М О Т И В И

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 188 от 12.09.2012 г. по НОХД № 1187/ 2011 г. по описа на старозагорския районен съд подсъдимите Н.Т.Н. и Г.М.Т. са били признати за невинни по повдигнатото им обвинение за това, че на 20.12.2008г. в гр.Стара Загора в съучастие помежду си като съизвършители са причинили на пострадалия С.Й.С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на глезенния израстък на дясната малка пищялна кост, причинила трайно затруднение в движението на десния долен крайник, поради което са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. С присъдата е бил отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявения срещу двамата граждански иск за претърпени от деянието неимуществени вреди ведно със законните последици от това.

Против горната присъда е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура – гр.Стара Загора като оплакванията в протеста са за неправилност – необоснованост на присъдата. Счита, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са събрани достатъчно доказателства, които навеждат на единствения възможен извод за виновността на подсъдимите. Поради което и на основание чл.334, т.2 и чл.336, ал.1, т.2  от НПК се предлага присъдата да бъде отменена като бъде постановена нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по предявеното им обвинение. Взема се отношение и по вида и размера на наказанието като прокурорът счита, че за извършеното престъпление на подсъдимите следва да бъдат наложени наказания „Лишаване от свобода” в размер под средния, предвиден в закона, и предвид чистото им съдебно минало, изпълнението на това наказание да бъде отложено по реда на чл.66 от НК. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора поддържа изцяло подадения протест с всички негови доводи като намира, че авторството на деянието от страна на двамата подсъдими е безспорно установено. Намира постановената присъда за неправилна и необоснована и предлага същата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни като им се наложат наказания към предвидения в разпоредбата на чл. 129, ал.2 от НК среден размер с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, както и да бъде уважен по справедливост предявения граждански иск.

          По делото е постъпила и въззивна жалба против присъдата в наказателната и гражданската част от повереника на частния обвинител и граждански ищец С.Й.С. – адв.М.Д. от САК. Оплакванията са за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на пострадалия, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на присъдата, водещи до отмяна на присъдата и връщането и за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Алтернативно се прави искане присъдата да бъде  отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение, както и да им бъде присъдено справедливо по размер обезщетение за претърпени вследствие на деянието неимуществени вреди ведно със законните последици от това. По делото преди даването на ход са представени и допълнителни писмени съображения към въззивната си жалба, в които се развиват подробни доводи. В съдебно заседание жалбата се поддържа от частния обвинител и граждански ищец С.Й.С. и повереника му от ДП и по настоящото дело адв. Балтаджиев.

Защитникът на подсъдимите Н.Т.Н. и Г.М.Т. адв. М., взема становище, че подадения въззивен протест и въззивна жалба са неоснователни. Счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна. Според него не е налице едностранно обсъждане на доказателствата, а съдът след съвкупна оценка на същите обосновано е стигнал до извода, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. За това следвало само да бъде проследена в хронология еволюцията в излаганите от самия тъжител обстоятелства около нанесения му побой от момента на подаването на писменото му оплакване му до РП- Стара Загора до последното/трето по ред/ разглеждане на делото от съда. Счита, че съдът след обективен и безпристрастен анализ на събраните по делото доказателства  е достигнал до извода за липса на установено по безспорен начин авторство на деянието от страна на двамата подсъдими въпреки обективната наличност на причинената на пострадалия средна телесна повреда. С оглед на което съдът правилно е достигнал до извода относно липсата на доказаност на деянието по несъмнен начин и е основателно е приложил разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК. Поради което моли присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована да бъде потвърдена.

Подсъдимите Н.Т.Н. и Г.М.Т. заявяват, че не познават пострадалия, нямат нищо общо с нанесения му побой  и поддържат казаното от защитника им. В последната си дума заявяват, че се считат за невинни и молят за потвърждаване на оправдателната присъда.

След като се запозна с материалите по първоинстанционното НОХД № 1187/11 г. по описа на Старозагорския районен съд, както и с оплакванията и доводите на страните пред настоящата инстанция, и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд в настоящия си съдебен състав приема за установено следното:

Въззивният протест и въззивната жалба са ОСНОВАТЕЛНИ.

С атакуваната присъда подсъдимите Н.Т.Н. и Г.М.Т. са били признати за невинни по повдигнатото им обвинение за това, че на 20.12.2008г. в гр.Стара Загора в съучастие помежду си като съизвършители са причинили на пострадалия С.Й.С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на глезенния израстък на дясната малка пищялна кост, причинила трайно затруднение в движението на десния долен крайник, поради което са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. С присъдата е бил отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявения срещу двамата граждански иск за претърпени от деянието неимуществени вреди ведно със законните последици от това.

При третото по ред разглеждане на делото първоинстанционният съд е прието, че липсват безспорни доказателства, установяващи по един несъмнен начин извършването на деянието и неговото авторство от страна на двамата подсъдими. Освен това съдът е приел, че липсват безспорни доказателства за причиняването на телесните увреждания на пострадалия именно по съобщения от него начин, както и че е напълно възможно с оглед устните изявления на експертите в съдебно заседание същите да се резултат от падане върху терен, при стъпване накриво, усукване и пр., а не от побой. Освен това е приел, че показанията на пострадалия и свидетелите Динков, П., Димов и Проданов са непоследователни, противоречиви и неубедителни, тъй като не обясняват защо същите не са уведомили веднага охранителите или полицията за станалия инцидент.Кредитирал е напълно с доверие показанията на другата група свидетели, а именно: св.Д., Т., Р. и Е., които били категорични най- вече по отношение на обстоятелството, че при възникнал инцидент в заведението те като охрана винаги са викали полицията.. При съвкупната преценка на доказателствата е приел, че същите не дават основание да бъде формиран извод за виновност на подсъдимите в извършване на деянието. В тази връзка е отхвърлил изцяло и предявения граждански иск от пострадалия граждански ищец.

         Настоящият въззивен състав намира, че с оглед събраните пред РС при трикратното му разглеждане, както и при допълнителния разпит пред съда на свидетеля Д.Е. доказателства, оплакванията във въззивния протест и въззивната жалба на частния обвинител относно  безспорната установеност на деянието по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и неговото авторство от страна на подсъдимите са основателни. Неправилно и необосновано, в разрез с правилата на формалната логика и установената съдебна практика първоинстанционният съд е изградил изводите си относно задължителните по чл. 301 от НПК въпроси, които следва да бъдат решени при постановяването на присъдата. Въпреки че по делото е била изяснена по възможност изцяло фактическата обстановка по делото, анализирайки събраните по делото доказателства, първоинстанционият съд е  достигнал до необосновани изводи относно липсата на безспорни доказателства, установяващи по един несъмнен  начин извършването на деянието и неговото авторство от страна подсъдимите.

 Въззивният съд намира за безспорно установена по делото следната фактическа и правна обстановка:         

 В ранните часове на 20.12.2008г. подсъдимите се намирали в заведение „Космополитън” в гр.Стара Загора, където били добре познати, тъй като единият от тях, а именно подсъдимият Г.М.Т. е бивш охранител в същото. Около 02,30ч. в същото заведение пристигнали и пострадалия С.Й.С. заедно с неговата компания - свидетелите И.Г.П. и Д.С.Д.. Тримата седнали при компанията на техен познат – свидетелят Н.Г.Д.. Около 04.00ч. С. посетил тоалетната в заведението, която се състояла от предверие и наредени отвътре кабинки. До тук описаната фактическа обстановка е безспорна.

Спорни по делото са следните обстоятелства: какъв е механизмът на телесните увреждания, нанесени на пострадалия; били ли са там подсъдимите и нанесли ли са безпричинен побой на пострадалия, по какъв начин, оставили ли са го на земята и дали за това са били предупредени охранителите, какво е било състоянието на пострадалия след като се е озовал навън пред дискотеката и в което е бил видян от свидетеля Е. и действително ли той е очевидец  на побоя, заявявал ли е той пред пострадалия и/или неговата компания, която е повикал по негова молба на помощ кои по прякор са лицата, нанесли му побоя, отказал ли е да свидетелства за това въпреки опитите на пострадалия и св. Динков да го накарат да направи това, защо пострадалият и неговите приятели не са алармирали охраната или поне полицията в деня на инцидента, а жалба за това е подадена от пострадалия една три дни след него.

Въззивният съд намира, че с оглед съвкупнатапреценка на събраните по делото доказателства следва да приеме за безспорно установена следната фактическа обстановка, описана от пострадалия частен обвинител и граждански ищец св. С..

На излизане от кабинката  св. С. е забелязал, че срещу него се насочват подсъдимите Н. и Т., които избрали „да ползват” и то заедно точно кабинката на тоалетната, от която той излизал. По неизвестни за разследването причини подсъдимият Т. се засилил срещу пострадалия като поискал да го избута обратно в кабинката, но пострадалият С. побързал да излезе, като двамата почти се заклещили на вратата на кабинката, при което подсъдимият  Г.Т. нанесъл на С. удар с юмрук в областта на лицето. От удара устата на С. се разкървавила. С. отишъл до умивалниците да се измие, докато през това време подсъдимите влезли в кабинката. Непосредствено след това те отворили вратата на кабинката и отново се насочили към С.. Подсъдимият Н.Н. му нанесъл силен удар с юмрук в лицето. Докато С. все  още бил зашеметен и не бил в състояние да реагира и да се предпази подсъдимият Г.Т. му нанесъл силен ритник в областта над глезена на десния крак, при което С. залитнал и паднал на земята. Подсъдимите продължили да го удрят още известно време с ритници по главата и тялото, след което напуснали тоалетната на заведението. Малко след това пострадалият, леко зашеметен, успял да излезе от тоалетната.  Тъй като изпитвал  силна болка в десния си крак и не можел да ходи, седнал на земята, като се облегнал на стената вдясно от входа на тоалетната. След това не си спомня как се е озовал отвън пред заведението. Видял да минава негов познат – свидетелят Д.Е. и го помолил да влезе в дискотеката и да извика  приятелите му. Св.Е. отишъл на масата на С. където заварил свидетеля Динков и му казал да излезе отвън, тъй като братовчед му С.  е бит и е изкаран отвън. Д. веднага се отправил навън./ По време на съдебното следствие св. Е. отрича да е забелязал състоянието на пострадалия С. както и да е очевидец на побоя/. До пострадалия, който бил зачервен и с подуто лице дошли свидетелите Н.Д. и Д.Д., а малко по-късно и свидетелят И.П.. На свидетелите пострадалият обяснил, че в тоалетната са го били подсъдимите, които посочил с прякорите им като Н. „П.” и Г. „Б.”./ Последните му станали известни от неговия приятел, св. И.П., който пък пред дискотеката чул непознати за него лица разговарят и едното заявило, че е видяло как пострадалия е бил бит в тоалетната и споменало прякорите на подсъдимите-  Н. „П.” и Г. „Б.”/. Същото заявил и на идващия в този момент в дискотеката „К.” свидетел И.Р.П., който имал среща с компанията на пострадалия, но бил закъснял. Свидетелят П. влязъл в дискотеката и действително видял в заведението подсъдимите, които познавал по прякорите им. Пострадалият и неговите приятели /св. Д., св.П. и св.Д./ не подали веднага сигнал в полицията, не потърсили помощ и от охраната на заведението, а извикали бърза медицинска помощ и придружили пострадалия в спешен кабинет в МБАЛ – гр.Стара Загора.

Три дни след инцидента в дискотеката пострадалият подал жалба в РП- гр.Стара Загора. В жалбата посочил имената и прякорите на лицата, нанесли му побоя, като заявил че може да ги разпознае, което и направил по- късно. В жалбата си по ДП същият споменава, че е имало свидетел очевидец на побоя, което на следващия ден е казало и на неговите приятели името на едното момче от двете, които са му нанесли побоя, но тъй като се опасявало за здравето и живота си, както и тези на близките си, отказвало да свидетелства.

   В самия ден на инцидента пострадалия бил освидетелстван от съдебен лекар, видно от приетото като доказателство по делото СМУ на живо лице № 119-ІV/ 2008г. от дата 20.12.2008г.. Описаните в това удостоверение наранявания и увреждания на пострадалия, констатирани при прегледа, отговарят да са получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, съобщени от пострадалия, а именно при нанесен му побой от две лица около 03,30 – 04,00 часа на 20.12.2008г. чрез удари с юмруци, ритници и събаряне на земята чрез „подсечка” на десния крак в областта на глезена, което е видно от заключението на СМЕ по ДП. Според това заключение в този ден при условия и начин, описани от него при прегледа му, пострадалият С.С. е получил: „Счупване на глезения израстък на дясната малкопишялна кост, множество кръвонасядания, травматични отоци и рани по главата и горната устна на устата, лекостепенно мозъчно сътресение и кръвонасядания на лявата предмишница”. Видно от това заключение, счупването на глезенния израстък на дясната малка пищялна кост е причинило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни – с период на възстановяване около 1,5 – 2 месеца и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Това заключение е  добросъвестно и компетентно изготвено, не е оспорено от страните, поради което представлява безспорно доказателство по делото относно вида и характера на телесните увреждания както и за механизма на причиняването им. Освен това в хода на съдебното следствие е представена от пострадалия медицинска документация, във връзка с която е назначена и изготвена при второто разглеждане на делото от районния съд комплексна съдебно медицинска експертиза от вещи лица съдебен медик и ортопед – травматолог. Видно от заключението на тази експертиза същата потвърждава изводите на първоначалната такава, като установява, че причинените травматични увреждания на пострадалия са в различни анатомични области на главата и тялото, поради което по принцип не може да са причинени от падане върху терен. Вещите лица са посочили в съдебно заседание, че  този механизъм на получаване на уврежданията, установени при прегледа на пострадалия, в деня на инцидента отговаря да е получен и по описания от последния начин.  С оглед на гореизложеното съдът прие, че на посочените в обвинителния акт дата и място на пострадалия С.Й.С. след като се е разделил с приятелите си, с които в същата нощ е бил в една компания в дискотека „Космополитън” в Стара Загора, по пътя или в самата тоалетна е бил нанесен побой, в резултат на което е получил посочените по- горе травматични увреждания. Последните са били причинени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети, като горните травматични увреждания са в различни анатомични повърхности на главата и тялото и са били установени непосредствено след инцидента при прегледа му на 20.12.2008г.. Последните макар и да не са предмет на обвинението, което е само за полученото травматично увреждане- фисура/ непълно счупване/ на глезенния израстък на дясната малкопищялна кост, заради което на пострадалия е била поставена гипсова имобилизация, но имат отношение към начина и механизма на извършване на деянието. От наличните травми в областта на лицето и главата, отразени при прегледа на съдебния медик, е установено чрез заключенията на СМЕ, че е възможно същите да са причинени от нанесени на пострадалия в тази област са били най- малко три  удара с твърди тъпи предмети. В съдебно заседание експертите са заявили и, че счупването на малкопищялната кост в областта на десния глезен е могло да бъде получено не само от човешки удар, но и от падане от собствен ръст, но заявяват, че  това счупване се получава най-често по механизма на огъване или усукване, и най-често се получава индиректно – при нанасяне на удар в средната трета на подбедрицата с последващо огъване в областта на глезенната става. Останалите травматични увреждания, установени при прегледа на пострадалия при този преглед, по характеристика си също отговарят да са получени по начина, описан от пострадалия.

Аргумент в подкрепа на този извод е и представената и приета като доказателство по делото медицинска документация и горепосочените заключения на двете СМЕ, от които е видно, че пострадалият е потърсил помощ непосредствено след инцидента – на 20.12.2008г. в Спешен травматологичен кабинет – гр.Стара Загора при МБАЛ гр.Стара Загора. При извършеното  рентгеново изследване му е била поставена горепосочена диагноза – „непълно счупване на глезения  израстък на дясната малко пищялна кост”. Била му поставена гипсова имобилизация. През м.март и м.октомври 2009г. са били извършвани контролни прегледи като рентгеновите снимки, направени в различни лечебни заведения, потвърждават поставената диагноза непосредствено след инцидента. Впрочем този извод не се изключва напълно и от районния съд, макар и същият да е изразил някакво съмнение в тази насока. Въззивният съд обаче намира, че с оглед на горното заключение, неоспорено от страните, е безспорно установено, че вследствие на ударите по описания по-горе начин, а именно в резултат на побой, а не от падане върху терен, пострадалият е получил множество телесни увреждания, едно от които е съставомерно – средна телесна повреда, изразяваща се в  непълно счупване на глезения  израстък на дясната малко пищялна кост.

Относно другия основен спорен факт дали подсъдимите са автори на деянието по делото е налице протокола за извършено на 19.03.2009г. разпознаване на лица, сред които пострадалия е разпознал подсъдимите Г.Т. по прякор „Б.” и Н.Н. по прякор „П.”, като лицата, които на инкриминираната дата са му нанесли побой в тоалетната на дискотека „Космополитън”/л.33 – л.35 от ДП/.

Гореописаната фактическа обстановка е безспорно и непротиворечиво установена от:  показанията на свидетелите С./пострадал/, Д., Д., П., П., частично от показанията на свидетеля Е., от прочетените показания на свидетеля И.П., дадени при едно от предходните разглеждания на делото, от заключенията на СМЕ – единична и комплексна, протоколи за разпознаване, очни ставки, медицинската документация на пострадалото лице, както и от останалите писмени материали, приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по чл.283 от НПК, както и от тези, събрани при проведеното пред настоящия състав съдебно следствие. Горните доказателства кореспондират напълно помежду си и водят до единствено възможния логичен извод, че подсъдимите са извършители на престъплението, за което са предадени на съд.

Относно авторството на деянието съдът прие, че същото е безспорно установено от следните доказателства по делото:

- от показанията на пострадалия свидетел С.С., който по един детайлен начин описва механизма на нанесените му и констатирани от експертизата травматични увреждания, небудещ съмнение за тяхното индивидуализиране; както и от извършените от него разпознавания на подсъдимите, който непосредствено след инцидента е  заявил, че именно те са му нанесли побоя, а в жалбата си три дни след инцидента е посочил и, че има лице очевидец, което обаче отказва да свидетелства поради страх за живота и здравето на него и  близките му, а при разглеждане на делото пред съда е посочил името на това лице, който е разпитан по- късно пред съда, а именно свидетелят Д.Е.. Въпреки отказа на това лице да потвърди дадените от пострадалия показания, резултатите от проведените от съда очни ставки между него и пострадалия, както и между него и св. Динков,  и най- вече обстоятелството, че един от подсъдимите/Г.Т./ е бивш охранител в същото заведение, обяснява защо веднага след нанесения му побой пострадалият С. не е потърсил помощ от охраната на заведението. Логично  и оправдано е било предположението му, че от тези лица същият не може да очаква каквато и да е помощ, още повече, че същите са му заявили, че следва да се отстрани от входа на заведението, „за да не пречи” на посетителите на дискотеката, които му показания съдът кредитира с доверие въпреки възможната тяхна заинтересованост с оглед тяхната логичност и убедителност.

- от показанията на свидетелите от приятелския кръг на пострадалия- свидетелите Д., Д., П. и П.които са очевидци на състоянието на пострадалия непосредствено след побоя, когато след повикване от страна на свидетеля Е. пред дискотеката. Същите са единодушни, че са го заварили целия в кръв, подпрян на стената, и в невъзможност да се придвижва самостоятелно. На тези лица пострадалият непосредствено е заявил, че му е нанесен побой от подсъдимите, които са му били съобщени не по имена, а по прякорите им. Съдът кредитира с доверие показанията им като логични, правдиви и убедителни и кореспондиращи с констатациите в медицинската документация на пострадалия и заключенията на СМЕ, намиращи се в непрекъсната и последователна логична връзка помежду си, и  сочещи  на причинени на пострадалия телесни увреждания в резултат на побой. По отношение на авторството на деянието от страна на подсъдимите съдът също намира, че с оглед показанията на тази група свидетели относно състоянието на пострадалия непосредствено след инцидента, както и начина на узнаване от тях на обстоятелството, че именно в този момент пред тях пострадалият е назовал прякорите на извършителите, които са взаимно свързани и кореспондират напълно с останалите доказателства по делото, съдът също намира същите за убедителни и даващи основание да бъдат кредитирани с доверие. Въззивният съд в настоящия си състав също намира, че е нелогично точно в този момент, непосредствено след инцидента, пострадалият безпричинно да посочи подсъдимите като извършители на деянието. В тази връзка са и показанията на свидетеля И.Г.П., който е категоричен, че когато е дошъл пред дискотеката същата нощ е видял пострадалия в състояние, в което не е можел да каже нищо, бил е уплашен, бил е целият в кръв, не е могъл да стои на краката си, и едното му око е било много надуто /вж. показанията на този свидетел на л.29 от НОХД № 1305 /2009г. по описа на Старозагорския районен съд, при първоначалното разглеждане на делото, които показания са били прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото и при последното му разглеждане - по НОХД № 1187 /2011г./.

Съдът не кредитира с доверие показанията на другата група свидетели, посочени от защитата, а именно показанията на свидетелите: Д.Т.Д., И.Ж.Т.и Л.В.Я., които заявяват, че не познават и не могат да кажат кои са охранителите, които в деня на инцидента са били охрана на заведението, че не им е известно в този ден и в този интервал на денонощието, както и за целия период на Коледните празници на 2008г. в дискотеката да е имало инциденти с нанасяне на побои. Техните показания освен, че касаят отрицателни факти, са лишени от конкретика и са твърде общи, нямащи отношение към конкретния инцидент, поради което не могат да имат някаква доказателствена стойност в случая. Освен това с оглед колегиалните и близки отношения с подсъдимите също могат да се считат за заинтересовани. Действително слабост на разследването е, че по ДП  не е бил направен опит да бъдат изискани от разследващите видеозаписите от камерите на заведението, които по думите на посочената група свидетели, са се намирали навсякъде, включително в коридора пред въпросната тоалетна, където е нанесен  побоя. Липсват и доказателства кои са дежурните за тази част от денонощието охранители, а направеният опит да бъде установено това е неубедителен. Тези непълноти на разследването, които в един по- късен момент пред съда не са могли да бъдат попълнени, са били преодолени по време на съдебното следствие чрез останалите посочени по-горе събрани по делото доказателства при трите му поредни разглеждания след изпълнение на указанията на въззивната съдебна инстанция.

            Съдът не възприе като достоверни показанията на свидетеля Д.Е./включително и при повторния му разпит пред настоящия съдебен състав/ в частта им, в която заявява, че не е очевидец  на побоя над пострадалия, нищо не е чул или разбрал същата вечер, поради което и не е съобщил на пострадалия или неговите приятели кои са лицата, които са го били. В тази насока показанията му се разминават напълно с показанията на посочената по-горе група свидетели, а именно – С., Д., П. и П.в както относно състоянието на пострадалия/ за което заявява, че когато го е видял същият е бил в нормално състояние и без кръв по лицето и устата, и че само се е подпирал на стената на заведението като нищо във външният му вид не е издавало, че е бил бит/, така и досежно обстоятелството, че именно той е лицето, което в този момент е съобщило на приятелите му кои са лицата/като прякори/, които са му нанесли побоя. На първо място данните от освидетелстването на пострадалия веднага след инцидента не потвърждават неговите показания относно вида, в който се е намирал същия и пораждат основателно съмнение в истинността на тези му показания. Освен това същите са в противоречие и с останалите посочени по- горе гласни доказателства по делото. Съдът обаче напълно възприема като достоверни показанията му в частта им, в която същият признава, че познава подсъдимите от посещенията си в дискотеката по прякорите им/ и ги посочи дори в съдебната зала пред настоящия съдебен състав/,  както и че същата нощ е бил помолен от пострадалия да извика приятелите му от дискотеката, че е стоял отвън пред дискотеката прав, подпрян на стената с дясна ръка, както и че е изпълнил молбата му, уведомявайки св. Динков и компанията му да отидат при него. В тази им част показанията му бяха приети от настоящия съдебен състав като напълно достоверни и бяха кредитирани с доверие с оглед взаимната им връзка с останалите събрани поделото доказателства- показанията на св. Динков, П. и Проданов, както и на пострадалия С., и писмените медицински документи както и заключенията на експертизите.

Предвид което при съвкупната преценка на доказателствата съдът намери, че неправилно и необосновано РС не е кредитирал с доверие показанията на първата група свидетели/близки на пострадалия/, които са конкретни, последователни и не противоречат на останалите доказателства по делото. Така напр. съдът счете, че от външния вид на пострадалия/ с оглед представеното СМУ/ непосредствено след побоя е можело да бъде установено, че му е бил нанесен побой и че същият не може да се придвижва сам, поради което именно е помолил свидетеля Е. да повика приятелите му, които са били вътре в заведението. Освен това намери за напълно достоверен и факта, че именно поради нежеланието на този единствен свидетел очевидец да свидетелства относно видяното от самия него се е наложило два пъти да бъдат провеждани срещи с него от пострадалия и неговия братовчед, св.- Д.Д., за да бъде помолен той да каже истината пред съда. В тази насока освен показанията на пострадалия св. С. са налице и показанията на св.Д.Д., както и резултатите от проведените между него и св. Е., и между него и св. С. очни ставки. Особено показателни в случая са, и съдът ги намира за достоверени,  показанията на свидетеля И.П., който е чул как пред дискотеката, непосредствено след като е видял пострадалия, непознати за него лица разговарят и едното е заявило, че е видяло как последния е бил бит, и че момчетата, които са се спречкали със С. и са го удряли, са „П.” и „Б.”. Този факт той е съобщил на пострадалия. Въпреки невъзможността да бъде призован и разпитан лично този свидетел пред настоящия състав, съдът напълно ги възприе като достоверни с оглед това, че показанията му са приобщени по съответния процесуален ред при последното разглеждане на делото. С оглед на което въпреки нежеланието на св. Е. да посочи подсъдимите като извършители на деянието, на което е бил очевидец, съдът възприе този факт като безспорно доказан при съвкупната преценка на доказателствата.

 Поради което съдът не кредитира с доверие дадените от подсъдимите обяснения, и доводите на техния защитник, че те не познават пострадалия, че никога не са му нанасяли побой, както и че изобщо са нямали съприкосновение с него, които предвид гореизложеното се явяват защитна теза. Същите са в противоречие с представените по делото писмени и гласни доказателства, а именно съдебно -медицинското удостоверение и заключенията на СМЕ, показанията на горепосочените свидетели, вкл. и на пострадалия, които съдът макар и да отчита възможната тяхна заинтересованост прие за напълно достоверни поради тяхната логическа връзка и последователност, установяваща по един категоричен начин авторството на извършеното престъпление, а именно от подсъдимите Н.Н. и Г.Т.. Поради което прие, че авторството на деянието е установено по един категоричен и несъмнен начин, а изводите на РС относно липсата на безспорни доказателства за това са необосновани.

Обстоятелството, че непосредствено след инцидента не е подаден сигнал в полицията не оборва направените по-горе изводи в подкрепа на обвинителната теза. Следва да се посочи, че въпреки липсата на установен какъвто и да е мотив за извършване на деянието, както и на каквито и да е действия от страна на пострадалия за предизвикване на подсъдимите, горепосоченото не изключва възможността  без каквато и да е провокация или повод от страна на пострадалия подсъдимите да са нанесли на последния побоя, от който са причинени на последния съставомерните вредни последици.

Поради всичко гореизложеното въззивният съд не приема за правилен и обективен както извършения от РС анализ на доказателствата относно факта на извършване на деянието, така и досежно авторството на деянието от двамата подсъдими.

От обективна страна съдът прие, че с оглед горепосочените телесни увреждания като механизъм съставът на телесната повреда като вид и характер е безспорно установен. Същият отговаря напълно на описания от пострадалия начин, а именно: Първоначално подсъдимият Г.М.Т. му е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, в резултат на което е било получено разкъсно-контузна рана на горната устна на устата на пострадалия; подсъдимият Н.Т.Н. също му е нанесъл удар с юмрук в лицето, от което същият е получил  разкъсно-контузната рана на главата, както и травматични отоци и охлузвания по кожата на главата и лицето. Докато пострадалият все още е бил зашеметен и не е бил в състояние да реагира, за да се предпази, подсъдимият Т. му е нанесъл силен ритник в областта над глезена на десния  крак/”подсечка”/, при което  последният е залитнал и паднал на земята, при което е получил непълно счупване на глезения  израстък на дясната малко пищялна кост, в резултат на огъването в областта на глезената става. Докато все още е бил на земята подсъдимите са продължили да го удрят още известно време с ритници по главата и тялото, при които последния е получил  множество кръвонасядания, травматични отоци и охлузвания по кожата на главата и лицето; разкъсно-контузни рани на главата; лекостепенно мозъчно сътресение; кръвонасядане на лявата предмишница. След което двамата подсъдими са напуснали тоалетната на заведението. С действията подсъдимите са причинили на пострадалия телесни увреждания – една средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на глезения  израстък на дясната малко пищялна кост, причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник, и множество телесни увреждания, всяка от които е с характер на леки телесни повреди.

С оглед на което прие за напълно неоснователни и недоказани доводите на защитника на подсъдимите относно липсата на безспорна установеност на извършване на деянието и неговото авторство от страна двамата подсъдими.

                                                                                                         

 ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

Предвид гореописаната и възприета фактическа обстановка от обсъдените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие пред първата и настоящата въззивна инстанция, безспорно и категорично се налага единствено възможноят правен извод, а именно- че на 20.12.2008г. в гр.Стара Загора, подсъдимите действащи като съизвършители са причинили на   С.Й.С., ЕГН ********** средна телесна повреда изразяваща се в счупване на глезенния израстък на дясната малкопищялна кост, причинила трайно затруднение в движението на десния долен крайник – престъпление по чл. 129, ал.2 във връзка с ал.1, вр.  с чл.2, ал.2, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за срок над 30 дни, съгласно ППВСР № 3 /79г..

Обвинението е доказано по несъмнен и непротиворечив начин, поради което на основание чл. 303 от НПК въззивният съд следва да признае  подсъдимите за виновни в извършване на деянието, описано в обвинителния акт.

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимите Н.Т.Н. и Г.М.Т.   за виновни в това, че  на 20.12.2008г. в гр.Стара Загора, в съучастие като съизвършители  са причинили на С.Й.С. средна телесна повреда,   изразяваща се в счупване на глезенния израстък на дясната малкопищялна кост, причинила трайно затруднение в движението на десния долен крайник, поради което и на основание чл. 129, ал.2 във връзка с ал.1, вр. с чл. 2, ал.2, във връзка с чл.20, ал.2 от НК. Тъй като по време на извършване на деянието е действал стария закон, който е по- благоприятен от настоящия/ чл. 29, ал.2, вр. с ал.1 от НК/ съдът на основание чл. 2, ал.2 от НК приложи по- благоприятния закон.

За да признае подсъдимите за виновни в извършване на деянието съдът прие за установено, че от субективна страна и двамата са съзнавали неговия обществено опасен характер, предвиждали и са искали настъпването на обществено-опасните последици, поради което същото е извършено виновно при пряк умисъл. Освен това всеки от тях е бил наясно със съпричастността на другия при реализиране на престъпния замисъл, поради което е налице общност на умисъла на съучастниците.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО  на подсъдимия Н.Т.Н.:                                                                                                                    

 

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Н.Т.Н. съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.

Съгласно първия принцип в специалния текст на НК, действащ по време на извършване на престъплението, е предвидено  наказание до пет години лишаване от свобода. Понастоящем то е до 6 години лишаване от свобода, поради което в съответствие с чл.2, ал.2 от НК съдът приложи по-благоприятния закон за дееца.

С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

Смекчаващо отговорността обстоятелство за този подсъдим е чистото му съдебно минало, както и дългия срок на съдебното следствие, поради което моментът на налагане на наказанието е значително отдалечен от датата на деянието.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете проявената престъпна упоритост при осъществяване на съставомерните действия.

Водим от изложеното, съдът приема, че за извършеното престъпление на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, под средния размер. Ето защо и на основание  чл.129, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.2, ал.2,   вр. с чл.20, ал.2 от НК вр. с чл.54 от НК  съдът наложи на подсъдимия наказание осем месеца лишаване от свобода.

Налице са условията за прилагане на чл.66 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия.

Съдът след като съобрази обществената опасност  на подсъдимия счита, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на изпитателен срок в размер на минималния законоустановен. Ето защо съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание една година ЛС за изпитателен срок от три години.

Съдът счита, че така определеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ Г.М.Т.:

 

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Г.М.Т.  съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.

Съгласно първия принцип в специалния текст на НК, действащ по време на извършване на престъплението, е предвидено  наказание до пет години лишаване от свобода. Понастоящем то е до 6 години лишаване от свобода, поради което в съответствие с чл. 2, ал.2 от НК съдът приложи по-благоприятния закон за дееца.

С оглед спазването на втория принцип съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

Смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало както и дългия срок на съдебното следствие, поради което моментът на налагане на наказанието е значително отдалечен от датата на деянието.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете проявената престъпна упоритост при осъществяване на съставомерните действия.

Отчитайки гореизложеното, съдът прие, че за извършеното престъпление на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, под средния размер. Ето защо и на основание  чл.129, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.2, ал.2,   вр. с чл.20, ал.2 от НК вр. с чл.54 от НК  съдът наложи на подсъдимия наказание  осем месеца лишаване от свобода.

Налице са условията за прилагане на чл.66 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия.

Съдът след като съобрази обществената опасност  на подсъдимия счете, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на изпитателен срок в размер на минималния законоустановен. Ето защо, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание една година ЛС за изпитателен срок от три години.

Съдът счете, че така определеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.

 

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

 

Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във връзка с признаването на подсъдимите за виновни в извършването на престъплението по чл. основание  чл.129, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.2, ал.2,   вр. с чл.20, ал.2 от НК, налице е деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че подсъдимите с действията си са причинили непозволено увреждане на конституирания  като граждански ищец пострадал по делото С.С., като са налице всички елементи на деликтната отговорност – противоправно поведение, вредоносен резултат – увреждане, вина на подсъдимите и причинна връзка между тях.

По силата на чл.45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. Предявеният иск е за претърпени вследствие на деянието неимуществени вреди. В случая се касае до причинена средна телесна повреда за която с оглед разпита на експертите в съдебно заседание и предвид събраната медицинска документация оздравителния процес при нормално протичане е от 1,5 до 3 месеца, както и множество телесни увреждания, представляващи леки телесни повреди. На пострадалия бил поставен гипсов ботуш, причинено му е затруднение в движението на долния крайник за период много над месец. Предвид установената по делото фактическа обстановка, с оглед вида, характера на телесната повреда, броя и характера на уврежданията, обстоятелствата при които е причинено увреждането, времето на оздравителния процес и критериите за справедливост, визирани от закона и изяснени от съдебната практика, съдът прие предявения граждански иск за основателен и доказан в размер на 3 000 лева , поради което осъди подсъдимите да заплатят на гражданския ищец сумата от 3 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди. Искът в останалата му част в размер до 9 000 лева съдът намери за неоснователен, поради което го отхвърли до размера на сумата от 9000 лева.

Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, каквото е горепосоченото обезщетение за обезвреда,  се дължи обезщетение  в размер на законовата лихва от деня на забавата. На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжника се смята в забава и без покана, поради което законната лихва се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. Поради което съдът присъди и законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането – 20.12.2008г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

 

На основание чл.189  ал.3 от НПК тъй като подсъдимите са признати за виновни и осъдени по предявеното им обвинение същите следва да бъдат осъдени да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител разноските за възнаграждение на повереника му, които по делото са в размер на 300 лева.

 

На същото основание подсъдимите дължат поравно и заплащане на направените от Държавата разноски по делото, а именно в размер на по 50 лв. за възнаграждение на експерти - на ДП, и на по 510 лв. – за възнаграждение на експерти по време на съдебното следствие при разглеждането на делото пред съда, които следва да бъдат заплатени в полза на БСВ.

 

Освен това същите следва да заплатят в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт и държавната такса върху уважения размер на предявения граждански иск, а именно в размер на 120 лева.  

 

ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Причините за извършване на деянието са ниско правно съзнание и незачитане телесната неприкосновеност на човешката личност.

 

Предвид гореизложеното въззивният съд отмени присъдата, с която двамата подсъдими са признати за невинни по повдигнатото им обвинение по чл. чл.129, ал.2, вр. с ал.1,  вр. с чл.20, ал.2 от НК, като вместо нея постанови нова присъда, с която осъди подсъдимите Н.Т.Н. и Г.М.Т. по посоченото обвинение така както бе изложено по- горе.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.334 т.2 във връзка с чл.336, ал.1 т.2 от НПК, съдът постанови присъдата си.

                                                                                                         

 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                              

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                              2.