Р Е Ш Е Н И Е

 

  98                                    12.06.2013 година             град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                        ІІ наказателен състав

на петнадесети май                                                                   2013 година

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР : Р.Р.

ПРОКУРОР: ДИЧО АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВАНД № 1118 по описа за 2013 година,

за да се произнесе взе в предвид следното:

         

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С Решение № 833 от 04.10.2012г., постановено по АНД № 1525/2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора, нарушителят С.Р.Х. – роден на ***г. в гр. *****, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********, е признат ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 21.02.2012г. в гр. ***** е потвърдил неистина, че закупил в ****** л.а. „Фиат Пунто” с рама № ZFA 18800005113470, от лицето К. Б. – в писмена декларация, одобрена с наредба № 1-45/24.03.2000г. на Министъра на вътрешните работи, която по силата на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП се дава пред орган на властта – сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, поради което на основание чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК, Е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение.

 

          В срока по чл.319, ал.1 от НПК, горепосоченото решение е протестирано пред Окръжен съд - Стара Загора от прокурор при  Районна прокуратура гр. Стара Загора. В протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, като се прави искане същото да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което нарушителят да бъде признат за виновен по процесното обвинение.

 

           В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора поддържа протеста.

 

         

          Окръжният съд, след като извърши цялостна служебна проверка на решението и взе в предвид основанията, изтъкнати в протеста на  Районна прокуратура и становището на представителя на Окръжна прокуратура , прие за установено следното:

        

          За да постанови протестираното решение, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

 

          В края на месец януари 2012г., нарушителят Х. закупил лек автомобил марка „Фиат Пунто” от неустановено по делото лице в гр. *****. На 21.02.2012г. той подал заявление за регистрацията му в сектор „Пътна полиция” – гр. Стара Загора, придружено от оригиналните **** документи за регистрация и собственост. Тъй като нарушителят имал нечетлив почерк, на гишето ***** му – св. Р. С. Х., попълнил декларация, която се изисква съгласно Приложение № 2 към чл. 12, ал. 1, т. 6 от наредба № 1-45/24.03.2000г., издадена въз основа на ЗДвП. Декларацията била подписана от нарушителя Х.. В нея той декларирал неистина, а именно, че е закупил колата от гр. ******* от лицето К. Б.

 

           От заключението на криминалистическа експертиза по писмени данни, изготвена от специалист в областта на  графическото идентификационно изследване на почерк и подпис, се установява, че в документ - декларация от дата 21.02.2012г. ръкописния текст е изписан от лицето Р. С. Х., ЕГН **********, а подписът срещу реквизит “подпис”, е изписан от С.Р.Х., ЕГН  **********.

 

           За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани доказателства по делото на задълбочен и прецизен анализ – обясненията на нарушителя /същият не оспорва изложените от прокурора факти/, показанията на свидетеля Р. Х., заключението на съдебната експертиза и събраните писмени доказателства. Следва да се отбележи, че така приетата от решаващия съд за установена фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото.

 

           При така установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че от формална страна са налице признаците на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, но доказателствените материали обуславят приложението на чл. 9, ал. 2, предл. второ от НК.

 

            Въззивният съд намира за неоснователни доводите на прокуратурата за необоснованост на съдебния акт в частта му относно приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Безспорно е, че преценката за наличие на основанията на чл. 9, ал. 2 от НК, се прави конкретно по всяко наказателно производство. Съгласно посочения законов текст, не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Теорията и практиката са категорични, при анализа на тази норма, че приемането на едно деяние за малозначително, иначе казано – не престъпно, става по линия на два варианта – липса на обществена опасност поради малозначителност на същото /деянието/; извеждане на обществена опасност на деянието, но с характеристика на явна нейна незначителност. Във всеки от случаите трябва да се изследват деянието и обществената опасност – два от признаците, правещи кое да е престъпление такова. При достигане до извод за липса на обществена опасност се извлича и заключението за липса на противоправност – друг признак на престъплението.

 

             Въззивният съд споделя изводите на решаващия съд, че конкретните обстоятелства на времето, мястото, начина и мотивите за извършване на деянието, както и личностните данни на нарушителя не водят до извод за застрашаване обществените отношения в степен, изпълваща съдържанието на обществената опасност, която го прави престъпно. В конкретния случай първостепенния съд е възприел наличие на втората хипотеза за малозначителност – обществената опасност на извършеното от нарушителя Х. деяние, е явно незначителна. Отчетено е обстоятелството, че  ръкописния текст в процесната декларация е изписан от свидетеля Р. С. Х., ЕГН **********, а само подписът срещу реквизит “подпис”, е изписан от нарушителя С.Р.Х.. Не е спорно, че последният е съзнавал неистинността на съдържанието й, но е възприел същата като част от набора документи, които следва да попълни и е проявил младежко лекомислие при полагане на подписа си. Съобразено е обстоятелството, че след проверка на представените документи, съответните длъжностни лица от МВР са извършили редовна регистрация на процесния автомобил, което по своеобразен начин е затвърдило представата на дееца, че не е извършил нещо изключително нередно. Районният съд е отчел и създадената представа в обществото и в частност у младите хора за липса на ясна регламентация при осъществяване на търговския оборот и съответната дейност на държавните органи, свързани с него. В случая обосновано решаващият съд е преценил, че нарушителят Х. е млад човек и като такъв му предстои реализация в обществения живот на страната, същият е студент във *****, с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, упражнява трудова дейност и не на последно място обстоятелството, че се касае за инцидентен случай, от който не са настъпили съществени последици. Всичко гореизложено формира личност без обществена опасност и като цяло малозначителността на случая по чл. 9, ал. 2 от НК.

 

             Предвид изложеното, е законосъобразен извода на районния съд, че липсата на единия от елементите, характеризиращи престъплението – обществената му опасност, или наличието на нейната явна незначителност, налагат извод за малозначителност на деянието и за приложение на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 9, ал. 2 от НК.

 

          

          Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че протестираното решение е правилно и обосновано, поради което на основание 378, ал. 5 вр. чл. 334, т.6 от НПК, същото следва да бъде потвърдено.

 

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 833 от 04.10.2012г., постановено по АНД № 1525/2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.