Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

...                                           10.06.2013 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На петнадесети май                                                                       Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                            КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: М.С.

ПРОКУРОР: МИТКО ИГНАТОВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1122 по описа за 2013 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С Присъда № 48 от 07.03.2013 г. по НОХД № 106/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък подсъдимият Ф.З.А., с ЕГН ********** e признат за виновен в това, че на 03.11.2012 г. в с. Х., общ. К. е причинил на Р.И.О. смърт по непредпазливост, поради което и на основание чл.122, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е определено наказание две години и три месеца “лишаване от свобода”, като на основание чл.58а, ал.1 от НК е намален размера на наложеното наказание с 1/3  и е осъден на една година и шест месеца “лишаване от свобода”, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим.

Подсъдимият Ф.З.А. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 283,00 /двеста осемдесет и три/ лева по сметката на Районен съд – Казанлък.

Веществените доказателства по делото: 1 бр. каруца на основание чл.53, ал.1, б. “а” от НК е отнето в полза на държавата, а по отношение на останалите - 2 бр. марлени тампони, орален тест за употреба на наркотични вещества и 1 бр. ДВД съдът е постановил да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени като вещи на малозначителна стойност, след влизане на присъдата в сила.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия Ф.З.А. чрез защитника му адв. Н.Х.Н. ***.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на присъдата поради неотчитане на обстоятелството, че пострадалата О. е съпричинила вредоносния резултат. Прави се оплакване и за несправедливост на наложеното наказание поради постановеното му ефективно изтърпяване. Искането във въззивната жалба е да бъде изменена обжалваната присъда, като се отложи изпълнението на наложеното наказание Лишаване от свобода с приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Алтернативно, без да се излагат съображения за наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, се иска да бъде наложено наказание Пробация.

С въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства.

 

 В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от подсъдимия – жалбоподател Ф.А. и защитника му адв. Н.. 

В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият иска да бъде отложени изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

 

 Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че подадената жалба е основателна, тъй като размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия А. не съответства на степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца и е явно несправедливо. Представителят на ОП – Стара Загора пледира за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, след правилно отчитане от въззивния съд на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и наличието на изключителен превес на първите, което да бъде редуцирано с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК. По отношение на неговото изтърпяване счита, че са налице условията на чл.66, ал.1 от НК и пледира за отлагане изтърпяването му. Счита, че следва да се измени присъдата и в частта на постановеното  отнемане в полза на държавата на вещественото доказателство – каруца, тъй като неправилно е приложена разпоредбата на чл.53, ал.1, б.”а” от НК.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:

 

В хода на производството пред първоинстанционния съд подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

 

Първоинстанционният съд, след като е извършил преценка за обоснованост на самопризнанието правилно е приел, че същото се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и производството по делото се е развило по диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие - по чл.372, ал.4, вр. с чл.371, т.2 от НПК.

 

Установените по делото фактически положения са следните:

На 03.11.2012 г. през деня подсъдимият Ф.А. работел на блок с лавандула в землището на с. Х., общ. К.. На обяд тръгнал с коня и каруцата си към дома си в същото село, за да обядва и много бързал. Пътят му минавал през центъра на селото. В това време пострадалата Р.И.О., на 76 години, от същото село, пресичала ул. “Българка” в центъра на селото, за да отиде на спирката за гр. К.. Тогава същата била блъсната от коня, който подсъдимият А. управлявал и била прегазена от него и каруцата.

Подсъдимият А. се движел много бързо с коня и каруцата и не видял пресичащата възрастна жена, само усетил, че конят му е ударил нещо. В същото време чул някой да му свири, обърнал се и видял собственика на магазина на центъра да му маха с ръце и да го вика. Тогава подсъдимият отишъл до магазина и видял възрастната жена да лежи на пътното платно, уплашил се и тръгнал, като по-късно отново се върнал на мястото с коня и каруцата.

Била извикана линейка, като пострадалата била откарана в ЦСМП – Казанлък, където починала от нараняванията си.

На местопроизшествието пристигнали свидетелят Д.П. – дежурен офицер при РУП – Казанлък и полицай Д. Д., които заварили струпани хора в района. В непосредствена близост до тях бил и подсъдимият А. с коня и каруцата, който вече се бил върнал на мястото. Полицейските служители разговаряли с него за случилото се и той им казал, че много съжалява и, че направил голяма “беля”.

Преди това свидетелят Б.А., кмет на село Х., след като пристигнал на местопроизшествието, прегледал записа от охранителните камери на магазин “***” ЕООД в близост до мястото и разпознал подсъдимият като човека, който управлявал коня и каруцата.

На местопроизшествието бил извършен оглед, като били иззети като веществени доказателства каруцата на подсъдимия с надпис “А 380” и червенокафява течност, иззета с марлени тампони от пътното платно и  от левия ок на каруцата /обект № 3 и № 4/.

Видно от заключението на Съдебномедицинската експертиза на веществените доказателства № 23/2012 г. е, че по предоставените за изследване веществени доказателства – 2 бр. марлени тампони, иззети от пътното платно на мястото на местопроизшествието и от левия ок на каруцата се доказало наличие на кръв от човешки произход и с кръвногрупова принадлежност А /бета/, по кръвногрупова система АВО, като същата може да принадлежи на лица с кръвна група А /бета/, към които принадлежала и пострадалата Р.О..

Изготвена е и Съдебномедицинска експертиза на труп № 321/2012 г., като при огледа и аутопсията на пострадалата Р.О. се установяват: съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма – кръвонасядане на меките мозъчни обвивки и на меките черепни обвивки, оток на мозъка, счупване на ребра в дясно от І до Х, с кръвонасядане в междуребрената мускулатура и оформен гръден капак, множество охлузвания, кръвонасядания, оток и разкъсно-контузни рани по главата, тялото и крайниците. Била установена концентрация на алкохол в кръвта – 0,68 промила. Причината за смъртта била гръдна травма, довела до дихателна недостатъчност. Описаните травматични увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети и било възможно да се получат по механизма на травма на пешеходец от каруца.

Видно от заключението на СМЕ на труп към момента на настъпване на смъртта О. се намирала в лека степен на алкохолно опиване /0,50-1,50/, характеризираща се с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения и др. .

На подсъдимия А. бил направен орален тест за употреба на наркотични вещества, който не отчел употреба на такива.

От заключението на назначената  Техническа експертиза № 627 е видно, че видеофайловете в представения за изследване оптически носител ДВД от охранителните камери в търговския обект / предаден с протокол за доброволно предаване от В.А. – работещ в магазин “***” в с. Х./, са 4 бр. и представят събитията в магазина за хранителни стоки и на асфалтиран път пред магазина на 03.11.2012 г. в периода от 12:09:06 ч. до 12:15:04 ч. От видеофайловете са направени снимки, приложени във фотоалбум, който е неразделна част от експертизата, от които се вижда как възрастна жена излиза от магазина и пресича асфалтирания път, където е блъсната от кон, дърпащ каруца.

 

Въззивният съд, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото намира, че от самопризнанието на подсъдимия, кореспондиращо на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, безспорно се установяват гореизложените фактически обстоятелства, видно от които е, че с деянието си на инкриминираната дата подсъдимия Ф.А. от обективна и субективна страна е извършил престъплението по обвинението – по 122, ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимият А. е действал при форма на вина непредпазливост изразяваща се в престъпна небрежност, тъй като същия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.  

Районният съд е индивидуализирал наказанието «лишаване от свобода» на подсъдимия А. при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, в средния размер от две години и три месеца.

Въззивният съд намира, че размера на наказанието правилно е индивидуализиран в средния размер при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, но не споделя възприетите от първоинстанционния съд такива, от една страна с оглед на новопредставените доказателства /добра характеристична справка, изготвена от кмета на с. Хаджидимитрово, която оборва недобрата характеристична справка за него, изготвена от мл. Полицейски инспектор при РУП - Казанлък/, а от друга страна поради неправилното отчитане като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от подсъдимия А. самопризнание, което е основание за редуциране на наказанието му с 1/3. Въззивният съд, като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства отчита чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни, както и съпричиняването на резултата от пострадалата О., а като отегчаващи отговорността му обстоятелства отчита множеството наранявания и причиненото на пострадалата страдание, напускането от подсъдимия на местопроизшествието след деянието, високата скорост, с която е управлявал коня и каруцата в центъра на село Х..

 Горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства не се явяват многобройни, нито пък някое от тях е изключително, поради което не са налице основанията за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК.  

 Правилно индивидуализираното наказание в средния размер районния съд законосъобразно с оглед направеното от подсъдимия самопризнание на основание чл.373, т.2 от НПК, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК, е намалил с 1/3, и е наложил за изтърпяване «Лишаване от свобода» за срок от една година и шест месеца.

Въззивният съд намира, че неправилно първоинстанционният съд при наличието на материалноправните предпоставки за приложение на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия А. не е постановил условното му осъждане, а е опредил наказанието “Лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. Първоинстанционният съд в мотивите към присъдата е обосновал решението си да постанови ефективното изтърпяване на наложеното наказание “Лишаване от свобода” с характера на деянието и високата му степен на обществена опасност. Престъплението, за което правилно е признат за виновен и осъден подсъдимия по чл.122, ал.1 от НК, касае непредпазливо деяние, за което е предвидено наказание “Лишаване от свобода” до 5 години и няма характер на тежко престъпление по аргумент за противното от чл.93, т.7 от НК. С оглед на посочените законодателни решения не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд. Въззивният съд намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на дееца не е наложително да изтърпи наложеното наказание “Лишаване от свобода”. Касае се за неосъждано лице /реабилитиран по право/, с добри характеристични данни, трудово ангажиран през значителна част от годината /по силата на сключени граждански договори с възложител “***” ООД/, за поправянето на което не е необходимо да бъде откъснат от средата му на живот и да бъде поставен в местата за лишаване от свобода.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че следва да измени присъдата в частта й, касаеща начина на изтърпяване на наказанието “Лишаване от свобода”, като на основание чл.66, ал.1 от НК постанови изпълнението на наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.

Въззивният съд намира, че обжалваната присъда е неправилна в частта й, касаеща постановеното отнемане в полза на държавата на вещественото доказателство 1 брой каруца, принадлежаща на подсъдимия А.. Първоинстанционният съд е постановил отнемането на основание чл.53, ал.1, б. “а” от НК, която регламентира отнемането в полза на държавата на вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. В настоящия случай се касае за непредпазливо деяние, поради което неправилно е приложен посочения текст от НК и присъдата следва да бъде изменена, като бъде постановено връщането на това веществено доказателство на собственика му – подсъдимия А..

 

Присъдата в останалата й част е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

 

Предвид гореизложените съображения, след като намери оплакванията във въззивната жалба за основателни и от извършената служебна проверка на законосъобразността на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.1, във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Окръжен съд – Стара Загора

 

                                  Р     Е     Ш     И :

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 48 от 07.03.2012 г., постановена по НОХД № 106/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък В ЧАСТТА, с която наложеното на подсъдимия Ф.З.А., с ЕГН ********** наказание една година и шест месеца  “лишаване от свобода” е определено да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим, както и В ЧАСТТА, с която вещественото доказателство 1 брой каруца на основание чл.53, ал.1, б. “а” от НК е отнето в полза на държавата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия Ф.З.А. наказание “лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО 1 брой каруца ДА БЪДЕ ВЪРНАТА на собственика й – подсъдимия Ф.З.А., след влизане на присъдата в сила.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

 

                          2.