Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ …                                         26.06.2013 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На петнадесети май                                                                      Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                            КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: М.С.

ПРОКУРОР: МИТКО ИГНАТОВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1132 по описа за 2013 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С Присъда № 59 от 27.03.2013 г., постановена по НОХД № 494/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимият А.И.Б., с ЕГН ********** e признат за виновен в това, че на 26.01.2013 г. в гр. С. отнел чужди движими вещи  - 1000 евро с левова, равностойност 1955,83 лева от владението на Р.К.Б. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност при немаловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и е осъден на “лишаване от свобода” за срок от една година в затворническо заведение от закрит тип, при първоначален строг режим на изтърпяване.

 Подсъдимият Б. е осъден да заплати направените по делото съдебни разноски в размер на 20,00 лева в полза на държавата.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия А.И.Б. чрез защитника му – адв. М.И.З. ***.   

 В подадената жалба се правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Развиват се съображения за извършена от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация на деянието на подсъдимия Б. – от една страна, тъй като неправилно е прието, че същото е извършено в условията на повторност, без да е налице такава и от друга страна, поради това, че според жалбоподателя се касаело за кражба в хипотезата на чл.218в, т.2 от НК, а не до такава, съставляваща престъпление от общ характер. Развиват се съображения за това, че присъдата е постановена в противоречие със събраните по делото доказателства.

Искането е да бъде отменена обжалваната присъда и да се прекрати наказателното производство на основание чл.334, т.4, вр. чл.24, ал.1, т.7 от НПК или алтернативно да бъде изменена, като се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.

 

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от подсъдимия – жалбоподател А.Б. и защитника му адв. М.З.. 

В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият моли да не изтърпява ефективно наложеното му наказание.

 

 Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че не са налице основания за отмяна на обжалваната присъда, но същата може да бъде изменена чрез намаляване размера на наложеното наказание “Лишаване от свобода” поради връщане на пострадалата на сумата предмет на престъплението.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите оплаквания във въззивната жалба, прие за установено следното:

 

В хода на производството пред първоинстанционния съд подсъдимият А.Б. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Първоинстанционният съд, след като е извършил преценка за обоснованост на самопризнанието правилно е приел, че същото се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и производството по делото се е развило по диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие - по чл.372, ал.4, вр. с чл.371, т.2 от НПК, като от съвкупния анализ на доказателствата се установява, че :

Подсъдимият А.Б. живеел под наем в жилището на пострадалата - свидетелката Р.К.Б., заедно с втория си баща Т.А.Т.. Жилището било 5-стайно и хазяйката ползвала кухнята и хола, а бащата и синът – другите стаи, като свидетелката Б. не заключвала стаите, които ползвала. На 25.01.2013 г. свидетелката Б. изтеглила от банка сумата 5345 евро, за да погаси кредит на дъщеря си, след което й останали 2000 евро /4 банкноти по 500 евро/ и тя ги прибрала в портмонето си /червено на цвят/ с още 500 български лева, като портмонето поставила в най-горния шкаф в кухнята. Същата вечер, около 19,00 часа подсъдимият поискал 40 лева на заем от свидетелката Б., а тя отворила чекмеджето, където била оставила портмонето, извадила го и взела от там 40 лева, които дала на подсъдимия, който успял да види, докато тя вадила парите от портмонето си, че в него има и евро, освен български пари. След това свидетелката Бояджиева отново прибрала портмонето си обратно на мястото му – в най-горното чекмедже, което обстоятелство също било видяно от подсъдимия.

На 26.01.2013 г., след като се прибрал от работа, около 17,30 часа, подсъдимият влязъл в кухнята да гледа телевизия. През това време свидетелката Б. имала гости, които посрещнала в хола. На подсъдимия му доскучало и искал да излезе, но нямал пари. Тогава той си спомнил къде свидетелката Б. е скрила портмонето с парите си и отворил чекмеджето, извадил от него червеното портмоне и взел от там 2 банкноти по 500 евро всяка, след което излязъл и отишъл до обменно бюро “Център”, находящо се срещу хотел “Верея”, понеже знаел, че то работи денонощно. Там подсъдимия подал едната банкнота от 500 евро на свидетеля П.И.Я. и помолил да му обменят 100 евро, а 400 евро да му върнат. Свидетелят Я. му дал 193 лева и му върнал 400 евро. Около 21,00 часа подсъдимият отишъл в игрална зала “Сезам” и изиграл всичките 193 лева, след което се върнал обратно в бюрото да обмени валута и така на няколко пъти обменял валута, докато проиграл всичките 500 евро. На следващата вечер по същата схема подсъдимият обменил в обменно бюро “Център” останалите 500 евро, които отново изиграл в игрална зала “Сезам” без да спечели нищо.

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебнооценителна експертиза, като съгласно заключение паричната равностойност в български лева на вещите, предмет на престъплението – 1000 евро, към момента на извършване на деянието възлиза на 1955,83 лева.

 

Въззивният съд, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото намира, че от самопризнанието на подсъдимия, което обхваща всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,  кореспондиращо на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство – показанията на свидетелката Р.К.Б. – пострадала от престъплението и на свидетелите П.Я., Д.Н., протокола за разпознаване на лица от 07.02.2013 г., заключението на съдебнооценителната експертиза, справката за съдимост на подсъдимия, приобщени чрез прочитането им, безспорно се установяват гореизложените фактически обстоятелства, в т.ч. и това, че подсъдимия Б., заедно с втория си баща Т.А.Т., живее под наем в жилището на пострадалата - свидетелката Р.Б., като е разпределено ползването на помещенията в жилището.

С оглед на това, въззивният съд намира за несъстоятелно оплакването в жалбата за недоказаност на наемните правоотношения, в които се намират подсъдимия и втория му баща с пострадалата Б.. От показанията на свидетелката Б., дадени в хода на досъдебното производство /л.13 от ДП/ и от направените от подсъдимия пред първоинстанционния съд самопризнания на всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по безспорен начин се установява посоченото обстоятелство.

Изложеното във въззивната жалба, че пострадалата Бояджиева не е искала да се образува наказателно производство срещу подсъдимия Б. се опровергава от събраните по делото доказателства. Видно от показанията на свидетелката Б., същата заявява, че след установяване на кражбата почти моментално заподозряла, че това “е А., тъй като и друг път е правил подобни работи, осъждан е и е лежал в затвора за непълнолетни в Б.. Но, той е отрекъл да е автор на кражбата, което е накарало пострадалата да сезира полицията чрез подаден устен сигнал.

Въззивният съд намира, че с оглед спецификите на настоящия случай, а именно пострадалата и подсъдимия, макар и да обитават едно жилище, от което е била извършена кражбата на процесната сума в евро, то поради съществуващите наемни правоотношения не може да се приеме, че “живеят в едно домакинство” по смисъла на чл.218в, т.2 от НК.  С оглед на това, извършената от подсъдимия Б. кражба не е от частен характер, която се преследва по тъжба на пострадалия, а е престъпление  от общ характер и законосъобразно за същото е проведено досъдебно производство и извършителя й се предава на съд с обвинителен акт.

При установената по безспорен начин фактическа обстановка, районният съд обосновано и законосъобразно е приел, че подсъдимия Б. с извършеното деяние, виновно - при пряк умисъл е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, като на 26.01.2013 г. в гр. Стара Загора отнел чужди движими вещи  - 1000 евро с левова, равностойност 1955,83 лева от владението на Р.К.Б. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност, при немаловажен случай.

Неоснователно е оплакването в жалбата за неправилна квалификация на кражбата, като извършена в условията на повторност.

Видно от справката за съдимост на подсъдимия Б., същият е осъждан четирикратно. Първото му осъждане е с присъда от 13.05.2009 г. по НОХД № 662/2009 г. на РС – Стара Загора, в сила от 29.05.2009 г. за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.58а, вр. л.55, ал.1, т.2, б. «б» от НК, като му е наложено наказание «Пробация» за срок от една година. Това наказание с определение от 22.10.2009 г. по ЧНД № 811/2009 г. в неизтърпяната си част е заменено с наказание «Лишаване от свобода» за срок от пет месеца и двадесет и два дни, като на основание чл.64, ал.1 от НК Б. е освободен от изтърпяването му и е настанен във ВУИ с. К. за същия срок. След влизане в сила на посочената присъда подсъдимият Б. е извършил три престъпления, две от които кражби, в условията на повторност, извършени от него като непълнолетен, за които е осъден по НОХД № 367/2010 г. и НОХД № 693/2010 г., двете по описа на РС – Стара Загора и са му наложени наказания «Пробация», както и вещно укривателство, също извършено като непълнолетен, за което с присъда по НОХД № 216/2010 г. на ОС – Стара Загора е осъден на «Лишаване от свобода» за срок от една година ефективно. С определение от 04.08.2010 г. по ЧНД № 1165/2010 г. на РС – Стара Загора, в сила от 20.08.2010 г., са групирани наказанията по последните три осъждания, като му е определено и наложено едно общо най-тежко наказание «Лишаване от свобода» за срок от една година при първоначален «общ» режим в затворническо заведение от открит тип – поправителен дом. Това наказание Б.  изтърпял и е освободен от затвора на 01.03.2011 г.

По отношение на първото осъждане не е настъпила реабилитация по право по чл.86, ал.1, т.4 от НК, тъй като в двугодишния законоустановен срок Б. е извършил друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание «Лишаване от свобода» /по НОХД № 216/2010 г. на ОС – Стара Загора/.

С оглед на обсъденото определение за групиране на наказанията по останалите три осъждания на подсъдимия Б. за престъпления против собствеността, извършени преди датата на настоящото деяние – 26.01.2013 г., следва да се приеме, че се касае за едно осъждане за престъпление от същия вид, което обуславя правната квалификация на деянието по внесения обвинителен акт като извършено в условията на повторност, тъй като същото е извършено преди да е изтекъл петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на общото наказание, изтърпяно на 01.03.2011 г.

Районният съд е индивидуализирал наказанието «лишаване от свобода» на подсъдимия Б. при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но отчитайки наличието на отегчаващо отговорността такова, в размер на една година и шест месеца, което след като е намалил с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, е наложил за изтърпяване «Лишаване от свобода» за срок от една година при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип.

За смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени изразеното от подсъдимия критично отношение към извършеното и  младата му възраст, а като отегчаващо обстоятелство – осъждането му за вещно укривателство по НОХД № 216/2010 г. на ОС – Стара Загора.

В хода на въззивното производство бе приета като писмено доказателство по делото Разписка от 24.04.2013 г., видно от която пострадалата е получила от подсъдимия сумата от 1955,83 лв., явяваща се левова равностойност на откраднатите 1000 евро. Това ново обстоятелство също следва да бъде отчетено като такова, смекчаващо отгворността на подсъдимия. 

Въззивният съд констатира, че районния съд неправилно е отчетел осъждането на подсъдимия за вещно укривателство по НОХД № 216/2010 г. на ОС – Стара Загора като отегчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като същото попада в групираното общо наказание и способства за по-тежката правна квалификация на процесното деяние като извършено в условията на повторност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено значителната стойност на предмета на престъплението – 1000 евро с левова равностойност 1955,83 лв.

Въззивният съд намира, че горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни и никое от тях не е изключително по смисъла на чл.55 от НК, което да обуславя определяне на наказанието «Лишаване от свобода» под най-ниския установен в закона предел.

Тъй като равностойността на предмета на кражбата беше възстановена от подсъдимия Б. на пострадалата Б., размера на наказанието лишаване от свобода следва да бъде индивидуализиран отчитайки и това смекчаващо отговорността му обстоятелство, при превес на смекчаващите такива, към минимума от една година, предвиден в чл.195, ал.1 от НК, което след редукцията му с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, следва да се наложи в размер на осем месеца.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че наказанието, определено от първоинстанционния съд на подсъдимия Б. е несъразмерно тежко, поради което жалбата му, като основателна следва да бъде уважена, като се измени първоинстанционната присъда чрез намаляване размера на наказанието “лишаване от свобода”  от една година на осем месеца.

Присъдата в останалата й част, касаеща първоначалния режим и типа затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и в частта на възложените в тежест на подсъдимия разноски, е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

 

Предвид гореизложените съображения, след като намери оплакванията във въззивната жалба за основателни и на основание чл.334, т.3, във вр. с чл.337, ал.1, т.1 от НПК, Окръжен съд – Стара Загора

 

                                  Р     Е     Ш     И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 59 от 27.03.2013 г., постановена по НОХД № 494/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора В ЧАСТТА относно размера на наказанието, като :

НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия А.И.Б., с ЕГН ********** наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от една година на ОСЕМ МЕСЕЦА.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.