Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 102                             25.06.2013 година             град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ІІ наказателен състав

На дванадесети юни                                                          2013 година

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                   ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР : Р.Р.

ПРОКУРОР: АЛЕКСЕЙ АНГЕЛОВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 114 4по описа за 2013 година

За да се произнесе взе в предвид следното:

         

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С Присъда от 07.02.2013г., постановена по НОХД № 1724/2012г. по описа на Старозагорски районен съд, подсъдимият Й.Р.Й., ЕГН **********, Е ПРИЗНАТ за НЕВИНОВЕН в това, че на 23.01.2011г. в с. *****, общ. ****, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у М.Г.К. заблуждение, представяйки се за собственик на лек автомобил „Ауди” с рег. № СТ 6706 СХ и му го продал за сумата от 400 лева съгласно договор за покупко-продажба от 23.01.2011г., като действителният собственик е К. Д. К.и с това му причинил имотна вреда в размер на 400 лева, като е ОПРАВДАН по обвинението по чл. 209, ал. 1 от НК.

 

     Със същата присъда Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от М.Г.К. против подсъдимия Й.Р.Й., граждански иск в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляващ обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 23.01.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

 

              В срока по чл. 319 от НПК  горепосочената присъда е протестирана от Районна прокуратура – Стара Загора.

 

            В протеста се излага, че постановената присъда е неправилна и не е в съответствие с приложения по делото доказателствен материал.

 

            ИСКАНЕТО в протеста е оправдателната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимия Й.Р.Й. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

                  

             Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа подадения протест, като пледира протестираната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия да бъде признат за виновни в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

 

         Повереникът на частния обвинител и граждански ищец М.К. – адв. Г.М., подкрепя становището на представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора.

 

         Защитникът на подсъдимия – адв. Н.Д. *** взема становище, че протестираната присъда като законосъобразна и обоснована, следва да бъде потвърдена.

 

         Подсъдимият Й.Р.Й. поддържа становището на своя защитник – адв. Д..

 

          Окръжният съд, след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата и взе в предвид основанията изтъкнати в протеста на Районна прокуратура – Стара Загора, прие за установено следното:

 

          За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

 

          В края на 2010г. подсъдимият Й. живеел в с. *****. Там се запознал с живущия в същото село св. К. К., който притежавал лек автомобил марка „Ауди 80”, с рег. № СТ 6706 СХ. Подсъдимият харесал автомобила на св. К. и двамата се уговорили последният да му го продаде срещу сумата от 150 лева, който предал на ръка още десет кубика дърва за огрев. Според договореното, подс. Й. трябвало да достави на св. Киров дървата, след което последния трябвало да му прехвърли собствеността върху автомобила, като изготвели договор за това и му предаде документите за колата.

 

            Свидетелят К. предоставил за ползване автомобила си на подсъдимия. Последният доставил според уговорката около седем кубика дърва, които не отговаряли като качество на договореното между подсъдимия и св. К.. Без да изпълни ангажимента си към св. К., подсъдимият напуснал селото заедно с автомобила, за който не притежавал документи. Сделката между подсъдимия и св. К. не била финализирана, поради което и собствеността върху автомобила не била прехвърлена. Големият регистрационен талон на автомобила останал у собственика на автомобила – св. К..

 

            В началото на 2011г. подсъдимият се установил в с. *****. Там се запознал със свидетеля М.К., управител на „******. Подсъдимият Й. предложил на св. К. да му продаде автомобила марка „Ауди”, с рег. № СТ 6706 СХ за разкомплектоване за сумата от 400 лева. Съгласно този договор, подсъдимият Й. се задължавал да бракува автомобила сам в КАТ. Документи, отнасящи се до собствеността на автомобила, подсъдимият не представил, но дал пълните данни на автомобила на св. К., който проверил рамата и се уверил, че отговаря. След подписване на договора, св. К. изплатил сумата от 400 лева на подсъдимия Й..

 

           През м. декември 2011г., свид. К., собственик на автомобила, предвид обстоятелството, че договорката му с подсъдимия Й. не била финализирана и собствеността върху процесното МПС все още не била негова, посетил базата на „******* в с. ***** и разпознал собствения си автомобил марка „Ауди 80”, с рег. № СТ 6796 СХ. Представил на св. К. документи на автомобила – регистрационен талон /голям/. Свидетелят К. поискал регистрационните табели на автомобила, за да може да прекрати регистрацията му, като се разбрал със св. К., първият да получи регистрационните табели и да бракува автомобила, а вторият да го подаде за отпадъци. На 09.12.2011г. св. К. бракувал автомобила, като му била издадена служебна бележка за прекратяване на регистрацията. Пострадалият К. задържал летия автомобил при себе си, където се намира и понастоящем, в базата му в с. *******.

 

           Така изложената от решаващия съд фактическа обстановка е идентична с инкриминираната с обвинителния акт фактология, която принципно сочи на изначално несъставомерно деяние. Предявеното обвинение съобразно формулировката му, залегнала в обвинителния акт, е за извършена измама по основния състав на чл. 209, ал. 1 от НК с форми на изпълнителното деяние “възбуждане и поддържане на заблуждение” у пострадалия М.К., че подсъдимият е собственик на процесния лек автомобил. Обвинението приема, че по този начин подсъдимия Й. причинил на св. К. имотна вреда в размер на 400 лева.

 

           От доказателствата по делото не се установяват каквито и да било измамливи действия, които да бъдат отнесени към инкриминираната форма на изпълнителните деяния на престъплението измама. В случая е невъзможно да се свърже с приетите за безспорно установени фактически обстоятелства осъществяването на изпълнителните деяния от обективна страна. Поначало изпълнителното деяние на измамата се заключава в действия, чрез които субектът на престъплението използва съществуващо у адресата на измамата заблуждение, за да го мотивира да извърши едно вредоносно за него или трето лице имуществено разпореждане. Правната теория и съдебната практика дефинират заблуждението като формирана неправилна представа на измаменото лице за определени факти от действителността. Същественото тук е, че именно тази неправилна представа у измаменото лице го мотивира да извърши действия, които му причиняват имотна вреда и които не би извършил без заблуждението, в което е въведен.

 

          Безспорно е, че на 23.01.2011г. в с. ***** подсъдимият Й. и св. К. сключили договор “за покупко-продажба” на процесния автомобил /лист 35 от ДП/, по силата на който подсъдимият продава на пострадалия описаното МПС “състояние, в което се намира в момента на продажбата, не е в движение /за разкомплектоване/”, за сумата от 400 лева. По силата на този договор, подсъдимият се задължава да го бракува сам в КАТ. Също така е установено по несъмнен начин, че пострадалият К. е управител на “*******, търговско дружество, включващо в предмета си на дейност третиране на отпадъци от моторни превозни средства.  Както от горепосочения договор, така и от обясненията на подсъдимия Й. и показанията на свидетеля К., се установява, че към инкриминираната дата пострадалият е закупил процесния автомобил за скрап /МПС-то е доставено от подсъдимия на пострадалия на площадка за събиране и временно съхраняване на излезли от употреба МПС-та, ползвана от пострадалия/.  По делото не са налице доказателства, от които би могло да се установи, че подсъдимият е проявил определена активност с цел формиране и утвърждаването на конкретна невярна представа в съзнанието на измаменото лице относно собствеността на процесното МПС. След като лекият автомобил е закупен от св. К. като излязло от употреба МПС с цел разкомплектоването му, е следвало да бъде издадено удостоверение по смисъла на чл. 15 от Наредба за изискванията за третиране на отпадъците от МПС /отм./, действаща към инкриминираната дата /НИУМПС – действаща към настоящия момент/. Фактът, че св. К. не е изпълнил вмененото му от горепосочения нормативен акт задължение да издаде съответното удостоверение /служещо като доказателство съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № І-45 от 2000г./ говори красноречиво, че същият е бил наясно с обстоятелството, че подсъдимия Й. не е собственик на процесния автомобил. Последващите действия на пострадалия К. потвърждават гореизложеното. Същият не е разкомплектовал автомобила съгласно изискванията на нормативната уредба, а го е привел в движение и го е употребявал /без заплатени данъци и застраховки/ до м. декември 2011г., когато е бил бракуван от действителния собственик – св. К.. Не без значение е и факта, че в случая не са налице и доказателства, от които би могло да се установи, че на пострадалия е причинена и вреда.

           

          Предвид изложеното, въззивният съд намира, че е налице отсъствие на съществени елементи от обективната страна на измамата, което прави безпредметно обсъждането на субективната страна на деянието, но в случая Окръжен съд Стара Загора изцяло споделя изводите на решаващия съд, че липсва и субективния елемент на престъплението. По делото не са налице доказателства, че към датата на сключване на договора подсъдимият е действал с користна цел, т.е. у него да е съществувало намерение да не прехвърли собствеността върху процесния лек автомобил и по този начин да извлече за себе си имотна облага, която не му се следва, като същевременно причини имотна вреда на св. К.. Както вече бе посочено, несъмнено е установено, че подсъдимият е продал на св. К. лекия автомобил “Ауди” за разкомплектоване  срещу сумата от 400 лева, обстоятелството, че подсъдимия не е собственик на автомобила, е било известно на пострадалия К. предвид изложеното по-горе.

 

          Съблюдавайки горното, Окръжен съд Стара Загора намира за законосъобразен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че подсъдимия Й. не е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 209 от НК.

 

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда е правилна и обоснована, поради което същата следва на основание чл.334, т.6 от НПК, да бъде потвърдена.

Водим от горното, съдът

                                       Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 07.02.2013г., постановена по НОХД № 1724/2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                       2.