МОТИВИ  към Решение 110/28.06.2013година по ЧНД № 330/ 2013 г. по  описа на Окръжен съд- гр. Стара  Загора

 

                  Производството е по чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-долу ЗПИИРКОРНФС) и е образувано за разглеждане въз основа на постъпило в Окръжен съд – Стара Загора Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено от Районен съд - Арад, Република Румъния, влязла в сила на 26.03.2012г, за признаване и изпълнение на наказателна присъда № 170/ 24.01.2012г.  на Районен съд – А., Р. Р., влязла в сила на 26.03.2012г., с която българския гражданин Д.Н.Ц. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Стара Загора, с последен известен адрес: гр.Стара Загора, ул.„В.В.” № 64, е бил признат за виновен и осъден във връзка с извършени от него деяния на 07.07.2010г. по чл.293, ал.1 от НК; чл.20 от НК, във вр. с чл.70, ал.1 от Извънредна наредба на правителството № 105/2001г., приложение на чл.37, ал.1 от НК; чл.291 от НК; чл.86, ал.2 от Извънредна наредба на правителството № 195/2002г., във връзка с което е бил осъден да заплати и парична сума за разходите на съдебната и административна процедура, довела до обявяване на решението парична сума в размер на 500 леи, равностойна на 2251,71 лв./ две хиляди двеста петдесет и един лев и седемдесет и една стотинки/ по курса на БНБ към деня на издаване на присъдата- 24.01.2012г..

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора изразява становище за признаване на решението за налагане на финансовата санкция, поради наличие на законовите предпоставки за това.

Засегнатото лице Д.Н.Ц. с ЕГН **********, не се явява, и не е намерено на административния си адрес, поради което в съответствие с разпоредбата на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от ЗПП, вр. с чл. 16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, вр. с чл.94 т.8 от НПК по делото му е представена правна помощ и му е назначен служебен защитник.

Въз основа на данните по делото и закона, съобразявайки се с изразените становища от страните, Окръжен съд – Стара Загора прие следното:

                С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представена за признаване и изпълнение наказателна присъда № 170/ 24.01.2012г.  на Районен съд – А., Р. Р., влязла в сила на 26.03.2012г., с която българския гражданин Д.Н.Ц. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Стара Загора, с последен известен адрес: гр.Стара Загора, ул.„В.В.” № 64, е бил признат за виновен и осъден  във връзка с извършени от него деяния на 07.07.2010г. по чл.293, ал.1 от НК; чл.20 от НК, във вр. с чл.70, ал.1 от Извънредна наредба на правителството № 105/2001г., приложение на чл.37, ал.1 от НК; чл.291 от НК; чл.86, ал.2 от Извънредна наредба на правителството № 195/2002г.. Във връзка с което е бил осъден да заплати и парична сума за разходите на съдебната и административна процедура, довела до обявяване на решението парична сума в размер на 500 леи, равностойна на 2251,71 лв. по курса на БНБ към деня на издаване на присъдата- 24.01.2012г..

             Наложената финансова санкция е във връзка с осъждането на лицето по воденото и приключило наказателно производство и е за направените по делото съдебни и административни разноски. Същото е във връзка с деяния, извършени на територията на издаващата държава и непопадащи под юрисдикцията на българските съдилища. С цитираната присъда е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в горния размер във връзка с извършени от него деяния на 07.07.2010г. по чл.293, ал.1 от НК; чл.20 от НК, във вр. с чл.70, ал.1 от Извънредна наредба на правителството № 105/2001г., приложение на чл.37, ал.1 от НК; чл.291 от НК; чл.86, ал.2 от Извънредна наредба на правителството № 195/2002г., във връзка с което е бил осъден да заплати и парична сума за разходите на съдебната и административна процедура, довела до обявяване на решението парична сума в размер на 500 леи, равностойна на 2251,71 лв./ две хиляди двеста петдесет и един лев и седемдесет и една стотинки/ по курса на БНБ към деня на издаване на присъдата- 24.01.2012г..

По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. В случая присъдата на румънските власти има статута на решение по смисъла на акта на СЕ.

Изпратеното в Окръжен съд – Стара Загора удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения  акт, чието признаване се иска. Касае се за акт на съдебен орган на решаващата държава за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС.

Деянията, осъществени от засегнатото лице Д.Н.Ц. с ЕГН **********, попадат сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС случаи. И по българското законодателство аналогично поведение се санкционира като административно нарушение, съобразно разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Закона за административните нарушения и наказания.

Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на  решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.  Същото е  в писмена форма, придружено е с превод на български език, с подписът на издалия го орган е удостоверена верността на съдържанието му и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице Д.Н.Ц. с ЕГН ********** за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение разглежданото решение за налагане на финансова санкция. Изпълнението на постановлението не е с изтекла давност по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.  Наложената финансова санкция с постановлението не е по-малка от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на наказателната присъда № 170/ 24.01.2012г.  на Районен съд - Арад, Република Румъния е за финансова санкция в размер на 500 леи, равностойна на 2251,71 лв. по курса на БНБ към деня на издаване на присъдата- 24.01.2012г..Същата е постановена срещу пълнолетно съгласно българското законодателство лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. В раздел ІІІ на удостоверението е посочено, че засегнатото лице е било уведомено за правото си от съответния компетентен орган по наказателни дела да обжалва присъдата както и за сроковете на обжалването и.

                По гореизложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл.16, ал.7,  т.1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът постанови решението си, с което призна наказателна присъда № 170 от 24.01.2012г.  на Районен съд – А., Р.Р., влязла в сила на 26.03.2012 г., с която българския гражданин Д.Н.Ц. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Стара Загора, с последен известен адрес: гр.Стара Загора, ул.„В.В.” № 64, е бил признат за виновен и осъден  във връзка с извършени от него деяния на 07.07.2010г. по чл.293, ал.1 от НК; чл.20 от НК, във вр. с чл.70, ал.1 от Извънредна наредба на правителството № 105/2001г., приложение на чл.37, ал.1 от НК; чл.291 от НК; чл.86, ал.2 от Извънредна наредба на правителството № 195/2002г., във връзка с което е бил осъден да заплати и парична сума за разходите на съдебната и административна процедура, довела до обявяване на решението, парична сума в размер на 500 леи, равностойна на 2251,71 лв. по курса на БНБ към деня на издаване на присъдата- 24.01.2012г..

В съдебния си акт съдът се произнесе и относно въпросите по чл.36 във връзка с чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС (изпълнение на признатото решение),  по чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС (задължение за уведомяване за признаване и приключване изпълнението на решението) и по чл.38, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                  2.