МОТИВИ  към Решение 109/28.06.2013година по ЧНД № 329/ 2013 г. по  описа на Окръжен съд- гр. Стара  Загора

 

Производството е по чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-долу ЗПИИРКОРНФС) и е образувано за разглеждане въз основа на постъпило в Окръжен съд – Стара Загора Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено от Районен съд – Целйе, Република Словения за признаване и изпълнение на постановление № 103291393 на Участък Пътна полиция- Любляна, Република Словения по преписка №2602-1438/2012, издадено на 11.04.2012 г., влязло в сила на 20.04.2012 г., постановено спрямо  българския гражданин А.Т.К., ЕГН **********, роден на *** ***, с последен известен адрес гр. Казанлък, ул. „Гладстон” № 31, с което на същия е наложена финансова санкция в размер на 820 евро, равностойна на 1603,78.лв./ хиляда шестстотин и три лева и седемдесет и осем стотинки/ по курса на БНБ към деня на издаване на постановлението, за извършени на 11.04.2012г. нарушения на Закона за правилата за движение по пътищата и на Закона за гражданската регистрация.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора изразява становище за признаване на решението за налагане на финансовата санкция, поради наличие на законовите предпоставки за това.

Засегнатото лице А.Т.К., ЕГН **********, не се явява, поради което в съответствие с разпоредбата на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от ЗПП, вр. с чл. 16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, вр. с чл.94 т.8 от НПК п делото му е представена правна помощ и му е назначен служебен защитник.

Въз основа на данните по делото и закона, съобразявайки се с изразените становища от страните, Окръжен съд – Стара Загора прие следното:

С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение постановление № 103291393 на Участък Пътна полиция- Любляна, Република Словения по преписка №2602-1438/2012, издадено на 11.04.2012 г., влязло в сила на 20.04.2012 г. по преписка №2602-1438/2012, с което на българския гражданин А.Т.К., ЕГН **********, роден на ***г***, с последен известен адрес гр. Казанлък, ул. „Гладстон” № 31, е наложена финансова санкция в размер на 820 евро, равностойна на 1603,78.лв./ хиляда шестстотин и три лева и седемдесет и осем стотинки/ по курса на БНБ към деня на издаване на постановлението, за извършени на 11.04.2012г. нарушения на Закона за правилата за движение по пътищата и Закона за гражданската регистрация.

Наложената финансова санкция е за деяния, извършени на територията на издаващата държава и непопадащи под юрисдикцията на българските съдилища. С цитираното постановление е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в горния размер за деяния, извършени на посочената дата, а именно за това, че е управлявал на автомагистрала А1 нерегистрирано превозно средство „TV Peugot Boxer”, както и че е теглел в платното за спиране  прикачено към него неизправно превозно средство-  TV Fiat Ducato”, без да има право на това, тъй като неизправността му не е възникнала на пътното платно- нарушения на чл. 30/ 19 и чл. 82/4 от Закона за правилата за движение по пътищата; както  и  затова, че не се е регистрирал адресно в РСловения в предвидения за това срок- нарушение на чл. 25/1 от Закона за адресната регистрация.

По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. В случая постановлението на съдебния орган на словенските власти има статута на решение по смисъла на акта на СЕ.

Изпратеното в Окръжен съд – Стара Загора удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения  акт, чието признаване се иска. Касае се за решение на несъдебен орган на решаващата държава за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС.

Деянията, осъществени от засегнатото лице А.Т.К.,  с ЕГН **********, попадат сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС случаи. И по българското законодателство аналогично поведение се санкционира като административно нарушение, съобразно разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Закона за административните нарушения и наказания.

Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на  решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.  Същото е  в писмена форма, придружено е с превод на български език, с подписът на издалия го орган е удостоверена верността на съдържанието му и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице А.Т.К. за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение разглежданото решение за налагане на финансова санкция. Изпълнението на постановлението не е с изтекла давност по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.  Наложената финансова санкция с постановлението не е по-малка от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на постановлението, подлежащо на изпълнение е за финансова санкция в размер на 820 евро, равностойна на 1603,78.лв./ хиляда шестстотин и три лева и седемдесет и осем стотинки/ по курса на БНБ към деня на издаване на постановлението, за извършени на 11.04.2012г. деяния. Същото е постановено срещу пълнолетно, съгласно българското законодателство лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу А.Т.К. е било писмено, като същият е бил уведомен, съгласно законодателството на издаващата държава,  лично или чрез упълномощен според националния закон представител за правото си да обжалва решението както и за сроковете на обжалването му.

                По гореизложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл.16, ал.7,  т.1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът постанови решението си, с което призна постановление № 103291393 на Участък Пътна полиция- Любляна, Република Словения по преписка № 2602-1438/2012, издадено на 11.04.2012 г., влязло в сила на 20.04.2012 г., по преписка №2602-1438/2012, с което на българския гражданин А.Т.К., ЕГН **********, роден на *** ***, с последен известен адрес гр. Казанлък, ул. „Гладстон” № 31, е наложена финансова санкция в размер на 820 евро, равностойна на 1603,78.лв. по курса на БНБ към деня на издаване на постановлението, за извършени на 11.04.2012г. нарушения на Закона за правилата за движение по пътищата, изразяващи се в това, че на посочената дата е управлявал на автомагистрала А1 нерегистрирано превозно средство „TV Peugot Boxer”, както и че е теглел в платното за спиране  прикачено към него неизправно превозно средство-  TV Fiat Ducato”, без да има право на това, тъй като неизправността му не е възникнала на пътното платно- нарушения на чл. 30/ 19 и чл. 82/4 от Закона за правилата за движение по пътищата; както  и  затова, че не се е регистрирал адресно в РСловения в предвидения за това срок- нарушение на чл. 25/1 от Закона за адресната регистрация.

 

В съдебния си акт съдът се произнесе и относно въпросите по чл.36 във връзка с чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС (изпълнение на признатото решение),  по чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС (задължение за уведомяване за признаване и приключване изпълнението на решението) и по чл.38, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                      2.