Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  97                                    10.06.2013 г.                  град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                              ІІ Наказателен състав

На 10.04.                                                                     Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА  ХРИСТАКИЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                   ТАТЯНА ГЬОНЕВА           

Секретар  Р.Р.      

Прокурор МИТКО ИГНАТОВ

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1079 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 22 от 29.01.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 1250/2012 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, подсъдимият Ж.И.К. е признат за виновен в това, че на 15.02.2011 г. в с.К., общ. Казанлък, е причинил на К.К.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи и втори долни десни зъби и втори долен ляв зъб, което е причинило избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.131а, предл. ІІ, във връзка с чл.129, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29 ал.1, б.„а” и б.„б” и чл.55, ал.1,т.1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в Затвор.

Със същата присъда районният съд е осъдил подсъдимия Ж.И.К. да заплати на гражданския ищец К.К.К. сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му с деянието неимуществени вреди, като в останалата част до 20 000 съдът е отхвърлил гражданския иск като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Ж.И.К., който я е обжалвал в законния срок. Жалбоподателят твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна – в наказателната и в гражданската й част. Моли въззивния съд да го оправдае и да отхвърли предявения против него граждански иск изцяло, тъй като счита, че обвинението срещу него е недоказано. Алтернативно – моли наказанието му, както и размерът на обезщетението за неимуществени вреди, да бъдат намалени.

                                                       - 2 -

Въззиваемият К.К.К. /частен обвинител и гражданския ищец пред първата инстанция/ счита, че обжалваната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна и като такава следва да бъде потвърдена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като такава следва да бъде потвърдена.

Пред въззивния съд не бяха направени искания за повторен разпит на подсъдимия, свидетелите и експертите.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 1250/2012 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на Ж.И.К. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното деяние, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят К. има възражения относно авторството на деянието и счита, че фактическата обстановка не е достатъчно изяснена и че районният съд не е взел предвид възраженията на защитата в тази насока.

С оглед събраните по д.п. № 1293/2011 г. по описа на РУП – Казанлък и в хода на съдебното производство по н.о.х.д. № 1250/2012 г. по описа на Казанлъшкия районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че подсъдимият Ж.И.К. е извършил престъплението по чл.131а, предл. ІІ, във връзка с чл.129, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29 ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.

Възраженията на жалбоподателя К., че обжалваната присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, са неоснователни и въззивният съд не може да ги възприеме.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като детайлно е анализирал обясненията на подсъдимия Ж.И.К., показанията на свидетеля К.К.К. /пострадал/, свидетелката Т.Н.С. /бивша приятелка на пострадалия и настояща – на подсъдимия/, която е присъствала на инцидента; свидетелите И.С.Х. /син на С./ и Н.К.С. /баща на С./, които не са били у дома си по време на деянието, свидетелите К.Г. К. /баща на пострадалия/ и Стоян Тодоров Кърджилов /познат на пострадалия/, които са видели пострадалия К. непосредствено след инцидента и на които той веднага е разказал за случилото се. Разпитан е и свидетелят Т.А.Б. /служител на РУП – Казанлък/, който е извършил предварителната проверка по жалбата на К. против К..

Старозагорски  окръжен   съд                       - 3 -                     в.н.о.х.д. № 1079/2013 г.

 

Районният съд е съпоставил обясненията на подсъдимия К. с показанията посочените свидетели – както едни с други, така и със събраните по делото писмени доказателства и други данни.

За да приеме, че подсъдимият К. на 15.02.2011 г. в с.К. е причинил на К.К.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи и втори долни десни зъби и втори долен ляв зъб, което е причинило избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, районният съд се е позовал на показанията на свидетелите К.К. /пострадал/, К К. /баща на пострадалия/ и С.К. /познат на пострадалия/.

Тези показания изцяло подкрепят изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, те са единни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се.

Един от основните свидетели на обвинението е К.К.К., който е и пострадал от деянието по чл.131а, предл. ІІ, във връзка с чл.129, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29 ал.1, б.„а” и б.„б” от НК, но това не го прави негоден свидетел по смисъл на чл.118 от НПК.

Още повече, че показанията на свидетеля К.К. кореспондират с показанията на свидетелите Кольо К. и С.К., които са видели пострадалия непосредствено след физическия сблъсък между него и подсъдимия К.. Последните двама не са видели самия инцидент, но са категорични какво е било състоянието на пострадалия, когато са отишли да го вземат от дома на свидетелката С. – лицето му било в кръв, устата му била подута и кървава и веднага след като се качил в лекия автомобил на баща си, К.К. се оплакал, че Ж.К. го е бил. Пострадалият цитирал думите на подсъдимия: „Хей, боклук, какво правиш тук” и описал с какво, в каква последователност и къде точно го е ударил Ж..

Посочените свидетели потвърждават приетата от районния съд за безспорно установена фактическа обстановка по делото. А именно, че подсъдимият К. е нападнал свидетеля К.К., като го е ударил с юмрук в областта на устата, като след това го е съборил на земята и продължил да му нанася удари с крака по цялото тяло.

Всичко това станало в дома на свидетелката С., като тя присъствала на побоя, но отрича пред съда, че К. е бил бит от Ж..

К.К. потърсил медицинска помощ на следващия ден.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 203/2011 г. /назначена в хода на д.п. № 1293/2011 г. по описа на РУП – Казанлък/, на 15.02.2011 г. К.К. е получил  кръвонасядане на  горната и долна устна на устата; разкъсно-контузна рана по горната устна на устата; избиване на първи и втори долни десни зъби и втори долен ляв зъб. Установените  травматични увреждания отговарят  да са от действието на  твърд тъп предмет, като можели да бъдат получени по начин и време описани по делото, а именно – при нанасяне на  удари в областта на устата.

                                                      - 4 -

Избиването  на първи и втори десни зъби и втори долен ляв зъб представлява избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни. Останалите травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Вещото лице д-р П.В. /специалист стоматолог/ уточнява, че пострадалият К. страда от пародонтоза, но при него това заболяване протича във форма, при която не  е нарушено дъвченето – зъбът се оголва, но костта е здрава и стабилно го държи. Корените са били дълбоко положени, зъбите са били стабилни и са участвали в дъвкателната функция. Според д-р В., в настоящия случай става дума за избиване на зъби, видно от приложените медицинска документация /д-р Б. е описал характерни наранявания на меките тъкани и на костта/ и рентгеновата снимка. Пострадалият К. понастоящем е с частична протеза, преди поставянето на която бил принуден да се храни с течна храна, било затруднено и говоренето му.

Описаният механизъм изцяло отговаря на установената и приета от районния съд фактическа обстановка по делото и напълно кореспондира с показанията на пострадалия К.К. за начина, по който му е причинена средната телесна повреда – в счупване на първи и втори долни десни зъби и втори долен ляв зъб, което е причинило избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е мотивирал своите изводи относно фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Обсъдил е и е изложил своите съображения защо приема, че подсъдимият К. е осъществил горното деяние с пряк умисъл, въпреки показанията на свидетелката С. в обратна насока.

Тези изводи изцяло се споделят от въззивния съд, който счита че обвинението срещу подсъдимия К. е доказано по безспорен и несъмнен начин. Събрани са категорични доказателства /гласни и писмени/, че подсъдимият К. е причинил средната телесна повреда на пострадалия К.К., както и в какво точно се изразява тази телесна повреда, а именно – счупване на първи и втори долни десни зъби и втори долен ляв зъб, което е причинило избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Обсъдени са и законовите предпоставки /предишните осъждания на подсъдимия К./ за наличието на квалификацията опасен рецидив по чл.29 ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.

Поради това въззивният съд не може да приеме за основателно оплакването на жалбоподателя К., че районният съд не е обсъдил и проверил всички събрани по делото доказателства, че не е изложил подробни мотиви и че не е обсъдил какво приема и защо го приема. Районният съд е направил задълбочен анализ на двете групи свидетелки показания, които си противоречат, като същите са съпоставени с всички останали доказателства, събрани по делото.

Старозагорски  окръжен   съд                       - 5 -                     в.н.о.х.д. № 1079/2013 г.

 

Обсъдени са показанията на свидетелите Теодора С. /бивша приятелка на пострадалия и настояща – на подсъдимия/, която е присъствала на инцидента и отрича подсъдимият К. да е удрял пострадалия К., И.Х./син на С./ и Н.С. /баща на С./, които не са били у дома си по време на деянието.

Показанията на горната група свидетели противоречи на показанията на К.К. /пострадал/, К. К. /баща на пострадалия/ и С.К. /познат на пострадалия/, които са видели пострадалия К. непосредствено след инцидента и на които той веднага е разказал за случилото се, както и на обективните данни по делото – медицинската документация за състоянието на пострадалия и заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 203/2011 г.

Поради това въззивният съд счита, че е неоснователно оплакването на жалбоподателя К., че авторството на деянието е останало недоказано. При постановяването на обжалваната присъда са изпълнени изискванията на чл.303 от НПК – присъдата не почива на предположения и обвинението е доказано по несъмнен начин.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.131а, предл. ІІ, във връзка с чл.129, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29 ал.1, б.„а” и б.„б” от НК, извършено от подсъдимия К., като се е съобразил със съдебното му минало, високата степен на обществена опасност на деянието и уврежданията, нанесени на пострадалия, тежкото материално положение на подсъдимия К., ниската му правна култура и мотивите му – да защити свидетелката С.. Поради това районният съд законосъобразно и правилно е приел, че определянето на наказанието на подсъдимия К. следва да стане при наличието на многобройни смекчаващите вината обстоятелства и с приложение на чл.55, ал.1,т.1 от НК. А именно – на подсъдимия К. да бъде наложено наказание под предвидения в закона най-нисък предел.

Въззивният съд споделя горната преценка по чл.55, ал.1,т.1 от НК. Тъй като за престъплението по чл.131а, предл. ІІ, във връзка с чл.129, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29 ал.1, б.„а” и б.„б” от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до дванадесет години,  районния съд е наложил на подсъдимия К. наказание една година и шест месеца лишаване от свобода. Законосъобразно и с оглед изискванията на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС районният съд е постановил подсъдимият К. да изтърпи горното наказание при първоначален „строг” режим в Затвор .

Въззивният съд счита, че с това наказание ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК, по отношение на подсъдимия  К. и че не се налага това наказание да бъде намалено, тъй като същото е справедливо, законосъобразно и правилно. Поради това алтернативното искане на жалбоподателя К. в горната насока съдът приема за неоснователно.

                                                                         - 6 -

По отношение на гражданския иск срещу подсъдимия К. за причинените на гражданския ищец К.К. с деянието неимуществени вреди, въззивният съд счита, че същият са основателен и доказан до размера, до който е уважен – 3 000 лв.

Определеното по този начин обезщетение за пострадалия К.К. е съобразено с претърпените от последния неимуществени вреди от нанесената средна телесна повреда – счупване на първи и втори долни десни зъби и втори долен ляв зъб, което е причинило избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.

 С оглед изложеното в мотивите на обжалваната присъда относно конкретните обстоятелства, при които е извършено престъплението по чл.131а, предл. ІІ, във връзка с чл.129, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29 ал.1, б.„а” и б.„б” от НК, и представените пред първата инстанция доказателства за физическото и психическото състояние на въззиваемия К.К. за болките и страданията, които е преживял по време на деянието и през възстановителния период, наложилата се оперативната намеса и поставянето на частични протези, въззивният съд приема, че размерът, до който е уважен гражданският иск – 3 000 лв., е съобразен с чл.52 от ЗЗД.

Относно нанесената на пострадалия К.К. травма, авторството и правната квалификация на деянието по чл.131а, предл. ІІ, във връзка с чл.129, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29 ал.1, б.„а” и б.„б” от НК, въззивният съд разви съображения по-горе. А що се отнася до претърпените от гражданския ищец К.К. болки и страдания, освен с неговите показания, районният съд се е съобразил и с показанията на свидетелите К.К., С.К. и Т.Б., както и с експертното мнение на д-р Ванева за естеството и протичането на възстановителния процес, с оглед спецификата на получената от пострадалия травма.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за отмяна или изменение на присъдата.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на Ж.И.К. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът

Р      Е      Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 22 от 29.01.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 1250/2012 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                               2.