Р Е Ш Е Н И Е              

 

 

 112                                 28.06.2013г.              град СТАРА ЗАГОРА

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският окръжен съд                   ТРЕТИ  Наказателен състав

На  двадесет и девети май                                              година  2013

В публичното заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                   КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

секретар  Даниела Хопчева .

прокурор Митко Игнатов

като разгледа докладваното от съдията СП. ДРАГОТИНОВА

ВАНД № 1107 по описа за 2013 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

Постъпила е въззивна жалба от защитника на обвиняемия по АНД № 262/ 2012г. 11.10.2012г. С.Т.К., с което същия е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.270, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание- глоба в размер на 1200 лв. по сметката на РС- Стара Загора. При първоначалното разглеждане на делото/ по НОХД № 572/ 2011г. /преди отмяната му на процесуално основание, съдът също е признал обвиняемия за виновен в извършване на това деяние като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание /глоба в размер на 3 000 лв./.

Настоящата въззивна инстанция след като се запозна с оплакванията в подадената жалба и доводите в нея, намира че същата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК,  от лице, което имат право на жалба, и отговаря на изискванията на чл.320, ал.1 и 2 от НПК. Същата по същество е бланкетна като в нея са изложени само оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в частта му, с която същият е признат за виновен по предявеното му обвинение. Прави се оплакване и за съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в нарушаване правото на защита на подзащитния му без обаче да се посочват какви са тези нарушения.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна като счита, че обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено изцяло.

Защитникът на подсъдимия адв.Ч. поддържа жалбата като в пледоарията си моли съда да разгледа подробно изложените от него доводи пред първоинстанционния съд при първоначалното разглеждане на делото. Същите са в посока относно безспорната установеност на деянието от фактическа страна в контекста на противоречието между показанията на групата полицейски служители, които според него са  били силно заинтересовани, и обясненията на обвиняемия, който бил получил лека телесна повреда в резултат на произведените от тях изстрели.  Поради което намира, че не е налице извършване на престъпление или същото е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК  и подзащитния му следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В  подкрепа на доводите си сочи съдебна практика – Решение № 6 от 22.01.2010г. по НОХД № 661 /2009г.  ІІІ-то наказателно отделение на ВКС.

 

В дадената му дума за лична защита жалбоподателят обвиняем С.Т.К. заявява, че няма какво да допълни към казаното от защитника му.

 

В последната си дума обвиняемият С.Т.К.  заявява, че поддържа всичко, посочено от защитника му. 

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваното решение, намери за установено следното:

Против обвиняемия С.Т.К. е внесено постановление от 24.03.2011г., с което по отношение на същия за това, че на 06.11.2010г. в гр.Стара Загора противозаконно пречил – осуетил извършването на проверка  от полицейски органи чрез активно бягство на изгасени светлини, неподчинявайки се на издадените разпореждания със стоп-палка, звуков и светлинен сигнал, и устно предупреждение на орган на власт – старши полицай Г.В.Г. и полицай И.Д.Г. при СПООР – при РУП – гр.Стара Загора да изпълнят задълженията си – да извършат проверка на МПС  и лице при полицейски  наряд, осъществяващ патрулно-постова дейност за опазване на обществения ред и разкриване и предотвратяване на престъпления – престъпление по чл.270, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложило административно наказание „Глоба „ в размер на 1200 лева, която да   заплати по сметката на Районен съд – гр.Стара Загора.

Окръжният съд не споделя наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи относно недоказаността на деянието от фактическа страна, както и относно неговата несъставомерност от обективна и субективна страна, както и довода по малозначителност по чл.9, ал.2 от НК, които намира за незаконосъобразни и необосновани.

По делото безспорно е установено при двукратното му разглеждане пред първоинстанционния съд, че на инкриминираната дата - 06.11.2010г. около 02.00 часа в гр.Стара Загора  обв.К. след като е употребил алкохол е управлявал лек автомобил „Т.К.” с ДК № … като поради съмнения за извършване на престъпление в отсечката между улиците „Г.С.” и ул.”Б.” е получил нареждане от дежурния патрулен автомобил,  управляван от свидетелите Г. и  Г., да спре на подаден сигнал със стоп-палка по образец. Обвиняемият не само че не изпълнил разпореждането, но и увеличил скоростта и се опитал да избяга от патрулния автомобил. Движението на двете МПС плътно едно зад друго е било възприето от свидетелите Д. и И. като след като след продължаващо неподчинение от страна на обвиняемия за спиране на кръстовището с ул.”С.Т.”, завиване надясно и изгасяване на светлините, свидетелите Г.и Г.са издали разпореждане на обвиняемия чрез звуков сигнал да  преустанови движението си и да отбие вдясно. Последният обаче отново не се подчинил, а продължил движението си, като след опити отново да се изплъзне на патрула и криволичения по малки улички, преустановил   движението на автомобила си в улица без изход, след което излязъл от автомобила и побягнал в посока юг. Отново му било издадено устно разпореждане да спре, но същият не се подчинил. Поведението му станало причина за използване на помощни средства, стрелба със стоп- патрони, при което бил прострелян в крака, както и употреба на белезници. 

Неоснователни са доводите на обвиняемия и неговия защитник, които оспорват така изложената фактическа обстановка. Последните се оборват както от показанията на свидетелите Г., Г., Д. и И., както и тези на св. Л. Ц., така и отчасти от обясненията на самия обвиняем. Последният не отрича, че е възприел устните разпореждания на св.Господинов да спре, но омаловажава действията си, като заявява, че не е видял подадения сигнал със стоп-палка, подаваните звукови и светлинни сигнали от страна на полицейските служители, но в крайна сметка признава, че е извършил горните действия – бягство първоначално с автомобила, а в впоследствие и пеша, поради това, че бил употребил алкохол и се страхувал от проверка. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е кредитирал с доверие като непротиворечиви показанията на свидетелите Г. и Г. в относно това къде са забелязали автомобила на обвиняемия какво е мотивирало опитите им да извършат проверка, какви точно сигнали са подали на водача да спре, по какъв маршрут са минали, както и како е било поведението на обвиняемия. В тази връзка правилно от РС е взето предвид обстоятелството, че по отношение на св.Г. с оглед извършената стрелба със стоп-патрони  е било повдигнато обвинение за престъпление  по чл.131, ал.1, т.2 от НК. Въпреки, че са споделени доводите на защитата, че св.Г. има пряк интерес  да докаже неправомерното поведение на обвиняемия, които били смекчили неговата наказателна отговорност, горното не изключва достоверността на неговите показания и последните не могат да бъдат изключени автоматично, само с оглед на това обстоятелство. Правилно е преценено в тази връзка, че неговите показания не са изолирани, а са подкрепени с показанията на останалите свидетели.

Относно съставомерността на деянието от обективна страна законосъобразно е преценено, че с горните си действия обвиняемият е осъществил състава на чл.270, ал.1 от НК – противозаконно пречене на орган на власт да изпълни задълженията си. В случая същото се е изразило в различни по вид активни действия: неспиране на подаден сигнал със стоп- палка за извършване на рутинна проверка; ускоряване скоростта на управляваното от него МПС и бягство с помощта на автомобила, наложило преследване от страна на патрула; няколкократно подаване на звукови и светлинни сигнали за спиране; както и изоставяне на автомобила и побягване с една и съща цел – препятстване извършването на проверка. Материалният закон е приложен правилно като е разграничено поведението на обвиняемия с оглед изпълнителното деяние на текста на чл.270 от НК – „противозаконно пречене на орган на власт” и съответния текст на ЗДвП – „отказ да бъде извършена проверка”. Изведена е активността от поведението на обвиняемия, който не просто е пречил за извършване на проверка, но и с активните си действия е положил усилия да възпрепятства органите на властта да изпълнят задълженията си. С оглед на което по същество е прието, че положените от страна на полицейския патрул усилия да установят извършителя след употребата на стоп-патрони и белезници е било законово мотивирано.

Касае се за противоправно пречене на орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК да изпълнява задълженията си. Именно в цитираното от защитата като съдебна практика Решение № 6 /22.01.2010г. на ВКС е прието, че по начало опитът за бягство от местопрестъпление  представлява неизпълнение на разпореждането на органите на властта да изпълняват служебните си задължения. В този смисъл е и друго решение на ВКС, а именно Решение № 16 от 24.02.2009г. по н.д. № 652 /2008г. на ІІІ-то Н.О.на ВКС. В същото е прието, че начинът на извършване на деянието по чл.270, ал.1 от НК може да се изрази в различни фактически форми, и неспирането на дееца на подаден му със стоп-палка знак за спиране с цел активна проверка на водача на МПС също представлява активно препятстване на дееца на органа на властта да изпълни задълженията си. По принцип в съдебната практика се приема, че разграничителният критерий между престъплението по чл.270 от НК и административното нарушение по ал.3 на чл.44 от ЗДвП е в степента на обществената опасност на деянието, като при първото същата е по-висока в сравнение с второто. Правилно в случая районния съд е извършил това разграничение, като е направил конкретна оценка на извършените от обвиняемия действия чрез обсъждане на обективните признаци на деянието по чл.270 от НК и степента на неговата обществена опасност. От субективна страна правилно и обосновано е прието, че деянието е извършено от обвиняемия при пряк умисъл. Именно с оглед наличието на висока обществена опасност в случая е неприложима и разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.

Въпреки, че не се прави такъв довод, съдът намира, че  наказанието на обвиняемия е правилно и законосъобразно определено. Поради наличието на предпоставките на чл.78а от НК: за самото престъпление:  законът предвижда наказание  лишаване от свобода за три години или „Глоба” от 500 до 2000 лева; липсата на предишни осъждания на обвиняемия както и на предшестващо освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, както и поради липсата на настъпили съставомерни имуществени вреди, законосъобразно съдът е освободил обвиняемия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание.

Правилно, с оглед ниската обществена опасност на дееца, който не е осъждан, не е бил освобождаван от наказателна отговорност преди това, и с оглед направените от него частични самопризнания и млада възраст, съдът му е наложил административно наказание – „Глоба”  към минималния  размер- 1200 лв.. С оглед на което наказанието е правилно индивидуализирано.

Предвид гореизложеното следва решението на Старозагорски районен съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 852 /11.10.2012г., постановено по АНД № 262/2012г. по описа на Старозагорски районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

                               

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

 

                                                                      2.