а, ал.2 и ал.3 от НК последователност.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия С.Ю.С.  престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства:

-невисока степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, имайки предвид чистото му съдебно минало;

-средна степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид – от една страна предвид това, че е осъществен само един от квалифицираните  състави  на  чл.116, ал.1 от НК, от друга страна  - отчитайки обстоятелството, че престъплението е извършено в  състояние на алкохолно опиване, както и това, че обект на агресивното поведение на  подсъдимия, освен баща му, е  била и леля му, а още и факта, че подсъдимият е нанесъл смъртоносните  две прободно-порезни наранявания въпреки видимо недоброто състояние  на пострадалия – по  време, през което  последният с инхалатор  си е подавал въздух, поради това, че страда от астма;

-обстоятелството, че непосредствено след извършване на деянието подсъдимият доброволно  е предал ножа, с който е пробол баща си;

 -семейното положение на подсъдимия – живущ на семейни начала, баща на две малолетни деца,  води уседнал начин на  живот, полага усилия да издържа семейството си чрез собствен труд;

-това, че още в хода на досъдебното производство подсъдимият е съдействал за установяване на обективната истина.

Въз основа на горепосочените обстоятелства съдът прие като най-подходящо по вид - от предвидените в закона алтернативи - наказанието лишаване от свобода. Преценявайки  горепосочените  обстоятелства  по отделно  и  в тяхната съвкупност,  съдът прие, че  е налице превес  на смекчаващите отговорността такива и  счете, че на  подсъдимия следва да бъде наложено наказание, съответстващо на минималния размер на  предвиденото в закона – петнадесет години лишаване от свобода. След редуциране на посоченото наказание с  една трета – на основание чл.58а, ал.1 от НК – съдът осъди подсъдимия С.Ю.С.  на  десет  години лишаване от свобода.

На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът постанови наказанието лишаване от свобода да бъде търпяно при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът постанови приспадане  при изпълнение на наказанието лишаване от свобода по отношение на подсъдимия С.Ю.С. на  времето на предварителното му задържане по взетата спрямо него мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 03.01.2013 г.  до влизане в сила на присъдата.

Съдът счете, че така определеното наказание е достатъчно, справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия деяние, като същото ще изиграе, както своята превъзпитателна и предупредителна роля по отношение на подсъдимия, за да коригира противоправното си поведение, така и за постигане на останалите цели на наказанието, визирани в чл.36 НК.

 

Относно веществените доказателства по делото – ****,  след влизане на присъдата в сила,  да се унищожат.

 

На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия С.Ю.С.  да заплати:

-по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора сумата  от 713.60 лв. - разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство за експертизи;

-в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора  сумата  от 65 лв. - разноски по делото, направени в хода на съдебното производство.

 

Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                  ЧЛЕН – СЪДИЯ: