Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 100                                  17.06.2013 година                      град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   първи състав, в открито  заседание на двадесет и девети май, две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА

К.Г.

 

СЕКРЕТАР: Н.К.

ПРОКУРОР: РУМЕН АРАБАДЖИКОВ

            

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА  ВНОХД № 1089 по  описа за 2013  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 5/15.01.2013 г., постановена по НОХД № 572/2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимите С.С.С., ЕГН **********, Р.К.А., ЕГН **********, К.К.К., ЕГН ********** и А.К.К., ЕГН ********** са признати за виновни в това, че на 08/09.03.2012 г., в с.Г.Д., общ.Казанлък, в съучастие помежду си като извършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС – лек автомобил м.”***” с рег.№ СТ *** КК, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 1947.00 лв. от владението на ПК “**”, с МОЛ С.Т.П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като подсъдимите С.С.С. и Р.К.А. са действали в условията на опасен рецидив, поради което всеки от подсъдимите е осъден както следва:

-подсъдимият С.С.С. на основание чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 и чл.54 от НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да  изтърпи в Затвор от закрит тип, при “строг” режим;

-подсъдимият Р.К.А. на основание чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 и чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи в Затвор от закрит тип, при “строг” режим;

-подсъдимият К.К.К. на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 и чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което да  изтърпи в Затвор от закрит тип, при “строг” режим;

-подсъдимият А.К.К. на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 и чл.54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от три години и шест месеца.

Подсъдимите С.С.С., Р.К.А., К.К.К. и А.К.К. са осъдени да заплатят на ПК “**” – град Казанлък, с ЕИК 000794219 сумата от 1947 лева, за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимите С.С.С., Р.К., К.К.К. и А.К.К. са осъдени да заплатят съразмерно по сметка на Районен съд – Казанлък направените по делото разноски в размер на 174.50 лв. и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 77.88 лв.

Постановено е веществените доказателства – 3 броя картонени опаковки от дъвки “Орбит” (бяла, зелена и тъмносиня), 2 чифта чорапи, 16 броя пакетчета с дъвки “Орбит” – бял; 13 броя пакетчета с дъвки “Орбит”  - зелен; 12 броя пакетчета с дъвки “Орбит” – тъмносин; 1 брой шоколад “Своге” от 40 г; 1 кутия цигари м.”Кинг” с бандерол, 3 броя самобръсначки м.”Жилет” тъмносини – на съхранение при домакина на РУ “Полиция” – Казанлък, по ДП № ЗМ 424/12 г. (Разписка № 50/10.05.2012 г.) – да бъдат унищожени.

 

В срока по чл. 319 от НПК  горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия С.С.С..

В жалбата е повдигнат довод за доказателствена необоснованост на  приетите за установени фактически обстоятелства, въз основа на които е постановена присъдата.

ИСКАНЕТО в жалбата е присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан  по повдигнатото  срещу му обвинение.

 

В срока по чл. 319 от НПК  горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия Р.К.А..

В жалбата е повдигнат довод за липса на доказателства, които да сочат, че подсъдимият е автор на деянието, предмет на обвинението, за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание.

ИСКАНЕТО в жалбата е присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. 

 

В срока по чл. 319 от НПК  горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия К.К.К..

В жалбата е повдигнато оплакване за неправилно интерпретиране на доказателствата по делото, довело до направата на необосновани фактически изводи.

ИСКАНЕТО в жалбата е присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

 

В срока по чл. 319 от НПК  горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия А.К.К..

В жалбата е повдигнато оплакване за доказателствена необоснованост на  приетите за установени фактически обстоятелства, въз основа на които е постановена присъдата.

ИСКАНЕТО в жалбата е присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

 

Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след извършена цялостна служебна проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК и по оплакванията във въззивните жалби на подсъдимите, установи следното:

 

Обжалваната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,  изразяващи се в следното:

Внесеният за разглеждане в Районен съд – Казанлък обвинителен акт, въз основа на който е постановена обжалваната присъда, не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, поради следното:

Налице е несъответствие между времето на извършване на престъплението, посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт и това, посочено в заключителната част на същия.

Никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени каквито и да е било действия на подсъдимите (изключая предаването от подсъдимия  Р.К.А.  на част от вещите, предмет на кражбата), осъществени на 09.03.2012 г. Инкриминираните в тази част на обвинителния акт действия на подсъдимите  са извършени след  22.00 часа на 08.10.2012 г. Същевременно, в  заключителната част на обвинителния акт,  срещу всеки от подсъдимите е повдигнато обвинение за  извършване на кражбата,  посочена в обстоятелствената му част, на 08/09.03.2012 г. 

Времето на извършване на престъплението е част от обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Поради това посоченото несъответствие има за последица неяснота в обвинителната теза, която е несъвместима с правото на защита.

Едновременно с това, обстоятелствата относно начина на осъществяване на кражбата са изложени по начин,  от който не е ясно в какво се състои участието на подсъдимия К.К.  К. в извършване на престъплението. Според обстоятелствената част на обвинителния акт, подсъдимият К.К.К.  спрял  управлявания от него автомобил в центъра на с. Г.Д., останалите трима подсъдими слезли от автомобила, като подсъдимият К. К. К.  им обяснил, че ще ги чака в края на селото, на стария път за с. Я. – където живеят и четиримата. В изпълнение на какво решение са предприети тези действия, при положение, че съвместната  нощна  разходка  на подсъдимите е била  свързана с проверка на местопребиваването на  съпругата на единия от тях, никъде не е посочено. По-нататък, участието на подсъдимия К. К. К. е сведено до това, че същият с автомобила си изчакал в края на селото  другите трима подсъдими,  където те пренесли чувалите с хранителни стоки и цигари, взети от магазина – обект на кражбата;  че,  преди  да  се  отправи  към  дома си,  подсъдимият Р.К.А.  - получил от подсъдимия  К.К.К.  две кутии  цигари м.”Кинг”, два шоколада м.”Своге” и три обикновени самобръсначки “Жилет” – част от вещите, предмет на кражбата. Знаел ли е подсъдимият  К.К.К., че превозваните от него вещи са предмет на кражба (при  положение, че в обвинителния акт не е посочено да е  взето съвместно решение  за извършването й),  както и защо   - преди да се  разделят - е дал част от тези вещи на подсъдимия Р.К.А., може само да се предполага. А направата на предположения относно обстоятелства, съставляващи част от предмета на доказване  - в случая участието на подсъдимия К. К. К. в извършване на престъплението – е несъвместимо с осъществяването на правото на защита – както на посочения подсъдим, така и на другите трима подсъдими, тъй като обвинението срещу  всеки от четиримата  е за извършване на кражбата в съучастие, под формата на съизвършителство.

Посочените недостатъци на обвинителния акт са мултиплицирани  от първоинстанционния съд. За да постанови обжалваната осъдителна присъда,  районният съд аргументирано е кредитирал обясненията на подсъдимия Р.К.А. от хода на досъдебното производство (в които същият, излагайки своето участие в деянието, разказва и за това на останалите подсъдими), като съответстващи на  обстоятелствата по Протокола за оглед на местопроизшествие (л.3 ДП) относно начина на проникване в търговския обект;  на  заключението на дактилоскопната експертиза (Протокол № 54/19.04.2012 г., л.70 ДП), уличаващо  подсъдимия С.С.С.;   на разказа  на подсъдимия К.К.К.,   който  макар и да отрича извършването на кражбата, признава, че вечерта на 08.03.2012 г.  четиримата подсъдими са били заедно с неговия автомобил. Извършеният от пръвоинстанционния съд верен и задълбочен доказателствен анализ – без  необходимост да бъде преповтарян - е наложил извод за участие и на четиримата подсъдими в извършване на кражбата  и тъй като фактологично обвинителната теза не съдържа обстоятелства относно участието на подсъдимия К.К.К., първоинстанционният  съд  се е видял принуден да я допълни.  В мотивите си, първоинстанционният  съд  е  приел, че  наближавайки с. Г.Д., още  докато  пътували в автомобила, управляван от подсъдимия К.К.К., четиримата подсъдими взели решение да извършат кражба от магазина на ПК “***”  в селото, което им решение  продиктувало по-нататъшните им действия.  Чрез посочения фактологичен извод – без да се обсъжда правилността му – от първоинстанционния съд е попълнена изложената по-горе  празнота в  обвинителната теза, което  е  недопустимо.   Това е така, защото   обстоятелството относно  вземането на решение  за извършване на кражбата преди да се пристъпи към осъществяването й  съставлява част от предмета на доказване,  респективно – е  недопустимо да  бъде изведен извод относно наличието на такова решение  едва  в  мотивите на присъдата.  Чрез  приемането за установени    в мотивите на обжалвания осъдителен акт на  обстоятелства -   съставляващи част от  предмета на доказване, но останали извън  изложената в обвинителния акт  обвинителна теза,  е ограничено още веднъж правото на защита на подсъдимите.

Гореизложените съществени, отстраними нарушения на процесуалните правила  изключват обсъждането на доводите във въззивните жалби, касаещи доказаността на обвинителната теза и съставляват основание за отмяна на обжалвания съдебен акт на основание чл.335, ал.1, т.1 във връзка с  чл.348, ал.3, т.1 от НПК.

 

Поради и на основание изложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Присъда № 5/15.01.2013 г., постановена по НОХД № 572/2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък и ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Казанлък.

 

Решението не  подлежи на жалба и/или протест.

 

                                        

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

 

 

                                                   1.

 

 

                                                   2.