Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 101                       21.06.2013 г.                град Стара Загора

 

Окръжен съд                                                     Наказателен състав

На 22 м а й                                                                 Година 2013

В  открито заседание, в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:1. ИВА СТЕФАНОВА

                                                         2. КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

Секретар М.Т.

Прокурор РАДОСТИН РАХНЕВ

като разгледа докладваното от  съдия  ХРИСТАКИЕВА

ВНОХ дело номер 1146 по описа за 2013 година, намери за установено следното:

 

        Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

            Въззивното производство е образувано по жалба на  адв. М.К., служебен защитник на подсъдимия С.А.К.,  в която се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Искането, което се прави с жалбата, е за изменение на  присъдата и определяне на по-леко наказание.

        В съдебно заседание  служебният защитник на подсъдимия, адв. К.,  поддържа доводите, изложени в жалбата и изразява становище, че първоинстанционният акт е наложил твърде тежко наказание на подзащитния й, с оглед материалното му състояние и счита, че следва да бъде изменена присъдата и наложено по-леко наказание, което ще изпълни целите на чл.36 от НК.

        Жалбоподателят К. в съдебно заседание поддържа казаното от служебния защитник адв.К..

Представителят на обвинението, в  хода на съдебните прения, изразява становище, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и следва  да бъде потвърдена.

Съдът, след като обсъди оплакванията в подадената жалба,  становищата на страните, изразени в съдебно заседание и събраните доказателства по нохд №415/2013 г. на Районен съд Казанлък,  намери за установено следното:

        С Присъда №76/09.04.2013 г., постановена по нохд №415/2013 г. по описа на Казанлъшки районен съд подсъдимият С.А.К., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че в периода месец юли 2012 г. - м. февруари 2013 г. в с. Копринка, Община Казанлък след като е осъден с Решение №474/2010 г. по гр. д. №2116/10 г. по описа на Казанлъшки районен съд да издържа свой низходящ - детето си А.С. К., чрез неговата майка и законна представителка А. Я. К., на месечна издръжка в размер на 80,00 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 месечни вноски в размер на общо 640,00 лв., като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 183 ал. 4 вр. с ал.1, вр.чл. 28 ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на девет месеца „лишаване от свобода”, което наказание на основание чл. 58а ал. 1 НК е намалено с една трета на шест месеца „лишаване от свобода”, както и на „обществено порицание”, изразяващо се в изнасяне на присъдата пред Кметство с. Копринка, общ. Казанлък.

        На основание чл.66 ал.1 НК  така определеното наказание “лишаване от свообода” е отложено за срок от три години.

          Настоящият състав, в изпълнение разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, извърши цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и намери, че атакуваната  присъда е постановена при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което не са налице основания за изменение или отмяна на същата.

        Първоинстанционният съд, в хода на проведеното съдебно следствие, е събрал всички доказателства, необходими за обективно, всестранно и пълно разкриване на обстоятелствата по делото. Въз основа на анализа им съдът е приел за установена фактическа обстановка, която се споделя от настоящата инстанция.  

        Производството по делото е проведено по реда на съкратено съдебно следствие и от направеното от подсъдимия самопризнание и от събраните писмени и гласни доказателства в хода на досъдебното производство, преценени поотделно и в съвкупността им, от фактическа страна се установява следното:

        С  Решение от 30.09.2010 г. по гр.дело №2116/10 г. по описа на Районен съд Казанлък за  2010-та година е  бил  изменен  размера на издръжката определена по гр.дело  №1264/09 г.   по   описа  на   Районен съд Казанлък  за  малолетния  А.С. К. - син на подсъдимия С.К., като е бил определен нов размер от 80 лева. Решението влязло в законна сила на 15.10.2010 г.

        Подсъдимият К. не плащал за периода от месец декември 2009 г. до месец септември 2011 г. определената издръжка на сина му А.К. – роден от брака му с А. К., поради което с влязла в законна сила Присъда на 30.12.11 г. по нохд №1063/11 г. по описа на Районен съд - Казанлък подсъдимият К. бил осъден за престъпление по чл.183 ал. I от НК на „Пробация”. Въпреки това подсъдимият К. не платил дължимата издръжка и за периода месец юни 2012 г. до месен февруари 2013 г. и по този начин не изпълнил задължението си за издръжка на детето си А. К. от осем месечни вноски за сумата от 640 лева. С Пощенски запис от 22.12.12 г. подсъдимият К. превел сумата от 100 лв., с която платил задължението си за издръжка за месец юни 2012 г., но задълженията си за издръжка за периода месец юли 2012 г. месец февруари 2013 г. не изпълнил.

        Описаната фактическа обстановка, която съответства на обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от самопризнанията на подсъдимия К. в съдебното заседание и от събраните на досъдебното производство доказателства - показанията на св. А. К., Ф. Б. и А. К. и от писмените доказателства - Пълномощно с нотариална заверка на подписите от 23.11.12 г., Решение по гр.д. №2541 от 27.11.12 г. на Районен съд Казанлък, разписка от 22.12.2012 г. за пощенски запис, Решение от 30.09.2010 г. по гр.д. №2116/10 г. по описа на Районен съд Казанлък, Присъда по нохд №1063/2011 г. по описа на Районен съд Казанлък и Удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № 105/14.01.2013 г. от Община Казанлък.

        При така изложената фактическа обстановка  първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимият С.А.К. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна  състава на  престъпление по чл. 183 ал.4 вр. ал. 1 вр. чл.28 ал. 1 от НК, като чрез бездействие подсъдимият К. не е изпълнил задължението за изплащане на ежемесечна издръжка на своя низходящ Асен К., след като е осъден за това с решение по гр.д. №2116/12010 г. по описа на Районен съд Казанлък. Това си задължение подсъдимият К. не е изпълнил за периода  месец юли 2012 г. - месец февруари 2013 г. в размер на повече от две месечни вноски - осем месечни вноски. Преди осъществяване на деянието подсъдимият К. е бил осъден за същото деяние с влязла в законна сила Присъда на 30.12.2011 г. по нохд №1063/11 г. по описа на Районен съд Казанлък и тъй като не са изтекли пет години по смисъла на чл.30 от НК, то сегашната му престъпна дейност се явява извършена в условията на повторност - специален рецидив по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК. Правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние е правилна и не са налице основания за нейното изменение.

        Изводът на първоинстанционинят съд от установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия К., че е действал умишлено, е правилен. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния  характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването им.

        При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.54 от НК. Правилно е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия, а като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително добрите му характеристични данни и направените самопризнания.         Изводът, че наказанието следва да  се  определи  при превес на смекчаващите вината обстоятелства, които първоинстанционният съд не намира за изключителни или многобройни и не прилага чл.55 от НК, се споделят от настоящия съдебен състав.

        С оглед изложеното, настоящия състав приема, че  наложеното на подсъдимия наказание в размер на девет месеца „лишаване от свобода” е справедливо и съобразено с отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства.

        Първостепенният  съд на основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 от НК е намалил с една трета така определеното наказание на шест месеца „лишаване от свобода”, с което наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на наказанието по чл.36 НК.

        Настоящият състав споделя извода, че за поправянето и преди всичко за превъзпитанието на подсъдимия С.К. наложеното наказание не следва да се изтърпява ефективно, поради което правилно на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването му за срок от три години.

С оглед изложените по-горе съображения не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда, поради което и на основание чл.338 от НПК съдът

 

                                  Р    Е     Ш      И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА  Присъда №76/09.04.2013 г., постановена по нохд №415/2013 г. по описа на Казанлъшки  районен съд.

 

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или  протестиране.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

                        

                 2.